Сф-П=0:15,П-В=2:00/3:00
Има много маршрути по Боянските водопади. Само до Големия Водопад (42.6296,23.2545) изброих над десетина и се спрях. Тези през Копитото, х. Момина скала, х. Камен дел и т.н, струват повече гориво и по-малко пеши туризъм, та затова избрах Бояна като вход/изход. Даже и в този вариант има доста възможности - главно междинни между левия и десния маршрут. Предпочетох обиколния, за да видя повече природа, защото моята философия е, че Целта е Пътят; не съм привърженик на Дизела, алпинистите или другите екстремни туристи, желаещи себедоказване и измъчващи духа и тялото си само за постигане на някаква цел. За мен туризмът НЕ е спорт.
За предпочитане е да се върви в посока, обратна на часовника, но в групата имаше и малко дете, ходещо на детска градина, та реших да не му давам възможност да се откаже в началото и затова тръгнахме в часовникова посока, през Боянското езеро. Цялата обиколка от врата до врата ни излезе 9 часа с почивките. Иначе левият маршрут се взима за около 2-3 часа нормален ход. Само недейте да вярвате на табелката в началото на маршрута, че десният се взима за един час. Това е написано от поклонник на Дизела. След огромните дъждове реката беше буйна и придошла, та е невъзможно да се качи за по-малко от два часа с раница на гърба и камера в ръка, особено ако си без щека. Десният маршрут беше на места залят от реката и се налагаше да се върви през водата, а камъните са доста хлъзгави и разхвърляни. Може би причината бяха проливните дъждове, излели се през последните седмици, но си е факт - водно-каменна пътека!
При предварителната подготовка видях, че в информационните сайтове масово са преписвани сума ти дивотии, та недейте да им вярвате. Наприме, за Зверчето "грабо" дава координати 42.6314,23.2559. Същата лъжа е преписана от "странник", въпреки гръмкия им девиз "При несъответствия между текстовете на Google maps и маркера на Странник, вярвай на Странник - проверени са от представител на сайта." Много ми е любопитно кой е този представител и как е проверил лъжата http://strannik.bg/o/4252/vodopad-zvercheto/map ...
"Почивка" преписва същата лъжа и едва "раница" дава 42.6336,23.2567 - едни МНОГО по-различни координати, които явно не са плод на джи-пи-ес грешка. Може би най-точните координати за зверчето са дадени от "уикимапия": 42.6336,23.2575, но даже и в тази точка не открих ясно различаващ се от другите водопад. Може би се дължеше на придошлата река, но започвайки от Големия водопад, та чак до водопада в 42.6382,23.2601 преброих двадесет и един водопада, а може да са били и много повече.
Най-добрият пътепис, който намерих, е: http://drumivdumi.com/%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0/
Но даже и там авторката не е успяла да намери Зверчето. Интересно ми е кой и как е дал името на този водопад и къде се намира?
--------------------------------------------------------------------------------------------
Има безплатен паркинг в 42.6436,23.2624. Даже и да е пълен, по протежение на цялата улица "Сговорна дружина" има места. Тръгвайки по нея, към края ѝ вдясно започват маршрутите. Преди това заредих с вода от чешмата по пътечката направо в 42.6421,23.2668. Погрешно я наричат "Живата вода". Това е друга чешма, но за нея ще пиша в описанието на водопада Кладница, защото се намира там. Не вярвайте на картите, посочващи, че има чешми към водопадите. Всичките са пресъхнали.
Вървях само по най-левия маршрут - към Боянското езеро. Той е добре маркиран. След половин час бяхме на езерото и около един час снимах. Учудващо заснех две големи риби под водата, едната беше между половин и един метър. Въпрос на вкус е, но смятам, че най-добрата камера е http://phonebox-bg.com/?product=lg-g4&utm_source=shopmania&utm_medium=cpc&utm_campaign=direct_link Далече по-добра от фотоапарати за хиляди левове!
После поех към Големия водопад през Борова скала и тисовете. Добре маркирана пътека, но имаше много поточета и лесно се намокрях. При по-тежки маршрути съм с летни трисезонни 4Д на Саломон, защото не практикувам зимен туризъм, но сега бях с обикновени маратонки, а и носех леки порести гумени галоши с грайфери за ходене във водата. На водопада имаше много хора и повечето си почиваха - снимки, похапване, цопкане из малките вирчета.
Слизането ми отне около 2 часа, а и повече. Вървях САМО покрай реката. Има много обособени места за водни бани - вирчета, малки басейнчета, много водопади и водоскоци. Тежка пътека! Придошлата река и буйната вода на няколко места беше заляла пътеката и вървях през реката. Хлъзгаво и стръмно. Типичен глиганинг!
Накрая на пътеката на няколко пъти щях да се набода на ръждясалата ограда, която беше символична и в полумрака трудно се различаваше. Доста хлапета я бяха преминали и вървяха по реката в забранената зона.
Смятам да отида пак, но сам и само по трудния маршрут, за да имам време да намеря къде е това Зверче, за което пишат толкова много сайтове, но никой не го е виждал ...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
