Мурсалица е планински рид в централните на Западните Родопи, северно разклонение на Перелишко-Преспанския дял, на територията на Област Смолян. Ридът представлява северно разклонение на Перелишко-Преспанския дял на Западните Родопи, отклоняващ се от него при връх Голям Перелик - 2190м.н.в. Простира се от югоизток на северозапад на 20 км., а ширината му е 8-10 км. На североизток долината на Широколъшка река (десен приток на Въча) го отделя от рида Чернатица, а на югозапад долината на Мугленска река (Тенесдере, десен приток на Чаирдере, от басейна на Въча) - от рида Чамлия. На северозапад стръмно се спуска към долината на река Въча, която го отделя от Девинска планина.
Един незабравим и труден ден (преход) с много, много, много феерична красота, в едни от най-девствените дебри на западните Родопи. С подход от проход Превала, се изкачихме до военното поделение на връх Голям Перелик, подсякохме през вековните гори на масива, погазихме в непокътнатия сняг покрай труднопроходимите върхове Малък Перелик - 2147м.н.в. и Краставата Чука - 2140м.н.в., до излизането в подножието на един от може би най-панорамните върхове в Родопите, въобще - връх Орфей! С много усилия, пропадане по стръмните и фирновани на места склонове, поехме към село Гела в следобедните часове и след близо 10 часа тежко газене, затворихме кръга. 22км. ходене с близо 1000м. положителна денивелация и малко над 1200м. отрицателна. Мокри обувки, натъртени бутчета и замаяни от красоти глави! Митко, Благодаря, че ми се върза на лудостта, включи се с нас в това приключение и ние с теб, и заедно успяхме да финишираме по живо, по здраво, макар и почти по тъмно!
И както предполагат повечето читатели, всичко започна кога - отново през нощта. Ранно ставане, часовникът звъни, леглото е затоплено и някак уютно дори. Петлите се чуват през прозореца, отначало неразпяти като стари врани, ранобудни като нас и луди може би, да вдигат врява по тъмните часове на деня... Нагласихме всичко и се настроихме за хубав, ясен ден, с много слънце, лек вятър, отрицателни температури и дълбок новонавалял сняг. Очакваше ни трудният в зимни условия рид Мурсалица гравиран отново с амбициозен план.
Още при запознанството ни с Митко, съдбата беше предрешена. Оказа се, че сме от една порода и като се захванем с нещо, няма няма! Кратък път през завоите на Пампорово и Чепеларе, и скоро паркирахме да търсим кафе в село Стойките. Хубаво село, в подножието на планината и съответно силно повредено от комерса там. Кафе нямаше, но докато се разтъпквах от пътя наоколо, запечатах първите светли слънчеви лъчове над къщите, във вековните горски масиви над тях. Температурата беше доста под нулата.
През проход Превала замисляхме да стигнем пеш по отклонение на пътя до връх голям Перелик, първенецът на Родопите, там минава верижна машина, която почиства, заради поделението на върха и в началото беше лесно дори. Повечето хора качват върха и слизат за ден.
Параклис до пътя, тук оставихме колата. Щяхме да се върнем отново тук по-късно, или поне такъв беше плана. Но нали затова са плановете и този отгоре, който да им се посмее звучно, докато ние ги реализираме и се набираме по склоновете като мухи на... Снегът в ниското ни подсказа, че горе ще си наберем и шепа горски ядове. Летата в Родопите са магични. Пълно е с горски дарове: билки, боровинки, прелитат пъстроцветни пеперуди и пчели, цветята галят нозете и човек се отнася... Зимата обаче предлага трудни моменти и ако човек е неподготвен, и си постави подобен амбициозен план, може да закъса сериозно по екстремния терен и отрицателните температури през нощта, когато е царството на мечките.
Военните машини щъкат постоянно и пътят наистина е почистен добре. С моторна шейна или високо проходим джип, излизането до подножието на върха, около хижа Перелик, която не работеше, както разбрахме, не е трудна задача дори през зимата. Шофьорът на ротора, не пропусна заплашително или по-скоро назидателно да предупреди, да не снимаме, или пък още по-безумно, да влизаме от знака стоп-а горе, до военното поделение. Второто дори не си го и помислихме, но се спогледахме, когато ни вметна, че ще стигнем връх Орфей по тъмно... Имаше часови патрул с автомат и четири кучета, едно от друго по-пухкави и по-озъбени. Зъбите им бяха толкова бели, а снегът толкова дълбок и пухкав, че на моменти си мислех, как ще заорат с тях в дълбоките преспи, зъбейки се напред-назад, препускайки като елени, около поделението.
Напредваме бързо и скоро гледката се откри. Денят ни бе благословен.
Следи от моторни шейни и верижни машини са опасли целия склон до върха.
Хижа Перелик. Изглежда уютно и скътана в горския масив, а е на метри от черния път към връх Голям Перелик.
На юг към Гърция - гледки...
Изглед към връх Голям Перелик по пътя нагоре и масивните му горски склонове. Прекалих с поляризационния филтър!
Горе, назъбената ограда подсказва да се движим на разстояние и скоро, подсичайки излязохме от масивното теме на връх Голям Перелик - най-високият връх в Родопите. Самият връх е малко по-горе, където са разположени военните сгради и съоръжения, и на този етап, не може да бъде изкачен от туристи. Доволни останахме, че видяхме и малкото, а далечната ни цел връх Орфей - Широколъшки снежник и късия зимен ден, стремглаво ни насочваха да стегнем крачка и да продължим. Много сняг падна в Родопите в отминалия месец и подсичането през гората е нелека задача. Данчо, който се подлъга да продължи с нас без снегоходки, скоро разбра за това и просто се върна. А, пропуснах да спомена за Катя. Че може ли се Катя да е със счупена ръка и това да не и е второто успешно изкачване на връх от две седмици насам! С движение по пътя и тя успяла да докосне адреналина, наблюдавайки озъбените пазачи. Дори да сте далеч от оградата, имайте едно наум там. Кучетата надушват от далеч туристите и излизат да лаят наоколо, всявайки хорор.
Подсичаше се тегаво.
Маршрутът ни в последствие върви през вековни гори, следват се горски масиви с върхове и излизаме на панорамното място Говедарника. Връх Малък Перелик в близост до Голям Перелик, подсякохме, върховата кота е в непроходима гора и няма гледка от там. Шабалиева Капа - също. Всъщност, идеята наистина беше съвсем друга, защото с изкачване на гори, щяхме само да провалим и без това добре наложеното до сега темпо. Митко е с джедайски снегорини-снегоходки, с трионовидни зъби и сигнално оранжев цвят, и бързо напредваше по фирнованите места като Хускварна по дърво. Чак ми е чудно как шофьорът на ротора не му завидя. Аз подвиквах и спирах да снимам, но в общи линии напредвахме добре. Имаше и гледки дори, а какво е преход в гора, ако рано или късно човек не излезе от тунела, да разгледа навред.
Яваш-яваш или иначе казано лека-полека, минахме към трудната част от маршрута - поредния връх пресичащ почти непроходими гори, а зимата направо меко казано непроходими. Че то лесната част кога беше? И така, ред е на връх Краставата Чука, красиво име, а защо ли? Зачукано място, човек минавайки от там има чувството, че влиза в тъмнината на нощта или в тунела на смъртта. Вековните гиганти застрашително закачат с острите си клони дрехите, а пропадането под снега, си е цяло приключение там. И не толкова лошото е това, че се пропада, а че на места почти отвесният склон е силно фирнован и има риск. Маркировката на маршрута Е8 минава там, през гората, но натежалите от сняг клони и преспите, са скрили почти всичко и е трудно за ориентиране. И аха да излезеш от точната пътека по погрешка, насреща се озъбва фирнования склон водещ дълбоко в дерето на планината.
Краставата Чука.
Много усилия бяха нужни. До връх Орфей ни деляха броени минути. Бяхме екзалтирани от гледката, която се открива във всички посоки. Видимостта на километри. И скоро се качихме по реброто към връх Орфей - Широколъшки снежник. Чуете ли думата Снежник в името на един Родопски връх, бягайте далеч дори в мислите си от тази част на картата и планината в дните на зимата. Баташки Снежник, Широколъшки Снежник, Сюткя и всички други величествени двухилядници на Родопите, са не леко предизвикателство.
И както си снимах, решен бързо да се евакуирам от вятъра по-долу от върха, какво да видя. Митко извадил сергията: дрехи, сандвичи, раница, щеки. Видяло се е, време за обяд е и енергийното презареждане.
На връх Орфей - Широколъшки Снежник.
Бяхме изминали 14 километра до връх Широколъшки Снежник. Тъй като Данчо слезе, веднага извадихме тетрадките и включихме в план вариант Б. Слизаме в село Гела, откъдето да ни вземат с колата, ако намерим обхват да им го съобщим, разбира се....... Осем километрова отсечка през почти непроходими в зимни условия гори, но се справихме. Колата ни чакаше долу, а цветовете над острите чуки изрисуваха за финал прекрасната Родопска картина, на която сетивата ни се насищаха в този труден зимен ден. На уреченото място палнахме челниците за да подредим багажа в колата. Чудно, слезли сме почти по светло, непривично за нас. Планината ни допусна, нямаше мъгли и вятър. Ако бяхме се пробвали тук преди две седмици, с тогавашното състояние на снега, когато атакувахме Голяма Сюткя, надали щяхме да успеем с това си начинание. Подценявах тази планина в годините, но зимните преходи тук са почти изкъртващи.
Регистриран на: 18 Сеп 2011 Мнения: 125 Местожителство: София
Пон Фев 08, 2016 3:48 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
М-да, има сняг на Перелик, не е като да няма. Разказвали са ми, че преди 30-40 години и повече (когато лятото е било лято, а зимата зима) там е имало по 3-4 м. сняг.
По синята маркировка с. Гела - гр. Доспат ли слязохте от параклиса на последната снимка към с. Гела или продължихте по червената към х. Ледницата? Ако слизането е било по синята, ми метни GPS следата на ЛС да направя една сверка.
М-да, има сняг на Перелик, не е като да няма. Разказвали са ми, че преди 30-40 години и повече (когато лятото е било лято, а зимата зима) там е имало по 3-4 м. сняг.
По синята маркировка с. Гела - гр. Доспат ли слязохте от параклиса на последната снимка към с. Гела или продължихте по червената към х. Ледницата? Ако слизането е било по синята, ми метни GPS следата на ЛС да направя една сверка.
Привет. Точно така, по синята маркировка слязохме надолу! Като извадя следата, ще ти сигнализирам!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
