Странджа планина и резерват Ропотамо в края на лятото
Странджа планина... Дива, гранична, отдалечена от реклами и комерс, изпълнена с енергийни светилища, тънещи в забрава храмове и някак непозната. Това беше следващата фото дестинация за нас. А предизвикателството да поемем по изронените от годините и липса на поддръжка пътища с ниската кола - голямо! В основни линии главните пътни артерии водещи до по-големите градове по Черноморието ни са добре, но кривне ли човек да търси непознатото, премеждията са му в кърпа вързани.
И така започна нашето приключение. С план за няколко обекта в Странджа през този ден в края на лятото и поради естеството, и липсата на асвалт по някога хубавите пътища, със замръкване и посещение само на Голямобуковски манастир "Животоприемний източник". Бях се амбицирал да хванем залез в село Бръшлян и да спим в подножието на водопад Докузак, но късно през нощта стигнахме там. До периферията на Странджа водят хубави пътища, магистрали и въпреки късното тръгване малко след обяд, изминахме около 350-е километровата отсечка сравнително бързо. Дойде ред на трудната част, като поехме през горите на Странджа. Тесен асвалтов път догатва за живота, който е кипял тук през отминалите десетилетия в тези красиви и откъснати гори. Завой след завой, потънали в храсти и ръжда табели и стигаме в село Голямо Буково. Не намираме никой, който да ни упъти и разчитаме единствено на навигацията. Ако вярваме на картите, асвалт има до края на селото, откъдето започва 4 километра офроуд отсечка, която ми изпили сериозно нервите, гумите, боята на калниците и чукащите болтове на окачването. Горчива работа е човек да кара западен автомобил по тези пущинаци, още повече и като знае, че се намира на стотици километри от най-близкия сервиз. Със сериозен хъс, автомобилът отново се справи и паркирахме до светата обител, а там заварихме покъртителната гледка.
Цигани са се нанесли да живеят в двора, навсякъде е пълно със счупени бутилки, ламарини, тор от животни, които се разхождат навсякъде в двора. Прокажената гледка е навсякъде и никой от власт имащите не предприема нищо, докато всичко тук се руши и разграбва! Поради отдалечеността и граничния район, не си заслужава игра на милиони и усвояването им по европроекти, за да се направи нещо и тези свети места да останат като наследство в годините напред.
Ето и няколко снимки:
И поехме в късния следобед към селата Варовник и Младежко, за да излезем на пътя за Малко Търново. Или поне така си мислихме, че ще се получи, докато завой след завой асвалта потъна в дън гори и само коловозите предричаха, че ще си докараме някоя беля и ще замръкнем някъде тук, по безкрайните завои. Добре, че интуицията и опитът ми подсказаха да се допитам до някой от преминаващите камиони. Хората се оказаха любезни и също толкова любезно ме посъветваха да не рискувам. Дадените на картите второстепенни пътища са били такива в далечното минало, но от години никой не инвестира и ремонтира тук. Апетитът е далеч, където няма възвръщаемост и всичко изчезва ден след ден. Хората по тези малки селца, в сърцето на Странджа планина, също! Почти не видяхме движение, тук-там някой старец поседнал на някоя пейка в късния следобед, радващ се на последните слънчеви лъчи...
Закъсняхме порядъчно с обиколка през град Бургас и Меден рудник. Пътят се удължава тройно, но е бърз и няма опасност да останете в някоя дупка. В село Бръшлян се залутахме, но намерихме в края му прилична поляна за палатката и това ни стигна за този дълъг и изпълнен със здрав километраж ден. Направи ни впечатление масираното присъствие на джипове и гранични полицаи в района. В село Бръшлян, на центъра до чешмата бяха седнали пет шест от тях... Падна мъгла и докато разпъвахме палатката нахлу привичния за планината студ. След бърза вечеря неусетно заспахме вдишвайки кристалната чистота!
Архитектурен резерват село Бръшлян. Рано-рано нарамих статива и тежката артилерия, и благославяйки мъглата поех по все още тихите улици. Скоро нямаше да е така. Моторни триони налазиха по дървесината, а кучетата, които разлаях бяха достатъчен повод да изкарат от дворовете на къщичките учудените погледи на хората.
Тежки са зимите тук. Дали имаше снимка, в която да не хвана на преден план дърва? Стана осем часа и от всеки ъгъл извадиха резачките, че като се почна, имаше доста лъскави автомобили, с хора дошли на почивка тук, горко им...
Експедитивно се насочихме по същата линията към село Стоилово и водопад Докузак. Най-високият водопад в Странджа планина. Черпещ води от много извори и с карстов характер, водопад Докузак никога не пресъхва и винаги радва с приятно количество кристална вода.
Вековните дървета са все по-рядко срещани у нас. Навсякъде играе поголовна сеч и горите се изпаряват ден след ден...
Вековен дъб останал невредим и "защитен" вид, докато някой не реши, че не му е там мястото... Тъжна е картината. Пътувайки из България виждаме стотици камиони препълнени със скъпата суровина.
Приключението ни повежда към село Стоилово. Следваща архитектурна спирка в този ден. Който е поел по пътя Бургас-Малко Търново, може да посети и селата Младежко, Звездец, Босна, Бяла вода и да се наслади на архитектурното богатство, което все още не е ескалирало, както в други по-големи села и градове попаднали под ножа на евро проектите и покрито с лъскавина и стил!
Кметството в село Стоилово.
И поредния пейзаж с дърва за огрев. Зимите в планината са тежки и подготовката е на ниво!
Минути ни делят от следващата дестинация - архитектурен резерват Малко Търново.
Има какво да се види и в това китно гранично градче, красиви и запазени сгради има в изобилие и въпреки неподходящата светлина, успявам да запечатам част от атмосферата в края на лятото. Улиците са тихи, спокойни, без паркирали автомобили! Трудно намирах гледни точки, в които да не изкривя перспективата на типично квадратните къщи с ултрашироката стъклария.
Последва тежка пътна отсечка до морския град Царево дадена като второстепенен път на картите. Асвалт е имало някога, дупките са повече от необходимото. В количество и качество! Скоро този път ще остане в историята, а на картите ще бъдат отбелязани отсечки, които ще се обсъждат с кеф в офроуд форума! Релаксът по черноморието на палатка в следващите дни компенсира несгодите и балансира отношението спокойствие-нерви! Арапя, Приморско, бира, плаж, палатки и културен туризъм!
Скално светилище Беглик Таш.
Резерват Ропотамо, където се намира скално светилище Беглик Таш. Черен път води през гората до група камъни нарочени за енергийно светилище. Престъпници са усвоили едни пари, сложили са входна такса насред резервата и ограбват стотици посетители без наказание всеки ден. Схемата е следната. Усвояват се едни пари по проект, прави се няколко километра път с част от парите, от град Приморско до резервата, другите пари се открадват и насред гората в резервата слагат будка, късат билетчета продължавайки да взимат пари за нищо насреща. Странна държавица. Не позволихме за пореден път да ни окрадат посред бял ден. Шорткътнахме покрай вековните дървета преди будката и видяхме камъните Беглик Таш, които стоят от милиони години тук, където им е мястото.
Параклис св. Парашкева в резерват Ропотамо. Няколко кошути стреснати от стъпките ни избягаха в шубрака, а морето е на метри и ако се вгледате през дърветата зад параклиса, ще го разпознаете.
Навъртяхме солиден километраж с три нули в тези дни. Видяхме достатъчно за да се убедим за пореден път, че в България скоро ще останат само тъмни субекти, осакатени гори, прокажени гледки на манастири в дворовете, на които живеят недобросъвестни люде, които е по-лесно да унищожат съграденото, а не да бъдат впрегнати във физически труд, строеж на пътища, за да заслужат парите, които всеки данъкоплатец отделя от немотията си месец след месец и година след година.
Лека от мен, настройката е за цветове и златна есен!
Регистриран на: 18 Сеп 2011 Мнения: 125 Местожителство: София
Здравей Мартине ! Хвала , за опита ти да покажеш красотата на Странджа , но късмета не е бил с теб . Тази планина не случайно се е запазила почти непокътната , те и местните малко са те подхлъзнали - пътя не е чак толкова зле . За последните 4 години съм минавал през Варовник към Босна с Хонда Сивик и два пъти през Близнак и Евренозово ( този път е по-хубавия ) с Опел Вектра . Там точно са долмените и разни други интересни неща , но като цяло Странджа се обикаля най-добре с колело . Като ти писне от изкачване и спускане , хващаш пътя покрай Велека и си право на плажа !
Сря Сеп 30, 2015 3:33 pm
ogobogo
Регистриран на: 24 Окт 2012 Мнения: 116
то аз преди 10-на дена бръмчах с колелото в странджа и установих едно - ако човек иска да се загуби единственото нещо ,което трябва да направи е да следи макировката.
Та случката ми беше следване на бяло-синята маркировка от Бръшлян до Стоилово. В началото около Бръшлян всичко беше добре, докато не излязох на пътя Б-с-М.Търново. Ни маркировка, ни дявол. Та като се почна едно лутане и каране по черни пътища, където от нищото и без никаква логика изкачаха синьо-бели черти по дърветата, така се замотах, че спах... и аз не знам къде) А самите пътища, по които карах свързват ловджийски чакала и свършват ей-така в нищото.
Иначе наистина по течението на Велека е доста готино, даже и има табелки, като пътят е проходим за колело от Петрова нива до..... най-вероятно до морето (аз отбих по някакви черни пътища, които ме изкараха на завода за паркет на Граматиково) .
Относно Стоилово-Петрова нива - тръгнах по маркировката, като в началото пътят беше широк, после на едно място имаше свлачище и след него пътят стана пътечка. Докато стигна до реката пътечката едвам се долавяше и почнах да се движа сред 1-метрови треволяци. Маркировката отново се изпари.
Добре, че нямаше къпини и много коприва покрай реката, че щеше.... Доста неприятно беше да се носи колелото в тия треволяци. По някое време даже нагазих в реката, че ми стори по-лесно да нося там.
Както и да е, стигнах до Петрова нива. Човекът, който се грижи за църквата там е от Стоилово и ми каза, че пътеката Стоилово- Петрова нива е чиста и проходима и който иска да не се губи "Да върви по магарешките следи" - на неговото магаре.
Иначе с маркировката имам чувство, че единствено са се опитвали да отбият номера. Но и затова в тази планина се е запазило дивото и непокътнатото.
А относно гр. полиция - из цяла Странджа щъкат - даже познати са ми разправяли, че от тях няма места в къщите за гости в крайните села. Всички са настръхнали от преминаването на границата, даже се шегуват постовнно с неместните дали не са бегълци.
Иначе на самата граница се вихри дърварско- сечищна дейност е елементи на поставяне на камери и мрежи (мрежи още нямаше, ама коловете с камери бяха поставени - просто от кпп-то на М. Търново се забих по един широк черен път - едно хубаво спускане - и излязох на 3-та пирамида източно от кпп-то).
Не си спомням с кого си приказвах там,ама ми споменаха, че има идея да се възстанови пътят Кости- Сливарово, т.е. при добро стечение на обстоятелствата би било възможно да се покара по самата граница.
Здравей Мартине ! Хвала , за опита ти да покажеш красотата на Странджа , но късмета не е бил с теб . Тази планина не случайно се е запазила почти непокътната , те и местните малко са те подхлъзнали - пътя не е чак толкова зле . За последните 4 години съм минавал през Варовник към Босна с Хонда Сивик и два пъти през Близнак и Евренозово ( този път е по-хубавия ) с Опел Вектра . Там точно са долмените и разни други интересни неща , но като цяло Странджа се обикаля най-добре с колело . Като ти писне от изкачване и спускане , хващаш пътя покрай Велека и си право на плажа !
Благодаря за пояснението, реално времето нужно да мина по бавния път през 35км. отсечка към с. Варовник, най-вероятно е същото като с този през Бургас, но може както ти спомена да се пробвам на пролет, с колело! За късмета, не знам, може би си го имах, защото макар и с повече усилия и врътка от 100-ина км. в плюс успяхме с плана. Стигнахме навреме за сватбата в Царево, която трябваше да снимам, абе - имаше емоция/и. Иначе да минеш с Хонда по този път си е екстремизъм от твоя страна, макар и японците да са помислили за всичко, тези автомобили са корави... Здраве и по-здрави!
п.с. Като казваш, че пътят през Близнак и Евренозово е по-хубав, може да си спретна една есенна сесия там. Видяхме бежанци да пресичат пътя, бягайки към горите, а две от вечерите спахме в палатката малко на тръни, въпреки че в с. Бръшлян беше пълно с граничари!
Регистриран на: 18 Сеп 2011 Мнения: 125 Местожителство: София
Хе-хе , нали не си си помислил , че Хондата е моя ? Майтап , това ми беше запознаването със Странджа , за това после си купих Вектрата - здрава , икономична , непретенциозна и където и да я оставиш - си я намираш . Относно веломаршрут - логичното продължение от Малко Търново е горе по рида към Сливарово - там има чудесен билен път на изток , който е почти по границата и не знам дали няма да е пренаселено от жандари . Гледките са страхотни и после може да се пусне човек към Индипасхата , след това кеф ти по реката към Кости ( там ако не се лъжа е най-голямата селска църква в България - абе тая територия винаги е била със особен статут ), кеф ти обратно ...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Относно веломаршрут - логичното продължение от Малко Търново е горе по рида към Сливарово - там има чудесен билен път на изток , който е почти по границата и не знам дали няма да е пренаселено от жандари . Гледките са страхотни и после може да се пусне човек към Индипасхата , след това кеф ти по реката към Кости ( там ако не се лъжа е най-голямата селска църква в България - абе тая територия винаги е била със особен статут ), кеф ти обратно ...
