ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Пролет около Бъндерица

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Предишната тема
Следващата тема
Пролет около Бъндерица
Автор Съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 5781
Местожителство: 1116 m н.в.

Мнение Пролет около Бъндерица Отговорете с цитат
Един истински приятел преди години въздъхна: "Планината е най-красива след дъжд!". Или може би след сняг. Или пък най-добре -- след двете. Може би последния за тази пролет средиземноморски циклон реши да ни зарадва с нова възможност да се насладим на това вълшебство, този път около Бъндерица, в една от последните големи пирински долини, които не бяхме навестявали напролет. Нетърпеливо дочакахме края на малко досадно проточилия се дъжд и в неделния следобед заехме изходна позиция край палатковия лагер Бъндерица. Въпреки доста мрачното време, наоколо беше гъмжило от забързани към кръчмата, Байкушевата мура или х. Вихрен автомобилисти. Ние обаче, както обикновено, решихме да се порадваме на красивия път от Бъндерица към х. Вихрен и поехме пешком нагоре. Поспряхме се да поздравим тези крайпътни освежени от дъжда цветчета с неизвестни нам имена:



Върховете все още се криеха из облаците, ала планината даваше ясен знак, че сме добре дошли, и ние крачехме нагоре с надеждата да видим и почувстваме всичко.



Подминахме х. Вихрен без да спираме -- времето напредваше, а желанието да се изкачим по-нависоко ставаше все по-неустоимо. Автомобилистите правеха тъкмо обратното, така че колкото внезапно -- още повече приятно останахме почти сами -- ние и окъпната от дъжд и поръсена със сняг планина. По това време на годината отдавна вече ги няма наоколо скиорите, включително и пантаджиите дори в тази най-снежна от всички долини в България, а повечето от пешеходците все още очакват лятото и не предполагат какво пропускат.

Първата по-голяма преспа сняг ни очакваше край дървеното мостче над хижата:



Малко по-късно се разделиха пътищата ни със симпатичното младо семейство, отправило се към Окото или онова, което е останало от това езерце. Нашият път бе нагоре, към Жабешкото езеро или дори може би още по-нататък. Нищо че бяхме без раници, храна, вода, челници, щеки, ръкавици, котки, снегоходки, гети и прочие планинарски такъми, обувките ни бяха лятно-есенни, а моите -- и на твърде достолепна над десет годишна възраст, с всички произтичащи от това последици. Може би бяхме на път да пробваме нещо по-леко и от алпийския стил, на което все още не му бяхме измислили име...

Равнако беше под поне педя вода, стичаща се от всевъзможни места:



Малко по-нагоре започваше дългоочакваното мимолетно царство на минзухарите. Всичките виолетови и един-два кремави:



Междувременно върховете ставаха все по-високи, сякаш напук на забързаното ни изкачване. Пръв се показа в пълната си прелест Муратов, небрежно поръсен с малко пресен снежец от опашката на циклона:



Вихрен все още се правеше на невидим, макар и съвсем добре да си представяхме къде точно се крие:



Продължихме с бърза крачка нагоре към Жабешкото езеро и изведнъж високо над нас се появи ... щъркел. Идеше точно откъм въпросното езеро, сякаш беше ходил да провери как вървят размразяването и приготовленията на поповите лъжички. Или може би пристигаше от юг. Направи два кръга над нас и сетне продължи надолу по долината, красиво разперил крила на фона на заснежените склонове на Вихрен:



Скоро след това се появи и Бъндеришкият чукар, на шарена сянка, също облечен в съвсем нова и фина бяла премяна:



Поглеждайки сегиз-тогиз назад с надежда да зърнем поне за миг Вихрен всред облаците забелязахме че някой не много отдавна, вероятно по-рано същия ден, беше минал през Бъндеришката порта. Доколкото успях да преценя от толкова голямо разстояние -- били са поне трима, може би дори повече хора и са вървели в посока към Спано поле:



Достигнахме най-сетне и пресния снежец, намерил кратък завет в стъпките на полуизтритата от топенето многодневна пъртина в поръсения с донесен от бурни южни ветрове сахарски пясък сняг. Каква чудесна "маркировка" макар и с живот само няколко часа, много по-кратък и от този на минзухарите дори:



В този момент видяхме и негово величество първенецът на Пирин:



За интересуващите се от условията в южните му подстъпи в навечерието на най-хубавия празник, горната снимка е и връзка към такава с по-висока разделителна способност.

Времето напредваше бързо, а ние -- не чак толкова, колкото ни се искаше. Все пак, не след дълго достигнахме целта, която си бяхме поставили първоначално -- Жабешкото езеро. Оказа се пълно с плаващ лед, твърде рано за попови лъжички, както несъмнено и щъркелът беше установил малко преди нас:



Макар и вече късен следобед, слънцето все още беше високо, облаците изтъняваха и се разпокъсваха, а вятърът ставаше все по-поривист и студен, от С-СИ, напомнящ за най-сетне отиващия си циклон. Решихме да продължим още малко нататък. Казахме си: защо пък да не обиколим Дългото езеро от всички страни, нещо което май никога досега не бяхме правили, все бързайки по летните пътеки край него към по-далечни места? Поехме на И-ЮИ по слабо изразеното билце между двете обичайни летни пътеки към Башлийска порта и към Премката между Тодорка и Василашки чукар:



На преден план на горната снимка личи кола с табелите на разклона на летните пътеки, който загатва и дълбочината на снега на това място, вероятно повече от метър във вдлъбнатите форми на релефа -- доста впечатляващо за края на месец май, особено след една толкова безснежна и топла зима.

Един бърз поглед назад с Жабешкото езеро, Муратов връх и Вихрен:



Ето го най-сетне и него, Дългото езеро, погледнато от малко по-необичаен ъгъл в източния му край:



Преценихме че условията позволяват сравнително безопасно да завършим обиколката покрай южните брегове на езерото:



Видяхме по-отблизо и затрупаните от малка лавина следи на незнайния смелчага, опасно подсякъл североизточните склонове на Бъндеришкия чукар, вероятно гонейки Башлийската порта по лятната пътека. Не правете като него ако не сте сигурни какво предприемате!



Колко приятни са тези стъпки, особено когато човек мислено си припомня какъв напечен лете камънак се крие под все още дебелия и удобен за ходене като пясъчна дюна след дъжд сняг:





Наближаваме западния край на Дългото езеро. Заобиколени сме отвсякъде с вода, включително и по телата ни обилно се стича, ала изпитваме все по-настойчива жажда, която засега залъгваме с шепи пресен сняг, избягвайки сахарския пясък.



Сбогуваме се с Дългото езеро, преди да поемем обратно надолу:



Точно преди кратката ни следобедна разходка да завърши, направих нещо като твърде нескопосан опит за троен аксел, завършил с пльосване по задник в ето тази непресъхваща дори и в най-голямата лятна жега кална локва на по-малко от 100 метра от хижата:



С това се изчерпаха и последните сухи местенца по мен. Хубаво че поне гледките не свършиха и се насладихме на хубави залезни огньове по билата, които силно топлеха сърцата:



На другата утрин, от базовия ни лагер в Долно Драглище успяхме да снимаме Вихрен, Кутело и Бански Суходол в пълното им все още снежно-бяло великолепие -- може би дори с няколко сантиметра по-различни тук-там след санданското земетресение, ознаменувало началото на пролетното ни похождение предния ден (тази снимка също е и връзка към такава с по-висока разделителна способност):



Още снимки от планинското ни плуване в "градски стил" бихте могли да разгледате тук. С малки изключения повечето са дело на Нина.
Вто Май 24, 2016 1:35 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 837

Мнение Отговорете с цитат
Ведрине, приятна изненада - рядко пускаш пътеписи. Благодаря за хубавия разказ.
Сря Май 25, 2016 5:46 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 1497
Местожителство: Хасково

Мнение Отговорете с цитат
Разминали сме се. По същото време бях там. Реките надолу бяха подивели.
Пет Май 27, 2016 12:18 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov