ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Следновогодишно на Боянския водопад

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Витоша Предишната тема
Следващата тема
Следновогодишно на Боянския водопад
Автор Съобщение
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Следновогодишно на Боянския водопад Отговорете с цитат
Свети Силвестър се оказа извънредно благосклонен към мен, та ми повериха четиримата внуци за целодневна разходка на Витоша. Добро начало на годината, да видим нататък!

Времето беше мъгливо и студено. Дъщеря ми ни закара с колата до Бай Кръстьо, а ние продължихме към Кикиша уж по познатата пътека. Лифтът нагоре работеше и аз се поколебах дали да не тръгнем по билото, но по нищо не личеше мъглата да се вдигне, а вятърът да утихне. Затова предпочетох гората. Веднага до големия завой на шосето има пътеки с табели. Едната води нагоре към Голи връх. Другата води към Комините. Избрах третата, едва очертана и почти хоризонтална, с табела към "катерачен обект", с надеждата да се влее в пътеката за Кикиша. Нищо подобно! Ако някой иска да тръгне към хижа "Камен дел", трябва да слезе до ресторантчето и оттам да хване пътеката. А нашата упорито се изкачваше и ние вървяхме към реката, която рано или късно трябваше да пресечем. Най-накрая я стигнахме. Логично беше да заслизаме по нея, докато стъпим на пътеката. Слизането по заледен камънак с шипки и лески в лицето хич не е приятно, но не ни е сефте!



На едно място се подхлъзнах и цопнах с двата крака във водата, но с добри обувки, стегнато завързани, пораженията не бяха големи. Сега, когато преглеждах снимките, открих някакви странни образувания като гъби, които висят отгоре. Какво ли са?



Нататък към самия Кикиш нищо особено. Само дето зачестиха въпросите "Кога ще ядем?". Постарах се бъдем максимално релевантни на зимната обстановка и запалихме огън. В термоса бях взел супа, от която децата изпаднаха във възторг - не очакваха да е гореща като у дома:



След супата дойде ред на леко препечени сандвичи с топъл чай от другите термоси. (Обърнете внимание, че момчетата са с летни кецове! Само принцесата е удостоена с прилични туристически обувки. Но моите морски пехотинци са свикнали на мокри и премръзнали крака, та дори не отварят дума!)



Заслонът "Кикиша", както беше тръгнал да се руши, сега някой го потяга. Разбитата кухня е почистена, дюшеците са проветрени и очевидно напролет ще имаме обновена база. Първолачето чете призива да не се оставят боклуци, защото няма кой да ги изнася:



Отвън също се виждат ремонтни дейности:



Навремето "Кикиша" беше стратегическо място за почивка и хапване. Дори можеше да се спи в таванското помещение и столовата. Но постепенно западна: спряха му тока, пътуването на кола за снабдяване стана все по-трудно и накрая го изоставиха. Все пак... да не ме чуе дяволът, можеше и най-лошото да му се случи. Дано живне! През лятото даже бесейнчето беше пълно.

По пътеката нататък великолепно приключение за децата са огромните камъни, покрити с мъх, и дебелите буки, по които могат да се катерят:



Истинското изпитание зиме е спускането към водопада. Слой от нападала букова шума, отгоре със сняг, отдолу замръзнала върху мокри камъни. Кошмар! Но пък весело - децата се търкалят, аз само внимавам за ръката, че нали вече я чупих на лед... Ето го и водопада, едва открояващ се като леден призрак в мъглата:



И тук вече децата си намериха рая! Мила се пързаля по дупе, Максим и той лази нагоре, Боян плъзга камъни като на хокей, а Антон не миряса, докато не проби леда. Може би очакваше пъстървата да изскочи навън?



Всеки път в разговора се конкурират две теории: според едната Боян е наречен на Боянския водопад, а според другата е обратното. Аз не взимам страна! Този маршрут завършва с безкрайно слизане до Бояна (вече по тъмно) и доста дълго чакане на автобуса. Но все пак се прибрахме в прилично време. Преходът заедно с обяда и ледените пързалки продължи около осем часа. Препоръчвам го на всички приятели с малки деца!


Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 23, 2018 8:24 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Яну 11, 2016 11:03 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
kambana



Регистриран на: 04 Ное 2015
Мнения: 4
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Браво за разходката Smile
Пет Фев 26, 2016 11:42 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Къде, къде... пак там! Отговорете с цитат
В събота неочаквано ме ощастливиха с пълния комплект внуци. При това още от предишната вечер, което налага посрещане all inclusive: вечеря, приготвена от госпожицата, къпане подред и лягане подред. На сутринта Bulgarian breakfast: палачинки със сладко от червени боровинки (приготвя ги най-големият), пържени филийки с мед и ягоди със сметана. За пиене мляко с какао и мед. Нямаме кола и за да не губим време с объркания транспорт, се натоварваме петимата на едно такси и в 9 сме на Драгалевския манастир. Оттам нагоре по реката, която е пролетно буйна. Първа глътка планинска вода:



Докато се топят снеговете, над Паша Бунар (Болярския кладенец с най-студената вода) се стичат красиви каскади:



Оттам нагоре пътеката ни отведе на Кикиша. Забелязваше се тънък снежец, който постепенно взе да става все по-плътен. Наложи се да изгребваме огнището пред заслона. Вътре в постройката кипи усилена работа: подменя се дюшемето, сменят се масите, очевидно и спалното помещение на тавана ще го оправят. Кухнята е изчистена и очаквам скоро да проработи. А нашата кухня - навън. На момчетата в заслона им се досвидяха няколкото гнили дъски, та се наложи да отръскваме от снега сухи клони. А докато се запали огън от обли мокри пръчки, си е бая зор. Но пък нали тренираме сървайвър! С много духане успяхме да получим достатъчно жар, да си изпечем пържолите. Иначе язък за носенето! Ама станаха великолепни - аз самият не се надявах, че ще се опекат на едва тлеещите съчки. Непрекъснато разпалвах пламъка с един железен капак и затова не смогнах да снимам апетитната сцена. Тук месата са вече у гладниците:



Преди пържолите имаше гореща пилешка супа с гъби - пак от внучката. Тая супа е най-вкусното нещо на студа! Обядът завършва с чай от термоса. На снимката отзад се вижда изчистеното езерце, което вече е пълно с вода. Лятото май ще има къпане. Виждат се и отново неподходящите ботуши на децата, които държеха студено, освен че отгоре им влизаше сняг. Но това са подробности от пейзажа - зима е! А след Кикиша теренът започна да става все по-снежен и надолу към водопада се превърна в истинска писта:



За децата кеф, за мен грижа... Ето ни и на Боянския водопад. Вече ги няма ледовете и се вижда мощният поток:



До водопада има едно изкорубено старо дърво с огромна хралупа, която въодушевяваше децата по реда на номерата. Ето ги сегашните "големи", тогава малки, на 4 и на 5 години:



Ето ги и сегашните малки, набутани в същата хралупа на мечките:



Не ми стана ясно само кому попречи тази атракция за децата, та тръгна да я реже! Жалко, в други държави щяха да я украсят с пейчица и перденце.

Този път нямаше пързалки покрай водопада и поемаме направо към Бояна. Една от висулките, които децата чупеха за сладолед, беше истинско произведение на изкуството и Антон веднага я оцени:



А надолу красивите комбинации от камъни, водоскоци с лед и мъхове продължаваха по целия път:



Само че на една от тия красоти като се подхлъзнах, че като се овъргалях в заледените камъни с мъхове - красотата ми доде малко повече!

Традиционно спираме на последната скала с красива гледка към София. Там ядем сандвичите с втория чай:



И съвсем навреме, в 17:30, след осем часа и половина ходене сме на спирката на автобуса. Както винаги, ще завърша с призив към родителите и дядовците с малки деца: този маршрут е най-подходящият на Витоша за тях, защото е хем красив, хем достатъчно труден, за да им е полезен. Зимата там още не е свършила, използвайте я!


Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 23, 2018 8:59 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Пон Мар 28, 2016 2:36 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
dobrifin



Регистриран на: 30 Яну 2013
Мнения: 1037
Местожителство: Рилско

Мнение Отговорете с цитат
BG Clap Адмирации !
Едва ли има по-добър начин да закърмим децата с магията на планината !
Пон Мар 28, 2016 2:43 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 5781
Местожителство: 1116 m н.в.

Мнение Re: Къде, къде... пак там! Отговорете с цитат
Сотиров написа:
Оттам нагоре пътеката ни отведе на Кикиша. Забелязваше се тънък снежец, който постепенно взе да става все по-плътен. Наложи се да изгребваме огнището пред заслона. Вътре в постройката кипи усилена работа: подменя се дюшемето, сменят се масите, очевидно и спалното помещение на тавана ще го оправят. Кухнята е изчистена и очаквам скоро да проработи.

Чудесна новина!
Пон Мар 28, 2016 3:15 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vladofff



Регистриран на: 26 Апр 2011
Мнения: 3034

Мнение Отговорете с цитат
Сотиров, това с децата в планината е хубаво, но имам една забележка, предвид моите воденета на деца по чукари, и най-вече заради някои случки, които съм преживявал под и около скали и водопади, преди да се сдобия с деца.
Гледам играят под висулките на водопада. Преди време съм стоял с часове под всякакви скали без да ми мигне окото... Сега обаче, след като макар и рядко съм виждал кое, къде и как може да падне, съм особено внимателен по този въпрос. Изобщо не разчитам на теорията на вероятностите, още повече тя да се изпитва върху главите на децата, така, че занапред вземайте елементарни мерки да стоят по-далече от местата, където нещо може да се стовари върху тях, че и дори каски да имат, надали ще ги предпазят.
Миналата година водих моите да се катерят на Комините - стотици пъти съм стоял там без каска. Отнякъде се появи Кирил Досков, и очевидно видял и патил много повече от мен, директно ми каза /нищо че са с каски/ да ги махна незабавно от пътечката под скалите, въпреки че Комините са може би най-чистените скали в България.
Пон Мар 28, 2016 4:34 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Черни връх пред прозореца ми Отговорете с цитат
Владоф, близостта до висулките на снимките е фотоилюзия. В действителност децата са извън обсега им. Аз доста внимавам за "падащи предмети" и дори по тротоара хвърлям по едно око нагоре, да не ме изненада някой корниз. Cool А по скалите пускам децата да се катерят само на няколко метра и то на безопасни места, колкото да си начешат пръстите. Мен самия ме е страх от височини.

Наскоро се сдобих с нов фотоапарат. Нищо особено, но има голямо увеличение, 26х. С него много бързо стигам до Черни връх. Very Happy Ето го в деня преди екскурзията, уж черен, пък той съвсем бял под черното небе:



А ето го и на следващия ден:



Чака ни, но да видим кога.
Пет Апр 01, 2016 11:47 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Витоша Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov