ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Най-верният приятел на човека в планината
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Лафче Предишната тема
Следващата тема
Най-верният приятел на човека в планината
Автор Съобщение
Petya



Регистриран на: 19 Мар 2012
Мнения: 271
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Ивайло, Ивайло...

чета, треперя и рева неудържимо...

Чичо ми (лека му пръст) е служил в Граничен отряд Любимец и още си спомням как като малка седях на коленете му, а той ми разказваше толкова интересни истории с вярното си куче (за жалост не си спомням името му).
Благодаря ти, че ме върна в тези спомени...
Съб Сеп 28, 2013 12:39 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1865
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
Ивайло, някои не плачат за чужд човек, а други плачат дори за чуждо куче !!!
Стига да имаш сърце и душа.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров

Последната промяна е направена от meco puh на Пон Сеп 30, 2013 4:22 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Нед Сеп 29, 2013 12:53 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
баир_будала



Регистриран на: 22 Сеп 2012
Мнения: 252

Мнение Отговорете с цитат
Само този който е служил може да разбере за какво става въпрос. BG Respect
---
За много от останалите историята е малко като в турски сериал Bad Mood
Пон Сеп 30, 2013 8:22 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Von Blücher



Регистриран на: 07 Яну 2012
Мнения: 113

Мнение Отговорете с цитат
Всъщност нашето другарче заради, което се развихри буря в чаша вода под другата тема, ми го дадоха преди 6 години. Беше гледан на тъмно в един склад и от пода нямаше нокти. Прибрах го при нас и за две години стана перфектен планинар Very Happy Дето един от коментаторите казваше, че кучето не ходело в планината по собствено желание? Ще го снимам на клип как реагира, когато чуе щумоленето на грейка и мембрани,гети,обувки за "горе" Razz Иначе един случай с него от преди 3 зими: Слизаме от "Черния" края на месец февруари, отиваме рано да не се бъркаме с повечето туристи и да не се уплаши някой. На излизане от" дупката" където пътя се пресича със пистата идваща от лифта Романски баща и дъщеря се спускат, детето заби едната ска в дълбок сняг и засука крачето и падна- падна и се уплаши! Нормално, детето се разрева от уплах и болка. Бяхме на около 35- 50 метра от случката и докато се усетя нашия другар беше при детето, което лежеше на снега....Обаче когато дойде бащата реши, че той е заплаха за детето. В последният момент го хванах за единия крак- накрая за лапата и го вързах! Детенцето дойдоха да го вземат от ПСС, когато стигнах долу след случката от стискане на повода съм скъсал поларените ръкавици Rolling Eyes Аджамия беше още! Сега вече се хвърля само по сигнал. Exclamation Дори тегли детски шейнички Wink
Пон Сеп 30, 2013 5:55 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ivailo.hr



Регистриран на: 22 Мар 2010
Мнения: 1355
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Сетих се и за едно куче на ПСС. Беше преди двайсетина години, когато видях Фишер. Живееше с водача си в с. Антон, Софийска област. Беше ходил в Армения през 1988 г. след голямото земетресение. Фишер беше намерил в развалините над 20 души. Имам някъде снимки с него. Ще ги потърся и ще ги кача.
Сря Окт 02, 2013 2:12 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
ivailo.hr



Регистриран на: 22 Мар 2010
Мнения: 1355
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Ето и обещаните мои снимки с Фишер. Датират от 1992 г., когато все още имах бръмбари в главата... Не че сега нямам де, ама са по-различни. Laughing Laughing Laughing




Чет Окт 24, 2013 8:46 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
ivailo.hr



Регистриран на: 22 Мар 2010
Мнения: 1355
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Скиор, лавина... тъмнина. Един спасител и кучето му
Спасители към БЧК демонстрираха спасяване в зимни условия

Планинската спасителна служба към БЧК представи традиционния си квалификационен курс с 19 спасителни водачи и техните 15 служебни кучета от отрядите в цялата страна.

В курса, който се провежда на Витоша, се усвояват техники за спасяване при зимни условия.

Демонстрацията включва вадене на човек от снежна пещера, като кучето спасител намира затрупания човек по миризмата, започва да рови и след това спасителят изравя жертвата.

"Цялото обучение на кучето отнема около две години, за да се постигне оптималната форма", коментира Методи Тодоров, зам.-директор на ПСС и инструктор по планинско спасяване и обучение на кучета.
По публикацията работи: Златко Желев


Източник: http://www.dnes.bg/stranata/2014/02/06/skior-lavina-tymnina-edin-spasitel-i-kucheto-mu.215036,image1#photo






Малцина знаят, че за кучето всичко е игра... Когато то търси човек под снега или под развалини, когато търси наркотици, когато търси експлозиви - за него всичко е игра, като на шега...
На снимката се вижда как героят доволен държи в зъбите си наградата за добре свършената работа. А тя е... неговата любима играчка - топката. Топката се използва за примамка, за да се подтикне вроденият инстинкт на кучето да търси, чрез обонянието си. После топката се поставя до наркотици, експлозиви или затрупани хора и така постепенно, в кучето се появява условен рефлекс, че когато открие търсеното, т.е. желаното от човека, ще бъде възнаградено с неговата любима играчка.
Поклон пред нашите четириноги приятели, които спасяват човешки живот!
Пет Фев 07, 2014 12:17 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
ivailo.hr



Регистриран на: 22 Мар 2010
Мнения: 1355
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
От детските приказки знаем, че Кумчо Вълчо е винаги отрицателен герой, но всяко правило си има и изключения.

Уинипегският вълк
Разказ от Ърнест Томпсън Ситън
Източник: http://chitanka.info/text/25648-uinipegskijat-vylk

Резюме или по-скоро най-важните моменти:

Цитат:
За пръв път срещнах уинипегския вълк по време на голямата снежна виелица през 1882 г. В средата на март тръгнах от Сент Пол, като се надявах за двадесет и четири часа да пресека прерията и да стигна в Уинипег, но царят на ветровете беше решил друго и изпрати леден източен вятър.
…………………………………………………………………………………………………
Когато наближихме Сент Бонифейс, източната покрайнина на Уинипег, пресякохме бързо малка полянка, широка около 50 ярда, и там станах свидетел на сцена, която ме потресе до дъното на душата.
Ясно се виждаше огромна сюрия кучета, големи и малки, черни, бели и рижави, които се въртяха неспокойно в кръг и подскачаха насам-натам; едно малко рижаво куче се беше проснало безжизнено на една страна върху снега; от външната страна на кръга се мяташе и лаеше огромно черно куче, което обаче през цялото време оставаше по-назад от останалите. А в средата стоеше грамаден, зловещ вълк, център и причина на всичко това.
Вълк ли? Та той приличаше на лъв! Стоеше сам-самичък, решителен, с настръхнала козина, стъпил здраво с разкрачени крака, и поглеждаше ту тук, ту там, готов да посрещне нападение от всички страни. Свитите му устни наподобяваха презрителна усмивка, но предполагам, че това идваше от войнственото ръмжене и озъбване. Водена от куче, което приличаше на вълк и което трябваше да се срамува от подобна постъпка, сюрията кучета се нахвърлиха върху него, без съмнение най-малко за двадесети път. Но огромното сиво тяло се метна насам-натам и ужасните челюсти затракаха: трак, трак, трак. Самотният вълк не издаваше никакъв звук, но от редиците на неприятелите му се разнасяше не един предсмъртен стон, незасегнатите кучета отскачаха назад и го оставяха както преди неукротим, невредим, изпълнен с презрение към всички тях.
…………………………………………………………………………………………………
Това е всичко, което видях, и то е твърде малко. Само след няколко дни обаче разбрах, че съм имал честта да бъда свидетел на рядко зрелище; бил съм видял на дневна светлина едно необикновено и чудесно същество — самия уинипегски вълк.
Съдбата му е много странна — той предпочитал града пред гората, минавал равнодушно край овцете, за да избива кучетата, и винаги ловувал сам-самичък.
…………………………………………………………………………………………………
Един ден през юни 1880 г. Пол Свирчото, красивият безделник, който предпочиташе да ходи на лов, отколкото да се залови за някаква работа, бродеше с пушка из залесените брегове на Червената река, близо до Килдонан. Изведнъж той видя как от една дупка на брега изскочи сив вълк, гръмна наслуки и го уби. Пол изпрати кучето да разузнае и като се убеди, че в леговището няма друг голям вълк, пропълзя вътре и за свое най-голямо удивление и радост откри осем малки вълчета. Девет премии по десет долара! Колко ли прави всичко това? Навярно цяло състояние. Той заудря силно с една сопа и с помощта на своя рижав пес изби всички вълчета, освен едно. Съществува поверие, че убиването на последния член от животинска челяд носи нещастие. И така, Пол се упъти към града с кожите на старата вълчица и на седемте малки вълчета и с последното живо вълче.
Кръчмарят, в чийто джоб потънаха заменените срещу кожите долари, скоро получи и живото вълче. То израсна завързано за една верига, но гърдите и челюстите му се развиха толкова, че нито едно куче от града не можеше да се мери с него. Държаха го в двора, за да развлича посетителите, а развлечението обикновено се състоеше в това да насъскват кучетата да хапят затворника. Младият вълк биваше изпохапван и изподраскван до смърт, но винаги се оправяше, а с всеки месец броят на кучетата, които се осмеляваха да излизат насреща му, намаляваше. Животът му беше ужасно труден. В него проблясваше само едно-единствено пламъче на доброта и това беше растящата дружба между него и малкия Джими, сина на кръчмаря.
Своенравен малък пакостник, Джим държеше винаги на своето. Той обикна вълка, понеже уби едно куче, което го беше ухапало. Оттогава започна да храни вълка и да го гали, а вълкът отговори на всичко това, като му разрешаваше някои волности, които никой не дръзваше да проявява.
Бащата на Джим не беше образцов родител. Обикновено глезеше сина си, но понякога изпадаше в ярост и го биеше жестоко за най-малкото нещо. Детето бързо научи, че го бият не защото е направило беля, а защото е ядосало баща си. Ако следователно не му се мяркаше пред очите, докато му минеше гневът, нямаше от какво да се страхува. Един ден, когато бягаше пред баща си и търсеше къде да се скрие, Джим се втурна в колибата на вълка и неговият сив приятел, събуден най-безцеремонно, се обърна към вратата, показа два реда белоснежни зъби и съвсем ясно каза на бащата: „Да не смееш да го докоснеш!“
Хоган беше в състояние да застреля вълка и щеше да го стори, но имаше опасност да убие и сина си, затова ги остави на мира и след половин час вече се заливаше от смях. Оттогава, изпаднеше ли в опасност, малкият Джим се втурваше в колибата на вълка и като го видеха скрит зад гърба на свирепия пленник, хората разбираха, че е направил някоя пакост.
…………………………………………………………………………………………………
Така дружбата между Джим и неговия любимец укрепваше и колкото по-голям ставаше вълкът и усъвършенствуваше чудесните си природни качества, толкова по-често даваше доказателства за смъртната си омраза към дъхащите на уиски мъже и към всички кучета, причина за страданията му. Тази особеност, съчетана с голямата му любов към детето, а, изглежда, и към всички останали деца, растеше заедно с него и се превръщаше в характерна черта на неговия живот.

В начелото на зимата Джим се разболя. Вълкът виеше жално в двора — липсваше му малкият приятел, и накрая по настояване на момчето го пуснаха в стаята. И тук огромното диво куче, защото вълкът не е нищо друго, освен диво куче, продължи да дежури вярно край постелята на своя приятел.
В началото болестта изглеждаше невинна, затова всички останаха поразени от внезапно настъпилото усложнение. Три дни преди Коледа Джим почина. Никой друг не го оплака по-искрено от неговия Вълчо. Огромното сиво животно отвръщаше с жален вой на църковните камбани, когато на Бъдни вечер вървеше след погребалната процесия до гробището в Сент Бонифейс. Скоро се върна в двора зад кръчмата, но когато се опитаха да го завържат отново за веригата, прескочи дървената ограда и изчезна.
…………………………………………………………………………………………………
Ето какъв бил уинипегският вълк, който бях видял през онзи ден в заснежената гора. Тогава много ми се искаше да му се притека на помощ, като смятах, че всички шансове са против него, но онова, което научих впоследствие, промени становището ми. Не зная как е завършила тогава схватката, но зная добре, че след това са го виждали много пъти, докато от някои кучета не е останала и следа.
Нито един вълк не е имал такъв странен живот. Свободен да избере гората или прерията, той беше избрал пълния с ежедневни опасности живот в града — поне веднъж всяка седмица се намираше на косъм от смъртта, а смели дела извършваше всеки ден и отдъхваше от време на време само за минутка. Изпълнен с омраза към хората и с презрение към кучетата, той всеки ден гонеше кучетата и ги убиваше, независимо от това, дали бяха много, или сами, тормозеше пияниците, избягваше въоръжените хора, изучи капаните, а така също я отровите, по какъв начин, не може да се каже, но безспорно ги изучи, защото винаги успешно ги отбягваше или се отнасяше с презрение към тях.
Нямаше улица в Уинипег, която не познаваше; нямаше полицай в Уинипег, който да не беше виждал неговата бързо движеща се и подобна на сянка фигура в сивия утринен полумрак; нямаше куче в Уинипег, на което козината да не беше щръквала от ужас, когато предателският вятър носеше доказателства, че старият Гару се навърта някъде наблизо. Той водеше безкрайна война, а неприятел му беше целият свят. Но в тази потресаваща и полумистична хроника имаше едно нещо, което неизменно се повтаряше: „Гару никога не се държи зле с децата.“
…………………………………………………………………………………………………
Това именно беше причината за последната голяма хайка, която организираха на Коледа, точно две години след смъртта на малкия Джим. Като че бяха събрали кучетата от цялата околност. Там бяха и трите впрегатни кучета (собственикът им смяташе тяхното участие за съществено), имаше догове, ловджийски кучета и цяла сюрия овчарски кучета и кучета без определена порода. Цяла сутрин претърсваха безуспешно гората на изток от Сент Бонифейс. По телефона обаче се получи известие, че следата, която търсеха, била забелязана близо до Асинибоинските гори, западно от града, затова след един час кучетата джавкаха по пресните следи на уинипегския вълк.
Всички се носеха устремно напред: сюрията кучета, пъстрата тълпа конници, сбирщината от пешаци — мъже и момчета. Гару не се страхуваше от кучетата, но знаеше, че хората имат пушки и са опасни. Той се отправи към тъмната линия на Асинибоинските гори, но конниците се разгърнаха из равнината и го принудиха да се върне назад. Той тръгна по дола на Колони Крийк и успя да избегне свистящите вече край него куршуми. После се упъти към една ограда от бодлива тел и като я премина се отърва за момент от конниците, но трябваше отново да следва дола, за да се пази от куршумите. Кучетата го наближиха. Всичко, което може би желаеше в момента, беше да го оставят насаме с тях — четиридесет или петдесет срещу един, както бяха сега, той не отказваше да се заеме с тях. Една източена като върлина хрътка, разчитайки на своята бързина, бягаше сега край него, но Гару я захапа отстрани и тя се търкулна върху снега. Конниците се принудиха да заобиколят доста, но сега гонеха вълка към града, затова към хайката непрестанно се присъединяваха нови хора и кучета.
Вълкът се насочи към кланицата, добре познато му място, и стрелбата престана, понеже къщите и хората се намираха много наблизо. Кучетата оградиха вълка така плътно, че вече не можеше да избяга. Той се огледа наоколо, търсейки прикритие на тила си за последната схватка, и като забеляза едно дървено мостче през някаква яма, скочи върху него, готов да посрещне кучетата. Мъжете донесоха лостове и разрушиха моста. Вълкът скочи долу, уверен, че краят му вече е настъпил, готов да го посрещне, изпълнен единствено с желание да умре достойно. Той стоеше за пръв път на дневна светлина пред всички свои неприятели — загадъчният палач на кучетата, безплътният глас на горите на Сент Бонифейс, легендарният уинипегски вълк.
Най-сетне, след цели три дълги години на битки, той стоеше пред тях, сам срещу повече от четиридесет кучета, подпомогнати и от въоръжени мъже. Гледаше ги обаче безстрашно както в деня, когато го видях за пръв път в заснежената гора. Същата презрителна гримаса на устата, мускулестите му страни едва-едва се повдигаха, само жълто-зеленикавите му очи сякаш изпускаха искри. Кучетата наближиха, предвождани не от огромните впрегатни кучета, те явно помнеха старата среща, а от един градски булдог. Чу се тропот от много крака; глухо ръмжене замени джавкането на кучетата; светкавично движение на розово-сивите челюсти и кучетата отстъпиха мигновено назад, а мрачният стар разбойник отново остана сам и готов за отбрана. Три пъти връхлитаха и три пъти отстъпваха. Най-смелите се валяха в снега около него. Пръв падна булдогът. Това поохлади желанието на останалите и обезкуражени, те се държаха настрани; здравото тяло на вълка не проявяваше никакви белези на умора. Като почака малко, той пристъпи нетърпеливо няколко крачки напред и така, уви, даде дългоочакваната възможност на стрелците. Проехтяха три изстрела и Гару падна на снега, завършил своя боен път.
Той направи сам своя избор. Животът му беше кратък, но изпълнен с остри схватки. Гару избра нов, стръмен и кратък път. Той изпи чашата на живота на един дъх, после я захвърли и тя се пръсна на хиляди парченца, но направи името си безсмъртно.
Кой може да надникне в душата на вълка? Кой може да обясни мотивите на неговото поведение? Защо настояваше да живее на място, където беше изпитал толкова много страдания! Едва ли затова, че не познаваше други райони; областта е огромна, храна има навсякъде, а славата му се носеше далеч отвъд Селкирк. Не го задържаше и отмъщението. Нито едно животно няма да посвети целия си живот на отмъщението; това чувство се среща само у хората. Животните търсят спокойствието.
Тогава остава само една връзка, която би могла да го държи прикован за града, и тази връзка е най-силната, която притежава човекът, най-властната от всички сили на света — любовта.
Вълкът загина. Последните му останки изчезнаха завинаги в пепелищата на изгорялото училище, но и до ден-днешен клисарят на църквата в Сент Бонифейс твърди, че в отговор на една от коледните камбани винаги се носел неземен и тъжен вълчи вой откъм гробището, където бяха заровили малкия Джим, единственото същество на света, което научи вълка на истинска любов.

Сря Ное 19, 2014 11:47 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
ivailo.hr



Регистриран на: 22 Мар 2010
Мнения: 1355
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Ето един интересен разказ за това интелигентно и сравнително малко познато животно - вълка.
http://moiteplanini.com/story/vylk.html
Чет Сеп 24, 2015 7:40 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Тъй като гледам да изведа моята красавица Дара, да тича и лудее, гледам да й правя маршрути като за нея. Който се интересува, това са Зеленият път в темата Рила и Майски Пирин с красавицата. Надявам се да са полезни са за кучелюби Very Happy


Това е Дара

Ходи като шило по клекове, потоци, за два-три часа навърта моите километри по 6, после става мълчалива от умората и само следва в тръст. Затова е вързана, иначе не си пести силите малкият скалолаз. Минава навсякъде Shocked качва върхве като торпила

Съб Сеп 26, 2015 10:57 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Малкият скалолаз Дара одобрява маршрута Very Happy Тъй като е много буйно ловджийче, отклонява се с километри само в гората да гони животни и да ги лае / ще вземе да ми докара и баба Меца Shocked / ,затова в горския и клековият пояс е вързано. Избрал съм му обла каишка, автоматичните са с остри ръбове и се заплитат, а и ще го претрият. Самоделка е заради дължината - 2.50 м. ,защото всички стандартни са къси - 1.50 , и с тях го настъпвам понякога.


Пет Окт 02, 2015 3:48 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Винаги се възхищавам на малките кучета в планината - толкова са сърцати, въпреки че са им къси крачетата. Дара е много красиво и смело кученце Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пет Окт 02, 2015 5:14 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Дарчето не е много малка, 12 кг е, колкото аз съм малко ненужно голям и оттам се губи реалното сравнение. Средна големина се води. Женските кучета винаги са по-малки, около 30%, при бигълите - женските са наполовина на мъжките. Ей го мускулестото скалолазче Very Happy






Съб Окт 10, 2015 2:22 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Тука му е мястото да заклеймим концерните , които използуват кучета за опити върху продуктите си. Ще го открия кой е сайта допълнително , но само в Англия умъртвяват 3000 бигъла годишно / в Китай колко ли са ? /
ето го сайта : www.beaglefreedomproject.org , разгледайте някои неща от него.
Тази порода / нашата Дара е такава/ много обичат хората, даже и мъчителите си. Бигълите са много буйни, непокорни и обичат шегите - да стреснат някой по улицата, уж че ще го хапят се нахвърлят с лай изведнъж както си вървят спокойно Surprised и хората мислят, че са злобни, а те са просто веселяци които все измислят някакво забавление.
Дара за пръв път я оставихме само за 10 дни - беше посърнала и отслабнала, от любов, завалийката. За една седмица се поправи.
Факта , че бигълите и са много здрави и не боледуват, са ги направили опитното куче на планетата.
Компании, продуктите на които не купувам : Жилет / режат ги с ножчетата за проби Mad /, Проктър и Г - прахове Ариел, Майстер пропър препарати, веро Фейри, почти всички пасти за зъби, много модни марки за дрехи. За планина ще се заинтересувам допълнително кои производители измъчват кучета.
Има достатъчно заместители - в Германия опитите са забранени. Всички продукти на Хенкел са О.К. - Персил препарати и веро , всичко долу с печат на Хенкел. Аз съм и германофил , тъй че ми е лесно Smile

Ще кажете ами прасенцата....прасенцата са създадени за храна, кучето е създадено от човека за приятел и помощник, разликата е голяма. Кучето има характер и чувства, доста повече от много броящи се за хора.
Това са компаниите убийци, за по-ясно търговските им марки :


Пет Окт 30, 2015 9:25 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Бигълката Дара,в края на лятото навърши 2 години, вече е напълно порастнала, заякна и е планинарче с голямо самочувствие. Много обича да изследва планините Very Happy


Сря Дек 16, 2015 12:54 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Лафче Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Страница 2 от 5

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov