Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 309 Местожителство: София
вр.Ушите и Малка Мальовица - 22.09.2007 г.
Отново е време за Рила....
Набложава седем часа, а аз съм още далеч от автогара юг. Решавам да отида до Окръжна болница и да хвана там маршрутката за Самоков. Да, ама не, тя идва препълнена и е невъзможно да се кача. Оставам да чакам следващата. Иван от Панчарево ме чака обаче в Самоков с идея да хванем връзката за ЦПШ. Чувам се с него и решаваме, че поради липса на транспорт да Мальовица, ще се разходим из върховете на Мусаленска Рила. Следващата маршрутка идва след повече от половин час и също е препълнена. Тук обаче успявам да се кача макар и подпрян на страничната врата. На една от предните седалки засичам Никси, който също е изпуснал първата кола за Самоков. И той е трябвало да ходи към Мальовица. Нервираме се, че нито той, нито аз ще успеем да отидем натам. Обаче...
- Колко човека сте за ЦПШ - пита шофьорът, дочул разговора. - Нека се обадят
Изотзад в препълнената маршрутка се чуват няколко гласа. Броим ги бързо и стигаме до бройката седем.
- Ей сега ще звънна - казва човека и продължава да шофира.
След две минути вече имахме осигурен транспорт до ЦПШ, което ни зарадва много.
Обяснявам на Никси къде искам да отида и той се съгласява да дойде с мен. Взимаме Ванката, който ни чака в Самоков и се качваме в празна маршрутка за ЦПШ. Без да се бавим тръгваме към хижа Мальовица, като по пътя задминаваме хората от първата маршрутка. Стигаме там за 35 минути и след кратка почивка хващаме пътеката за вр.Ушите, която тръгва западно от хижата през клека. Пада мъгла, видимостта е малка, но с напредване на височината изплуваме над облаците и се появяват красиви гледки. Скоро излизаме на билото, където пред нас се показват Ушите, а масива на Мальовица всява респект със своите три върха. Бързо след това сме вече на върха, като под нас остава морето от облаци. Гледките са красиви, правя не една снимка. Времето е прекрасно и се застояваме повечко, обмисляме откъде да хванем за следващата ни цел за деня - вр.Малка Мальовица...
Не след дълго слизаме надолу към една пътека, която води към масива на Мальовица. Горе на седлото между Орлето и Малка Мальовица се появява една дива коза, която застава гордо между двата върха. Вдясно от нас други три ни гледат омешали се почти с цвета на скалите. Скоро тръгваме нагоре по скалите към върха, като на места още има слана, която не се е разтопила изцяло и това ни кара да внимаваме да не се подхлъзнем. Никси решава да мине по другия улей, който води към Орлето и се отдалечава бързо от нас. Право пред мен и Ванката съзираме цяло стадо кози, като преброяваме общо 13. В далечината виждаме още поне четири, пет, правя опит да снимам, ама не се получава нищо. Въпреки стръмния наклон успяваме да излезнем между Орлето и Малка Мальовица и веднага се насочваме в посока изток за да търсим удобно място за изкачване. Аз намирам едно, но не след дълго стигам до опасен отвес и се връщам обратно. Двайсетина матра по-натам отново ми се струва, че съм намерил удобно място за изкачване на върха и се насочвам натам. Пак стигам до опасно място, което обаче не е проблем да се мине при по-голяма концетрация. Хвърлям си щеките и раницата на тревната тераса два метра по-нагоре и преодолявам трудния участък. Не след дълго съм вече на върха, където след малко се появява и Ванката, който пък е намерил още по-удобно място за изкачване. Седим горе много време, морето от облаци е красиво, гледките са уникални. Виждам на Орлето силуета на Никси, който маха доволен. Той обаче трябва да дойде и тук, което се оказва трудна задачка. Виждаме го как тръгва да слиза по стръмните източни склонове към премката между двата върха. Добре поне, че е оставил раницата. За радост всичко минава добре и след около половин час Никси е при нас на Малка Мальовица. Правим обща снимка и слизаме надолу към Еленино езеро. Аз и Ванката трябва да се прибираме и хващаме надолу към хижата, а Никси се връща откъм езерото за раницата. Решил е да спи някъде на Урдини езера. Разделяме се и продължаваме бързо надолу. Някъде към 16.00 ч. сме на ЦПШ и отиваме на паркинга с цел да хванем някой надолу, за да не чакаме маршрутката в 17. Хващаме едни хора, които обаче са само до Дивите петли, откъдето тръгваме пеша по пътя. Махаме за стоп на всяка кола, обаче никой не спира - явно това не ни се отдава. Така стигаме до разклона за Вада, където решаваме да спрем с ходенето за днес и да разчитаме на стоп. Да ама никой не ни спря та се принуждаваме да изчакаме маршрутката. С нея вече успяваме да се доберем до Самоков и в 18.00 ч вече пътуваме за София.
Ето и малко снимки:
http://picasaweb.google.com/g.levskara/22092007
Поздрави!!!
Жоро
Нед Сеп 23, 2007 6:40 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6372
Браво Жоре, чудесен ден за ходене беше съботата, при вас също е дало супер яки гледки. Поздрави!
Нед Сеп 23, 2007 11:09 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
Жоре, готино време и снимки Ти си имал време за Ушите, за разлика от мен, ама мен тогава май ме домързя
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Ти си имал време за Ушите, за разлика от мен, ама мен тогава май ме домързя 
Виждаш ли колко е малък светът!
