ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
"Ком - Емине" - опит за рекорд на Николай Коев
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Предишната тема
Следващата тема
"Ком - Емине" - опит за рекорд на Николай Коев
Автор Съобщение
Dimo Kolev



Регистриран на: 12 Окт 2011
Мнения: 1277
Местожителство: Бургас

Мнение Отговорете с цитат
packo packov написа:
Що стана? Жипиеса ли сдаде? Шиварово не е по маршрута... а застоя в Дъскотна беше прекалено голям.


Има убава кръчма там Very Happy
Чет Авг 18, 2016 3:01 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
packo packov



Регистриран на: 04 Юли 2013
Мнения: 1219
Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100

Мнение Отговорете с цитат
Dimo Kolev написа:
packo packov написа:
Що стана? Жипиеса ли сдаде? Шиварово не е по маршрута... а застоя в Дъскотна беше прекалено голям.


Има убава кръчма там Very Happy


Той да не е мен? Smile

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/
Чет Авг 18, 2016 3:03 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Koev_KomEmine



Регистриран на: 13 Авг 2016
Мнения: 13
Местожителство: Gabrovo

Мнение Отговорете с цитат
Ники Коев се отказа от предизвикателството 70 км преди финала.

Очаквайте подробности.

Чет Авг 18, 2016 3:13 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
packo packov



Регистриран на: 04 Юли 2013
Мнения: 1219
Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100

Мнение Отговорете с цитат
Въпреки това, браво!!! Машина! Представи се блестящо. Дано не се е случило нещо сериозно. Явно ще го подобри следващия път!
Още веднъж браво, Ники, мерси, че ни накара да те следим нон стоп и да сме с теб, макар и мислено и онлайн! Smile

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/
Чет Авг 18, 2016 3:35 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Question Не разбрах от какво се е отказал - само от рекорда или изобщо се е отказал да стига до Емине?

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пет Авг 19, 2016 6:24 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
packo packov



Регистриран на: 04 Юли 2013
Мнения: 1219
Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100

Мнение Отговорете с цитат
Доколкото разбрах, на Ришки болките в ахилеса вече не са били за пренебрегване. Мернах една снимка на разранените му крака. Така около 70 км преди финала на Емине е преценил, че няма да издържи и не е здравословно да се продължи. Догодина!

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/
Пет Авг 19, 2016 8:10 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Insight



Регистриран на: 25 Сеп 2014
Мнения: 122

Мнение Отговорете с цитат
Ех този ахилес... жалко, че за толкова малко не успя.

Поздравления на Николай за ентусиазма и усилията, които положи!
Пет Авг 19, 2016 10:46 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 6366

Мнение Отговорете с цитат
На косъм беше. Направо цяла олимпиада ми спретна последните 2 дни. Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Пет Авг 19, 2016 11:20 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
Koev_KomEmine



Регистриран на: 13 Авг 2016
Мнения: 13
Местожителство: Gabrovo

Мнение Отговорете с цитат
От Ком до ...предела на възможностите

Преди да започна своя разказ за това, което преживях през изминалата седмица, мисля е редно да се представя. Казвам се Николай Коев, роден съм през 1970 г. в гр. Габрово. От вече доста години колоезденето е мое хоби, което практикувам с удоволствие и на шосе и в гората. Участвал съм в много състезания, като мога да се похваля и с доволно количество отличия. През 2012 участвах в супермаратона Ком - Емине, като успях да спечеля 3 от етапите.

През тази година реших, че спортната ми форма е отлична и трябва да открия ново предизвикателство за себе си. Така дойде идеята за рекорд на Ком - Емине. Бях минал маршрута през 2012, бях в чудесна спортна форма и реших, че имам шансове. Както установих по време на опита обаче, спомените от 2012 по една или друга причина не ми бяха много от полза, а спортната ми форма…. да, аз съм добър колоездач, но като планинар и пешеходец имаше много какво да уча.

Как се подготвих за опита? Четвъртък си купих обувки, с които по лесно да изкарам първата половина на маршрута, петък обсъдихме някакъв график за първите два дни, в събота пътувахме до старта, а в неделя в 05:50 вече бях стартирал. Просто така - без предварително начертан график за всеки ден, без съпътващи ме колеги по всяко време. Импровизирахме в движение.

Тук трябва да кажа, че тръгнах с ясното намерение да подобря рекорда на Кирил Николов - Дизела. Не знаех какво ме очаква, но знаех, че това е времето в което се целя - исках да съм на Емине след по-малко от 4 дни 13 часа и 5 минути.

Веднага след като стартирах и вече бях абсолютно сам в гората усетих какво ме очаква. Определено следващите дни нямаше да са една лека разходка в планината, както бях предполагал. Едва след няколко часа се изгубих за първи път - “къде си тръгнал за рекорд, та ти се изгуби още в началото” си казах. За щастие след 30 минути бях отново на правилното място и продължих напред.Още 2 часа обаче изгубих на в. Мургаш, където реших да си усложня живота минавайки по стръмната пътека, почти до върха, вместо да подсека от север и да излязя на Зла поляна. Освен загуба на време, това ми коства много енергия, а първите пришки на краката се бяха показали. Въпреки това, успях да изпълня целта си за този първи ден - х. Кашана беше достигната около 23:30. Бърза вечеря и няколко часа сън, до следващият ден.

Легнах да спя и реших, че планината не ме е уплашила ме през този първи ден. Напротив, бях доволен, че съм изпълнил целта си и това ми даде увереност, че мога.

Вторият ден беше ужасен, знаех го.
Пришките и раните по краката ми щяха да са подложени на нова атака. Чакаше ме много тикане на колелото по стръмни и каменисти пътеки, много носене по-места, които не ставаха дори и за тикане.

Нито пришките, нито раните, нито умората имаха право на глас обаче, сред тези красоти, които ти предлага планината. Там си в един друг свят. Балакана ти дава сили, колкото и изтъркано да звучи. Балакана те зарежда и те кара да продължаваш напред, за да видиш още и още от красивите картини, които се крият зад поредният връх.

А те, върховете, се редяха един след друг. Трябваше да стигна в.Вежен и от няколко часа го виждах така, все едно след 5 минути ще съм там, но той вместо да приближава все едно се отдалечаваше. Е, все пак стигнах.
Сега знаех, че следва спускане, при което ще мога да използвам предимството на велосипеда - до сега аз го носих, сега е негов ред да ме преведе през тази отсечка. Спускането е технично и опасно, трябва много добре да премериш риска. Едно грешно движение и всичко може да приключи още тук. Движех се бързо, но след болките в краката беше ред и на ръцете да се обадят, заради напрежението от държенето на кормилото и натискането на спирачките.

Стигнах до х. Ехо спрях за много кратка почивка и потеглих към Коза стена. Не бях подготвен за това, което ме очаква и нямах никакъв спомен да съм минавал по тази отсечка. Тук за първи път ми писна от бутане и носене на колелото - исках да карам! Все пак някак се добрах до х. Коза стена, а там поговорих с две момчета, като срещата с тях ми вдъхна нови сили, а и знаех, че на Беклемето ме чакат мойте хора. Вдъхновен дадох газ, изглежда повече отколкото позволяваше трасето, и тогава дойде първото ми падане, което ми напомни да успокоя темпото.
Зад всеки завой очаквах Беклемето, но прохода не идваше и не идваше. Планът беше да спра за кратко там и после да продължа, но когато все пак стигнах преценихме, че по - доброто решение е да остана да нощувам там.

Сънен на сутринта, тръгнах около 06:00.
Разбудих се екстремно бързо, когато на Орлово гнездо глутница овчарски кучета ме подгони с ясната цел за ухапване. Ускорих до 40 - 45 км/ч, а те още бяха след мен, но за късмет след минута се отказаха от преследването ми. Макар и кратко, това усилие ми коства доста енергия и на х. Дерменка усетих глад, въпреки че бях закусвал. Не го очаквах и единственото, което можеше да направя е веднага да седна на земята и да ям, каквото имах в раницата. След това се добрах и до х. Добрила, а там вече жадувах за храна, различна от спегетите. Пилешката супа на тази хижа ми вдъхна нов живот. Нито един енергиен гел на света, не може да ти даде сила, колкото точно тази пилешка супа.
Следваше много стръмна част, където трябваше да бутам. Плъзвах колелото пред себе си, стисвах спирачките и се набирах след него по-пътеката. Беше много тежко, но след пилешката супа бях много жив, а и знаех, че на Купена ме чакат. Когато знаеш, че някъде те очакват приятели, това дава допълнителна и много силна мотивация да продължиш.
Стигнах Купена и там обядвах. Приятелите, освен с храна и вода, ме заредиха и с много положителна енергия. Когато часове наред си сам в гората, наистина имаш нужда някои да ти вдъхне увереност.
Продължих напред, а жегата ставаше нетърпима. На заслон Ботев бях следобяд, а там имаше компания, която беше така любезна да ме покани да хапна при тях. Сит потеглих към в. Ботев. Краката ме предаваха - не можех да стъпам нормално, трябваше да кривя ходилата така, че да не стъпам на пришките, но продължавах напред, защото знаех (или поне имах такава нагласа), че стигна ли Ботев най-трудното е зад мен. Стиганх Ботев и последва ново шеметно спускане, отново на границата между разумното и рискованото.

На Русоватец имах щастието да ме очаква Ники Дянков, който щеше да кара с мен до Узана. Тази помощ беше безценна и тогава разбрах какво е да имаш компания по време на изпитанието. Бях загубил мотивация преди срещата, но след това заедно прелетяхме Пеещи скали, а по-късно към на се присъединаха още две момчета и не след дълго бяхме на х. Партизанска песен. Там спрях за 5 минутен масаж, момчетата, които ме чакаха смазаха веригата, заредиха телефона и компютърчето, а аз излапах две зеленчукови супи. С други двама спътници продължихме към х. Бузлуджа, където пристигнахме около 23:30. Там ме чакаше най - силният жокер, който може да има човек тръгнал да преминава Ком - Емине с колело - Райко Стефанов. Хапнахме и обсъдихме програмата за следващите дни, като решихме да не спим до Емине. Заспахме около 01:00, като мисълта, че Райко ще е с мен ми даде вяра, че мога да подобря рекорда.

Станахме рано и потеглихме. Спряхме за по една супа на Прохода на Републиката. Вече бях установил, че супата ми действа най - добре и я търсех при всеки удобен случай. След бързото хапване продължихме напред, но не бях толкова свеж и жадувах за сън. Райко спука гума и за краткото време докато я смени успях да дремна. Чудно нещо е човешкият организъм - само 5-6 минути дрямка, а бях свеж все едно съм спал с часове.

Около 14:30 спряхме за кратка почивка, а аз се чувствах изключително свеж и силен. Рекорда беше мой, сигурен съм! Тогава смених обувките - махнах туристическите и обух по-състезателни, защото очаквах все повече да карам, отколкото да ходя.

Стигнахме Котел в 23:00 (по план трябваше да сме там около 01:00). Там спряхме за дрямка от час-час и половина. Знаех, че не трябва да спим повече, за да подобрим рекорда. Аз все още бях много свеж и спокоен - знаех, че мога да подобря рекорда. Райко беше хвърлил много сили, за да ми помогне и умората го налягаше, но един чай с гуарана го съживи. Буквално. Започна да препуска толкова бързо, че трудно поддържах неговото темпо, а в бързането успях да спукам и гума. Докато той я сменяше, аз успях да направя невъзможното. Затворих очи и заспах, а в същото време успях и да се нахраня. Отново, въпреки кратката дрямка, се почувствах силен.

В 06:00 трябваше да сме на Върбишки проход, но благодарение на чая с гуарана и Райко, бяхме там в 04:30. Там само заредихме с вода и храна и продължихме към Ришки проход.
За тук не бях подготвен, не знаех какво ме очаква. Имам спомен, че съм чувал израза “Адът на Ришки проход”, но нищо повече. Беше ад. Стремглави спускания, нечовешки изкачвания, а жуженето и жиленето на овъдите се превърна в нещо, с което свикваш. Налагаше се да ходя повече, отлкото бях очаквал, а обувките с карбонова подметка не ми помагаха изобщо. Забивах върховете им в пръста, прескачахме клони, газехме къпинаци...Тогава вече бях на ръба. Бях сигурен, че ние сме вторите хора, които минават по точно тази пътека, след човека слагал маркировката. Не може това да е вярната пътека…

Изпитвах много чувства в този момент - бях ядосан, мотивиран, изтощен. Бях толкова ядосан на тази пътека, че исках да и покажа колко бързо мога да я мина, макар и с карбонови обувки.

Ето го Ришки проход. Като видях асфалта се почувствах все едно остават още няколко минути и съм на Емине. Втурнах се напред с пълна сила, а слънцете започна да напича, Както щях да разбера след няколко часа, това бе огромна грешка. Да, вероятно трябваше да спрем на Ришки проход и да отдъхнем след мъката, която изживяхме преди това.

Въртях по асфалта, минавах през селата и тогава...усетих,че няма да стане. Не. Лъхна ме жегата, колелото започна да се предава. Тялото не искаше, нямаше как да продължи. Не ме болеше нищо освен краката, но изпитах чувство, че не трябва да продължавам.Бях изцеден.

Спряхме за кратка почивка в Дъскотина. Седнахме на тротоара и заедно с Дидо (шофьорът на буса) заспахме облегнати на една къща. Райко също беше на ръба на възможностите си. Това беше момента, когато окончателно реших да спра. Аз не бях добре, Дидо беше изцеден,а ако продължа трябваше да шофира по натоварените пътища до Емине. Продължаването напред щеше да е равно на самоубийство. За последните 36 часа бяхме спали едва 2-3 пъти по 30 минути и няколко затваряния на очите за 5 минути.

Натоварихме багажа в буса и спряхме в първият срещнат хотел.

Смятам, че с по-добра организация мога да поставя рекорд на трасето. За това трябва да си много подготвен, да имаш късмет с техниката и времето и да имаш опит. Тази година натрупах безценен опит, а следващата ще се върна там, за да поставя рекорд. Този мой опит не ме отказа, а напротив - показа ми, че мога!

Благодаря на всички, които ме подкрепяха по трасето и извън него. На всички, които следиха моят опит. Ще бъдем заедно отново през 2017!

Николай Коев
Съб Авг 20, 2016 3:37 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
W_sjankata



Регистриран на: 12 Ное 2007
Мнения: 345
Местожителство: Sofia

Мнение Отговорете с цитат
Браво за опита, за куража, за усилията! Браво за приемането на вътрешната в теб самия борба! Пътеката си е там. Усилието, което предполага, демек "ку_а" също. Реши ли човек да се тества или да се понатовари, условията са налице. Успех следващия път!

_________________
Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си... С това са занимавам- глупости: ...занимавам се...
Живота си тече сам. Малките потоци се вливат в по- големия, преминават в реката, тя се увеличава, влизаш в мирна вода, успокояваш се.
След което идва нов пролом, тръгва водопад и отново се отправяш нанякъде...

Тръгвам нанякъде...
Съб Авг 20, 2016 4:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Много хъс, желание и усилия е имало, поне така ми се струва от краткия разказ по-горе. За съжаление подготовката не е била на същото ниво. Като гледам това е същата грешка, която допускат всички кандидат-рекордьори, не си пишат домашното и подценяват прехода. На втората година оправят грешката, така че вярвам догодина може да очакваме и велосипедния рекорд да бъде подобрен.
И каква е тая работа - в четвъртък си купил обувките, в неделя тръгнал... така ли се тръгва на Ком-Емине с нови обувки?! Shocked

П. П. С риск да ме оплюят спортистите - все пак можеше след някаква почивка да стигне на Емине, ако ще от уважение към маршрута, или към традициите... знам ли, за всеки КЕ носи нещо различно, но то се намира именно на Емине, независимо за колко време се стига до там.

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Нед Авг 21, 2016 7:20 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
gandi



Регистриран на: 08 Май 2015
Мнения: 136
Местожителство: Варна

Мнение Отговорете с цитат
Цитат:
Макар и кратко, това усилие ми коства доста енергия и на х. Дерменка усетих глад, въпреки че бях закусвал. Не го очаквах и единственото, което можеше да направя е веднага да седна на земята и да ям, каквото имах в раницата.

Точно тук се срещнахме,за съжаление не бях в течение на събитието и не знаех кой си. Желая ти успех при следващия опит сигурен съм ,че ще успееш!
Пон Авг 22, 2016 9:12 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Koev_KomEmine



Регистриран на: 13 Авг 2016
Мнения: 13
Местожителство: Gabrovo

Мнение Отговорете с цитат
Данните от първите 300 км от предизвикателството на Ники.

https://www.strava.com/activities/690977575
Нед Авг 28, 2016 6:41 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-3 Ком-Емине Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4
Страница 4 от 4

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov