Важното е, че му се радват феновете И аз си мисля от самото начало същото, ама не вярвам дъщеря ми да пише такива неща, ако знае, че ще се четат от хиляди хора (а е 5 клас)... Но е забавно, не отричам!
Най-рано утре могат полекичка да тръгнат нагоре, дали ще им стигне времето, че те експедициите не са безкрайни?
Дано се договорят с ръководството
Пон Апр 25, 2016 10:04 am
d_genov
Регистриран на: 30 Яну 2014 Мнения: 263
Очаква се нова атака към върха след 3-4 дни!
Дневникът на Скатов:
Ден 43 — 22.04 Нищо интересно не се случва в базов лагер. Всички коментират прогнозите и кога евентуално ще се отвори прозорец за качване на върха.
Храната взе да свършва и алпинистите се изнервят.
Времето си прекарвам в разходки наоколо. Поддържам формата си с йога и малко медитации. Гледам филмчета, но май ще ги свърша и тях скоро.
Не комуникирам много, много с другите , за да не се заплете някоя интрига.
Добре съм физически и чакам да свърши скоро сагата Аннапурна.
Ден 44 — 23.04 Вали сняг цял ден и ние сме в лагера. Може би няма да се ходи нагоре днес.
Утре ще идва хеликоптера и ще донесе багаж и храна. Аз съм си поръчал нов регулатор , за да мога да върна този, който използвах на моя шерпа. Ще донесат и нова храна. След толкова дни тук където няма нищо друго освен камъни и сняг всичко се върти около времето и храната. Вече сме и по-малко като състав и е доста еднообразно ежедневието.
Ден 45 — 24.04 Днес се взе решение след преглед на прогнозите , че ще се тръгва отново към върха след 3 – 4 дни. Вятърът ще е около 20 км/ч и температурата ще е също приемлива. Настъпва оживление и прилив на енергия. Всички са навити да се катерят и да достигнат върха. Около 30 човека ще се катерим заедно. Незнам само къде ще спим на лагер 3 и лагер 4 . Там няма място за толкова палатки. Чудя се как ще се организираме там.
Към 15.00 ч. дойде хеликоптера и какво мислите? — нямаше нов регулатор за мен и нямаше нито плодове, нито тофу. Ох, омръзна ми вече да не ме забелязват и откликват на нуждите ми като веган. Тук всички освирепяха, че свърши месото и бързо, бързо им донесоха, а на мен ??? Не ми се говори просто…
Крис Дженсън Бърк и Матю Дю Пюи потеглят след няколко часа към лагер 1 в последния за този сезон опит за изкачване на Анапурна, според споделеното от тях в блоговете им [1,2]. Намерението им е да пристигнат в лагер 4 в ранния следобед на 30-ти април, да направят там 8-часова почивка и сетне през нощта срещу 1-ви май да поемат към върха. Очаквания общ брой на хората, които ще поемат нагоре, е около 26-27, в това число две жени -- китайката Luo Jing и Крис Дженсън Бърк (тя е родена е в Нова Зеландия, но има също и австралийско гражданство). Разпределението им по националности е: Непал (~10), Китай (1), Корея (~1), Испания (3), Швейцария (1), Италия (1), България (2), Унгария (1), Русия (2), Германия (1), Израел (1), САЩ (1), Австралия/Нова Зеландия (1).
Докато някои пъплят в следващите дни по склоновете на Анапурна, други, като грабливата птица на снимката по-долу, ще ги наблюдават от високо. Не се бях замислял че и птиците посещават високите планини. Не знам на каква точно височина лети тази, но във всички случаи е (доста) над базовия лагер...
След 47 дни от заминаването си днес Наско тръгва за втори път да изкачва връх Аннапурна. Прогнозата за времето е добра, почти без вятър. В групата са около 30 човека-неотказалите се членове на няколко експедиции и техните шерпи. Да му пожелаем много късмет, хубаво време и сила да изкачи върха и се прибере обратно в базов лагер жив и здрав. Очаквана дата за изкачването е 01.05 - Великден! Успех Наско! Ние сме с теб и те подкрепяме
Сря Апр 27, 2016 10:21 am
d_genov
Регистриран на: 30 Яну 2014 Мнения: 263
Дневникът на Боян Петров:
Дневник на експедиция „Анапурна-2016“ - част 3 и 4
29.03 - 11.04. 2016г.
През изтеклите две седмици от последното ми включване не се случиха кой знае какви забележителни събития, които да заслужават регулярно споделяне. Ден след ден, всеки в лагера работеше по собствен план за подобряване на аклиматизацията си. Почти всички, които планираха изкачване с кислород се мотаеха около лагера по двойки или тройки и оживено дискутираха живота в БЛ, непрекъснатата промяна в плановете за атака и малкото новини, които пристигаха от света. На тях не им трябваше да подържат издръжливост, защото знаеха, че над 7000м (а някои дори и от по-ниско) ще сложат маската и проблемите им ще намалеят с поне хиляда метра.
Малкото кандидати за върха, които нямаше да ползват кислород правеха епизодични изкачвания от по +300 до +500 метра над БЛ, но без да прекаляват с натоварванията. С последните дни няколко човека дори стигнаха до Лагер 3 (6400m) и преспаха в него по една, дори две нощи. Огромна цепнатина на около 6800 метра височина спря устрема на шерпите, които трасираха маршрута. След обсъждане в БЛ се взе решение от коя страна ще се екипира този опасен участък в дните, когато ще тръгнем в атака.
Експедицията ни намаля с трима човека. Румънецът Алекс Гаван, който се движеше в свръзка с турчина Тунч Фъндък, внезапно обяви решението си, че прекратява участието си в експедицията поради лични причини. Един от младите корейци успя да пропадне около 10 метра в ледникова цепнатина в самия Лагер 2 и изкълчи жестоко десния си крак. Възстановяване му в БЛ беше оценено на невъзможно и на 8.04 и двамата с Алекс отлетяха за Катманду.
Най-изненадващо за мен беше отпадането на италианеца Себастиано Валентини. На тръгване след тежка нощ в Лагер 3 (6400m), Себастиано си връзвал котките около десет минути без ръкавици. Ръцете му измръзнали, той направил опит да ги стопли, но не успял достатъчно и продължил надолу. В комбинация с дехидратацията, 2+3 пръста на двете ръце бяха напълно посинели някъде около средата на слизането му към БЛ. Докторът на испанците Карлос все пак регистрира само първа степен на измръзване, обработи пръстите и му назначи терапия за възстановяване. След като 3 дни не настъпи кой знае какво подобряване на състоянието, Себастиано взе решение да извика спасителен хеликоптер, който днес (11.04) ще го свали към Катманду и утре ще лети към Италия.
На 8.04 пристигнаха последните членове на експедицията ни- руснаците Дмитри Синев и Александър Лутохин. И двамата са опитни, идват на Анапурна за трети път и имат намерение да катерят по нов маршрут над Лагер 2.
В личен план, през изтеклите две седмици си позволих само два почивни дни. Направих еднодневно скоростно изкачване и слизане до Лагер 2 (5600m) и девет бързи изкачвания до около 5000 метра с обща денивелация от всичко +7800 метра (в София правя средно между 7000 и 10 000 положителни метра месечно). Отслабнах с още около два килограма, загубих мускулна маса в ръцете и рамената, но пък краката ми станаха по-силни, чувствам се лек и бърз.
Въпреки, че сме в периферията на голяма зона с ниско налягане над Северна Индия, т. нар. „джет-стрийм“ ветрове, които облитат върха над 6500 метра през последните седмици не спаднаха под 80 км/ч. При скорост над 80-100 км/ч, огромни като стадиони облаци се носят в небето като перушинки. Почти всеки ден в БЛ вали сняг, но пък сутрините са винаги ярко слънчеви и зареждащи.
В момента има надежда за съвсем краткотрайни намалявания в яростта на вятъра в периода 15-17 април. На среща с представители на всички екипи, вчера взехме решение, че ще се мобилизираме и ще направим опит за обща атака в този период. Стискайте палци затишието да е малко по-продължително и ако скоростта в тези три дни е под 50 км/ч…излитамееее ☺
12.04.2016 - Денят, в който започнах първата си атака на Анапурна. Рано сутринта закусих в БЛ и на изпроводяк руснаците ми пожелаха "Спокойно и без фанатизма". За по-малко от 6 часа се качих без проблеми до Лагер 2.
13.04.2016 - Рано сутринта продължих нагоре към Лагер 3 и успях да изпреваря шестима шерпи и да пристигна в лагера точно преди да завали следобедния сняг. Мястото е отвратително, защото се намира в една голяма цепнатина, вятърът се завихря много силно и постоянно имаш чувството, че ще отлетиш след някой от поривите. В късния следобед започна гръмотевична буря, а в улея до лагера ни непрекъснато се изсипваха лавини. Преди лягане изринах около половин кубик сняг, който се беше натрупал около палатката. Температура в 20ч= -17,3С.
14.04.2016 - Преходът от Лагер 3 до Лагер 4 го изминах за 6:30ч. В горната част на маршрута, шерпите с които се движех спряха, защото никой от тях не искаше да изведе един 4 метров надвесен леден праг. Дадоха ми две хубави сечива, огледах обстановката и реших как ще действам. Ледът беше „захаросан“ и нямаше да ме издържи ако падна. Забих сечивата (държаха добре, защото се забиваха докрай), завъртях клин, качих още два метра, втори клин и излязох над ръба. Отгоре забих два фирнови клина, осигурих се и извиках останалите. Издърпахме раниците и продължихме да разбиваме нагоре. След около час стигнахме до щурмовия Лагер 4 на 7000 метра височина. Силно наклонен терен, но беше защитен от 3 метра висок серак. За ок. 45 минути си изкопах площадка и закрепих малката си палатка. Шерпите оставиха бутилки с кислород и въжета и тръгнаха да слизат към С3. Вече беше -15С и целият треперих около час докато подредя всичко и почна да правя нещо за пиене. Успях да пия само бульон и заспах при -18,8 С. Дълъг, уморителен ден.
15.04.2016 - Днес реших да почивам и да изчакам останалите. Към 13ч дойдоха поне десетина човека. Водещият шерпа Норбу дойде при мен и каза, че трябва да фиксирам 200 метра въже, след което той щял да продължи с поне още 200 метра. Колебаех се дали да се включа в тази задача, но се чувствах добре отпочинал и поисках да ми дадат фирнови клиновете и въже. Над лагера следваше 30 метра 70 градусов склон, отвесно прагче два метра и нагоре продължаваше 60 градусов склон от захаросан лед. За около 40 минути успях да изведа и фиксирам около 150 метра въже. Спуснах се на рапел до лагера, Норбу се набра със самохват до най-високата ми точка и положи още около 300 метра по доста по-лесен терен. Постепенно лагера се напълни, изградиха се още 3 палатки и се уговорихме, че утре ще атакуваме независимо от прогнозата за по-силни от днешните ветрове.По-късно разбрах, че испанците бяха получили прогноза, че ветровете утре ще са над 60км/ч и от С2 си бяха слезнали в БЛ.
16.04.2016 - Нямаше много спане, а по-скоро придремване. Всички, които бяха дошли днес един по един сложиха кислородните маски и се изнизаха нагоре между 22:30 и 23:30. Аз бях сигурен, че съм по-бърз от тях и започнах да се оправям към 00:30ч. Бавни и мъчителни са всички сутрешни приготовления. Студено е (-24С), всяко докосване до плата на палатката причинява снеговалеж от конденз върху теб, обуването на втвърдените обувки изисква напрягане, а слагането на котките без да пробиеш дъното на палатката си е направо изкуство.
Тръгнах нагоре в 1:30ч. Студено, но не чак толкова. Луната беше залязла и се движех само на челник. Набирах височина доста бързо. Някъде след около 40 минути засякох германеца Йост и унгареца Дейвид, които се връщаха. Бяха преценили, че се движат прекалено бавно, стигнали до 7300м и бяха решили, че няма да успеят с тази скорост. Аз продължих с равномерно бързо темпо, видях челниците на групата, която водеше и се устремих към тях. Направи ми впечатление, че доста често спираха за по 10-20 минути и се сетих, че явно фиксират въжета и това налага да се изчакват. Забавих малко темпото, защото не исках да ги настигна и да се налага и аз да чакам. Тъй като се движех в пълна тъмнина нямах никаква идея къде съм. Към 05ч сутринта започна да се развиделява и видях, че съм близо до скали. От постоянния вятър, който духаше само от запад започна да ми мръзне цялата дясна страна. Колкото и да бързах, започнах да се преохлаждам. Настигнах групата и разбрах, че се колебаят дали да продължат, защото имаха само около 200 метра въже. Вятърът беше станал доста силен (70-90км/ч) и отвяваше и най-решителните мисли да продължаваме. Последен поех надолу и след двеста метра по-надолу осъзнах, че сме били на около 800 метра хоризонтално от върха и на около 200 метра по-ниско. С изгрева на слънцето вятърът даже започна да се засилва и потвърди решението да слизаме. В Лагер 4 бях около 6ч сутринта. Увих се в чувала и спах до към 9ч. Всички останали си тръгваха надолу и предвид прогнозата за засилване на вятъра и аз реших да слизам. Събрах целия багаж и много уморен тръгнах към Лагер 3. Крачка по крачка, като на моменти вятърът ме издухваше, след около 1 час стигнах до Лагер 3. Продължих надолу към най-неприятната част от маршрута- ледения участък между Лагер 2 и Лагер 3. В Лагер 2 оставих всичко без спалния чувал, който беше много мокър. В БЛ пристигнах в 18ч. Чувствах се пребит от умора, но доволен че се добрах до сигурна и топла палатка, добра и изобилна храна. Докторът на испанците ме премери. За 5 дни бях отслабнал с 4 кг, бях загубил 5 процента мазнини и 10 процента водно съдържание. Следват няколко дни скоростно възстановяване преди началото на следващия опит.
След 31 дни откакто сме в БЛ вече знам всичко, което ме интересува за маршрута към върха и усетих особеностите на местното време. Чувствам се отлично аклиматизиран, бърз съм по трасето и единственото, което ни трябва при следващия опит е да уцелим ден с вятър под 50км/ч. Като вероятен „прозорец“ се очертават дните около 24-25 април, така че оставаме да се борим и надяваме, че втора атака ще има до края на април. Анапурна се оказа сериозен противник и няма да се даде толкова лесно. Борба ще има със сигурност.
Сря Апр 27, 2016 9:10 pm
d_genov
Регистриран на: 30 Яну 2014 Мнения: 263
Дневникът на Скатов:
Ден 46 — 25.04 Днес ми обясниха, че са ми взели всичко и храна и регулатор , но някой ги е забравил да ги свали от хеликоптера. Ех, все на мен ще ми се случи… На Еверест храната ми забравиха, тук регулатора и храната..ни ше се оправя някак си пак и при тези обстоятелства.
Иначе прогнозата е хубава за следващите няколко дни , почти без вятър. Утре всички ще се събираме, за да решаваме кога тръгваме. Остава въпроса как ще ни поместят във височинните лагери , предвид ограниченото място за палатки.
Надявам се този въпрос да се изясни утре в разговор с организаторите на разните експедиции.
Физически съм добре, само дето ми тече носът. Така и не съумявам да се опазя и да не се разболявам.
Обзема ме вече треската за катерене. Настроен съм позитивно и мисля, че този път ще се качим.
Ден 47 — 26.04 Утре тръгваме! Поставих батерии на СПОТ-и открих, че не работи. Толкова бях замаян и уморен от предишното изкачване, че въобще не се сетих да го проверя по-рано и сега няма да имам СПОТ? Толкова съжалявам.… Незнам какво му се е случило. Развалил се е по някаква причина и няма да може да ме следите в интернет. Извинявам се на всички фенове и спонсори . Това е риска на професията . В най-важния момент да стане нещо неочаквано.
Стискайте пак палци и живот и здраве очаквайте включване след върха. Ще се обадя по телефона по най-бързия начин. До 01.05!
ПС: Един въпрос - защо не се промени заглавието на темата, тъй като очевидно не е релевантно вече качването на Манаслу?
Чет Апр 28, 2016 10:21 am
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3039
d_genov написа:
Дневникът на Скотов:.................
ПС: Един въпрос - защо не се промени заглавието на темата, тъй като очевидно не е релевантно вече качването на Манаслу?
Аз се присъединявам към въпроса. Имам обаче и още един - защо копираш и продължаваш да копираш при това обемни информации, които така или иначе освен, че са стари, вече ги има малко по-нагоре в същата тема?
Чет Апр 28, 2016 12:42 pm
d_genov
Регистриран на: 30 Яну 2014 Мнения: 263
vladofff написа:
Аз се присъединявам към въпроса. Имам обаче и още един - защо копираш и продължаваш да копираш при това обемни информации, които така или иначе освен, че са стари, вече ги има малко по-нагоре в същата тема?
Сега виждам, че дневникът на Боян Петров в действителност е бил качен по-рано, за което се извинявам, нека постът ми бъде изтрит.
Друга информация, която "копирам и продължавам да копирам" не открих, особено пък и стара, затова моля да обясниш какво точно имаш предвид.
ПС: Един въпрос - защо не се промени заглавието на темата, тъй като очевидно не е релевантно вече качването на Манаслу?
Аз се присъединявам към въпроса.
Аз също бях предложил промяна на името на темата преди повече от месец, но явно предложението ми е убегнало на вниманието на модераторите, може би заради твърде дребния шрифт, с който го написах.
Иначе междувременно според сведения от Twitter на Altitude Pakistan [1] основната група е достигнала лагер 2. Матю Дю Пюи е споделил: "голяма навалица". Около 30 души участват в изкачването на Анапурна.
За съжаление има и тъжна вест от експедицията на Шиша Пангма [2]. На 24 април двама души са загинали след пропадане в процеп на ледник на около 6200 м надморска височина -- швейцарецът Patrik Mattioli и роденият в САЩ австралиец Jon Johnston. Експедицията на Kobler & Partner, в която те са участвали, е била прекратена. Двамата загинали, заедно с ръководителя на експедицията, Julian Beermann, който също е пострадал, но е бил спасен, са поспрели да починат за малко в междинен лагер. Разположили са се (без да знаят това) на снежен мост над процеп в ледника, който се е срутил под тяхната тежест. Тримата са били овързани, всички са пропаднали около 25 метра надолу, а Julian Beermann -- допълнителни 8 метра още по-надолу до дъното на цепнатината. Там той, с лице надолу е лежал в безсъзнание известно време преди да го извадят и спасят други 6 членове на експедицията, които са се движили малко след тримата пострадали. Julian Beermann има измръзвания, но ще живее. Не са успели да извадят телата на другите двама от цепнатината. Това са първите жертви в Хималаите през този сезон.
Междувременно метеорологичната прогноза претърпя леки изменения и вече не е толкова благоприятна за неделя, 1 май. По-хубаво ще бъде времето предния ден, в събота. Все пак, вятъра се очертава да е доста по-слаб, отколкото при предишния неуспешен опит за изкачване на върха, но за сметка на това се очаква слаб снеговалеж, което вероятно означава и влошена видимост.
От снимката личи, че на билото все още е бая ветровито... В ранния следобед, около 14:00 местно време, Matthew Du Puy е изпратил следното съобщение от лагер 3: "Safe at camp 3. Took about 6 hours. 4 of those spent in the pain cave. Happy to be here though!"
Пет Апр 29, 2016 10:34 pm
alexvan
Регистриран на: 20 Апр 2010 Мнения: 705 Местожителство: България
Днес болшинството от алпинистите ще се изкачват по посочения на картата маршрут до лагер 4 ( 7000 метра надморска височина) и би трябвало да са там около 12.00 ч. наше време. Вчера беше преодолян най-трудния участък от маршрута между лагер 3 и лагер 4 , където се катери изцяло ледена стена по отвесен , вертикален наклон.
Времето е хубаво и прогнозата за утре също е добра. Климатичните условия позволяват достигане на върха .
Групата ще атакува върха ,започвайки изкачването много рано сутринта , за да може да се завърне в базов лагер до края на деня.
Стискаме палци и очакваме добри новини утре 01.05- Великден!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
И аз си мисля от самото начало същото, ама не вярвам дъщеря ми да пише такива неща, ако знае, че ще се четат от хиляди хора (а е 5 клас)... Но е забавно, не отричам!
