ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Копривщица и околностите

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Предишната тема
Следващата тема
Копривщица и околностите
Автор Съобщение
barin



Регистриран на: 07 Юли 2014
Мнения: 27

Мнение Копривщица и околностите Отговорете с цитат
Копривщица е наш малък планински град. Разположен е на опколо 1060 м.н.в. в Средна гора, по-правилно казано в средната част на Същинска Средна гора. Близо до града( около 2 ч. 30 мин.,-3 ч.) се намира първенеца на Средна гора вр. Богдан( 1604 м.н.в.). Ходил съм до върха два пъти. Копривщица има гара на подбалканската жп линия София- Бургас, но е отдалечена от града на 14 км. Копривщица е малък град с население по-малко от 2500 жители. Има доста села с повече хора. С автомобил може да се подходи към Копривщица откъм Панагюрище и Стрелча или от с. Кръстевич. Малкият планински град е известен с многото интересни къщи в стар стил. В административното деление на България Копривщица е в Софийска област, макар и да е на 110 км. от София.
За произхода на имато на града има няколко версии: от коприва или "куп речица", много реки. И днес някои от местните произнасят името на града като"Коприщица". Едно от твърденията се основава на предположението, че в града се добивал пирит. Остарялите названия на руда и рудник са "рупа" и "рупище". При словосъчетание между "рупа", "рупище" и "купци", "коуп" се образуват названия, много близки до днешното име на града – "копрупци", "копрупище", "копрупщенци".
За посетителите има туристически информационенн център и общ билет, с който се посещават всички музеи в града. Интересни са къщите-музеи" Осликова", "Любен Каравелов", "Димчо Дебелянов", "Лютова", "Георги Бенковски" и "Тодор Каблешков". Освен тях- моста"Първа пушка", на Георги Тиханек, гръмнал, за да извести началото на героичното Априлско въстание( 20 аптрил 1876 г.). Запазени са няколко чешми: Керековата – 1751 г., Мирчовата – 1857 г., Моравеновата – 1843 г. и Бенева – 1850 г. В Копривщица се е намирало второто класно училище в България, създадено през 1837 г. от Найден Геров, около две години след Априловската гимназия в Габрово. За него тази година е кръгла и можеше да го включа в темата: http://barin.blog.bg/history/2016/12/23/krygli-godishnini-prez-2017-g.1498696. В центъра на Копривщица се намира Паметник-костница на загиналите по време на Априлското въстание( на снимката).

Резултат с изображение за паметник-костница в копривщица

Паметникът е характерен обект в центъра на Копривщица. Има и няколко църкви. Интересна в Копривщица е обстановката- прилича много на втората половина на XIX в. и сякаш времето е спряло. Надписите са стари, като: "Кундурджийница", "Питиепродавница", "Билетопродавница", думи, които са се използвали преди стотина години. Надписите на къщите, улиците и номерата са на характерни големи табели и за да бъдат прочетени трябва човек да се доближи до тях. Нямат контраст. По многото къщи прави впечатление, че на всяка трета средно има табела от типа" Тук живя...........( 18..-18.. г.), участник в .............въстание( война, чета..........). Много хора от град Копривщица са си дали живота за освобождението на България. Именно те са сред известните личности от града. В Копривщица са снимани много български филми: "Под игото", "Шибил", "Хитър Петър", "Демонът на империята", "Свирачът", "Записки по българските въстания" и други. Копривщица е обявен за град-музей. По надморска височина, а и по население и цялостен облик прилича на един друг бунтовен малък град- Батак.Обявен е за Архитектурно-исторически резерват. Измежду многото известни личности, родени в Копривщица като споменем името на града някои се сещат за Димчо Дебелянов, други за Любен Каравело, Бенковски, Каблешков и още много. Трудно може да се прецени коя личност е с най-големи заслуги, докато Калофер се свързва с Ботев и мъжкото хоро, Сопот- с Вазов и обектите от "Под игото", Карлово с Левски, но и с братята дарители Евлоги и Христо Георгиеви. За Копривщица няма единно мнение кой е водещия сред известните хора. Друга забележителност са копривщенските мостове и чешми. Много са сводестите каменни мостове, издигнати над малките рекички и дерета, които се вливат в р. Тополница. Най-популярен е „Калъчевият мост”, известен и с името „Първата пушка”. Тук през 1876 г. е прозвучал първият изстрел, който дал началото на Априлското въстание на българите, борещи се за освобождение от османско владичество. Няма човек, който да не свързва името на града с Априлското въстание.
Любен Каравелов[/color] е роден през 1834 г. в гр. Копривщица. Майка му Неделя Доганова произхожда от големите копривщенски родове Чалъкови и Доганови. Бащата на Любен Каравелов – Стойчо Каравелов, е най- големият син на дядо Либен – известен персонаж от повестта "Българи от старо време". Първоначалното си образование Каравелов получава в Копривщица в първото класно училище открито от Найден Геров през 1846 г. От тук нататък продължава образованието си в гръцко училище, а по- късно и в класното училище в Пловдив открито от Найден Геров през 1850 г. Увлечен от литературата, историята и славянските езици, през 1857 г. заминава за Русия, записвайки се като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Любен Каравелов се развива като революционер, поет, писател, журналист и етнограф. Едни от най-популярните и обичани негови произведения, останали като спомен от неговото перо, са стихотворението "Хубава си моя горо", повестите "Българи от старо време" и "Мамино детенце". Създава библиографски и етнографски трудове. Занимава се с лексикография, българска литература, култура, политическа история. Допринася за развитието на обществената мисъл в България през Българското възраждане. По време на своята революционна дейност редактира вестниците "Свобода" и "Независимост". Участва в борбите за национално освобождение като пръв председател и член на БРЦК в Букурещ.

Резултат с изображение за любен каравелов

Петко Каравелов - български политик, един от водачите на Либералната партия и основател на Демократическата партия, брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова, съпруга на поета Пейо Яворов. Петко Каравелов е роден в гр. Копривщица през 1843 г. Завършва право в Русия. След освобождението играе активна роля в изграждането на младата българска държава. Участва в създаването на Търновската конституция. При установяване на Режима на пълномощията заминава за Източна Румелия, където е кмет на Пловдив. Бил е четири пъти министър председател на България. Умира в София през 1903 г. и е погребан до църквата "Свети Седмочисленици". Една от най- известните му мисли за политиката е: "Най-добрият лек за повечето, ако не и за всички злини, е свободата".
Кръстен Гаврил, известен като Георги Бенковски е роден през 1843 г. в Копривщица. На 23-годишна възраст е вече известен абаджия, търгуващ с всички краища на османската империя, стигнал до Египет, опознал Цариград – факт доказващ будния му дух и енергия. През цялото време обаче, една мисъл се е загнездила в душата му и не му дава покой – мисълта за поробения му народ и освобождението на Отечеството. Така през 1875 година той заминава за Букурещ – центъра на българската революционна емиграция в Румъния. В същата година в Босна и Херцеговина избухва въстание и БРЦК решава да започне и българска въоръжена борба. Участва в малка група, начело със Стоян Заимов, която е натоварена да мине по море до Цариград, да убие султан Абдул Азис, а също и да подпали цял Цариград, за да привлече вниманието на т.н. " Велики сили" върху проблема на поробените народи от Балканския полуостров. При заврещане в Букурещ той получава паспорта на полския революционер Антон Бенковски. Гаврил променя първото име на Георги и така остава завинаги безсмъртен в българската история. В началото на 1876 година Бенковски е вече помощник на главния апостол на четвърти революционен окръг – самия Панайот Волов. През януари те преминават Дунава и се заемат с организацията на революционните дела в поверения им окръг. Волов правилно оценява качествата на младия войвода и предава ръководството в ръцете му( според записките в историята доброволно).. Трескавата дейност на Бенковски в региона на Перущица, Клисура, Поибрене, Мечка, дори и до Пещера, Брацигово и Самоков води до събирането на все повече и повече въстаници под знамената. Бенковски е човек на действията, решителен, враг на приказките и обсъжданията, кредото му е “никой не ще ни помогне, ако не си помогнем сами” и твърдо отстоява тези си виждания. След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той обявява веднага въстанието. Хвърковатата му чета носи радост и надежда на въстаниците в различните окръзи, бързото му придвижване помага на пламъка на въстанието. В село Петрич Хвърковатата чета влиза в бой, а на Еледжик подпомага активно отрядите на въстанието. Бенковски безстрашно се впуска в бой, сякаш разбрал историческата важност на момента, сякаш предвидил своята роля, сякаш усещайки безсмъртието си. Сам той казва, малко преди погрома на въстанието и своята смърт - “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!” Гробът му е в местността Костина, описана в: http://barin.blog.bg/history/2016/11/01/tetevenskiiat-krai.1486594.
Найден Геров – писател, езиковед и фолклорист, един от най – видните общественици преди и след освобождението. Получава високо образование в Русия. През 1846 г. създава в Копривщица първото класно училище, по подобие на руските гимназии. Четири години по-късно създава такова училище и в гр. Пловдив. Руски вицеконсул. По негова инициатива за първи път на 11 май 1851 г. в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий. Автор на първата българска поема "Стоян и Рада" и първия многотомен речник на български език.
Йоаким Груев е българският просветител, учител, педагог и преводач. Роден в Копривщица на 9 септември 1828 година. Получава основното си образование в родния си град при прочутия учител Неофит Рилски. В продължение на 20 години той преподава в Копривщица и в Пловдивското класно българско училище, което по онова време е най-прочутото училище в България. Там са учили Тодор Каблешков, Иван Вазов, Константин Стоилов и др. През 1884 г. Груев става редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН. След Съединението той е назначен за помощник-комисар в Южна България. Йоаким Груев е автор на голям брой учебници по различни предмети. През 1858 година той предлага да се празнува 24 май, денят на Светите равноапостоли Кирил и Методий , като празник на българските ученици. Груев е превел и е отпечатал два учебника по физика - на А. Гано и на Д. Шуберт. Йоаким Груев умира на 1 август 1912 година в Пловдив. В близост до Копривщица има село на негодо име, а в селата и градовете- читалища и библиотеки.
Резултат с изображение за йоаким груев
Йоаким Груев
Тодор Каблешков е този, който написа 'кървавото писмо" и възвести Априлското въстание. Родната му къща е построена от известния копривщенски майстор, представител на местното архитектурно течение, майстор Генчо Младенов. Днес къщата на Каблешков е един от музеите в града. Каблешковата къща е построена по еталон на пловдиските къщи през 1845 г. Отличава се със изразена симетричност, изящни форми и с централно организирано разположение за богатия бегликчия и негов баща, Лулчо Каблешков. Къщата притежава просторен красиво остъклен салон разположен на втория етаж, големи издадени еркери, живописен кубиличен фронтон, заемащ място над остъклен затворен кьошк, изящно дърворезбовани тавани, долапи и врати. Тодор Каблешков е роден на 18 януари 1951 г. в Копривщица. За него се грижи леля му Пена.
Димчо Дебелянов е роден на 28. 03. 1887 г. в гр. Копривщица. През 1895 г. семейството му се преселва в Пловдив, скоро след това умира баща му, а от 1904 г. младият Дебелянов заминава да учи в София, където завършва Първа мъжка гимназия. Работи като чиновник на различни места, за да се издържа. Поклонник на поезията на Пенчо Славейков, той публикува за пръв път свои стихове в сп. "Съвременник" (1906). Записва право, после литература, но поради липса на средства прекъсва следването си. През 1910 г. заедно с Д. Подвързачов издава "Българска антология", съредактор е на сп. "Звено". Завършва школата за запасни подпоручици, а в началото на 1916 г. отива като доброволец на Южния фронт, където - като командир на рота - загива на 02. 10. 1916 г. Стиховете на Дебелянов са събрани посмъртно в "Стихотворения" (1920) под редакцията на Д. Подвързачов, Н. Лилиев, К. Константинов. Нежен лирик и елегик, символист, бохема, хуморист и преводач, Дебелянов извървява сложен, но собствен път в поезията и открива нови посоки в развитието на българската поезия.
Негови стихосбирки:
Замиращи звуци
Станси
Посвещение
През април
Спомени
Под тъмни небеса
Ранни стихотворения
Под сурдинка
Новооткрити стихотворения

Резултат с изображение за димчо дебелянов
Димчо Дебелянов
Христо Пулеков – съратник на Неофит Рилски и пръв негов заместник в копривщенското взаимно училище през 1839 г. Усъвършенства образованието си в Одрин, Атина и Цариград. Учителства в Копривщица от 1839 до 1854 г. За българите е по-0малко известен. Съчинява речници и учебници, прави преводи от гръцки и руски език. Съредактор на цариградското списание "Български книжици". Написал първото "Описание на Копривщица", напечатано в списание "Български книжици".
Петко Лютов- местен търговец, закупил къща в Копривщица през 1906 г. , която днес е превърната в музей. Построената по поръчка на копривщенския бегликчия и джелепин Стефан Топалов, от пловдивски майстори през 1854 год. е същински шедьовър на копривщенското архитектурно течение. Пред очите на посетителите се открива богатото и пищно обзавеждане на красивия копривщенски дом от 19 век, собственост на заможния египетски търговец Петко Лютов, чиято дейност се е съсредоточавала в главните градове на Египет- Александрия и Кайро.
Още малолетен бива изпратен в Цариград да се учи за абаджия, майсторлък, който той овладява до съвършенство. Овладява и търговията. Като младеж вече основава самостоятелно дружество, поддържащо търговски връзки с Англия. Магазина му за английски стоки е едва ли не нечувано за времето си събитие. Като интелигентен и далновиден човек бързо разбира, че е най-важен личния контакт с търговските партньори и затова в края на живота си хаджи Ненчо знае английски, немски, руски, арабски, индийски и езиците на балканските ни съседи. Във всяка страна завързвал подходящия алъш-вериш – в Сирия с килими, в Русия с кехлибари, в Йерусалим с икони. Устройва живота си в Египет, където строи палат, участва с акции в строежа на Суецкия канал, купува ценни книжа.

На 25 годишна възраст Ненчо Палавеев вече е известен и уважаван търговец, който започва своята дарителска кампания в Копривщица, посветена на духовното и икономическо израстване на града. Читалището, параклиса при гробищата, свещоливницата при църквата Успение Богородично са само част от финансираните от него начинания. Следващото му идване в България е чак през 1907 година, когато възстановява сградата на началното училище. 1000 английски лири са предвидени за изграждането на мавзолея – костница на героите от Априлското въстание, пламнало в Копривщица, както и за църквата Свети Никола. Самия той образован човек, хаджията знаел колко е важно просвещението, затова и голяма част от средствата, които дарява са именно в тази сфера. За поддържането на гимназията Палавеев сам плаща за оборудването и на учителите, а дарените средства към министерството за поддръжката на училището се равняват на 47 килограма злато.

На 24 Септември 1933 година Ненчо Палавеев прави завещанието си, в което казва: „Съгласно законите на любимото ми Отечество – България, установявам за мой универсален заветник, родния ми град Копривщица” – акт на родолюбие, върху който е нужно да се замислим всички българи. Приживе Палавеев помага не само на родния си град, пари получават и Пирдоп, Златица, Стрелча, но винаги основната му цел е била просперитета на родното му място. С активите от завещанието му се изграждат паметниците на Найден Геров, Георги Бенковски и Любен Каравелов, подвързват се книги, закупуват се места, строи се пансион към гимназията. Чак през 1980 година парите свършват и фондацията на неговото име прекратява дейност
В Копривщица има много забележителности за гледане- музеи, къщи, интересни места. От Копривщица тръгва пътека до х. Павел Делирадев. маршрутът е дълъг, но приятен. Другата пътека е до вр. Богдан- първенеца на Средна гора.
"По пътя на Кървавото писмо": Минава се покрай моста Първата пушка, срещу течението на Бяла река. По черен път през борова гора стигате до м. Равна поляна. След отклонение на юг, през букова гора, стигате до подножието на вр. Поп – открита местност с обзор към вр. Богдан, вр. Буная и Централен Балкан. В западна посока минавате по вододела и през букова гора (малък заслон) стигате до вр. Бич. Оттук до х. Павел Делирадев разстоянието е 1 час пеша, а до Панагюрски колонии – 2 часа и половина пеша. Връщането е в обратна посока до м. Равна поляна. След оградата вдясно маршрутът се отклонява през букова гора за м. Каравелова поляна, която носи името на великия син на Копривщица – Любен Каравелов (малък заслон). В източна посока, през борова гора, покрай Миризливата скала (чешма), през м. Гергьовден и вр. Св. Дух се връщате в Копривщица.


Копривщица – р. Райново дере – вр. Поп – м. Каравелова поляна – Копривщица:

Тръгвате в посока юг по пътя към Стрелча. След бензиностанцията пресичате Райново дере при Ненчова чешма. Изкачвате се по горска пътека до Телевизионнната кула. Продължавате през борова гора, по северния склон на вр. Попадия и стигате до равна местност зад вр. Поп (заслон). Оттук се открива красива гледка към вр. Богдан, вр. Буная, Централен Балкан и околностите на Копривщица. В западна посока, през вековна букова гора, се спускате до м. Равна поляна. След оградата вдясно, по пътека през букова гора, стигате до м. Каравелова поляна (малък заслон). В Копривщица се връщате през борова гора, която отвежда до м. Гергьовден и вр. Св. Дух, намиращи се в околностите на града.
Съб Яну 28, 2017 7:48 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov