В няколко опита, най-накрая успях да зърна обширната панорама, разкриваща величието на планината. Но да започнем от началото, а то беше сякаш отдавна и гравирано с много усилия...
Град Берковица и връх Ком ме посрещнаха с феерична зимна украса в деня след бедствието в страната. В ден със студ, температури между -23 и -6 градуса по Целзий, бурни ветрове в планината и снегонавявания. Денят предложи незабравими, екстремни условия за зимен туризъм. Лавини в прохода Петрохан, истински зимен Ад по буреносното било на Стара планина. Спрях да снимам часовниковата кула в града и да отдъхна от пътя, който беше повече от кофеин за сутрешно събуждане.
Изглед към билото от пътя.
По пътя за хижа Ком. С отрицателни температури, леден вятър и снегонавявания, планината в този си вид ме посреща доста сурово. На -23 градуса, шкодака се държа подобаващо с новите зимни гуми и издрапа почти до новата хижа Ком. С три проблемни участъка, на които имаше преспи и на връщане се наложи да копая, за да не остана блокиран в планината за неопределено време и да чакам верижна техника, която както се вижда си върши работата и почиства добре 12 км отсечката Берковица - хижа Ком.
Цветовете на утрото залели околните хълмове.
Към билото времето се влошава, крайната ми цел за деня. Ясно си личат игрите на вятъра.
Гледката към долината и внушителния Врачански Балкан на преден план!
Само за половин час билото изчезна от полезрението ми. От ясно и красиво в град Берковица - зимата показа, че шега не бива.
Отново към долината със снежните вихрушки, които пречат на техниката да снима.
Бързо стигнах до новата хижа Ком.
По пътя към старата хижа Ком в компанията на хижарското куче.
Много, много девствен сняг е паднал и продължава да вали и трупа.
Старата хижа Ком. Снегът беше пресен и отвратителен за преход. Голямо драпане падна в този зимен ден.
Зимен Ад в Берковския Балкан. Поемам в гората над хижата към връх Ком и билото. Остава ми по-малко от километър до жалоните на билото.
Излизайки от горския масив на билното трасе Ком-Емине, затъвайки и пропадайки в дълбоките навявания, ураганното било ме срещна лице в лице със стихиите на Стара планина през януари към заветната цел - връх Ком. Ураганните пориви ме събаряха непрекъснато, но по жалоните успях да изляза на върховата му кота. При температура от -15 градуса, студът се усеща като -35, но при движение, мембрана, пухено яке, шлем, очила и сериозни зимни обувки, почти не усещах студа. Зловещ е вятърът, направо може да докара до лудост човек, непрогледната мъгла с милиони набиващи се снежинки, опитите човек да пробие бавно и мъчително във всяка следваща стъпка. Балканът днес ревностно пазеше своите тайни и гледки...
Хижа Ком е с пухкави, снежнобели похлупаци...
С две лопати, зареден до горе резервоар и пълно оборудване, няма как човек да не се измъкне от тук. Проблемният участък беше сериозно навят и се наложи да копая близо час, за да освободя пътя на колата, която изтезавах брутално в този ден. Четири зимни прохода, 500 км по коловози, луга, лед, десетина км пеша. Определено ще помня дълго този екстремен ден... И мамка му, стига сте плашили хората и спекулирали с бедственото положение в страната...
И все пак, бедственото положение в прохода Петрохан.
Връх Ком се намира в западна Стара планина, южно от град Берковица и сред Ботев, Черни връх и Мургаш се нарежда достойно като проблемен връх. Реших да опитам пръв да се изкача през тази година в новия сняг. Получиха се добри подобни опити в Родопите в отминали години, с изкачването на връх Баташки Снежник, връх Голяма Сюткя, ридът Мурсалица... До върха може да се стигне по няколко начина през зимата. От най-високата точка на Петроханския проход, в който движението понякога е ограничено, (паднали лавини, навявания и т.н.) село Гинци, град Берковица, билото от връх Миджур и др.
От Петроханския проход разстоянието е 11 км, като денивелацията се набира плавно и зимата с връщане в изходна позиция за ден е почти невъзможно, особено тази година, в която само през януари натрупа над метър сняг. Всъщност, хижарите на хижа Ком нова споменаха за дебелина на снежната покривка 170-200 см, около 10-и януари, когато се свързах с тях. В последствие валя още няколко дни. Тогава, на 12-и направих и първия си успешен, но тежък опит до върха в жестока буря, въпреки прогнозите, снеговалеж и навявания на пътя, който ми блокира колата и се наложи да разкопавам дълга отсечка, за да се освободя от зимния капан без да чакам верижна техника.
До хижите Ком - нова и стара води не много широк, но сравнително добър път с много остри завои, който набира рязко височина, до около 1500 м.н.в. Пътят, около 12 км от град Берковица се почиства редовно през зимата, заради ски съоръженията там, но в предишния ми опит имаше силни ветрове още от сутринта и пътят, макар и почистен, беше започнал да се скрива под вихрите на снега на няколко проблемни и открити места. Добре е човек да разполага с лопата, аз носих дори две и вериги.
За връх Ком отделих почти месец в подготовка на автомобила и всичко останало: гориво, акумулатор, над хиляда километра пропътувани по зимни пътища изпълнени с безумие, катастрофи, нападали лавини, вериги, лопати, пясък, проучване на маршрут, телефонни разговори с хижарите и поради тежката обстановка се наложи в шест последователни дни да изрина над 10 тона сняг, за да е налице автомобила, с който да тръгна при стабилно време. Следене на метео прогноза, подготовка на багаж и екипировка. Скролвайки снимките човек не може да разбере каква точно е цената на усилията. Какво беше нужно, за да изкача върха и да се насладя на зашеметяващите гледки разкриващи се във всички посоки? Всеотдайността, която почти винаги сработва, гравирана с много ентусиазъм, лудост, енергия, безсънни нощи, проблеми с автомобил и борба с денивелацията в дълбокия сняг.
Все още спящата хижа Ком над град Берковица ни посрещна, около 7ч. сутринта с пушещо коминче, светещ прозорец и месечина над иглолистните гори.
По пътя към старата хижа Ком, откъдето ще изкача връх Ком в този прекрасен зимен ден.
Утрото вече се закача с обледенените гори на западна Стара планина.
По пътя между хижите нова и стара Ком.
Катя още в началото беше обречена, заради проблемен по-горе участък, а успеваемостта тук с тежкия багаж, също е под въпрос. Не знаейки какво да очакваме след последния снеговалеж, решихме ако не успеем с пъртината, да направим бивак на билото и да се върнем на следващия ден, което увеличи багажа ни с десетина кг. на раница (спални чували, шалтета, примус, лопата, храна).
Долината вече се къпе в слънчевите лъчи на утрото.
Пътека до върха нямаше след предния ми опит и се наложи отново да проправям пъртина. Сега обаче снежната покривка беше добре слегнала и се вървеше лесно с няколко малки изключения и сериозно пропадане на едно място, под съборена елха с дълбока кухина, където се наложи да копая с лопатата, за да освободя и двете блокирали лошо под клоните на дървото снегоходки. Всъщност, случката беше особено неприятна, защото пропаднах до глава в капан и всяко усилие в такава ситуация е толкова жалко, че човек разбира всъщност колко е уязвим и малък, и че всяка глътка въздух тук му е подарък.
Девствените зимни гори са като в приказките. С дълбок няколко метра сняг, щипещи снежинки, тишина и кристален въздух... Тази феерия примамва човек да навлезе все по-навътре и навътре, и както споменах по-горе е Бермудски триъгълник, ако някое паднало дърво е препречило терена...
С голям хъс не след дълго излязох над гората и билото. Берковица сгушена в ниското.
Лавинопасната фуния, която пресича лятната пътека. Лек ъпгрейд и с пикела издрапах стръмно нагоре, без да подсичам.
Излязох над морето от облаци.
Връх Ком е насреща.
Всички са в капана на могъщите ветрове, които вилнеят тук непрекъснато.
Поглед назад към малък и среден Ком. Огледах се на седловината за Катя и се притесних. Беше се забавила много, при условие че на върха стоях близо час.
На връх Ком. Денивелацията от хижа Ком нова е само 500 м, но в подобни условия си е истинско предизвикателство.
Гледки от върха.
Оказа се, че Катя се е борила над час по фирнования склон без котки и излизането и на билото е било драматично, забавило я е и обезсърчило каквито и да било действия за по-натам. Аз също не носих котки, но с пикела и снегоходките издрапах за броени минути заледения склон. Модулните котки си стоят и ми се присмиват от шкафа. Когато знам, че теренът не е техничен като сега или ще има склон за подсичане нося само котки, или пикел. Когато е техничен нося и двете. Слизането до гората в този участък не беше приятно и въпреки пикелите работата се запече на връщане с час заораване и нечленоразделни звуци.
Вече сме в гората, а скоро и до хижата. След две катастрофи по пътищата, близо 24 часова офанзива в път, катерене, недоспиване, все пак бяхме допуснати до приключението Ком.
Трябва да те предложа на г-н Иван Тодоров (вносителя за БГ) да те направи рекламно лице на Fabia, а и отлично боравиш с фотоапарата
Пет Фев 03, 2017 10:57 am
yu1up
Регистриран на: 17 Мар 2015 Мнения: 58
Дали снимките не са минали през някакъв вид обработка?
Пет Фев 03, 2017 5:35 pm
niki_1978
Регистриран на: 15 Май 2015 Мнения: 45
ком
[quote]По пътя към старата хижа Ком в компанията на хижарското куче. [quote]
Краят на Октомври се качихме на върха от хижата и тогава кучетата бяха 2 (като близнаци, едва ги различавахме). Моного дружелюбни и игриви. Правиха ни компания през цялото качване и слизане. Естествено се лишишме от по един сандвич , за да ги възнаградимм на пирамидката горе.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
