Пиша за Албутин – прекрасен спомен от жаркото лято, макар и мъничко плагиат на planinar, но аз бродих там преди него. Бяха шест усилни дни - не нирвана, а разтопяване и преобръщане на душата. Това, до което се докосвах, видях и досънувах, бе по невъзможно ярко от протритите мечтания.
Отърквал съм се о Албутин и от х. Яворов, и от Кончето. В мараня и жега и винаги с ужаса, че водата свършва, че времето изтича, потъва безследно в карстта. А хоризонтът е безкраен, безкраен – върхове, скали, сипеи, снежници, отвеси, небе, клек, треви, цветя и безвремие. Къде чезне спасението – напред или назад? Нямах си и шапка тогава, сигурно и глава, все нещо импровизирах, все бягах – да търся някоя окъсняла пряспа или непотребна мисъл.
Сега /19 юли/ тръгнах от Даутово езеро, запасен с течности, безобиден опит, инат и безгранично атавистично любопитство.
На телефончето откривам този избълнуван текст:
. . .
През лабиринта на клека
ме чака библейското езеро,но
утре то ще пресъхне – тук,
когато нощта ме захапе без звук,
без изцеление.
Още мъжди светлината
и ме слепва смолата
на безбрежния клек.
Начало бе спирката на автобуса на Предела, после леко по асфалта до Кулата и оттам нагоре-нагоре до Даутово езеро. GPS не ползвах – бях си копирал страници от Пътеводителя на Николай Даутов – много подробен и точен – Благодаря! Разходих се до Даутов връх, Безимен, Плешки и Пирин. Най-после осъществих мечтата за пълен траверс на Северен Пирин – по главното било и основните разклонения /без Г. Стража/. Вода пълнех от пряспата на езерото. Времето бе крайно благосклонно – чувалът ми е отпреди десетилетия. Залезите и изгревите са неописуеми.
С тези снимки още пътешествам към връх Пирин
Поглед от връх Пирин на Юг - безкрай от била и върхове, които трябва да се изпътуват
През камъни, зелено, синьо и сиво – бездънно – като в американски филм. Прегръщах клека, надявах се на някоя полегнала тревичка от нечии стремителни стъпки – Уви! Дивих се на полянките с цветя, на зеленото нанадолно море, но все с едно наум за оня ръб – „тесен, скалист, силно разчленен“.
Най-после и прословутото Албутинско ръбче - между два невнятни циркуса изкусители - Окаден и Невързум
Трудничко е с тежка раница но пък щом душата е лекокрила - обяздването вече е в историята
След толкова съсредоточаване и напън - върхът е поизбледнял Но билата са още безкрайни
Е, крилца не ми пораснаха, умря и циганката, дето ме хвалеше.
Но Албутин е първи не само по азбучен ред, великан, отнесен от стихиите - той е средоточие… След толкова жега, звезди, самота и стремление, остава нещо завинаги – неподвластно на думите.
Измъчих Ви с предългото и объркано снимкуване, инак се старах. Ще има някакво си продължение на неповторимото лято 2015. Ако благоволите. С уважение, до тук!
Съб Окт 31, 2015 10:28 pm
t.hristov
Регистриран на: 23 Юни 2010 Мнения: 1057
Похвално - и за ходенето и за великолепните снимки
Нед Ное 01, 2015 1:11 am
ronkata
Регистриран на: 31 Дек 2010 Мнения: 143 Местожителство: София
Илчо,
прекрасен преход. От написаното разбирам че си минал по билото от вр. Пирин до вр. Албутин. Не споменаваш нищо за Даутов връх, но виждам едно езеро в началото на снимките - да не е Даутово езеро.
Това лято бях се запалил много за този маршрут, но ме отказаха хора познаващи района. Причината беше, че пътеката между вр. Пирин и вр. Албутин се губи из клека и преминаването е доста трудно.
Моля да дадеш повече опорни точки от прехода ти и да споделиш дали има пътека до вр Пирин и по билото до вр. Албутин. Ще съм много благодарен.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
