ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Пиринско "изгубване" част 1

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Предишната тема
Следващата тема
Пиринско "изгубване" част 1
Автор Съобщение
Marthin



Регистриран на: 27 Сеп 2014
Мнения: 57

Мнение Пиринско "изгубване" част 1 Отговорете с цитат
Края на Юли наближаваше, а благоприятното време за взимане на отпуск отминаваше след всяка седмица.Как лятото отмина толкова бързо отново.Време бе, да се замисля по-сериозно, как и къде ще прекарам свободното време.

Първата седмица на август се очертаваше като най-логичен избор. Предстоеше ми една изява в новото ми увлечение, за което ще разкажа друг път, и след това можех да бъда свободен да разполагам с времето си. Нямаше дълго планиране, нито сложни логистични процеси, които винаги се провалят и те лишават от неизвестното. Заедно с Ристо решихме локацията да бъде Пирин. Все още доста непозната за мен планина. Няколко дни на откъсване, до колкото това бе възможно, спане на палатка и пълна свобода. Желанието ми бе удовлетворено, такава отпуска очаквах.

Понеделник беше отреден за почивен, имах нужда да заредя батериите преди старта на скитането. Напазарувахме, доуточнихме часа на тръгване и разпределянето на багажа. В общии лини щяхме да си поделим палатката.

Прогнозата за времето предвещаваше няколко последователни хубави дни, а навън валеше и трещеше, само се молех на следващия ден да престане и да го отнесе някъде далеч, например да разхлади гърците. Вечерта се заех с приготвянето на багажа, така задължителната дейност. Всичко беше по мястото си, разпределено и готово за натъпкване в раницата, колкото и да подреждаш винаги завършваш с едно бутане на всичко, та то само си намира мястото. Спазен бе принципа, най-тежкото, да бъде най-отдолу на раницата, а най-важното, лесно достъпно. Странно, но този път имах приятното усещане, че всичко ще се получи и ще остана доволен.

Вторник сутринта, алармата ме вдига, и леко сънен се заемам по навик да стягам багажа. Обличам се, мия зъбите и съм готов да хукна. Майка ми, както винаги се суети около мен, пак се притеснява дали няма да забравя нещо, “Сложи и това, ама я и това да сложиш… Мартине провери ли пак всичко” и така нататък. Поглеждам плахо през прозореца, и погледа ми се натъква на очакваното ясно небе, а деня се очертава да бъде горещ. Телефона извънява кратко, Ристо е отпред и ме чака да потеглим. Най-после, ще загърбим за малко ежедневието и градската блъсканица.

След около 2 часа паркираме колата на хижа Гоце Делчев, последни приготовления, стягане на раниците и потегляне в посока хижа Безбог. Не след дълго навлизаме в горската част, сянката ни скрива от напеклото слънце, а пътеката ни води и изкачва постепенно по пътя нагоре. Заради обилните валежи, влагата е доста висока, а ние съответно плуваме в собствен сос едва в началото. За мое успокоение раницата ми, не се оказва толкова тежка, почти не я усещам на гърба. Друга голяма изненада е липсата на комари, чак започвам да се притеснявам защо ги няма, не че имаме нужда от иглотерапия, но в тази част те изобилстват. С няколко кратки почивки вече сме напреднали по скучния път, който не предоставя никакви гледки, все още. Започват да се чуват хорски гласове. И ето, вече сме на хижата. Решаваме, че имаме достатъчно време, можем да си позволим почивка, сядаме встрани от Кръчмата на Славчо, аз се разсъбличам, а Ристо вече пие бира. Оркските гласове ни подканят да тръгнем в посока на тишината, подхващаме обиколната пътека. Движим се без да бързаме, а аз започвам да се наслаждавам все повече и повече, а сме само в началото.



Приближаваме се към така наречената Шутина мандра, посреща ни стопанина, овчар на който не помня името. Не му отнема много усилие да ни убеди да поседнем, “Трябва да хапнете момчета”. Излиза с 3 лъжици и овче кисело мляко, започва да ни разказва как цял живот е в Пирин, и с какво вади прехраната си, слушайки си похапваме от предложения ни обяд (истинско и вкусно). Неизбежно се стига до темата “Бъглария”, политика, живот, изкарване на пари и как на запад всичко е по-добре. Решаваме да тръгнем, чака ни спускане в долината на река Ретиже, ще загубим доста височина, след което пак ще трябва да започнем изкачване към Кременските езера.


Заговаряйки се, не усещаме как вече сме се спуснали в долината и пресичаме реката, появява се и грижливо подредена пирамидална маркировка, която следваме към изкачването. Наклона се увеличава, правим чести и кратки почивки, не бързаме. Днешния ден ще бъде най-кратък. След около 1 час изккачване, пред погледа ни се разкрива Джангалския гъол, то е първото езеро от така наречения Кременски циркус.




Загърмя се, над нас облаците се скупчваха, трупаха се, някъде в далечината прогърмя, издуха и вятър. Плана беше да стигнем до Кременското езеро, там Ристо знаеше хубаво и тайно местенце за лагер. Обиколихме набързо и се изкачихме още малко. Имахме желание след като опънем палатката да се качим до Джангал (Сиврия), но днес щеше да ни се размине, бурята наближаваше. След малко чудене и провиране през клека се добрахме до мястото, учудващо нямаше други хора наоколо, търсеното уединение щеше да го бъде. Оставихме багажа настрана и се заехме с палатката. Готови и прибрали багажа, само чакахме да завали и да се скрием вътре. Не ми се щеше да прекарам остатъка от деня в малкото пространство, но се примирих с обстоятелствата и зачаках.





Заваля, скрихме се в палатката, а аз благодарих, че времето ни изчака така търпеливо, а не ни завари по-рано, още в движение и неподготвени. Дъжда почукваше по външния слой, така приятен и унасящ звук. Стоиш си вътре на топло, легнал си удобно, не се безпокоиш за нищо, ти и природата.Глада реши да наруши идилията, бяхме гладни. Не ми се искаше да готвим с газ вътре в палатката, но ако не спреше да вали, оставахме без избор. Ненадейно престана, изгря слънце и напече здравата. Вътре бяхме като в пещ. Изкочихме навън, както се казва “глада е по-силен и от тока”, всеки започна да вади личните си запаси, които бяха предостатъчно дори и за една експедиция, голямо глезене падна. Вече сити и доволни, оставаше само да се насладим на остатъка от деня, невероятната гледка на езерото, тишината и настъпващата нощ.

Пет Авг 26, 2016 3:03 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2551
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Re: Пиринско "изгубване" част 1 Отговорете с цитат
Marthin написа:
...посреща ни стопанина, овчар на който не помня името.

Любен Цуков от с. Кремен.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител
Пет Авг 26, 2016 10:28 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov