ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Дивият северозапад. Около Белоградчик.

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Предишната тема
Следващата тема
Дивият северозапад. Около Белоградчик.
Автор Съобщение
martin555



Регистриран на: 07 Яну 2011
Мнения: 844
Местожителство: Русе

Мнение Дивият северозапад. Около Белоградчик. Отговорете с цитат
Скравена - Мътнишки манастир - пещера Венеца - пещера Лепеница - село Стакевци - водопад Бела вода

Северозападна България за пореден път ме привлече със своя чар и дивата си, безкрайна красота. Знаейки, че пътешествието ще ме отведе по далечните пътища там, поех рано-рано към разбития проход Арабаконак и пресичайки планината в дъжд и кал се озовах в ранобудното село Скравена. Беше дошло време и на манастирите там,(Скравенските манастири) но без да знам, че ще си изгубя половината ден да чакам някой да ги отключи, докато нетърпеливо надничах зад оградата в компанията на недружелюбен кучешки лай. По кални улици и в мъгла ме срещна утрото в село Скравена. Тук в това стопанство от снимката, на картите е отбелязан съществувал някога манастир, от който беше останала кална дупка и някогашните основи. Манастирът от модерно време, портите на който бяха заключени, се слави с вековния си 540 годишен дъб. Огромното дърво внушително, като страж бдеше над манастирската постройка с величествените си клонаци... Беше ясно, че отново ще се връщам тук. От местен предприемач, който има конеферма в селото и ме покани на чай там разбрах, че уредникът на манастира слизал всяка сутрин да се снабди с хляб и провизии, но тази сутрин закъсняваше, а нямах време да го чакам. Поговорихме и поех по пътя. Списъкът с обекти, до които исках да се докопам в късия октомврийски ден беше главозамайващ и само аз си знам как щях и дали щях да го изпълня с шофиране в транс и нито секунда почивка. Манекенките може да ми завиждат, че аз без да правя скъпи диети, успявам да съм постоянно слаб и във форма с тези си пътувания, в които не остава време дори за кратка закуска! Smile



Утрото покри с мъгливи талази долината над село Скравена и камъните наоколо!







Във Враца по план спрях в източна промишлена зона за да се снабдя с лавинна лопата, с която да се извадя ако падна в някоя дупка по път Smile и след щателен оглед, че колата не се е разглобила по лунния пейзаж там, се запътих към Мътнишки манастир св. Николай, където и луноходите бяха закъсали. Smile Краткото разстояние по черния път минах пеш, бягайки до там. Портите на манастира бяха заключени, личи че никой не стопанисва мястото, а и за да не се влиза вътре с автомобили, както личи, че се е правило в близкото минало. Имаше счупени прозорци, оградата на места беше срязана, от там се и влиза единствено... Все пак намесата на хората и това, че старата постройка е поддържана, за да не се разпада във времето, както много други манастири оставени на произвола на съдбата е оказала влияние.





Толкова от тук, за 8 часа препускане успях да посетя точно един манастир. Smile Всичко до обяд обаче беше бонус за мен, имах още планове, графи, алинеи, точки, подточки, но целта на цялото това пътуване беше съвсем друга и рискувах да го съсипя ако се лакомя да отида навсякъде! Smile Звъннах да ми потвърдят за новооткритата и уникална пещера Венеца, че работи. Работи - да! Пещерата се намира до Белоградчик, в село Орешец и въпреки че съм влизал досега в петдесет пещери, тази наистина беше феноменална и ме остави без думи. Шареното осветление, огромните пет зали, в които нямаше следа от вандализъм с масивните си образувания. Пещерата, още когато е открита през 70-е години на миналия век, е била бетонирана по заповед на Държавата, за да няма неприятни изненади и набези. Сега, години по-късно, с облагородяване на района и масивен вход с бетон и стомана, всички могат да се радват на приказката случваща се вътре. Телефоните им прегряваха, докато чаках сам за да вляза вътре, а за събота и неделя записваха групи от по 50-е човека! Ужас, добре че е делник!!! Smile И за да не си чешем само езиците, ето няколко кадъра от цветовата пещерна феерия. Успях да се добера преди да затворят за посетители и въпреки, че почти бях пред аритмия и да снимам вътре. Разрешават да се снима, но без светкавица. Изпържих матрицата на фотоапарата на макс, а осветлението вътре в пещера Венеца спомогна за що-годе читави кадри, доколкото това е възможно да се случи без статив с ниските скорости! Smile





Добре, че пещера Венеца е била бетонирана в годините, не ми се мисли какво би се случило иначе с тези красоти...



Маестро, музика! Smile













От другата страна на Белоградчик и неподвластна на „конкуренцията” е пещера Лепеница с уникалния си вход-свод и уникално нахалните мухи, които ме довършиха в този динамичен ден, преследвайки ме кръвожадно до пещерата и обратно. Малко преди да се стъмни бях там по едва видимата пътечка, която се отделя от пътя, в гората и преминава покрай по-слабо посещаван масив от Белоградчишките скали. Това беше и основната цел на пътуването ми в дивата северозападна България - тези две пещери! Пътеката към пещера Лепеница в последните си метри е екстремна, а в мокро време дори опасна за преминаване!









Глинената къща под пещерата е много интересна, а входът на Лепеница е на две нива. В районът е и пещера Козарника, която се слави с интересни открития на археолозите относно човечеството, но не и този път!



Поех към село Стакевци с мисълта, че там "задължително" ще има магазин, от който да се снабдя с кока кола, незаменимата съставка към уискито, което имах, да нощувам и като бонус сутринта да посетя граничния водопад Бела вода по Стакевска река. При липса на магазин трябваше да търся да заредя на друго място и да се връщам до Белоградчик, където да пренощувам, но късметът, като че ли проработи, макар и в края на деня! Smile Запустял, макар и нов, тесен път ме поведе в гънките към границата със Сърбия. Табели с обозначения за "ГРАНИЧНА ЗОНА" са гаранция, че човек попада в рая. Малки запустяли села, приказни поляни с добитък и не след дълго стигам последното село на картите - Стакевци, а там какво да видя - цели три магазина. Снабдих се с провизии и поех по макадамовия път извън селото покрай Стакевска река. По едно време просто намерих едни хубави поляни, а и рискувах вече да потроша колата или да се наложи да ползвам лавинната лопата по тези камънаци ако продължа, затова спрях. Малко преди залез! Smile

Компания не беше излишна и фотоапаратът отново прегря! Smile



Цветовете в дефокус ми подкосиха краката. И тъй като конете не бяха особено дружелюбни, докато не свикнаха с мен, ме успокои факта, че са вързани! Smile





Студът скоро захапа околността със скриването на слънцето. Обичайните неща - душ в близката бистра река, палатка, спален чувал, хубаво мезе и заслужена почивка след скоростното препускане по пътища и пътеки в този есенен ден...

Водопад Бела вода или как да се събудим по интересен и запомнящ начин, това го няма в наръчниците! Wink Не толкова заради това, че е нещо кой знае какво, някакъв си 3-4 метров водопад, а заради маниакалната ми зависимост да отчета всички водопади в България, бях тук сега. В студът на октомврийското утро с осветен от челника път скоро бях до водопада. До него слиза стръмна пътека в гората, а шумът на реката с нищо не подсказва за присъствието на водопад точно там. Продължих, като подминах без да искам мястото в тъмнината на нощта по пътя и разклонението за Бела вода. Тъй като не ми се случва за пръв път да се губя поради тръгване на челник и липса на точни координати в приемника си, сега се забърках в поредния забавен сценарий! Smile На гпс-а водопадът не е обозначен и след края на пътя тръгнах през непроходимите, нападали дървета по самото дере навътре в дебрите на планината. Оказа се невъзможно, беше непрогледна тъмнина и се върнах на пътя. В това време всеки шум ме докарваше до лека лудост, в предвид факта, че се намирам в граничен район, а медиите тръбят - бежанциии, бежанциии и излъчват всякакви материали доказващи това!!! Smile Поех по друг път вляво от основния, бързо набрах височина и се отдалечавах от всякакви възможни варианти да попадна на каквото и да било стигайки голяма и разрушена сграда. Върнах се отново по първия път, поех и по някакъв десен път, на който е обозначена пътека в края му, но и там планината не даде никакъв жокер, натъкнах се на непроходими горски масиви. Реших, че това е невъзможно да се случва - казват, че водопад Бела вода на Стакевска река е леснодостъпен, както се оказа малко по-късно, докато разочарован слизах към колата и изведнъж усмивката се появи на лицето като го видях до поредната табела сочеща напред, а не надолу в дерето. Именно тъмнината на нощта ме заблуди и водопадът се подаваше свенливо на десетина метра по-долу. Гръмотевици ехтяха от мен в цялата планина. Къде що дивеч имаше наоколо се изпокри в дън горите тилилейски. Бях подготвен за разочарование тук, след като видях снимки преди да тръгна от местността при самия водопад и нападалите дървета съсипали фотогеничното дере. Ще гледаме снимки на северозападните водопадъри и толкова от този водопад в следващите няколкостотин години. Тази картина се разкри пред мен. Беше съмнало и птиците пееха, въпреки всички мои несгоди и крясъци! Smile



Бях привършил с финансовата част и ме зовеше 400 км. oтсечка, което обикновено е най-неприятната част, особено когато човек има желание да продължи или остане сред красивите гори. Имах аванс от няколко дни, в които да овършея още безумно много манастири, пещери и върхове по мъгливите есенни била, но толкова за сега от тук! Smile

Пътно не пропуснах отбивката преди град Враца, покрай която засилен съм минавал не малко пъти и се качих на манастир св. Иван Пусти (Бистрецки манастир св. Иван Рилски) и водопад св. Иван Пусти, който беше пресъхнал.







Скалите около водопад св. Иван Пусти. Двата отвора в скалната ниша ясно се виждат в тъмната част на скалата, от които протича водопада през пролетта.



Дупката, в която е живял определено време Иван Рилски и стенописите до нея, които според уредника на манастира били съхранени от 15-и век.



Северозапада, този див северозапад отново ме допусна и се прибрах безаварийно "байпасвайки" град Враца и траповете по улиците, защото там и категория за луноход не е достатъчна за да не си потрошите колата.

До скоро! Smile

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Последната промяна е направена от martin555 на Пон Окт 12, 2015 12:44 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Окт 12, 2015 12:34 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
mislesht



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 3413
Местожителство: Пловдив

Мнение Отговорете с цитат
Разкошен пуяк! Вече се намира кисело зеле в някои магазини. Wink

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пон Окт 12, 2015 12:43 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
martin555



Регистриран на: 07 Яну 2011
Мнения: 844
Местожителство: Русе

Мнение Отговорете с цитат
mislesht написа:
Разкошен пуяк! Вече се намира кисело зеле в някои магазини. Wink


Били са 13 пуяка! Този пуяк, ако може да се вярва на бабата е 13-я войн, единствен оцелял от набезите на белката! Не се дава лесно, един вид! Wink

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/
Пон Окт 12, 2015 12:49 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov