Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Из възрожденските градчета и връх "Богдан"
Отвориха се четири свободни дни между 3 и 6 септември и аз поведох големите внуци на възрожденска образователна екскурзия. Когато бях на техните години, моите баба и дядо ме разведоха по подбалканския маршрут. Оттогава помня старинните къщи с прохладните дворове, миришещи на чимшири, и революционните огнища на Априлското въстание. Реших, че е дошло времето да предам наследеното на следващото поколение. Обиколихме Копривщица, Сопот, Карлово и Калофер. Антон вече е в 7-и клас, Боян е в 6-и, тъкмо четат "Под игото", да видят двора на Чорбаджи Марко, Радиното училище и историческата воденица. А след това пък заминахме за три дни с малките внуци - Мила е във втори клас, а Максим е на 6 години и е в детска градина. Още са малки за исторически обиколки, а и нямахме време за пътешествия, затова останахме в Копривщица. Единствения пълен ден посветихме на връх "Богдан". Прочетох, каквото намерих в Интернет за маршрутите, допитах се до приятели във форума, разпечатах картите от "Къде си", разпечатах и една снимка от Земята на Гугъла, взех си и новата придобивка - GPS-а. Само не си взех туристическата карта на на Средна гора! Купих си я вчера - след дъжд качулка!, - за да разбера къде се лутахме толкова време. Бях реших да направим кръг, но след като изкачихме върха, разбрахме, че този "кръг" се оказва доста ръбат. Аз си го представях като две дъги от по 180 градуса, а излезе, че втората дъга е два пъти по-дълга от първата. Което логично доведе до удължаване на екскурзията с поне два часа, та общо станаха дванайсет. Таман по нашия стандарт! Тръгнахме от центъра на Копривщица в 9 сутринта и се върнахме точно в 9 вечерта. Ама крачетата вече доста ни боляха от бързане в тъмното...
Маршрутът започва от къщата на Бенковски, продължава по улицата на негово име и излиза от града директно на широк път покрай Крива река. Чешмите се редуват през стотина метра:
Ние, както е известно, вода не носим, но който не може без шише, да му мисли в тая част на пътя. Нагоре няма чак до хижата! По пътя се движехме въоръжени с яки тояги, защото ни предупредиха за зли кучета. На три пъти обаче се разминахме съвсем джентълменски с тях. Първият път беше веднага след града. Кучетата дотърчаха откъм стадото, застанаха на пътя зад нас и спокойно ни загледаха. Дори не лаеха. Очевидно познаваха границата, която ние не трябваше да прекрачваме. Познавахме я и ние, та си продължихме спокойно напред. Стигнахме до първия "европейски" заслон с Гацовата чешма:
Европейски се оказаха само парите. Останалото е печално българско: избити и изгорени дъските от пейките и масата, а чешмата е пресъхнала, явно затлачена. Над чешмата е резерватът Донкина гора, в който вероятно има стари хайдушки буки, но няма кой да ги търси по стръмнините. Нататък пътят се стеснява, но все още е за кола, докато стигне до два бетонни резервоара, пълни с вода за случаи на пожари. Дотук беше по равно: все по хоризонталата на 1000 метра. Веднага зад резервоарите започва стръмно изкачване, което ни извежда на 1400 метра - височината на порутената хижа "Богдан" . Пътеката е върла, но в сенчеста гора и се качва приятно. На едно място забелязваме мравуняк, който ни порази с размера си, а и с непривичната си изострена форма:
Накрая излизаме от гората на огромна поляна, образувана от гола сеч. Докога ще се практикува това безобразие!
В края на поляната, над гората са издигнали интересна кула, направо художествена. Висока десетина метра, за наблюдения на пожари, както пише на табелата:
Кулата очевидно не е довършена, та не се разбира като как ще става това наблюдение. Отгоре има площадка с къщичка, но не вярвам в нея да седи дежурен. Ние естествено се качихме по стълбите да видим гледката. Засега, в това състояние, стълбата е силно опасна и дано някое дете не пострада! Стъпалата са от квадратни бичмета и нямат достатъчна опора за стъпване. Подхлъзването и измятането са много вероятни. А между стъпалата са отвори от по 40 сантиметра, през които като нищо може да се изсули малко дете. От десет метра, не ми се мисли! Наложи се и на качване, и на слизане да прихващам Максим през гърдите. Вярвам, че ще я обезопасят - така просто не може да я оставят!
И ето че в другия край на поляната виждаме останките от някогашната голяма хижа "Богдан". С бунгала, с допълнителни постройки, с трафопост, естествено с чешма, сега пресъхнала... Всичко е вандалски разрушено! И като някаква ирония над "българския преход" стои надписът на една от стените. Трогателен и с наивното си безсилие, и с правописа си:
Край хижата започва резерватът "Богдан" със стари букови дървета като това:
Вълнуващо е как природата, ако я оставим на спокоствие, постепенно ще заличи раните от човешката намеса: дървото почти е погълнало табелата, на която някога е пишело "Барикадите".
Часът е точно два. Пет часа изкачване яваш-яваш, без почивки, но и без бързане. Таман време за обяд! Вадя аз яденето - две консерви (лозови сармички и телешко с грах), два домата, две чушки, една краставица и две праскови за десерт. Пребогат обяд, нали? За двама става, а третият, аз, гледам... И виждам, че по традиция съм забравил да взема лъжици! Хайде, дечица, яжте с подгънатите капаци на консервите! Те малко режат ъгълчетата на устата, но пък гладните трябва да внимават!
От развалините вдясно виждам табела за върха, но решавам да слезем малко надолу, за да погледнем заслона. Отново чудесно изработена къщичка, този път с огнище, няколко маси и пейки за спане. Вижте обаче на какво са направили покрива му! За какво смъкнахте битума, бе, кретени?
Веднага зад заслона тръгва някаква пътечка, която ни отвежда до ручейче с пейки. Пътеката обаче се губи. Личи, че тук "всички пътища водят към Богдан" и поемаме право нагоре "по линията на водата". И наистина след известно изкачване пресичаме пътеката от хижата към върха. По нея, по нея - ето го и самия връх. Трудно щяхме да го признаем за най-висок връх, ако не беше пирамидата, защото е на почти равно място. Надписът обаче е категоричен: Голям Богдан със своите невероятни 1603,4 метра!
Часът е три и половина, изкачили сме още 200 метра над хижата и предстои слизането. То, както казах, се оказа два пъти по-дълго, но и два пъти по-скучно. Излязохме от резервата с вековната гора и се озовахме насред безкрайно било. И накъде по него? Знайно е, че от доло се види връо, но от връо се не види доло. Та и ние доста се полутахме напред-назад, като съвсем безполезно ровехме в GPS-а, но за слизането в следващия епизод.
Последната промяна е направена от Сотиров на Съб Апр 07, 2018 12:21 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Нед Сеп 18, 2016 12:34 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
От Богдан към Копривщица: голямото завръщане
От върха след кратко слизане излязохме от резервата на огромни открити поляни по посока на Стара планина:
И сега накъде? Зачетох се в разпечатания пътепис и там пишеше, че трябва да заобиколим резервата с буковата гора "от север". Добре, но в какъв радиус? Целта беше да излезем на някакво било, от което се виждала Стара планина и на това било бил връх Невида заедно с още няколко връхчета. Тръгнахме напред по поляните, но никакъв завой наляво, "на север", не се виждаше. Включих GPS-а и установих голямо несъответствие между него и картата, която бях разпечатал от "Къде си". На GPS-а се показваха ужасно много пътища с разклонения, които липсваха на картата. Показваха се и топоними, които естествено липсваха на картата. Самият апарат е доста стар и не позволява удобно манипулиране. Затова опитите ми да проследя кой път води до Копривщица не дадоха резултат: Копривщица просто я нямаше! Разбрах, че с такава "навигация" само си губим времето. Върнахме се в края на резервата и тогава видяхме едва забележим път надолу сред тревите. Табели йок! Чак по-долу имаше табела с надпис "Копривщица" и ние се успокоихме:
Пътят прорязваше гората, като отляво ни беше резерватът, а отдясно сечеха и много дървета бяха отбелязани с червена точка за предстоящо отсичане:
Жалко! По-късно, отдалече, наблюдавахме рязката граница между двете гори: едната висока и гъста, а другата смъкната наполовина. На едно място открихме изворче:
Когато излязохме от резервата на откритото, вече се водех по интуицията си: отляво някъде бая надалеч се виждаше долината, в която беше Копривщица, и беше логично да се движим направо и наляво. Иначе имаше опасност да попаднем в Клисура. След малко стигнахме до голяма телекомуникационна станция, а след нея имаше колова маркировка (на повечето места счупена!). Според пътеписа билото беше съвсем близо над нас, но вече се бях притеснил и хич не ми беше до гледки. Затова всякакви Невиди минахме транзит. Напред и наляво на всяко разклонение! Пътят се оказа ужасно дълъг. Децата огладняха, а аз имах само парче хляб. Налапаха го в движение. По едно време стигнахме до някакво езерце, но нямах време да го огледам, за да търся извор. Няма го нанесено на картата:
Веднага след него отново започна гора. Гледките към Балкана така или иначе ги изпуснахме, а единственото предимство на маршрута беше, че през повечето време се движехме все на 1400 метра, а не на 1000, както на идване. По едно време в далечината се чу лай и видяхме овчар със стадо. Само че доде го стигнем, той заби в ниското и не можахме да го питаме за пътя. Почти бях сигурен в посоката, но все пак не знаех къде точно ще ни изкара - дали няма да забием в някакъв дол. Вече започна слизането. Редуваха са картофени ниви и пасища. В тревата беше пълно с млади сърнели и печурки:
Гъбаря винаги го боли сърцето, когато остави неоткъсната гъба, но нямаше как да носим количества. Набрахме си колкото за едно готвене. На много места видяхме очарователните розетки на шереметката и тогава ми хрумна връзката с изящните резбовани тавани на копривщенските къщи:
Часът стана седем и половина. Вече се стъмни, но се показа луната. Тогава започна и стръмното спускане. Направих последна снимка на връх Богдан:
Както очаквах, коларският път ни изведе на шосето покрай Крива река, откъдето минахме сутринта. Попаднахме на удобно място недалеч от края на града. След малко стигнахме до една ферма и няколко грамадни каракачанки веднага довтасаха при нас. Държаха се обаче съвсем културно: застанаха между нас и фермата и повече не ни доближиха. Изчакаха ни да отминем и кротнаха. Децата се успокоиха. Точно в девет часа, след 12 часа здраво ходене, бяхме в магазина, който още беше отворен, та си купихме всичко за вечерята: миш-маш, супата от вчера и истинско домашно кисело мляко. Къпане и хайде в леглата!
Макар да не е точно планинско изживяване, не мога да не покажа поне няколко изящни възрожденски къщи. Продължението следва!
Последната промяна е направена от Сотиров на Съб Апр 07, 2018 12:48 am; мнението е било променяно общо 1 път
Щом сте стигнали картофите и гъбите, всички пътища водят в Копривщица!
Не съм виждал другаде толкова сърнели, както в околностите на Копривщица. Радвам се, че още ги има.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Чет Сеп 22, 2016 11:38 am
ray
Регистриран на: 10 Авг 2016 Мнения: 1681
за чудните ср.горски приключения на Сотиров и компания - II
Чудесен преход, почитаеми г-н Сотиров! Пак ще кажа: бабаит си, но и децата не ти отстъпват! Дванайсет часа ходене. Невероятно, но факт. Браво. И традиционно чудесни снимки – но, пак ще кажа, то така всеки може. Имали сте и късмет с кученцата или по-скоро те са били очаровани от твоите спътници. В онзи район наистина трябва да се внимава и здравият кол си е задължителен.
Поздравления и за чувството ти за ориентация и прочие свързани с това неща. Но, колкото и да не ми се иска да го кажа, разказът ти за пореден път доказва колко съм прав като твърдя, че жи пи еса и всичко подобни електронни малоумия (другите електронни програмки дори не искам да ги коментирам) са си просто малоумия и нищо повече.
Изобщо всичката електроника е едно огромно малоумие – това се надявам форумците да го прочетат и да си го запишат, за да не спорим след време на кого принадлежат авторските права.
Много се радвам и че сте открили гъбки и че по всичко личи че ще има и за мен, ако отида. Уф, трябвало е да си наберете повече. Виж, доколкото разбирам няма начин да се стигне с кола до самия връх... така ли е? А до там докъдето има гъбки може да се стигне с кола или? И още един въпрос: забеляза ли боровинки и малинини?
Благодаря за пътеписа и чакам продължението.
ПС: Дочувам, че тия дни няма да си на пусия край седемте езерца ... питам се дали това не е елегантен начин да ми дадеш възможност да хвърля там едно серкме и да изпробваме атевето на един колега... отдавна ми е мерак ... обещавам да не стреляме по диви кози и да си скъсаме само по няколко еделвайса, колкото да зарадваме дамите.
Чет Сеп 22, 2016 8:07 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
За електронните дивайси и картата
Добър помощник са, първо, когато са добри, и второ, когато човек умее да си служи с тях. Близо до разрушената хижа "Богдан" срещнахме един поляк с мотор, който включи своя... кой го знае какво е, и с няколко движения на пръстите ни каза всички върхове, през които е минал. Моят е с малък екран, трудно се управлява и не можах да добия представа за местоположението ни спрямо Копривщица. По същата причина не се качихме на върховете Невида и Пърди кукла, като за втория особено съжалявам. Искам да подчертая, че пътеката от Копривщица до Богдан покрай Крива река ("долната" на картите) е чудесно маркирана с жълта боя и колове. На картата е дадена с червена и зелена линия. Северната пътека обаче, "горната", макар и маркирана донякъде с колове, я няма на картата и вероятно води до Клисура. Това, че няма никакъв знак за Копривщица, е доста неприятно. В мъгла може да бъде опасно, защото под пътя са долове, обрасли с гори и лутането е сигурно. Впрочем в пътеписа за завръщането съм допуснал елементарна географска грешка: заобикалянето на резервата става "от север" и затова търсехме пътека наляво, което означава на запад, а не на север, както бях написал.
Когато вече в София си купих картата и я разгледах, останах поразен от богатството на исторически паметници в околностите на Копривщица. Например пътеката след хижа "Богдан" през хижите "Чивира" и "Фенера" слиза в Старосел, като по пътя минава през цяла поредица тракийски светилища. Втори маркиран маршрут върти около връх Буная (1572) и отново минава покрай тракийски светилища, крепости и резиденции. Заслужава си да се види едно чудато дърво на 400 години, известно като Кривата бука:
За съжаление нямахме време да го посетим, затова показвам снимка от Интернет. Явно си струва човек, когато няма високопланински амбиции, до отдели няколко дни за района на Копривщица.
Лъчко, с лека кола до самия връх Богдан трудно ще стигнеш, но с каруца може. За боровинки е ниско, а малини нямаше. Аз тия дни наистина няма да обстрелвам района на Седемте рилски езера, затова спокойно можеш да ги обиколиш и да си береш еделвайси. Без АТВ ще ти е по-удобно, за да не се пресягаш непрекъснато от седалката.
Пет Сеп 23, 2016 2:08 am
ray
Регистриран на: 10 Авг 2016 Мнения: 1681
за една среща в средна гора
Г-н Сотиров, благодаря Ви. Много се смях на срещата Ви с полиша.
Последната промяна е направена от ray на Пет Сеп 23, 2016 12:59 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Сеп 23, 2016 11:46 am
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Айде без простотии, а?
Доволен съм от поправката. И по-внимателно нататък, планинарски бих казал, за да си имаме уважението!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети