Зима в Еленския Балкан

Събудих се от студа в премръзналите ми крака. Вятърът шумеше в найлона с който бях покрил палатката. Надникнах на вън - студът заби стотици игли в съненото ми лице. С болка в пръстите на ръцете включих примуса и започнах да топя сняг за да утоля жаждата, която ме мъчеше. Вечерта преди да заспя, бях изпил последните 350гр. ром за да се сгрея. Пих жадно, на големи глътки затоплената вода. Изчистих снега от палатката и прибрах всичко което беше в нея обратно - в раницата. Екипирах се за вторият ден от пътешествието си. Предният ден бях паркирал колата си в еленското село Мийковци и бях поел към в.Чумерна. Нощта ме бе заварила на изток от последния и разпънал подслона си малко преди в.Сливките.

Вече имах красиви снежни снимки направени около Чумерна. Свих палатката и я закрепих за раницата. Извадих малко ядки и един кроасан. На около не се виждаше жива душа. Вчера бях мярнал десетина сърни, в гората под върха. Те бяха единствените свидетели на моето приключение. Заради ниските температури снегът все така си стоеше по голите клони на дърветата, давайки шанс на фотоапарата ми да запечата тази величествена красота.

Тръгнах бавно, раздвижвайки крака и ръце. Пътеката на маршрут Е-3 или по-известен, като Ком-Емине беше затрупана с 45см пресен, пухкав сняг. Снегоходките не вършеха работа, за това тайно се благославях, че не бях забравил гетите, пречещи на снега да навлиза в обувките. Батериите в GPS-а все още показваха признаци на живот. Не го включвах умишлено, за да запазя заряда в случай на нужда. Щеше да ми потрябва след отклонението, което трябваше да направя от върха, към село Костел. Така и стана, от в.Сливките изоставих пътеката и кривнах на север, право по 45 градусовата урва, спирайки се до колкото можех в дърветата по пътя ми.

Скоро стигнах до едва различим, заради снега, чер дърварски път. През лятото в тази част на Гората се водеше сеч и вече никой не помнеше границите на резервата Бяла крава. Тръгнах на изток, като скоро пътят зави на север, откривайки гледки към в.Чумерна, в по-редките участъци на гората. В дебелия сняг се напредваше с мъка. За мое облекчение пътят се следеше лесно. Бях минавал неколкократно по него през лятото и есента. Подминах няколко празни капана за глигани изградени от местно частно горско стопанство, след което пътят зави почти на запад и заслиза през гората, където звънливо ромонеше р.Костелска.

Макар и движейки се, студът и влагата започнаха да ме мъчат. Спрях на полянка до брега на реката. Разрових снега и събрах паднали сухи клони и съчки. Внимателно разчистих малък участък на полянката, до като оголих замръзналата почва. Извадих стар вестник и полипропиленово шише с нафта от раницата. Наредих купчинка от полу-сухите клони и палнах клечка кибрит. След няколко минути вече се топлех добре до пламъците на импровизираното от мен огнище. Запалих цигара и се замечтах. Спомних си - каква би била реакцията на нашите, да ме видят сега - блажен, с цигарата в ръка. Извадих лимон с мед и орехови ядки и похапнах. След това свих всичко обратно в багажа и продължих по вече чакълиран, но отново затрупан с 40см сняг път. Подминах стара постройка и мостче - прекрасна горска гледка, само за снимка. Извадих апарата и снимах. След това погледнах картата на GPS-а, от тук се завиваше по стара пътека към с.Игнатовци, до което имаше 3-4км. Беше стръмно, а от двете страни се спускаха ниско, отрупани със сняг клони. Проправяйки си път в тях, изкачих около 200м. денивилация по хълма, който пресичаше пътеката. На високото нямаше дървета, а склонът беше южен. Бях награден с гледка към билото на Стара планина и в.Чумерна. Имаше гъста слоеста облачност простираща се по цялото небе, но билото не беше закрито от нея. Скоро достигнах до чешмата в началото на селото. Набавих си малко запас с чиста вода и продължих през балканската махала.

Имаше доста нови къщи. Тук-там пушеше комин, чуваше се лай на кучета. След Игнатовци, по асфалтовия път продължих към Мийковци, от където бях тръгнал. От едното село, почти веднага се влиза в другото. На центъра, в кръчмата имаше хора. Влязох за да се стопля и пия кафе. Дойде ми чудесно, след прехода и последната нощ. От там беше лесно - километър и половина до колата и обратно кам дома...

_________________
И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Laughing

Сър Т.Пратчет

Whitestar написа:

.......... студа в премръзналите ми крака......
.......... студът заби стотици игли в съненото ми лице........
.......... болка в пръстите на ръцете...........
.......... жаждата, която ме мъчеше................

..................малко ядки и един кроасан.

........... В дебелия сняг се напредваше с мъка. ..
............студът и влагата започнаха да ме мъчат..................
...............Извадих лимон с мед и орехови ядки и похапнах. ........

...

Пътеписът ми хареса, защото потвърждава фундаменталните характеристики на типажа "планинар". Но:

tzezko написа:

..............................човекът, за разлика от другите хранещи се същества на Планетата, има и душа и приемайки храна, храни и нея. Дори смятам, че предимно нея. И не следва да я измъчваме с каквито и да било ограничения или прекалявания. Тук някъде намирам истината за храната, в частност и за храната в планината.
С всичките си сетива е необходимо да възприема храната човекът. Още от входната врата ароматът да му погали обонянието, да се засмее окото когато през прозорчето на фурната зърне препечената кожичка на пилето, било то и най- обикновен бройлер, да се чукне с ближния с чашка тъмна бира за радост на небцето и душата.
И кога ще протече по- ведро денят ти, излизайки от затрупания с метър сняг заслон, обувайки пантите за 5- 6 часов преход? Когато си изсипал шепа чия в устата си или като с филийка две си изсърбал две купи гореща пача, застроена богато с жълтъци и прясно мляко, с плуващи магданозчета между златистите кръгчета мазнина.Във втория случай, убеден съм, ще лети туристът като моторна шейна с широка верига нагоре по склона и като вятърът надолу.
Ами представете си подобен преход със снегоходките. Пуф- паф, пуф- паф по баира! После спираш, и вместо да изсипеш в уста от найлоновото пликче две лъжици киноа, наклаждаш огънче, набождаш парче сланинка на едно шишче, нагряваш го, пъхаш го заедно с червен пипер, чубричка или сминдух между две препечени филийки, прокарваш го с едри глътки домашно червено вино, от стръка праз лук може даже направо всички да отхапват. Е, как да не ти пее душата!? Та това мултиплицира всичката плюсова емоция до момента! И колкото повече дребни екстри си измислиш, толкова по- висока е степента.
Естествено, най- голямата екстра (дарба свише е да я притежаваш) е, в смях и веселие да съумяваш да споделяш всичко това с верни другари.
А шарената прясна вратна пържола на мраморна плоча?! Е**м ти нахута, хумуса и лимеца заедно и поотделно! Да ме прощава модерацията.

Пред Райските врати опашката е една. Никой няма предимство, независимо, че е изял един тон годжи бери и изпил цистерна зехтин. Даже може и да го махнат от опашката задето е измъчвал душата си. Въпреки че Отгоре са толерантни към проявите на лош вкус и погрешно мнение.

Цитат:

........човекът, за разлика от другите хранещи се същества на Планетата, има и душа и приемайки храна, храни и нея. Дори смятам, че предимно нея. И не следва да я измъчваме с каквито и да било ограничения или прекалявания....

.........Още от входната врата ароматът да му погали обонянието, да се засмее окото когато през прозорчето на фурната зърне препечената кожичка на пилето, било то и най- обикновен бройлер, да се чукне с ближния с чашка тъмна бира за радост на небцето и душата....

Вярно е, че наред с храната за ума на човек, същият приема и насъщен хляб. Вярно е, че човек не може да съществува без вода и храна. Но е ли това средството, което те прави човек? Е ли това същността на Живота?

На времето, преди 30-тина години имах една баба на село, като и кажеха "Да ти е сладко, бабо", тя отговаряше: - "Сладко ми е че ям чедо!" И целият род се изреждаше да и целува ръка. Но това ли е причината да живее човек. Това ли е смисълът на живота от творбите на Да Винчи, на Галилей, на Ян Хус? Езоп е казал: "Гладният иска само паница леща! Но като се нахрани започва да прави и желае и други неща." Имаме ли днес ОЧИ за тези неща? Или гледаме само паницата леща, находяща се в най-близка непосредственост и оплакваме несретният ден, когато ще свърши всичката храна (бел.ред. халява) на този свят? Не.

Отговор няма, няма го и образът на спасителя с рибите и хляба. Всичко се оказва измама. Защото очакваме всичко да се окаже една случайност, грешка, сън! И атеизмът и хармоничното еднообразие да ни върнат към правилното, кам праведното, към истината, към лесното, там където съвестта е едно притъпено понятие. Всичко да остане една тайна, един позорен грях, за който ние не носим отговорност. Един подвиг на Пантагрюел, който смело е излапал всичко, което му е попаднало пред очите. Историята на живота, на ренесанаса, на чисто човешките ценности не свършва до стъклото на фурната и чашата благо винце и кисела туршийка...

... Тя започва от там - от това да осъзнаем, че и зад паницата леща има смисъл.

_________________
И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Laughing

Сър Т.Пратчет

Фото пътеписа е чудесен Very Happy

Еленският балкан е красив през всички сезони.
Имах аз приятел от с.Костел, лека му пръст...
Дано и други да последват твоя пример.

п.с. кубчетата сух спирт вършат по-добра работа от нафтата

На мен пътеписът ми харесва. Винаги ми е било интересно да чета нестандартни, но разумни прояви в планината. Особено за тази по-малко посещавана част на Балкана винаги ми е интересно да чета. Едно лирчно отклонение - с риск да бъда оплют най-отговорно ще кажа, че изобщо не нимирам зимната планина за привлекателна. Не толкова заради опасните явления и рискове, колкото заради мъртвешката скованост и липса на живот. За мен планината е преди всичко ромон на течаща вода, мирис на трева, билки и гора, песни на птици. От зимните спортове практикувам само бой с топки и правене на снежни човеци. С пързалянето съм на принципа "Пази се борче, иде скиорче!" Парапланерът ми тъжно стои надлежно скатан и ме наляга сериозна летателна депресия. Добре, че е червеното вино на баща ми да помага. С две думи - тегло брат Capitulate

ПС> Не ходете тези дни по планините, почнаха да си прибират данъците с лихвите Exclamation

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак

Последната промяна е направена от Tito на Пет Яну 06, 2017 10:47 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Tito написа:

...с риск да бъда оплют най-отговорно ще кажа, че изобщо не нимирам зимната планина за привлекателна. Не толкова заради опасните явления и рискове, колкото заради мъртвешката скованост и липса на живот. За мен планината е преди всичко ромон на течаща вода, мирис на трева, билки и гора, песни на птици. От зимните спортове практикувам само бой с топки и правене на снежни човеци. С пързалянето съм на принципа "Пази се борче, иде скиорче!" Парапланерът ми тъжно стои надлежно скатан и ме наляга сериозна летателна депресия...

Много вярно и точно казано. Човек трябва да се пази, тъй като животът не е даден априрори и човек не може да разполага с него многократно. Дето се казва: "Тази игра няма Safe mode" Very Happy

За това на ентосиасти, които не пресмятат рисковете мога само да завиждам за възможността която имат да рискуват, без да му мислят.
А за зимните прояви, било то спортни или туристически - сигурен съм, че имат много полезно въздействие върху изграждането на духа, каляването на тялото, третирането на ума и ред други предполагаеми качества. Но дето се казва и това е твърде субективно, та не се знае кое от всичко ще се прояви у съответния човек. Но това не бива да ни отчайва, защото само красотата на природата и откъсването от градската действителност също носят адитиви на човек.

_________________
И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Laughing

Сър Т.Пратчет

Много хубав пътепис - харесва ми. Имам приятел с къща във Велювци и Гърдевци. Районът ми е донякъде познат от посещенията ми при него, но лятно време. От друга страна зимно досега съм бил единствено на Витоша и всеки споделен миг от зимната планина ми помага. Както сподели и Tito зимните снимки са бледо копие на летните от този район, но помагат да се ориентира човек.
Хора пишете! Всеки споделен пътепис, особено съпроводен от снимки(фотопис), помага изключително много. Според мен, много хора четат форума и дори не се осмеляват да напишат мнение, но подобни пътеписи са много ценни. За мен специално важната информация е от къде се тръгва, къде се стига, за колко време, снимки за придобиване на предства какво да се очаква и коментар за трудните места от маршрута (трудно ориентиране, липса на вода по маршрута и т.н.).
Стара планина на изток от Централен Балкан е много малко популярна и всеки пътепис/фотопис от там е ценен.

Пътеписът е стрхотен, дори и без заглавие Smile

Да му измислим някакво?

pl27, добре казано!
Напоследък липсват пътеписи във форума, което ми напомня да завърша някой и друг такъв от започнатите поне пет броя... Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	Пътеписът е стрхотен, дори и без заглавие Да му измислим някакво?

Не се сещам за нещо особено. Например Зима в Еленския Балкан или Снежната Чумерна...

_________________
И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Laughing

Сър Т.Пратчет

Била съм в Еленския балкан веднъж, през пролетта - ах, колко много иглики! Поздравления за зимната изява и благодарности, че сподели с нас. "...звънливо ромонеше р.Костелска." - чиста поезия. "Зима в Еленския Балкан" е хубаво заглавие.

Екстра е, Whitestar ! Непосредствените преживявания и непринуденото, натурално описание е истинското и ценното. Иначе, както е казал Ротердамския, рутината е дом на глупостта. Промяната ни оживява и държи над водата - например взех си "бележка" от думите на Цецко, че е престъпление да се държат отлежали 65С ракии да ръждясват. Ледено - огнено Наздраве! и за именниците днес.

nabludatel50 написа:

Екстра е, Whitestar ! Непосредствените преживявания и непринуденото, натурално описание е истинското и ценното. Иначе, както е казал Ротердамския, рутината е дом на глупостта. Промяната ни оживява и държи над водата - например взех си "бележка" от думите на Цецко, че е престъпление да се държат отлежали 65С ракии да ръждясват. Ледено - огнено Наздраве! и за именниците днес.

Споделеното удоволствие е по-добро! Наздраве и от мен!

_________________
И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Laughing

Сър Т.Пратчет

Ще станат нещата, очевидно. Ще прозрат незрящите мъдрите слова на бабата, че и в паницата леща могат да се видят красотите от "историята на живота, на Ренесанса, на чисто човешките ценности". Което е и идеята на коментара ми и съвсем не изключва онова "отвъд".