Хранителни режими, диети.

Един малко особен начин на хранене в планината, когато съм натоварен с чувал, палатка и др. От това че физическото натоварване е голямо, се губи апетит.Ядене за 4 дни , има няма 3 кг общо:

Сутрин само кафе с подсладено с мед, на обяд риба тон + сухар, вечер също. През деня при огладняване, няколко пъти по 200 гр бадеми на ден и отпиване на мед от бутилка. Половината сухари и мед се върнаха.
Някак си планината ме вкарва в пости. Топя здраво резервни мазнини - по 2-3 кг общо за 4 дни , което тегло се опитвам да задържа през всички топли сезони.

Извинявам се, че се намесвам в темата. Съпругата ми е лекар и долу-горе съм пределно наясно. Но в последните години, по билото се храня само с божестгнени картини и пия снежна водица. Малко сух черен хляб, зеленчук, сушен плод, черен шоколад ядки Вечер, преди чувала, два- три пръста твърдо гориво – срещу стреса от облещените звезди. Седмица издържам, имам и малко натрувани запаси. После, при първа възвожност няколко бири, сладки разтегливи приказки и напред. Нося си и едва кутийка нес кафес с алпийка амброзия е върхът!,

Това лято на Раздела срещнахме една туристка. Каза че яде само коприва и пие изворна вода. За съжаление копривата вече била преминала (случката е от август) и вече е единствено на втората съставка от режима. Та има накъде да се развивате... Wink

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

То по алпийските била на Пирин и Рила нито коприва, нито вода. През 5-6 месеца само сняг. Така, че фотосинтеза и фотосинтеза – ами ако е само мъгла!?Пробвал съм, от пазарчето в Банско торба с червени чушки, смокини, лук с овесени ядки, помашко сиренце. Планината се прегазва от раз. Вече ми е късно за радикални промени, но се навикнах на големи амплитуди. Малко подкожни запаси, спане без шалте, възглавница едва кутия или обувка, само снежна вода /и за тоалета/ После, след осмата бира – други са го написали.

Е да, де, нали това казвам, понякога без коприва, само изворна вода. В Пирин може и да е по-трудно, но за Рила ако някой се оплаче, че ще жадува.... ъъъъъ, искам да кажа гладува, грях му на душата Wink

А за зимните месеци Лудото Ленче не каза как преживява, но сигурно си носи примусче и сушена коприва Laughing

Та вие добре сте тръгнали по този път, а ние още се мъчим с мазните, калорични и вкусни храни Disgust

Какви хора сме... Laughing

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Нашата диета обикновено клони към нула по време на преход, е ако съм забравил някой парче суджук в панталона от минала година няма да го хвърлям я...
Сериозно- ядем минимално. На моя организъм му уйдисва, Ирена свикна. Това не важи за децата. Обикновено замезват със сублимирана кайма/преди/ и сухари от хляб "Бородино" да речем. |Сега ме мързи да правя кайма, а и набарахме чудесна пастърма с опредено по-екологичен произход. И така, ние нищо, децата минимума. Лошото е, че това лято на Триглав /нашия/, пробвахме това и с водата - 500 мл. за трима от хижата до Голям Кадемлия в най-големия спеч през август, та малкото виждаше лилави кръгове малко под върха и накрая изпи сам цялата вода. А най-коварното беше тогава, че 300 метра под нас по н.в. плющеше реката с вировете и всичко останало. Хубаво , че бяха боровинките впрочем... ако някой ми направи забележка за водата ще е прав, да и изотоници ... дори ги препоръчвам, но тогава така се случи. И няма такъв кеф, като набарахме една локва от другата страна от към пътя за Росоватец. Чиста, бистра вода - май се казва "Моминско кладенче"...ако някой ми беше предложил бира тогаз...дори любимата Pale Ale, щях да го убия с камъни. Понеже водата е по-важна дори и от великия ХЛЯБ. За мен.
По нощувките също не злоупотребяваме с манджата впрочем. Супичка, това-онова, сухарчета, суджик или пастърма, ако има, някой бучка миризливо сухо сиренце. Чесън. Маслини. Спирт. И нани /при късмет нани с.екстри/.

Това което пиша е реално, но не го препоръчвам. Имах едно гадже навремето с друг метаболизъм. Наложи се да и варя супа от огризки - тип булашик /парченца хляб, обелки от домати, мас от консерва русенско, дупета от лук и разсипана сол, намерени покрай пътеката/ и вода от Суходолско езеро, за да не колабира от глад. Чиста клошария верно, но нямахме друг изход тогаз...

Това показва, че всеки е различен, а и се променя с годините. Щом има силица - напред. Направо съм се побърквал от липса на вода, слизал съм часове към блатясали езерца. Но за храна - все има нещичко на дъното. Това мисля и се оттренирва. Особено, ако човек е сам из пущинака и няма как да се изкушава от приятели и дяволи.