ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Върховете и долините на Илийна река
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Предишната тема
Следващата тема
Върховете и долините на Илийна река
Автор Съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 5780
Местожителство: 1116 m н.в.

Мнение Отговорете с цитат
От доста време се опитвам, все без успех, да установя точното местонахождение на урановия рудник "Бели Искър". Днес попаднах на този текст:

"С много висок риск са оценени депата на три стари уранови рудници. [...] Табанът на щолна-1 на р-к "Бели Искър" се разполага в СОЗ "А" на язовир "Бели Искър"."

Източник: http://www.uni-svishtov.bg/dialog_old/2012/INI/11-statia-2011.pdf
Нед Юли 17, 2016 10:47 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
ДИАНА



Регистриран на: 23 Май 2009
Мнения: 820
Местожителство: ПЛОВДИВ

Мнение Отговорете с цитат
За уранодобив в Рила днес никой не говори, но пак през 60-те години на миналия век при геоложки проучвания,
български и съветски геолози откриват най-голямото волфрамово находище в Европа – край Велинград!

На дневен ред е интересът към това волфрамовото находище в Грънчарица, което ако заработи ще се експлоатира поне 30 години.
Обаче, не може да има СПА столица на Балканите и успешен рудодобив на едно място!

Велинград протестира, защото при отварянето на мината, ще излизат уранови и други вредни гнезда,
дори при вариант щадящ план - там само да се добива, а да се извозва за преработка в Елшица, Средна гора.

Във Велинград се наляха много пари и отварянето на тази волфрамова мина ще се отрази много зле на туризма!

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Пон Юли 18, 2016 5:05 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
vedrin написа:
.
Преди 12-тина години при едно знойно и безкрайно ходене с тежък багаж по странен маршрут (слизане по Мермерски дол и Илийна с последващо изкачване по Радовичка към Македония), минавайки покрай един незащитен отвор на тунел в северозападното подножие на Аладжаслап, в който влизаше съвсем малко вода в този момент (колкото само да джапа човек в локви), ни се прииска и на нас да направим нещо такова, ала благоразумието надделя и се въздържахме. Smile

Това е много хубав маршрут, излиза, че ние сме ходили по вашите стъпки, в тази част от маршрута. Сега нямаше жив турист по целият път в долините, само по билата се видяха отдалеч 2 групи. Планината е много красива там. Характерна скала:

Дара се впусна май в същият тунел, надуши че вътре се бяха скрили телета, които се размърдаха в тъмното. Мислех, че са се заблудили, защото стадата бяха далече, и казах на овчарите, когато ги видях. Отговориха: не бери грижа, редовно се крият там от жегата и мухите, и телета и крави.
Бях дете, когато копаеха тунелите в тази част на планината, прекарвахме доста време на Семково. Редовно се изкачвахме до тунелите на деривациите на Карааланица и Вапски езера. По спомен оттогава, цялата вода и от Илийна, и Рилска , отива в яз. Белмекен, оттам в Родопите. Дали към р. Рилска и Бели Искър остава нещо, не знам.
Пон Юли 18, 2016 8:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 6366

Мнение Отговорете с цитат
Наблюдателю, като за джипка имаше ли някакви криви места по трасето нагоре ? Паднали мостове примерно, свлачища и т.н. ?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Пон Юли 18, 2016 8:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 5780
Местожителство: 1116 m н.в.

Мнение Отговорете с цитат
nabludatel50 написа:
Това е много хубав маршрут, излиза, че ние сме ходили по вашите стъпки, в тази част от маршрута.

Да, наистина е много хубаво там, встрани от глъчката. Явно клекът в Мермерския дол бая е наедрял, защото не си спомням чак такова провиране, каквото си описал, а пък тогава бяхме с големи самари на първи проби на новата ни палатка и ако се беше наложило провиране щях може би да съм го запомнил. Мисля че имаше овчарски просеки в клека, които сега може би са изоставени и вече са се затворили.

nabludatel50 написа:
]Сега нямаше жив турист по целият път в долините, само по билата се видяха отдалеч 2 групи.

Тогава (юли 2004 г.) също беше съвсем пусто, но все още и времената бяха малко по-различни -- твърде малко хора имаше дори и по маркираните пътеки през летните отпуски, сякаш предимно чужденци. Бегло си спомням само няколко автомобила (може би Ниви и подобни) около постройките в края на пътя.

dido написа:
Наблюдателю, като за джипка имаше ли някакви криви места по трасето нагоре ? Паднали мостове примерно, свлачища и т.н. ?

Според мен би трябвало пътя да е поддържан проходим, най-малкото заради кантон Илийна и съседните му постройки. Но, наистина най-добре е да потвърди някой, който скоро е ходил там. Иначе, ето така изглеждаше преди 12 години отсечката от пътя между Мермерски дол и кантон Илийна:






Последната промяна е направена от vedrin на Чет Дек 12, 2019 10:48 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Юли 18, 2016 9:28 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
dido написа:
Наблюдателю, като за джипка имаше ли някакви криви места по трасето нагоре ? Паднали мостове примерно, свлачища и т.н. ?

dido,пътят общо взето е по-добър от този по р. Рилска. За джип или градски SUV, няма да е проблем. Най-лошото място, ново свлачище преди последната база на Енергото под потокът от Синьото езеро, през което според мен за лек автомобил ще е проблемно, тъй като наклонът е голям, не личи на снимката:

Може да се кара и бързо в много участъци, но шафьорът трябва да внимава като наближава мостове - има открити остри ръбове / гумите!?/, и за изненадващи прагове в потоците. С висок малък джип, може да се стигне и до деривацията на Мермерският поток.
vedrin, тревопасни не излизат нагоре дори и на обширните поляни под двете езера - Синьото и Сърцето. За Синьото много туристи знаят за гъстият непроходим клек, а при Мермера има може би нов каменопад с големи остри мраморни блокове, който не е съществувал при вашето преминаване преди години?:



който каменопад в комбинация с клека ми се струва непроходим за кравите. Не съм настроен срещу животните, но по централен гранитен на Пирин са толкова, че е заприличал на един голям краварник.
Тук е много автентично, най-хубавото място в Рила, та тази събота и ниделя и ние пак ще сме тъдява.
Вто Юли 19, 2016 12:51 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 5780
Местожителство: 1116 m н.в.

Мнение Отговорете с цитат
nabludatel50 написа:
За Синьото много туристи знаят за гъстият непроходим клек

Там може би все още е постижимо да бъдат намерени пролуки в клека с цената на малко повече ходене по камъни. Едно възможно минаване е оранжевата линия нанесена в http://kade.si/ върху Bing слоя (тя е и връзка към такава с по-голяма разделителна способност):



nabludatel50 написа:
при Мермера има може би нов каменопад с големи остри мраморни блокове, който не е съществувал при вашето преминаване преди години? който каменопад в комбинация с клека ми се струва непроходим за кравите.

Доста отдавна беше и не си спомням добре всички подробности. Фотоапарата ни беше филмов и поради това сме правили по-малко снимки, GPS нямахме... Каменопада едва ли е нов, но може да е имало все още не съвсем затворени просеки в клека тогава, които може би сме успели да открием. В картите на Рила в мащаб 1:55000, издадени от Картография, са дадени пътеки и по двете долини. В обзорната карта на Рила в мащаб 1:130000, издаденa от Главно управление по геодезия, картография и кадастър, е налице пътека само по Мермерски дол. В по-нови туристически карти (например тези на Домино и ИскърТур) пътеките вече липсват и в двете долини...

Ето как изглеждат пътеките според картата на Картография, издадена през 1997 г. (снимката е и връзка към такава с по-висока разделителна способност):



Логичната линия на пътеката по Мермерски дол, нанесена в оранжево в http://kade.si/ върху Bing слоя, изглежда така (снимката е и връзка към такава с по-висока разделителна способност):



Вероятно сме минали по подобен начин под долния край на каменопада, който споменаваш (маркиран със синя точка на горната снимка).


Последната промяна е направена от vedrin на Вто Юли 19, 2016 11:09 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Вто Юли 19, 2016 10:06 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
pux



Регистриран на: 18 Ное 2009
Мнения: 104

Мнение Отговорете с цитат
И при 2-те слизания - от Синьото и от Мермерското езеро клек практически не се гази! НО, или трябва много да внимаваш (и да имаш някаква елементарна идея и опит, при движение без пътека по трогови форми Smile) или трябва да знаеш, откъде да минеш Smile. Минавал съм не веднъж, и клек съм газил Laughing, и мога да го заявя "от първа ръка". Като за първи опит, може би е по-подхорящо да се избере посоката отдолу-нагоре - така по-лесно се налучква правилния път Wink .
Вто Юли 19, 2016 11:06 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
vedrin , и аз имам тези стари карти на Рила и Пирин / и две още по - стари от 70-те години със старите имена на върховете / някои/, които могат да се смятат вече за архаични/, не ги нося по време на прехода, но ги проучвам, ако не съм сигурен в пътя. После сравнявам с вашият труд - BGMountains20160627, сверявам и с Гугъл ърт, ако става въпрос за клек или съвсем непознат път.
Стигайки до проблемната зона в Мермерската долина, търсих дълго тази просека в клека от картата, стар път ок.100 м. по-високо нагоре в долината и видях началото му, но беше много обрасъл. От по-високото се видя този каменопад. Аз предпочитам да вървя по стабилни каменни блокове, отколкото по трева, когато няма пътека. Кучето Дара, и то се научи да скача по блоковете / отначало не му се искаше, после свикна Very Happy, завалийчето / , даже вече то води.
Връщайки се обратно от търсенето на просеката към началото на каменопада / който не се вижда слизайки отгоре от езерото, закрит е с туфи клек които лесно се избягват/, пред нас се появи началото му :

и вече цялото преминаване до деривацията на Мермерският дол, където стига пътят проходим за малки стари джипове / жълто кръстче- крайна точка /, с каквито 2 джипа бръмчаха тези от енергото, много шубраци има и ще одерат нещо по-широко и луксозно:

Шубраците са само в частта над последните постройки на потокът от Синьото езеро към Мермерският дол, от тях надолу пътят е широк.
Надявам се да е полезно, както и допълнение на информацията за Дидо. Каменопадът е много стабилен, и камък не мръдна при преминаването му.
Както pux е написал, той може да е преминал от друго място , но и ние клек не газихме, клек минахме само на 1/2 от червената линия / другата 1/2 беше любезно потрошена от нящото с големите ша..зе/. На друтиге места синята линия , където минава през клек, има просека, линията е широчка я е покрила, на снимката горе се виждат просеките.
Сря Юли 20, 2016 7:05 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Един спомен от лятото : https://blogailiev.blogspot.com/2020/02/2019.html

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Сря Май 06, 2020 8:23 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Отново по тези места. С изгрева на слънцето , сме на пътеката към Синьото езеро. Без да се бърза, че е стръмничка, за 2-3 часа сме на него. Почивки, разходки около езерото. Лаф час с групата на Любител и Добрифин, с които тръгнахме от една изходна точка, но те по билото през Кадиин гроб, Аладжата, Черна поляна и Павлев. Изпратихме ги до един извор под езерото, който Добрифин локализира, и ние леко се върнахме. Цял следобяд, разходки с Дара около езерото - този път обаче вързана.

Привечер, опваме се с покривалото на една полянка над източният край на езерото, откъдето се виждат 16-17 върха на Рила. Има лек ветрец, което е добре, няма комари.
На другият ден, леко измъкване и по един тревен склон, се изкачва билото към вр. Рилец. Чудни гледки, милиони цветя. Все по билото, минаваме Теодосиевите караули, слизаме под билото им и въртим обратно в подножието им под тях - през един много красив поток, който тече сякаш на самото било, а се намира в циркуса на Манастирските езера :



През една скрита от главното било долина - плато на 2500 м.н.в., излизаме на това място :



Слизаме оттам на двете езера, където смятаме да изкараме втората нощ. Още е 13 часа, правим разходки около езерата, цветя, кеф.
Много внимателно гледам да подбирам, времето да е хубаво на нашите излети. Имаше само лека прогноза за две влошавания, едната за 17 часа, другата за 21 часа този ден. Но с малки валежи, по 1-2 мм, та си казвам, ще прикапе, може да гръмне 2-3 пъти по високото, както се е случвало. Все пак юли сме.
И така, лежерно се въртим по хубавите полянки.....на скоро, започна една какафония, най-тежкото денонощие, което съм имал от много десетилетия насам, точно на този камък:



_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Последната промяна е направена от аngel на Пон Юли 26, 2021 7:43 am; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Юли 24, 2021 8:06 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Весели расодки по езерата...по-рано от обявеният час в 17, още в 15 часа, се затъмни, и започаха един бързи преминавания на дъжд, градушка , слънце, пак дъжд, слънце, суграшица...така през 15 минути. При 2 по-обилни превалявания и падане на гръмотевици в близост, пробваме този камък на снимката. Той има малка стреха, и самото място вътре е много малко и тясно, слагам в средата Дара, лягам над нея. С средата един камък ме е подпрял в гърдите, та едната ми ръка стърчи навън и се подпира в тревата. Единият крак остава навън по дължина, другият е вътре, но със стелката покривам този отвън. Общо взето оставаме сухи. Излизаме постоянно, като има паузи във валежа, защото в тази поза може максимум 30 мин да се изкара, преди да се сване чиляк. Дара кротува, тя от гръмове не я е страх, нали е ловно куче. Раницата е в една странична ниша под скалата, на сухо.
Още е весело, от време на време изгрява слънце. Притеснително е, че слънцето е само над нашият циркус - над Джендема. Отстрани на километър само от нас, облаците са плътни, чуват се и виждат гръмотевици, които не спряха оттук нататък 20 часа. Облаците са по 5-6 км дебели, мощни, от прорязъците в тях и чак-пат греенето в дупките им слънцето / но само в нашата долина / се виждат, че са чак до нивото на самолетите - 10 км. Цялата тази система се носи с голяма скорост от вятъра и се задънва някъде след Мальовица и Мечит, където е страшно - постоянно свети от гръмотевиците.
В 18 часа дъждовете и суграшицата свършиха, но останаха облаците отстрани на долината. Ободряващо е, че духа постоянен силен вятър, който на всеки 5 мин издухва всичко над нас, но постоянно идват нови облаци. Навсякъде отстрани на нас продължава да гърми, но по-рядко.
Отново разходки, чакаме да изсъхне малко, не може да се седи в мокрото.
В 20 часа идват нови много големи 3 порции валежи, градушка - та чак побелява всичко, гръмотевици, вече близо до нас. Колко пази тая скала...тя е единична, но на 10 метра от нея започват високите скали на Теодосиев караул, викам си те да оберат гръмотевиците. Влизаме и излизаме постоянно от укритието, между сериите валеж / гръмотевици се расождаме, че сме схванати. Не може да седим, защото навсякъде е мокро. Постоянно гледам часа, та ги помня нещата. В 21.30 , на стъмване , при нас бурята спира, но отстрани на 1 км остават постоянните светкавици . Вече се виждат, щото е тъмно. Обнадеждаващ е постоянният силен вятър, който за 20 мин издухва цялата влага и като няма какво да правим , опъваме покривалото и лягаме на тревата, но близо до камъка.
Мисля си това е , вярно поваля повече от прогнозата, но минахме и двете бури - едната в 17, другата в 21 часа. Вятъра фучи, това е добре. Над нас небето на пресекулки - преминават големи облаци, но има и тук-там звезди. Не можем да се отпуснем, наполовина оборудването е и мокро вече. Но се търпи .
Непрекъснато светка в цяла Рила, но гръмовете са слаби и се чуват след 10-15 секунди, поне на 1-2 км е от нас. Вятър, вятър има, той е нашето спасение. Не мога да спя, въпреки умората, следя светканията и интервалите до звука след тях. Дара поне заспива, аз съм се унесъл за 10 мин . сигурно....
Събужда ме лош, много лош гръм, преди полунощ, непосредствено до нас. Скачам, осъзнавам, че вятъра е спрял. Без предупреждение, се изсипва страшна буря, от дъжд, лед , всичко става едно - вода, езеро, ледени парчета. В святканията от гръмовете като във филм проблясва околността. Бучи, става един леш, нищо не се различава. Гърми, светка, навсякъде много близо до нас. Докато влезем под скалата, само за 2 минути, стихията е такава, че носи лед и дъжд от всички посоки, даже и отдолу, и сме вече мокри кокошки.
Вече се крием само от гръмотевиците, под дебелата скала. Мокри сме до кокал. Колко да ни пази тя...не знам. Чак до 3 часа сутринта, след като ни връхлитат 7 или 8 такива порои с гръмотевици и градушка, времето малко се успокоява. Главата ми стана на лампов телевизор, и затворени да са ми очите, пак е жълто от светкавиците. Дара кротува. Псувам, моля се, не ме е страх, но бих желал това един път , тези трясъци и светкания, да свършат....Няма свършване, 3 часа продължи.
Като спря, но спря само над нас, острани си светка и гърми, установяваме, че цялата долина е бяла, има поне 5 см навалял град. От напрежението, не съм усетил, че е настанал страшен студ. Всичко е мокро, но разривам градушката в една вдлъбнатина, слагам покривалото на един камък над нея , правя седалка от стелката, сядам в това кресло, до кръста завит в спалният чувал. Вкарвам Дара вътре под коленете си на топло . Поне тя да поспи. Системата се оказа стабилна. Вътре е мокро, но малко по-топло, отколкото навън . Започваме да треперим заедно с Дара, ама чак се стресем, от студ. Забравил съм да взема едни дълги гащи,които иначе нахлузвам вечер, и съм само по едно клинче - мушамичка. дарчето обаче усещам, че заспа.
Така изкарваме до 4.15 часа, под мен е станало локва от разтопеният лед, но пак е по-топло от навън. Гръмотевиците отстрани малко са намалели, викам няма какво да чакаме. Над нас точно са звезди, но за пръв път виждам да вали дъжд от звездно небе. Не спира бе! Но сме толкова претърпели, че въобще не ни прави впечатление, че вали като из ведро върху нас. Вкарвам в раницата чувала, стелката и палатката, които ако имах сили, щях да ги изстискам, но няма смисъл. Тежка като оловна стана тая раница.
