Из Ардинския дял на Родопа

ИЗ АРДИНСКИЯ ДЯЛ НА РОДОПА ПЛАНИНА

На скорост навлизаме в родопските дебри. Не можем да подминем просто така българската светиня – Бачковския манастир. За пореден път всеки от нас черпи от силата и спокойствието на Светата Обител. Пък и автентичното сладко от смокини не е за испускане... Като че ли малко множко идват сергийките пред Храма духовен – ъ, хъ да влезат и в него...
Въртим по завоите на Чая, край нямат. Пампорово ни посреща пуст и нехаещ към нуждите ни. Най-после намираме нещо отворено и хапваме „какво дал Господ”. Не че е дал много, но ще издържим до довечера. И тук размахът на соц..., пардон, на капиталистическото строителство грабва душата българска... То не са комплекси, не са крепости, не са манастири – край нямат ! Дали си заслужава всичко това за няколкото зимни месеца ? А и горката природа, все повече се предава пред устрема на бетона ! Поживьом, увидим, както казват някои от многобройните ни братя.
Смолян винаги ме е възхищавал с местоположението си. И сега ни кефи. Караме по-бавно за да се насладим възможно повече на хармонията около нас. Няма друг такъв областен град у нас, че даже и без влак...
Тържествено влизаме в крайната ни цел – село Смилян. Освен, че се намира на река Арда и е най-голямото селище в горното и течение, Смилян е и всепризнатата столица на боба в България ! Даже колите в селот носят на номера си първите 2 букви на името – См... И това ако не е признание ! След като се настанихме повече от удобно в семейния хотел „Смолена”, хукнахме към...Музея на боба ! Бяха ни казали, че затваря в 16,00ч, но въздишка на огромно облекчение се изцеди от нас, като се разбра, че работи докато има посетители... Симпатичната музейна работничка в скромно облекло, но с много хъс, ни спечели завинаги за каузата на боба. Излязохме замаяни от видяното и чутото, което не ни попречи да посетим още същия ден Млечния дом и да се пооблажим с разни видове сиренца и кашкавалчета. Вечерта, разбира се, отделихме подобаващо внимание на боба като такъв. Та на чорба, та на яхнийка, та паниран, та...само боб със захар пропуснахме. Е, добре, че прозорчетата в хотела си се отварят нормално...
Предстоеше ни тежък, Ардински ден. Непринудено го започнахме с пещерата Ухловица. За малко да отнесем един сталактит при непремерено размахване на един от долните крайници, но не си турихме този грях. Една от най-красивите български пещери ни зареди с положителна енергия /после имахме нужда от нея/ от сутринта. Автомобилът /това високо човешко завоевание/ най-непринудено ни стовари в центъра на Горна Арда, чийто махалички са пръснати наоколо. Оттук започва нашата пешеходна епопея. Като за начало, обрахме росата по високата и неокосена ливада /не че няма път, ама.../ до Биляновската махала. Няколко къщи с пътче между тях и малко, но изключително отзивчиво население. По туй пътче, по туй пътче и хоп, ето ни в барбекюто „Дядовата ряка”. Тук местното момче Николай е създало с двете си ръце и акъла си едно истинско райско кътче сред китната природа /както би рекъл поетът и няма да сбърка/ ! Малко дървено заведенийце, два рибарника, дървено мостче над рекичката, малка спретната къщурка и...просто не ни се тръгва, а и като ударихме по една /официално/ студена бира, работата взе да намирисва на саботаж... С общи усилия стигнахме до компромис. Продължаваме към Ардин връх /кулминацията на 3-дневния ни катарзис/, но по пряк път, директно към него, без да минаваме на качване през Изворите на Арда. Откъде я измисли този Николай тази щадяща директена пътека, та веднага ни нави. На 3-та минута от обясненията му вече знаехме всеки метър от нея ! След тежката раздяла поехме възторжени напряко... Хубаво де, ама що поне не са я асфалтирали, за да не я изгубим... Как може да има такива пряки пътеки, бе ? След известно напредване, просто ей така /разбирай гъста гора, де краят и не се види.../ съвсем планирано срещнахме волен гъбар, който придаде известна посока /щото и ние щяхме да я намерим/ на рейда ни. Ето ни на държавната граница с почти фалиралата Гърция, е от обратната страна на върха, ама кой му пука. Известно време /според различните участници – различно/ драпане по бившото КСП /Контролно следова полоса/ и с малко мъка оформяме по една широка и непринудена усмивка за общата снимка на Ардин връх /1730м/, на 92-рата гранична пирамидка. Смятахме тук да направим тържествения обяд, но заради пряката пътека, бяхме изпущили малко обедното време, а лекият начален дъждец, ни доубеди, че нямаме работа повече тук. Същият прерасна в лек градец, който заплющя по ушите ни, докато не почнахме да газим в него. След многократни обръщения към Всите Светии, най-после сме в беседката край Изворите на Арда. Мокри, немокри, правим си чудесна тържествена следобедна закуска ! Даже магарето на Настрадин Ходжа ни завиди от гроба си...
Не пропускаме по пътя си и барбекю „Узунов камък” – боб, бира, боб, бира, както си му е редът. Затваряме кръга при поочуканото ни возило, но който го е страх от мечка, да не... Почти завършваме дългия ден на Празника на Родопското здраве в Могилица. Не пропускаме да зърнем, па макар и само отвън, Агушевия конак. Стига толкоз за днес !
Изведнаж в недрата на групата ни се появи мерак, който на един по-късен етап обхвана всички - вместо последния ден да се прибираме направо, да качим Родопския Ком ! Речено – сторено. Хоп и ето ни в село Сивино, на майна си райна – просто няма накъде по-нататък... Провеждаме на ниво няколко интервюта с местното население /средна възраст между 50 и 80 години/ от които то схвана че ще ходим на Ком, а ние, че Ком е ехееее, но както знаете вече, на нас толкоз ни трябва. Даже хванахме и пътека към виждащият се Голям камък /характерна скала под върха/. Надушихме и тази до върха и ето ни на него – иманярски разкопки, коприва до шия, каменен параклис на „Св.Петър” и никаква видимост /наоколо гора/. Затова на връщане се отбихме до Големия камък и се назяпахме на воля – бяхме в сърцето на Родопа планина, поне това чувствахме, а и ни беше адски гот !

27 Юни 2011г
София Евгений Динчев

_________________
Където има воля има и път!

Хубава разходка сте си спретнали от „Дядова ряка” към Ардин връх. И аз бях в района, около 24 май. Само, че на Ардин връх е гранична пирамида 93, а не 92.

Изглед към Ардин връх от изток – вляво на кадъра е гръцката отметка, в средата гранична пирамида 93, маркираща линията на държавната граница, а вдясно е котата на Ардин връх, който е на 2 м. в наша територия.
На преден план под пирамида 93 се вижда и линията на самата граница - граничната бразда. Гърция е отляво, а България отдясно.

Малко позакъснели снимки от Великден... Laughing

https://picasaweb.google.com/100192390292037299599/1921042014?noredirect=1

Маршрутът ни беше:
Ден 1 - с. Могилица - Светилището - с. Арда
Ден 2 - с. Арда - Дядова ряка - Гераница - извора на р. Арда - Ардин връх - Дядова ряка - с. Арда
Ден 3 - с. Арда - с. Могилица - Каньонът на водопадите край гр. Смолян

Тазгодишният фотоотчет от Великден:
https://picasaweb.google.com/100192390292037299599/1013042015?noredirect=1
https://plus.google.com/photos/100192390292037299599/albums/6139483494343371809

Маршрутите по дни:
1. Маршрут номер 3 по единия от проектите с местни маршрути: п-ра Голубовица - връх Черковата - п-ра Надарска - с. Могилица; Опитите за точно проследяване на маркировката дадоха фира на две места: покрай п-ра Надарска и от асфалта за с. Киселчово в посока с. Могилица. Тези дупки в бъдеще ще трябва да се запълнят, заради точното отразяване на маршрута в картата.
2. Маршрут номер 2 по същия проект: с. Могилица - с. Бориково - п-ра Бориковска - п-ра Типицето - мах. Средок; Опитите за точно проследяване на маркировката дадоха фира на две места: в първите 100-200 м. от качването на Пазлака и малко след пещерата до билото на Пазлака.
3. мах. Средок - мах. Барутинска - Мировнище - извора на р. Арда - Ардин връх - Юрта - извора - мах. Барутинска - мах. Средок.
4. мах. Гоздевица - връх Ком и обратно.

ivailo.hr написа:

Тазгодишният фотоотчет от Великден:
https://picasaweb.google.com/100192390292037299599/1013042015?noredirect=1
https://plus.google.com/photos/100192390292037299599/albums/6139483494343371809

Маршрутите по дни:
1. Маршрут номер 3 по единия от проектите с местни маршрути: п-ра Голубовица - връх Черковата - п-ра Надарска - с. Могилица; Опитите за точно проследяване на маркировката дадоха фира на две места: покрай п-ра Надарска и от асфалта за с. Киселчово в посока с. Могилица. Тези дупки в бъдеще ще трябва да се запълнят, заради точното отразяване на маршрута в картата.
2. Маршрут номер 2 по същия проект: с. Могилица - с. Бориково - п-ра Бориковска - п-ра Типицето - мах. Средок; Опитите за точно проследяване на маркировката дадоха фира на две места: в първите 100-200 м. от качването на Пазлака и малко след пещерата до билото на Пазлака.
3. мах. Средок - мах. Барутинска - Мировнище - извора на р. Арда - Ардин връх - Юрта - извора - мах. Барутинска - мах. Средок.
4. мах. Гоздевица - връх Ком и обратно.

Браво!!!

Най-после съм готов с фотоотчета от второто пролетно ходене из района: 1-3 май. Този път вниманието ми беше насочено към района на с. Смилян, който се оказа с не по-малко маршрути от този на с. Арда и с. Горна Арда. Първият и вторият ден ходихме по маршрути, маркирани далече по-грамотно от тези, които следвахме (или поне се опитвахме) по Великден. Най-вероятното обяснение е, че са правени по различни проекти, което се вижда от различния тип табели. Най-радостното за мен е, че двата маршрута, които си бях поставил за цел да проследя и запиша са вече част от картата BG Mountains и то без нито един метър дупка в тях. На терена установих, че през 2013 г. е създаден още един маршрут, по-голямата част от който също вече присъства в картата, като кръгов маршрут с изключение на едно отклонение от него към местността чието име носи (Дебел бук), но това е незначителна подробност. Местността е нанесена на картата, а покрай нея минава друг маркиран маршрут, който също присъства на картата. Та за какво иде реч:
Ден 1 (1.05.2015 г.), маркиран маршрут: с. Смилян - с. Змиево - вр. Катран - с. Чеплят
Маршрутът не минава точно през вр. Катран, но това са дребни подробности. По време на движение по маршрута се натъкнахме на нов маршрут "Дебелите букове", който в по-голямата си част дублира вече съществуващи трасета на маркирани маршрути, в т.ч. дублира и цвета на маркировката (синьо) на един от тях. Ако не друго, то поне гъстотата на сините марки се е увеличила… Laughing

Е, трябва да се признае, че маршрутът "Дебелите букове" все пак има известен принос в маркирането на нови трасета, защото ни показа една хубава пряка пътека между с. Чеплят и мах. Парнарево.
Ден 2 (2.05.2015 г.), маркиран маршрут: с. Смилян – мах. Баблон – седловина на връх Ком – с. Сивино – защитена местност „Ливадите“
През този ден маркировката ни предложи една лека закачка и два подлички номера, но с малко късмет и баене на боб се оправихме (т.е. успяхме да проследим трасето на маркировката).
Ден 3 (3.05.2015 г.), преход от с. Черешово до панорамен връх в близост до вр. Черкова с едничката идея (освен панорамите де) да видя минава ли червената маркировка (пещ. Голубовица – вр. Черкова – пещ. Надарска – с. Могилица) през с. Черешово или не. Е, добре че беше Владо, че иначе нямаше да видя единствената марка в селото на един дувар до пътя…
Накрая ходихме да видим гроба на легендарната Руфинка от песента „Руфинка болна легнала“.

Равносметката – планът за проследяване на двата маркирани маршрута е изпълнен на 100%. Нанесен още един ценен участък по друг маршрут, невлизащ първоначално в плановете ми. Откриване на още три нови маршрута в околностите на с. Смилян. Остават за изясняване, проследване и довършване на картата още два маршрута в околностите на с. Смилян, които в момента присъстват на нея само отчасти. Нагоре по течението на р. Арда остават два - три маршрута, които тепърва предстои да бъдат минавани и още два, в които има дупки за запълване. Отделно от това екомаршрутът „с. Хвойна – пр. Елидже“, който вече е на картата от с. Хвойна до КК Пампорово и от с. Могилица – до прохода Елидже (с две дупки над с. Поляна) предстои да бъда свързан в участъка КК Пампорово – с. Могилица. С две думи има работа за целия китайски народ…

Фотоотчетът се получи малко голям, защото се опитах да направя нещо като пътеводител за хора, които нямат GPS, но разбират от карти и могат да си служат с компас. Не знам, дали се е получило. По-скоро е станало манджа с грозде, но каквото такова. Толкова си можем ние от аматьорската детска лига…
И накрая да не забравя снимките в два формата - Пикаса и Гугъл плюс:
https://picasaweb.google.com/100192390292037299599/13052015?noredirect=1
https://plus.google.com/photos/100192390292037299599/albums/6145994882693466385

Ех! Браво! Неусетно мина 1 час само да ги прегледам набързо... Вложил си голям труд. Ако може последната снимка да е съпроводена с песента..... Smile

Много добре се е получило всичко! Родопа планина е уникална! Цял живот нама да стигне само да разгледаме "отгоре , отгоре"....

	Todor написа:
	................................................ Ако може последната снимка да е съпроводена с песента..... ................................................

Готово!

От две години само се канех да видя двама приятели пишман туристи из Родопите и те бяха вдигнали ръце от мен - не се и надяваха вече. Миналата събота един друг приятел отиде на почивка в с. Смилян в новооткрит хотел с басейн и на мен това ми и трябваше. Още в петък отцепихме натам. Настанихме се в къща за гости за 13 лв. на легло, ново, чисто, подредено, с хладилник, баня с душ със сто кранчета (да се чудиш кое да завъртиш), малко дворче с навес с маса и барбекю и т.н. Магазинът е под/пред къщата. Собствениците живеят наблизо и приготвят храна по заявка. Все съм виждал евтиния, ама тези ми счупиха главата. Цитирам цени по памет: 3 порции пържени картофи - 0,40 лв. 5 свински пържоли (малки) - 5,00 лв., 3 салати от зеле и моркови - 1,50 лв.. домашна баница (голяма тава) - 4,00 лв. и т.н. Бирата, безалкохолното и сиренето, т.е. нещата от магазина също бяха на покупни цени...
Разходихме се насам натам по-лекичко, но така че аз пак успях да свърша полезна работа във връзка с картата - един къс маркиран маршрут, набелязване на опорни пунктове по други, както и откриване не още маркирани маршрути, за чието съществуване не съм и подозирал.
В неделя се прибирахме бавно и славно, като минахме през/покрай Перелишкото било, с. Гела, Трирадското ждрело, гр. Доспат, яз. Доспат, яз. Широка поляна, яз. Голям Бегли и яз. Батак.

Фотоотчетът:
https://picasaweb.google.com/100192390292037299599/101207201502?nodirect=1
https://plus.google.com/photos/100192390292037299599/albums/6171107834606888945

В периода 27-30.12.2015 г. имах възможност да повършея пак из Родопите около скалния комплекс Невестата, между кв. Езерово, Смолянски езера и едноименната хижа, както и около с. Могилица. Планът беше изпълнен да речем на 80-90% по моя субективна преценка.

За първия ден или по-скоро полуден бях планувал Пазлака до с. Бориково, но хубавото време, предвещаващо и хубави гледки, ме разубеди. Защо да си усложняваме живота още в началото на тази екскурзия?! Първата спирка по пътя беше Невестата и успях да забележа, че достъпът до т.нар. крепост Калето вероятно е по екопътеката за Смолян, започваща от същото място, от което започва и "Екопътека Невястата". Казвам вероятно, защото засега единственото доказателство, което ме навежда на подобна мисъл е надписът "Крепост Калето" надраскан от някого на кола с първите табели на двете екопътеки.

Началото на пътеката за Смолян и може би и за Калето - вляво се вижда пътят за ман. Св. Вмчк. Пантелеймон, който също е наблизо.

След разходката по Невестата се върнах на пътя (Пампорово-Смолян) и започнах да търся синята маркировка, която лятото бях видял като разклонение от разклонението на Екомаршрута "с. Хвойна - пр. Елидже" за скалната група Соколица. Минавал съм многократно по шосето Пампорово-Смолян, вярно повече като шофьор, отколкото като пътник, но никога не съм виждал синята маркировка, просто защото... тя започва ниско долу на бордюра на края на платното. Проследих я малко нагоре в гората, колкото да се отбележи на картата и така. Ще си чака своя ред, за да се свърже в цялост. http://www.kade.si/#map=16/2750134.1/5102680.66/0

Следващата спирка бяха Смолянските езера, където също имаше дупка в новата (е, вече на десетина години) синя маркировка между гр. Смолян и х. Смолянски езера. Оказа се, че маркировките са две и табелите по тях са два типа.

Табелата сочеща наляво (северозапад) наистина е в посока х. Смолянски езера. Тази сочеща надясно (североизток) не лъже буквално, че е за същата хижа, само че преди нея се отива на езерата и после може да се отиде и до хижата. Сочещата надясно е сравнително добре направена, а тази наляво след табелата от снимката се появява отново чак след около 300 м.
Разклонът от снимката на картата: http://www.kade.si/#map=19/2746878.58/5103333.24/0
Маркировката от втория тип (по-тесните табели) от Смолянските езера минава през кв. Езерово и след това е по асфалта до гр. Смолян. Другата маркировка като че ли изчезва в нищото, след като излиза на черен път http://www.kade.si/#map=19/2747282.55/5102631.76/0. Мръднах стотина метра по черните пътища в югоизточна посока, но маркировка не открих. Ако я име, може пак да се появява след 300+ м. ... Нямах чак толкова време, за да вършея наоколо, пък и едната синя маркировка стига за връзка между града и езерата. Така де, тази година полуроводници, а догодина и цели...

На втория ден разкрихме мистерията с маркировката около пещера Надарска, благодарение на Райко, който видя една ключова табела... Великата тайна, която досега убягваше от скромния ми мозък е, че всъщност пещерата се явява глухо отклонение от маршрута: Гарга дере – пещера Голубовица (глухо отклонение) – вр. Черковата (по-скоро в близост до местността Черквата) – с. Черешово – пещера Надарска (глухо отклонение) – мах. Надарци – с. Могилица . Естествено пътеката за пещерата е по-утъпкана и всъщност основният маршрут е станал незабележимо отклонение от пътеката за пещерата, още повече, че той се отделя косо вляво и назад от пътеката за пещерата, ако се изкачваме към нея. Яко, нали!? Ето за какво става въпрос: http://www.kade.si/#map=18/2741868.97/5090155.01/0

На третия ден свързахме един липсващ участък от маркировката с. Могилица – Лъджата – с. Буката. Приключихме към 14:00 ч., демек по никое време... Последният ден (30.12.2015 г.) според синоптиците времето щеше да се разваля и затова реших да „посетим” Пазлака още същия ден. Речено, сторено – изсипахме се набързо в центъра на с. Бориково към 14:30 ч. и поехме бавно по североизточния ръб на Пазлака. Гледан отдалече Пазлака прилича на обърнат с кила нагоре кораб. Вървяхме между хвойни и и други бодливи храсти, пуфтяхме по баира, а мен ме гризеше мисълта: „Ще успеем ли да се качим до върха, ще успеем ли да прихванем в обратна посока червената маркировка, идваща от пещера Бориковска, ще успеем ли да я проследим до мястото, където я бяхме загубили за втори път през пролетта и накрая ще успеем ли да запълним и другата дупка в същата маркировка под пещерата та до беседката до р. Бориковска?”. Часовникът тиктакаше неумолимо, оставяйки все по-малко от светлата част на денонощието пред нас, защото всеки ще се съгласи, че маркировка и то калпаво направена се търси по-лесно по светло... Някак си на магия изпълнихме по-голямата част от плануваното от мен. Е, останаха още някакви си 200 м. дупка в маркировката под билото, но то там ясно различима пътека така или иначе няма. Някой ден, като събера спортна злоба, пак ще се върна...
Изказвам специални благодарности на хората, които ми се водиха по акъла през тези три дни: Теди, Райко и Петко!

Фотоотчетът: https://picasaweb.google.com/100192390292037299599/2730122015?nodirect=1

	ivailo.hr написа:
	Другата маркировка като че ли изчезва в нищото, след като излиза на черен път http://www.kade.si/#map=19/2747282.55/5102631.76/0. ]

Абе и аз по Коледа се излъгах и тръгнах по нея-както каза-затри се някъде,ма аз-упорит продължих по черни пътища и без такива та се изсипах на големия s -овиден завой на асфалта...от време навреме се появяваха боя или табели-последно на оградата на една база-искаше да я заобиколя,аз прецапах през нея и...дотам бяхме с марката... Smile

М-да-а, по Закона на Мърфи по-прекият маршрут за придвижване изцяло пеш между гр. Смолян и х. Смолянски езера е по-калпаво маркиран. Е, с помощта на следата на fena73 ще имам някакви опорни точки, за да мина и да го запиша някой ден, ако не е забатачен/прекъснат от непроходими участъци или огради ...
Както се вижда от картата, другата синя маркировка (с тесните табели) е изцяло по асфалта от гр. Смолян до кв. Езерово, което би могло да бъде избегнато само с градски автобус №4, който е 2-3 пъти на ден... Laughing

Фотоотчетът от празниците: https://picasaweb.google.com/100192390292037299599/6259685002073046849?noredirect=1

Фототочетът от последното ходене: https://goo.gl/photos/vPRZvFv6i4yHUXLD7
Позапълнихме дупките в трасето на екомаршрута "с. Хвойна - пр. Елидже" в района на с. Турян. Позапълнихме, но не напълно, защото се предадохме пред природата ли, която взима своето, пред човешката глупост (маркирането е проста работа, но не е за прости хора) ли, така и не разбрах...
Записани са още три от маршрутите в района. Единият не напълно, защото има участък с помляна от ланския сняг гора, но това не е проблем, тъй като има алтернативен вариант.
Благодаря на хората, които ме придружаваха!
Дано 2017 г. да е по-спорна за района, както и за туристите, които ще го посещават!

Наскоро с приятели посетих пак района, защото в късна доба разбрах, че разполагаме не с два, а с три дни, а след 22:00 ч. не е лесно да кроиш маршрути и да правиш резервации... Добре, че имам приятели в района, които ни приеха, макар да имаха празник в петък вечер - беше им се родило внуче. Та трябваше нея вечер сами да си бъдем домакини в къшата. Справихме се със салатата и със скарата естествено благодарение на Криси и Добрян (Denton). Аз пък имах задачата да не ни загубя през деня в гората около Пампорово... Laughing

Имах и работа в района:
синята маркировка свързваща района на Соколица с този на Невястата: https://www.kade.si/#map=16/2749668.12/5102778.31/0
една новомаркирана пътека между комплекс Дядова ряка и Студената вода: https://www.kade.si/#map=16/2740564.76/5076802.2/0
Надявам се скоро да успея да ги нанеса на картата.

Малко снимки от разходката: https://photos.app.goo.gl/QfNBWttSaGT8YzV58
Ако не се виждат, надписите към снимките се появяват след натискане на бутона "i" в горния десен ъгъл на екрана.