На Горната земя

Алармата звънеше. Вън все още беше тъмно. Исках да събудя утрото, но топлото легло не ме пускаше в студения мрак и аз продължих да се гуша в завивките. Толкова с мераците за утринна фото сесия на района около х.Вихрен.
Някъде към 06.30 ч. вече, започнах с обичайните сутрешни занимания на почти всеки човек, само че с малко повече ходене нагоре надолу по стълбите на хижата - ха-ха-ха.
Пиеше ми се кафе и се чудех дали хижарите са толкова ранобудни, колкото и туристите. За моя радост кухнята работеше и имаше хубаво кафе. Насладих му се бързо - изпитвах нетърпение да тръгна и радостта не ми даваше мира.
Маршрутът не беше съвсем уточнен, щеше да е кръгов, но не знаех от къде да се завъртя по кръга. Имах желанието да мина по Караулите, да се изкача на Бъндеришки чукар, на Башлийски чукар и после щях да го измисля в движение, защото не знаех с колко време ще разполагам до залеза. С мисли за предстощето ходене, с насладата за душата=очите, си вървях край р.Бъндерица и се радвах, че е хладно и свежо, нищо че всички слоеве дрехи бяха върху мен.

Определено бях забравила как се вие пътеката след Муратовото езеро и си „играех“ да отгатвам накъде е посоката, даже успях да се отплесна в мисли по Рила. Мислех си за един маршрут там и една муза леко ме перна с крилото си, та седнах да запиша какво ме е споходило Smile

И ето ме на Бъндеришка порта – след почти една година отсъствие...районът изглежда различно – друг сезон. Тогава всичко беше в кафяво с бели снежни петна и ми приличаше на крава - будеше асоциации за мляко и шоколад Smile

Сложих си фактор, пих вода и тръгнах по Караулите. Не очаквах някакъв „екстремизъм“. Знаех, че има някакво място,което е стръмно за слизане, но аз щях да го качвам, защото бях в обратна посока. Не знаех къде точно е, но имах карта на района от бгмаунтийнс – заснета на фотоапарата ми, щях да се справя, нямах никакво съмнение. Въобще не го мислех. Времето не беше никак добро за снимки, но аз си снимах,щото ми беше кеф – всичко ме радваше Smile

Спореше ми крачката макар често да спирах, за да гледам и да снимам и някак неусетно леко се движех напред. Започнаха да се появяват облаци. М-м-м дааам – ще вземе да познаят – облачно по билата. Не се издразних, че ще е такова, но се надявах вятърът да поразчиства гледката поне от време на време.

Като се изравних с отбивката на билото към Спанополски чукар бая се позачудих дали да не отскоча и до него. Накрая реших, че мога да си го оставя за някое есенно кръгче в района, когато времето е ограничено и става само за близки до хижата „обекти на преклонение“ Laughing

Продължих си напред, нищо екстремно нямаше засега. Имаше едно по-стръмно място за слизане, там внимавах, че по пръст се хлъзгаш, напомни ми на Петлите и то на точно определена отсечка, но само толкова.

и от тях

Подминах двама мъже, които си почиваха близо до „пътеката“ малко преди да започна изкачването на Бъндеришки чукар.
Поглед към Бъндеришки и Башлийски чукари –

Бъндеришки чукар изглежда внушителен и някак познат...познат...защо ли като никога не съм минавала оттук.

Ах, да – напомня мина Яловарника – същия терен. И се започна едно леко досадно маане по камънака, защото отгоре на всичко нищо не виждах от облаците, които обхванаха билото. Следвах пирамидки, а понякога – не: на мен ми беше удобно да мина от другаде...Всичко изглеждаше странно и леко мистично, ту се забулваше в облаци, ту се разсейваха и се виждаха част от камъните и околните върхове – все едно сега някаква гигантска ръка ги създаваше.
Когато бях наблизо до отбивката за Башлийски чукар, облаците станаха толкова гъсти, че имах видимост само на 7-8 м и затова приех това като знак да не тръгвам днес на там. Вместо това завих наляво към върха, тъй като доста бях смъкнала нивото. Ето го и негo. Облаците се поразредиха докато го качвах и горе ме грееше едно слънчице, мястото изглеждаше приветливо и уютно. Затова се разположих да хапна и даже се снимах. После поех надолу – очакванията ми бяха за големи късове камънак – аз обичам такива и малко клек близо до Башлийска порта, толкова знаех за тази отсечка и повече не ми и трябваше Smile

Заслизах без бързане към Башлийска порта. Вървеше се приятно скок подскок по хубав камънак и така беше някъде до към средата на отсечката. После играта загрубя – късовете станаха огромни и трудни за преминаване, вече откатервах, вкарвах 4*4 и задника – не мога да се оплача от него – много помага Wink

В един момент стигнах до едно място, където не мога да премина – въртях се около него, търсех други пирамиди – намерих, но и оттам не мога да премина. Но в планината действа латинската поговорка, че щом няма път – прокарваш. Харесах си едно място близо до клек- доколкото успях го проследих с поглед. Реших, че дори по-нататък и да не мога да продължа, ще мога да се върна обратно. Много внимателно – щото пак си беше стръмно и имаше вероятност да се пречукаш от раз, преминах тази отсечка и стигнах пак до пирамидки.
На друго място пак запецнах, но като направих една малка крачка напред, новата гледна точка ми даде възможност да открия удобно място за стъпване и го минах.Това още на Петлите го открих – понякога изглежда невъзможно от мястото, където си, но ако направиш само една крачка напред – невъзможното става възможно, даже и лесно. Така че трябва да се пробва, разбира се полека и без изхвърляния.

Слизах, и слизах, и слизах...Мъглата стана гъста и виждах само няколко метра пред мен. Мислех, че портата е близо, но не виждах червена маркировка. Отбелязах си две места, по които може да се слезе в циркуса, като ги снимах. После по билото стана тегаво и не можеше да се върви и тръгнах надясно, имаше клек. Клек!О,значи портата е близо. Ето червена маркировка и като на театър завесата се повдигна малко и в призрачната белота се мернаха част от билото на Типиците.
Какво правя сега обаче? Обед е, време да искаш.Да сляза в циркуса и да си медитирам до някое езеро или да взема да мина към Тодорките, а може и тях да изкача – ей ги къде са. (Те през целия ден не се криха в облаците като срамежливи моми.)
В тази мъгла какво ли ще видя, но пък никак не ми се слиза през Башлийска порта – не е време сега да си „ремонтирам“ спомените за нея, някак не ми се ще това точно сега. Остава...НАПРЕД! - към Възела Smile

Възелът – очаквах нещо ...засукано, а то леко и меко като топъл хляб Smile

Хайде да продължавам към Василашки чукар, той ще да е стръмен пред вида си – чукар. Пътеката е проследима, в един момент я загубих и тогава видях този знак. Сигурно е за пътека, нека да видим накъде ще ме отведе...Отведе ме до пирамидка и когато се изкачих до новото ниво, бях на билото и съвсем близо до върха на Василашки чукар. Хайде и там се снимах Smile

Искам да вметна, че през целия ден имаше малко, но наистина великолепни моменти, когато облаците се отдръпваха, грейваше слънце, цветовете се връщаха, но аз не ги улучвах, а когато успявах – заснетото не беше същото, като това, което виждам. Когато за първи път видях Тевно Василашко езеро то ме застреля в упор с красотата си. Днес си смени не знам колко пъти цвета – а аз само гледах и не можех да заснема и едно микронче от тази красота. Поне душата ми се напълни...

От пирамидката продължих право напред и стигнах до почти отвес. Поразтъпках се наоколо – от къде се слиза бре, нито пирамидки, нито утъпкано – все пак групи водят до тук, що няма никакъв нишан? Не мога да сляза по тези скали – не виждам какво има под тях.Хайде ще подсека – ето един хубав тревист – каменист улей надолу...то по него и в циркуса може да се слезе...
От това място снимах, напред какво следва без да мога да сляза.

и вървейки към него

Поглед назад към това място:

Не е толкова приятен за спускане, а отгоре изглеждаше иначе. Хм, това май е пътечка, върви надясно – да тръгна по нея. Дипличка от камънак –като висок остър зид. Ще я мина –и ето ме – вися като паяк и внимавам къде стъпвам. Хайде още една, пътечка, чупка и ..пак онзи знак.Брех да му се не види – точно мястото, което от върха ми изглеждаше твърде “долно“ Laughing

Оттук става предсказуемо – от върха се виждаше как вие пътеката към премката за Тодорките. Клекът е просечен, но трябва да се внимава, стръмно е, има корени. Който блял-блял, върховете са за това, а тук благославяш клека и внимаваш.

Стигнах премката, снимах пак Дългото езеро, за да видя колко е часа - падна ми батерията на телефона – някъде към 15 ч. Рано е, може да се отиде до Тодорка и да се слезе по светло, може би. Вече ме болят стъпалата. Май е време да слизам надолу. Имам планове утре за Рила – и държа да съм там, активно при това.
Слизането ми беше бързо и го направих с голяма лекота и кеф, след камъните и това непрекъснато внимаване, пътеката към х.Вихрен си беше направо персийски килим Smile

Починах си на Жабешкото езеро, пличкане на подбити крака, хапване на остатъка от обяда и най-вече дозата безвремие на макс. След него се засякох с един приятел, поседяхме, поговорихме и после всеки в посоката си. По пътя надолу срещнах и други хора, явно време за прибиране. Вечерях в Бъндеришката кръчма и направих груба грешка –ядох като за последно и после беше мъка нагоре до х. Вихрен, без преувеличение. Легнах си с кокошките, че ме чакаше ранно ставане – исках в 8.30 да съм на ЦПШ Мальовица. Закрих летния си сезон на Пирин жива, здрава, доволна, пълна с красота и благодат Very Happy

_________________
Всичко е възможно.

''...щото ми беше кеф – всичко ме радваше Smile ''
Ей тва е!
Продължавай,следя те!

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=edqH0ofRQrM

Добре написано! Добър преход си направила. Поздравления!
През последните години и аз често ходя сам по планините,
най-често в Пирин. Някои от участъците на твоя преход не съм ги
минавал (от Бъндеришка порта до отбивката за Спанополски
и слизането от Бъндеришки към превалката), така че снимките,
правени в тези места, ме заинтересуваха.
Желая ти хубави преживявания в планините и занапред!

Отново интересно ходене Любител .....малко хора се престрашават да минат от Възела към Тодорките . Вариант на маршрута е слизане до езерото под Спанополски чукар - там мястото е толкова каменисто, няма трева за цяр, и спахме с една група преди години, на тераска високо южно от езерото. То е едно от най-интересните в Пирин, обаче трябва да отиде до него човек и да го види - огромни блокове розов гранит се потопяват в неподвижна бистра вода - тъй като водата му наесен изчезва под камъните, тя е много прозрачна и без примеси от пръст. От езерото лесно се качва и Спанополски чукар. Краят на юли, когато езерото е пълно, е най-доброто време за това.
Любител, реши ли проблема с обувките? Болки в стъпалото след еднодневно ходене макар и трудно, не е добър резултат.

Не съм си купила нови обувки -точно сега не мога да отделя пари. Болките в стъпала идват от деформацията; ортопедичните стелки не помагат. Купих си едни силиконови възглавнички за частта под пръстите и е по-добре. Но има още неща, които трябва да си купя - като разделител за 3 и 4 пръст, дебела силиконова пета и може би ще се получи още по-добре.Съответно обувките трябва да се купуват с всичко това на краката ми, което значи мъжки модел. Ортопедът ми каза - спри да ходиш на планина, разбира се че няма да спра, така че ще влагам парите си в разни силиконови джвъчки. Не са виновни обувките - сигурна съм в това.

_________________
Всичко е възможно.

Само няколко пъти съм пробвал в магазин където имаше много голям избор на такива ортопед.стоки - в Германия, такива работи, но личното ми мнение е че повече пречат, отколкото помагат с нещо. Най-удобните ми обувки се оказаха Саломон, двата модела на Ескейп, единият го продават с мека стелка - Ортовокс http://www.salomon.com/uk/product/eskape-mid-ltr-gtx.html, която е разделена на две части . Катеренето в мраморният дял го направих с тези, малко по-твърди http://www.bivouac.co.nz/salomon-mens-eskape-mid-gtx-boot-clearance.html, нищо че не са за скално ходене, съмнявам се каквато и да е друга обувка да би останала здрава в такива условия. Относно стелките-един път чисто нови обувки Мамут , за един час ми разбиха краката, оказа се че в стелките имат метални пластини?! Shocked

Наскоро колегата ДХГ си е купил първият модел на Саломон http://www.salomon.com/uk/product/eskape-mid-ltr-gtx.html, има мнение в раздела за трисезонни обувки. Обаче цени от 300 лв тук в магазините на Саломон - не трябва да се дават , намират се и за 150-180 лв.
Та с тези Саломони - комфорт. Аз получих съвсем наскоро едно изменение в ставата на 2- рият пръст на ходилото. Не е свързано с ходенето, а със смяната на сезоните , но след като 3 пъти се подува като кебапче за по цяла седмица в началото на септември, вече е изменена май че за постоянно, след като две години ми го игра този номер. Не може да сме все на 20-30 години, това е положението Rolling Eyes

	Liubitel написа:
	Не са виновни обувките - сигурна съм в това.

За всички, които имат подобни проблеми (както аз имах), горещо препоръчвам да прочетат книгата "Родени да тичат". Акцентът на книгата е друг, но има достатъчно информация за причините за дискомфорта при ходене и евентуалният подход за решаването на проблема. Не си губете времето и парите при разни ортопеди - освен стелки или операция, няма да получите друга препоръка! И разбира се, ще разберете, че проблема е необратим ... което е далеч от истината Laughing

Колега pux, да разбирам ли че ходите бос по камънаците на Пирин? Или просто няколко часа на ден ходите бос ..някъде си? Книгата е художествена, но намерих клип на автора в ТЕД за бягането.Той говори, че вече не се наранява, защото е захвърлил маратонките, но не казва, че бяга и бос. Много ми е интересно как става, която вече се е извъртяла на не знам колко си градуса и всичко се е пренаредило, разбирай другите пръсти и метатарзалните кости под тях, се връщат в първоначалното си положение. Моля те сподели опита си - вдъхнови ни!
ПС. Ако си намеря книгата онлайн, ще е я прочета - анотацията звучи интригуващо, за което благодаря.

_________________
Всичко е възможно.

Да, книгата е художествена, но има достатъчно цитирани факти, както и източниците им, които лесно могат да се проверят! Ако желаете, прочетете я. Там е казано всичко ... или поне за мен беше достатъчно. И няма нужда да ходите боса по камъните Laughing