През бялата заледена долина, на челник, излизаме към по-високото. Минава се през голяма фирнована пряспа, сигурно над половин км. Тя заледена, бяла от градушката. Скапан съм, мога да направя само по 30-40 крачки и почивка 5 мин. Така, след 2-3 часа, по изгрев сме на билото. Все едно качваш Еверест, напълно скапан съм. Ако ме бутне някой, падам.
Вече е просветнало над цяла Рила и дъждът не съм усетил кога е спрял, но по билата са същите облаци, и се събират отново нови. Бързаме надолу, че идва нова буря, вижда се, вече е над Мечи връх.
Спускаме се право надолу към потока, идващ от ез. Сърцето. То е един безкраен тревен склон, който съм огледал предният ден. Отначало става бързо, но надолу тревата стана до кръста и не се вижда къде стъпваш.
Дара геройче, ходи и не се оплаква.
И тъкмо вече мислехме, че свършва теглото ни, се набихме в клека. Струваше ми се, че ще е само 20-30 метра, като го гледах от билото предният ден. Влязохме вътре, той е наклонен надолу, и само след 10 метра, няма вече връщане назад.
3-4 етажен клек, от най-мощният. Ако има нещо по лошо от него, то е само мокрият такъв. Отгоре се образувал един филм от фина кал, от цветен прашец и кал на прах. Отначало пробих 20 метра, но после стана страшно. Няма мърдане. Ужас, раницата запира, Дара пропада на 2 метра надолу постоянно на най-долният етаж....Ужаст!!!!
Псувам, крещя , вия, не мога да мръдна. Чудя се какво да правя. Свалям раницата, с нея на гърба не става, заклещва се, ми е ясно. Преглеждам й всички джобове да са затворени и я хвърлям на 1-2 метра пред мен. После, хващам Дара и пускам да отиде сама, върху раницата. Непрекъснато й държа повода, да не падне надолу в плетеницата от клони под нея. После и аз с лазене, бутане, се добирам до раницата. Взимам Дара, намирам й място отстрани, и пак хвърлям надолу раницата. Горе-долу става, така се пробива път по 100 метра за половин час.
На теория е добре, обаче стъблата са мазни, кални. Непрекъснато се хлъзгам по тях, все пак ходя на втория етаж на клека. Удрям се постоянно, в крака , в тяло, по дебелите стълба, хлъзгам се, пропадам в дупки. 3-4 пъти губя даже от видимост Дара и раницата, въпреки че съм до тях.
Не обръщам внимание на ударите и паданията, докато изведнъж...като хвърлям Дара, оставам само на крака. Откъде се взе под мен огромна дупка, като пещера....направо падам по гръб нея...хряяяяс .... на гръб, отдолу огромно стъбло ме посрешна, 4-5 изтрещявания, ребра ли бяха , гръбначен стълб ли беше. Ужаст!!!! Лежа не смея да мръдна. След няколко минути, няма как, измъквам се от дупката. Усещам, че нещо лошо е станало, но нямам сили да разбера какво, просто изпълзявам, и продължавам с хвърлянето на раницата, бутането на Дара към нея , после пълзя и аз, и пак, и пак....
Най-после, след часове, просветна на едно място у лево, и се измъкнахме. Разбит, лежа...ама малко, 10 минути, ако ще да лежа и 2 часа, толко съм изтощен, че няма да усетя подобрение. По -добре да изчезваме, че облаците слизат ниско. Проверявам как е оборудването. Якето се е скъсало на гърба цялото, и го захвърлям обратно в клека. Раницата цялата в кал....отворил се е точно ципът с единственото ценно нещо в нея - фотото, и го няма. Айде 500 евро / с аксесоарите е толкова / глоба от Рила. Не помислям и да се връщам за него, едно че нямам капка енергия, друго - въобще не се знае къде е, клекът като погледнеш назад, не знаеш след 5 метра къде си минал точно.
Тръгваме надолу, въпреки редкият клек, калта и това, че няма пътека, все пак сме все едно на Витошка, след премеждията над нас.
Важното е, че се измъкнахме, майната му на фотото. Ходя бавно като дебил, не мога да намеря пътя към кантона. Вчера ще ти извади очите от билото, бре, сега - няма го. Съвсем без сили, обратно 500 метра нагоре до границата на гората, качвам още веднъж стръмната поляна, и дърво по дърво търся пътя. Той се оказва в най-ниското, скрит от растителността на изоставеното пасище.
Не умора, направо съм скапан , разбит, преебан...ако имаше районно, щях да подам една жалба за изнасилване от Рила Smile
Толкова съм оглупял, че достигам колата, и тръгвам с нея по пътя нагоре към Коадиин гроб. По някое време осъзнавам, че съм се объркал, и обратно. Тъпа история. Такава ужасна буря само един път ме е застигала, през далечната 1979 год, но беше много кратка - 30 мин, и много различна. Суха, гръмогевична буря точно на Голямата Стража в Пирин, всичко стана за жълто -оранжево и въздуха почна да жужи. Изгърмя 4-5 пъти и изчезна. Ама беше много страшно.
До София ми е като в мъгла. Държа се да не заспя посред бял ден на магистралата от изтощение. Адски болки в ребрата откъм гърба. Мисля си, счупени са. прибрах се, преглед вечерта, нямаше хора в поликлиниката, веднага снимка,късметът започва да се връща, оказват се цели. Но ме боляха 5 дена след това жестоко. Спасил ме е дебелелият полар, фанелата под него и якето.
Шибана история. миналата година, застанах под стената на Бански Суходол, с намерения да я кача пак за енти път / 2019 бях пропуснал / осъзнах, че не съм вече за там. Една грешка от хилядите движения по нея , и съм долу на пихтия. Отказах се.
Просто времето е неумолимо. Едно е да си на 40, друго на 50, трето на 60. Не става вече. Започнаха ми малки проблеми със ставите, наложи се да спра тичането , бавно формата тръгна надолу и след 2 години вече не се получават нещата. Май ще преосмислям въобще как и къде да се ходи. Не се получава вече - след всяко ходене с тежка раница, после една седмица съм като пребит. Да, викам си, работата ми е лека, но постоянно трябва да си свеж и да не правиш грешки в мисленето и компа, че една грешка е хиляди левове и аз трябва да ги плащам. На главата са ми вече два имота - единиат на 230, другият на 400 км. И те си искат своето - ходене, наглеждане, работа.
Ще го видим какво и как ще излезе.... Smile

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Съб Юли 24, 2021 6:46 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 837

Мнение Отговорете с цитат
Прочетох с интерес и съчувствие - настрадал си се. Пази се, приятелю!
Пон Юли 26, 2021 7:03 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря, Пчела Жужа. Написах го, за да не си мисли някой като мен преди седмица, че ще му се размине. Разминаването се получи доста трудно Smile

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Пон Юли 26, 2021 3:33 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
persena



Регистриран на: 11 Сеп 2014
Мнения: 18
Местожителство: с. Малево

Мнение Отговорете с цитат
Рила ти е направила екстендед едишън тоя ден...Добре че няма едрогабаритни щети...
Ама пък много як разказ !

Между другото винаги като съм бедствал по планините и по клека е било след преумора и лошо взети решения...просто в един момент става система от фалове..

Не знам за прогнозите ама аз винаги следя какво става с небето независимо от прогнозите-един път в Пирин за 15 минути един облак направи 4-5 хил. метра градеж, и запраска градушка и мълнии около връх Джано, стоях в клекнало положение 40 минути докато мълниите играха по морените..

Иначе района около караулите ми е много интересен, мисля лятото да обходя цялата деривация след Илийна, после вр. Чаушка чука, Баба, и обратно на Караомерица.
Вто Юли 27, 2021 1:55 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
Страница 2 от 4

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov