От доста години не ми се беше отдавало да изкарам цяла седмица на планина, при това без да включвам транспорта . Съботно-неделните маратони с недоспиване, нервно блъскане по пътища и смазващи преходи вече не са ми достатъчни да се слея с планината.
То до последно не беше ясно, дали ще мога да се отделя (в случая изолирам) от служебните дела… но се получи, при това добре.
Браво всичко е много добре,само една забележка извинявай ,не ги показвайте снимките с тези козички още повече пък да давате информация къде се намират!Помагате на бракониерите,които и без това не спират.
Сря Сеп 16, 2015 3:19 pm
planinar
Регистриран на: 20 Дек 2006 Мнения: 354
Liubitel написа:
Браво! Супер пътешествие си си направил със божествени изживявания Прекрасен фото разказ!Благодаря за удоволствието от него!
Благодаря за хубавите думи. Радвам се, че споделяйки частица от преживяното съм успял ви доставя удоволствие.
gogo_fish написа:
Браво всичко е много добре,само една забележка извинявай ,не ги показвайте снимките с тези козички още повече пък да давате информация къде се намират!Помагате на бракониерите,които и без това не спират.
gogo_fish, споделям притеснението ви за бракониерите. Доста мислих, как да постъпя. Там, където е лесно достъпно, снимки не публикувах. Тези, които пуснах, смятам, че там бракониер няма да припари. А съм и сигурен, че и без моите снимки разбойниците знаят къде са козите.
Все пак, взимам си бележка и редактирах снимките, да не е толкова видно.
Я разкажи имаше ли проблеми в участъка Тодорово (Тодорова поляна) - Суватя. Предстои да го маркираме. Та да знаем къде и на какво да наблегнем. Гледам задръствания е имало.
Не съм аз критерий, щото навигирах с уреди. Въпреки това, Тодорово - Суватя успях 4 пъти да объркам пътеката. Явно не е трябвало да вдигам глава от приборите . Искам да кажа знаех, че е зле маркировката и не съм и обръщал толкова внимание, но определено е зле по целия път и най-вече Тодорово - Суватя.
След Тодорово добре върви пътеката, но не за дълго. Още преди Мурата почва да се губи, а като навлезе в сечището, разклонява се на много места и съвсем се объркват нещата. Там аз, а и хората с които се засякох, държахме интуитивно хоризонтал и в един момент се оказах 100-200м над вярната пътека.
На самата поляна Суватя с чешмата, без уреди никак нямаше да открия вярната пътека. Там май и кол на поляната липсва. После има една подобна, пак трябва да се пресече надясно и там е трудно да се улучи.
Обърках се и след Ореляка, където от пътя трябва да се слезе при трафопоста. Три пъти минах край улея докато вдяна, че по него е пътеката.
От х.Пирин, след Демиркапийска река, докато излезеш на пътя, също има проблемни места.
Някои 7 години в Тибет....ние такива седем дни, ни е целта.
Сря Сеп 23, 2015 11:46 am
planinar
Регистриран на: 20 Дек 2006 Мнения: 354
Седем дни в Пирин
nabludatel50 написа:
Някои 7 години в Тибет...
Да-а, като го писах, не съм целял тази алюзия. След като публикувах темата забелязах, че заглавието ми напомня нещо… аха, Тибет ве!
Liubitel написа:
пътешествие с божествени изживявания
Тъй де, Тибет . Знаеш ли, чак сега схванах заигравката .
Мислех и аз да карам през Каменица, Яловарника и Зъба. Ама като застанах под тях, спомних си за твоите „божествени” изживявания и тежката ми раница… Благоразумно се насочих към по-маркирани пътеки.
Koba написа:
Не случайно осъден престъпник е кмет на Банско.
Те това не го разбрах.
Koba написа:
Много интересен ефект се получава като прехвърлиш от снимка 99 на снимка 100.
Ами съден е преди години за измама с цел присвояване на пари. Документна измама.Има съдебно споразумение и минава с глоба. Признава че е крал, чисто съдебно минало, *аз повече няма да правя така*, може и нещо да е бутнал под масата и затова се споразумява за по-лека присъда.
Ъ-ъ, е 'тва не може да е истина.
Сря Сеп 30, 2015 3:15 pm
Liubitel
Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 393 Местожителство: София
Стига де, planinar, изживяванията си бяха божествени Какво им е на Яловарника, Зъбът и Каменица? Щеше да ги минеш като стой че гледай като прочетох от къде си започнал - убедена съм, че можеш. Е, Малка Каменица е друга работа, но ти щеше да я качваш, а не да я слизаш. Пък и аз не съм критерий. Например аз по Кончето не мога да мина...все още, но имам намерение да се кача и да сляза от Малка Каменица следващата година живот и здраве. Сигурна съм, че другаде ще видя зор, но няма да е на същото място))) Така ми се получава с Петлите, със СИ ръб на Мальовица, не знам защо)))
ПС. Заглавието си е много хубаво, и асоциацията също То 7 дни на Пирин си е 7 г. безвремие=нирвана=Тибет
_________________ Всичко е възможно.
Сря Сеп 30, 2015 6:28 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Поздравления за смелия и красив преход. Раницата е била прекалено тежка. Каквото може да се остави, се оставя. Подготовката за среща с божественото е неотменима. Страхът от Високото малко по малко се култивира. Трудно е без другар в най-северните върхове на Пирин, където и водата е кът. Минах го този стремителен преход в средата на юли. Времето бе чудесно, иначе жандармите преди Албутин са изпитание. За таково дълго пътешествие, за да се отпочива през нощта, човек трябва да се срасне с някакво чувалче, да не усеща неравности, нощния режещ вятър, напоителната роса, страховете среднощни, забъркващата мъгла. Страхотни снимки, страхотни. Тръгвай пак и пак – Даутово езеро – Албутин, Суходолите, Вихрен – Мурат – Дончови караули- Бъндеришки чукар барабар с чуките, Зъбът – Яловарника – Каменица, Джано- Хамбарташ. Тевно езеро да не се прескача – никога. Дордето има сила някаква и ангели над теб да разгръщат с крилата си Времето.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Съботно-неделните маратони с недоспиване, нервно блъскане по пътища 
и смазващи преходи вече не са ми достатъчни да се слея с планината.
Прекрасен фото разказ!Благодаря за удоволствието от него!
. Искам да кажа знаех, че е зле маркировката и не съм и обръщал толкова внимание, но определено е зле по целия път и най-вече Тодорово - Суватя.
.
. Ама като застанах под тях, спомних си за твоите „божествени” изживявания и тежката ми раница… Благоразумно се насочих към по-маркирани пътеки.
. Сега 3Д му казват.
