ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
И ние, и ние

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Предишната тема
Следващата тема
И ние, и ние
Автор Съобщение
Tito



Регистриран на: 22 Юни 2011
Мнения: 561

Мнение И ние, и ние Отговорете с цитат
На вниманието на радетелите и противниците на Комеминеизма (да не се бърка с комунизма) у нас!

По-долу публикувам без съкращения авторска творба на виден форумен (и не само) деятел, а именно най-върлият противник на минаването по легендарният маршрут Ком-Емине, който съвсем логично и подвластно на математическата реципрочност е и най-ревностният последовател на минаването от Емине до Ком. На плахия ми въпрос "Какво следва, ако откажа?" бях заплашен, че в най-близко време ще осъмна с иззидана чешма пред входната си врата. Изправен пред опасността да докарам инфаркт на домоуправителя склоних да приведа във вид удобен за възприемане от интернет обществото литературната творба на небезисвестния планинарски колос.

Скромната редакторска колегия ви пожелава приятно четене... и да внимавате в картинката!

___________________________________________________________________________________________________________________________

И ние, и ние

Коледно- новогодишната петичка, да не кажа седмичка, уютно настанила се около талията ми, хич не допринасяше за благоденствието на и без друго преживяващите ми дегенеративни промени коленни хрущяли. Това определено беше пълно безобразие и след бурна мозъчна атака, на 05.01.2015 в 6.45ч. стоях по клин и маратонки на входа на Западния парк, а Кучо ме гледаше като извънземен. Наред с безграничната му радост, че е навън, четях в погледа му: „На тоя пък какво му става?”



Става, става, много добре даже, и с походка на бодра стоножка се понесох по затрупаната от сняг алея със скорост, от която ми се развяваше перчема. И така всеки ден. Всеки. Дори и с мускулна треска след някои февруарско- кадемлейски мероприятия. И ставаше все по- готино.
Бездруго се събуждах още преди разсъмване от уплах да не се успя и да закъснея със сервирането на кафето в брачното ни ложе, където все още кротко мъркаше майката- тигрица.



А и малкото тигърче



ставаше да ходи да трупа силов актив в басейна и по пистите, та приготвянето на чайче и сандвич също ме подтикваха да ставам. Пък после ми беше съвестно да си легна отново.
Някъде между средата и краята на третата десетдневка на януари, установих, че вече се нося по алеите като един бързоног елен, направо Вихрогон някакъв. Замервайки ситуацията с помощта на резултата от надпреварата във въоръжаването, довел до избухването на знайни и незнайни технологии, установих, че мога да се движа непрекъснато между 40 и 60 минути с 8,2 км/ч. Яката работа! Пък някакви ходят с по 2- 3 км./ч. и после се бият в гърдите. Аз ли не мога!? Вероятно тогава ми се завъртя еретичната мисъл, че щом тези с два- три-те километра в час, бедстващи 80% и кефещи се 20%, толкова се възтържествяват, то аз като по- отворен, бих могъл да получа 100-150% наслада от някакво подобно мероприятие. Което си е направо капитал в днешно време.
Освен това получих и знак свише. Една сутрин, в края на утриното ни раздвижване, отправяйки се в тръс към колата, видях с периферното зрение една черна сянка да се плъзга между дърветата с гъвкавостта и бързината на вълк, преследващ плячка. Продължих по пътя си и след секунди бях докоснат по рамото. Обърнах се и: О, чудо! Титанът на Дългата Крачка бяга редом с мен! Тренираме заедно, с други думи. С Нечовека, способен за час да изкачи 1000 м., същевременно носейки най- големия зуум, барабар със статива. Човекът надбягал в последствие лакмоската мечка!
Та до края на януари ситуацията се беше изяснила- Ще се ходи по Пътеката!
Видни представители на НПО „Кифли и Тюфлеци” бяха преминали по тази Пътека, като проглушаваха ушите на околните с героизЪма, проявен в екстремните условия, та какво оставаше за мен- роден герой, станал атлет.
Да, ама бедните хрущялчета? Лесна работа, ще комбинираме маршируването с педалиране.



И това го правим с удоволствие. Оставаше само да се приготви багажа.
Щях да имам нужда от подкрепа и логистична помощ. Голямото брадато тигърче е насреща.



С помощната техника положението не беше розово поради стефановденската ни семейна пързалка,





но след спешни оперативни мероприятия





влязохме отново в играта още преди края на късия месец.
Не трябваше да разочаровам някои другари, които ме познават като отявлен антикомеминеец, обаче. Което пък съвсем не означава че не съм еминекомец, даже еминевръшкачукец или еминетимокец, нали съм си мегаломан. И това изчистихме.
Ситуацията до момента изглеждаше следната:
1. Имаме начин на придвижване.
2. Имаме посока.
А кога ли ще намеря време да пребягам с елементи на велосипедизъм по маршрута? Юли и август категорично не стават- няма да си отнемам от почивните дни заради някаква Пътека! Септември ще подготвям честването на Сребърна сватба. Остава юни. Компетентите от ”Патили- препатили” ООД непрекъснато повтарят, че дъжд, сняг и др. под. не правят този сезон особено подходящ, но гледайки слънцето, определих и:
3. Периода за провеждане на мероприятието да е между 15.06 и 30.06.2015г.
За последната точка спомогна и информацията от архива на НИМХ, според която в последните четири години втората половина на юни е била доста суха.
Какво следваше? Оборудване и екипировка. Матриал по въпроса бол.
1. Вземи тел! (Задължителна за посоката З –И.) Може да се наложи и за обратната.
От героични пътеписи знаех, че по време на прехода, душата и някои части се отделят от тялото.



Пчеларска, иноксова. Екипировката е важна работа.
Бях свършил трудната работа. Следваше да олекотя максимално багажа. Съществуват много идеи от патили и препатили, пък и аз, в процеса на олекотяване измислих още няколко неща. И така:
А. В хигиенните материали, козметични средства и лекарства.
1. Наред с тривиалното отрязване на дръжката на четката за зъби, изскубването с пинсета за вежди на космите през един, щеше да доведе до значително олекотяване на уреда, а пореден пик на инженерната мисъл ме накара да намаля наполовина и дължината на космите с машинката за подстригване.
2. Снимката по- долу илюстрира следващо постижение в олекотяването. Направо наполовина олекна рулото тоалетна хартия.



3. Нямаше никаква необходимост да се носи крем в кутийка и паста за зъби в туба. Просто ги прехвърлих в едно пликче, от едната страна крема, от другата пастата, а след това пробих дупчици в долните ъгълчета на пликчето за да си изстисквам подобно на сладкарски шприц каквото ми е необходимо.
4. Точка 1. изпълних и с четката за бръснене.
Б. В кухненското оборудване и хранителния блок.
1. Без колебание замених чашата от оловен кристал, с помощта на която вечер, моят добър другар и спътник Черния Джони Пешеходеца, щеше да ми възвръща кръвта във вените, със стъклена такава.
2. Също така компромисно прелях гореописания от стъклена в пластмасова бутилка, на която от уважение, а и за допълнително олекотяване, изчегъртах червения етикет. Ден след това възстанових допуснатата чудовищна несправедливост, откривайки въпросния тип в оригинален вид, удобен за носене, правейки поредния компромис с теглото на етикета.



3. Не се подадох, обаче, на настояването на моите съветници и консултанти да заменя ленената покривчица, върху която щях да си сервирам във времето за хранене, с копринена. По- лека била. Хайде, бе! Чак пък толкова.
4. Чугунената плоча за скара оставих в къщи. С болка. Но все пак предвиждах да си правя барбекю не повече от три- четири пъти по време на прехода. Така че, и дървен шиш от някоя трънка щеше да свърши работа.
5. С подобни чуства се разделих и с моторния трион, който би могъл да ми окаже неоценима помощ при събирането на отоплителен и осветителен материал в случай на аварийно нощуване на открито.
6. На маслините извадих костилките. Същото направих и със семките на сушените смокини.
В. В облеклото и обувките.
1. За какво трябваше да ми тежат някакви си надписи, етикети и емблеми?! Всичките саломони, салеви, крафтове, горетекси заминаха в кофата за боклук. В резултат екипировката олекна осезаемо.
2. Нали съм с колелото и ще ходя поне два пъти по- малко, отколкото ако съм пешеходец, обувките щяха да се изхабят само наполовина. Така че, спокойно можех да изрежа грайферите през един, а после да мина целите подметки през шлайф лента. Речено – сторено.
3. На слънчевите очила махнах стъклата.
Г. В уреди и апарати.
1. Обелих обвивката на батериите за навигационния уред и махнах гумената облицовка на антената.
2. Тъй като графикът ми нямаше да е супер прецизен и изчислен до минута, махнах голямата стрелка от ръчния часовник. Местоположението на малката ми е достатъчно да определя с доста голяма приблизителност къде се намирам спрямо кръглия час. Отначало смятах да сваля и секундната стрелка, но разумът надделя- нали съм си на „жизненото поприще в средата”, щеше да се наложи да си меря пулса от време на време и затова само я кръцнах с клещите до 2/3 от дължината и.
Накрая свалих 15 кила от личното си тегло и шоуто можеше да започне.

Наред с подготовката на багажа, психическата и физическа такива също не биваше да остават на заден план.
А. В психологически план
В офисните ми моменти се редуваха ”Вставай страна огромная”, Мусоргски, Шостакович, Миленита.
Седмично провеждах поне по два разговора с някои патили- препатили за да ми обясняват колко хубаво се чустваш след като си прикрепил някой от пръстите на краката с лепенка или тел обратно на мястото му или пък си прихванал спукалата се пришка със степлер за зашиване на габиони, използвайки иноксови С- рингове.
Б. Във физическата форма.
В края на февруари, наред с ежедневния утринен крос, започнах да посещавам следобедно и плувния басейн. За да свиквам с водата. Много мокро било по Пътеката, казват. Не че им вярвам безкрайно, де. Освен това, с колелото ще се провирам между капките.
Един път ходих и на Витоша със ски.
Периодично изнасях към високите части на планината я някое агне, я половин прасе, я туба вино, понякога и комбинация от изброените елементи.
Всичко вървеше по предварително съставения план и просто се чуствах обречен на успех до началото на петия месец от годината, когато един дебел КЕШ се изпречи на пътя ми, разклащайки из основи еминекомското ми верую. Налагаше се да го сборя, която борба се оказа продължителна и безкомпромисна от гледна точка на свободно време и от която се измъквах епизодично за три дни в халкидическа посока през август и за седмица в средата на септември, през която седмица тържествено повторих брачната си клетва в краката на Христос на катедралата навръх Тибидабо в Барселона, плахо държейки в треперещи ръце пръстенче с половинкаратово камъче. Е, бях приет за още 25 години.
Сякаш не ми се тръгваше по тази Пътека в края на септември. Ей сега ще дойде юни. Тъкмо ще съм още по-як. Пък и разни балъци ходеха да махат клони и да мажат с боя с цел ориентация, та ще ми е песен ходенето/бутането/носенето/колоезденето.
Поне да бях започнал за да се почуствам поканен на октомврийската „Сбирка на богоизбраните”, ама на, не сколасах.
Юни 2016 направо си връхлетя. Бях зарибил един другар по планинското колоездене и той взе че ми се върза на акъла и: „Идвам с тебе!” Рече, отсече и в крайна сметка тръгна сам, защото отново ми се наложи да пускам топлата вода на софиянци.
Ама Пътеката си е там. И ще си я мина. Както си искам. Щото ще си е моето минаване. Ако и да не ми го признае комисията от балкански номенклатурчици.
____________
П. С. Ей-й-й-й, минахме я бе! Да не вярваш! Подробности следват.

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак
Пон Авг 08, 2016 9:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
didogen



Регистриран на: 15 Дек 2011
Мнения: 1425
Местожителство: kleta majka balgariq

Мнение Отговорете с цитат
Хахаха. Автора да каже как не го домързя да си играе, да дупчи хартията за една снимка.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Пон Авг 08, 2016 9:57 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1829
Местожителство: обл.Разград

Мнение Отговорете с цитат
didogen написа:
Хахаха. Автора да каже как не го домързя да си играе, да дупчи хартията за една снимка.

С хартията лесно, вместо да си играя като него, ще я сгъна на осем и те ти осем дупки на веднъж.
Ама наистина ли изчисти семената на смокините? Не ти вярвам!
С колко олекна часовника, като му изряза секундарника(е, като идея не е лоша).
ИЗОБРЕТАТЕЛЕН е този Цецо ей!

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров
Пон Авг 08, 2016 11:37 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
EXIIIT



Регистриран на: 27 Юни 2013
Мнения: 1148
Местожителство: Плевен

Мнение Отговорете с цитат
Оправи ми седмицата ..............хахахахахахах Very Happy Very Happy Very Happy
Другарю Цецко, спирай тази работа и почвай да пишеш фейлетони Very Happy Very Happy Very Happy
Вто Авг 09, 2016 9:01 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov