ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Е-8 2014:Може би някога и за това ще е приятно да си спомням
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-8 Рила-Родопи Предишната тема
Следващата тема
Е-8 2014:Може би някога и за това ще е приятно да си спомням
Автор Съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
gundu, хвана ме неподготвена с този въпрос за Паметниците. Това е защото пиша само въз основа на дневника си и по спомени, а не гледам картите. По този начин наистина се получава доста неточно, защото почти не съм си направила труда да записвам имена, километри, времена, разчитайки именно на това, че тези неща ги има някъде и не е нужно да губя време да ги записвам.
Щом обаче в дневника съм споменала така местността, значи съм го видяла някъде. Има две възможности - на някоя табела/инф. табло или на картите, които ползвахме (тези на Картография). Оказа се второто:
"От помпената станция до горското стопанство "Катранчов дол" има 8 км. На 200 метра след стопанството се достига маркирано кръстовище. Пътят за Орфей напуска шосето. След моста вдясно се навлиза в малко долинно уширение, където има беседка и чешма. Маркираната пътека навлиза в гъста гора и стръмно започва да набира височина. Минава се покрай една чешма и малко след това се достига до обширна междувърхува поляна. Тази местност се нарича Паметниците. Вляво се издига вр. Бански кладенец - 1371 м н. в. Маркировката подсича върха от юг и след 10 минути започва кратко, но стръмно спускане към "Чешмата". Пътят продължава все по красивото югоизточно било Птичи нос, което се спуска от върха.
От Паметниците до хижата се стига за 1 час. Тя е построена на 1190 м н. в. в местността "Топлия извор"."

Може би трябва да поглеждам тези описания, когато пиша, но не ми се иска да заблуждавам относно имена и маршрути, които не познавам добре. Затова избрах варианта да пускам в началото снимка на описанието и всеки да може да прочете и пътеводителя, не само моите субективни възприятия.
Разбира се, това описание е доста старо, но четейки горните редове може да се каже, че нищо не се е изменило коренно. Често ме питат, дали могат да се ползват старите пътеводители, особено за Ком-Емине. Явно може. Вярно, имената не са същите, но местностите и дори беседката и чешмата при отбивката си бяха така Laughing Спомням си как на почти всяка почивка вадехме картите, четяхме и сверявахме с това, покрай което минаваме. Ако не ни е помогнало, със сигурност не е навредило. Very Happy

gundu написа:

При преходи като вашите, 12-14 часа или Дженевра - Триград, няма никаква опасност да усетите духа на Родопите. Родопите съвсем не са подходящи за спортно ходене, особено ако човек иска да се потопи в тяхната мистика, магия и чар. Тук просто винаги се жертва нещо, за да се осъществи или види друго.... Всъщност то и в живота май е така. Wink

Позволи ми да не се съглася с това. Правила съм и лежерни преходи в Родопите, направо разходки. Същата работа. Миналото лято по време на Е-4 направихме наистина чудовищен (поне за мен) преход от Тевно езеро до Попови ливади, но усетих цялата мистика, магия и чар на Среден Пирин. Та не е до бързането, пък и нашето Е-8 съвсем не може да се нарече спортно ходене. Павел и Косьо винаги пристигаха в крайната точка няколко часа преди нас останалите.
Всъщност по-нататък има моменти, когато съм усещала магията, но съвсем не там, където хората се възторгват от Родопите, а на съвсем прозаични места, дано успея да напиша до там Smile.

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Съб Фев 27, 2016 3:29 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Mariana1000



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 2796
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Кюфтелина написа:
...и защо не успяхте да хапнете гъбките-можеше и да си запалите огън,набъро.Цяла торба!Сигурно нямахте фолио и масълце Twisted Evil

Даже бяха две торби Very Happy
Да, липсата на Велина, фолио и масълце провалиха обяда. Чувствай се гузна сега, че не продължи с нас Bleh

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Съб Фев 27, 2016 3:38 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
todor__x



Регистриран на: 15 Дек 2012
Мнения: 452

Мнение Отговорете с цитат
Я, с цели два дни сме отишли напред и чак сега го откривам!
Ще трябва да наваксвам, де ми останаха записките?
Ще трябва да се поровим в архива, за другата гледна точка.
Два, че и три дни трябва да се опишат.
Пет Мар 11, 2016 9:26 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
todor__x



Регистриран на: 15 Дек 2012
Мнения: 452

Мнение Отговорете с цитат
5 ден 30. 07 сряда Кара тепе, Кръстовете, язовирите - Голям Беглик и Широка поляна, портал горското Дженевра


Обади се на приятел

На сутринта, събуждаме се, ставаме, оправяме всичко във вида от снощи.
Багажа в раниците, закуска, кой каквото иска и му харесва, от заведението или от това което си носи, получи се и от двете по нещо. Готови за старт.

Вземаме си довиждане с Велина, тъжно. Хваща автобус в 7ч. за Велинград.

Развали се великолепната 7-а, оставаме вече 6. Поемаме по долината на реката на изток в 7:10ч. Павел се опитва да зареди машинката, но не става.
Дали защото сме на ниско и в дере, не се хваща сателит или че е студено мокро и влажно. То и нямаме голяма нужда от устройството сега точно.
Маркировката можем да я следваме, не е добра, но задоволителна, малко като има ни стига. С Яница сме напред, другите се дзверат у техниката и се придвижват по-бавно. Хубаво е да го имаме целия трак, та затова искаме да хванем спътник, ама все още ту се открие, ту се губи в началото.

От дясно на реката е първо, после през моста и сме от ляво, това трябва да е север май, а ние вървим на изток, но ми се струва че е на север. Всъщност сме точно срещу слънцето, което се мъчи да пробие, но е мъгливо, облачно. Леко се изкачваме и при водосливане се прехвърляме през мост отново в дясно от реката, но още по в дясно има и друга. Малко по равното сме като долинка – лъка, после започва изкачване.

Завива се нагоре и в ляво по склона и започваме да набираме по стръмно височина със завои и серпентини по черния път. От табелите се разбира, че тук нашата и тази пътека за върховете Малка и Голяма Сюткя са заедно.
Бавно но сигурно набираме височина, мъча се да синхронизирам ходенето. През половин час кратка почивка, на час по-голяма, получава се.
Постепенно наклона пада, вдигнали сме се вече доста високо нагоре. Почти по билото южно от него. Достигаме и излизаме на превал, разклон.

Кръстопът, това ще е местността Кръстовете. Търсим маркировка, отново на разклон я няма и табели никакви за къде и накъде, трябва да гадаем.
Червена маркировка има, но не е нашата, а за към върховете е на ляво и долу. Разпръснахме се да търсим, справка и с техниката. Трябва да продължим по пътя на дясно и по билото и превала. Показват се кошари,
краварници с дъсчени и телени огради, временни и постоянни постройки.
Пътя е доста газен, много кал и големи локви с вода, трудно се преминава. Посрещат ни и изпращат голяма тумба от деца роми, шляпат боси и с ботуши по пътя. Възрастни не се виждат никакви. Започва плавно спускане. Виждаме и някоя марка, но чак сега вече, като се ориентирахме.
То май това качване до тук е и най-стръмното и продължително за деня.
Нататък е основно слизане с малки качвания, но пътя е много километраж.

Слизане през гора и по поляни, доста високо сме още, но явно от тук води началото си реката, това са изворите и. Малки поточета, мочурливо е, през тях по камъните и брод прескачаме ги на 3 – 4 места в началото горе. Вече доста по-долу се преминава ту от едната, ту от другата страна на вече станалата доста голяма река, но е по мостове. Не е много лесно и това, че навсякъде са локви и кал и то точно на мостовете е най-много, от другите места по пътя, като вземем да сравняваме. От там всеки е оставил следи, трактори, камиони, каруци, животни, крави, коне, овце, кози и на хора.

Проблем е и преминаването покрай стопанствата и постройките и къшли на Гьошевци и Балиново, много разкаляно и почти не проходимо. Някъде се придвижваме по прътите на оградите, а другаде по трупи и пънове на оставените по пътя дървета. Времето лети, но и доста минахме, слязохме.

В 11 часа вече сме преминали началния ръкав на яз. Голям Беглик и сме се спрели на моста. По него можеш да се прехвърлиш от дясно на и по брега на язовира. Спираме за почивка, мястото е удобно. Звъня на Цецо, защо?
Разправям че снощи ми се присъни приятел, доброто куче Караман, та търся стопанина му. Казах му къде сме. Били сме вече в негова територия.
Вече като приключихме разговора се сетих че е разправял за нещо си тук.

Продължаваме по пътя пак от ляво на язовира, както и до сега. В началото се движим много близо до водата. После плавно се изкачваме и набираме височина, при което не виждаме вече водата. На моменти я зърваме само , където е по открито или има просека, ръкав, дере към нея. Имахме някаква информация за работещо заведение, сметките бяха за обяд там.
Взеха да излизат постройки, наближаваме явно стената, по-често виждаме и водата. Минаваме покрай параклис, а след това и покрай бариера и почивна база в ляво, малко по-нависоко е и не попитахме, а е било това. Разбрахме го по нататък и след доста път, като достигнахме до базата на метеоролозите. Заведението „Синята лагуна” е вече на повече от 1000 м.
Няма да се връщаме, никакво назад, само напред. Минава се и покрай още бази и постройки, вече сме отново близо до водата. Разбрахме че до язовирната стена има база на НЕК със стол, става ако си служител и се обадиш предварително по заявка. Достигайки до там, решаваме все пак да питаме. Помолихме се и успяхме да се снабдим с хляб, кашкавал и буркан с лютеница на цена, като в магазин. Нямахме си ятак тук за да ни изкара от хляба, печен на место и жар в заведение, но което е доста далеч от тук.

Все пак си кусахме и от него, почерпиха ни хора, преминали от там. Питане, така става, поискай и ще ти се даде, нищо не губиш, ако опиташ. Пече и то доста, прежуля и е тежко задушно, като пред дъжд, трупат се и облаци все още далеч. Преминаваме по стената, спираме на сянка за обяд.
Крайно време беше за това, добре ни се отразяват, храната и почивката.

Чуваме се отново с Цецо, ще се опита да направи нещо за нощувката ни.
Продължаваме по асфалта, покрай язовира и леко на изкачване. Черните облаци са по близо, виждат се светкавици, чуваме гърмежи, но има време.

Изкачваме се доста, като на превал, има завой на пътя и чешма с пейки. Хубаво и удобно място , но не и сега, всеки момент ще завали вече. Приготвяме се и взема да си ръми и набива, ту се усилва, ту намаля, но сме някак си в периферията на бурята. Слагаме и сваляме качулките, задушно.

Светкавиците и гръмотевиците се отдалечиха, май ще ни се размине. Пак има да ама не. Малко преди да стигнем до разклона и превала за язовир „Широка поляна”, заваля силно, а и светлинните и звукови ефекти са до нас близо и приближават. Спасението е налично, беседка с пънове вътре и информационни табели. Изчакваме да отмине и превали лятната буря.

Разклон е, но пак липсват табели и маркировка да кажат накъде сме. Пак правим справка с „умното устройство”, като намаля дъжда. От този път по който дойдохме до тук, сме на ляво, но не по първия и нагоре. По втория, следващия и леко надолу по склона. Появи се и маркировка, а когато ти е необходима я няма на разклона. Вървят заедно и с друга, синя или зелена.

Отново връзка с Цецо говорил е с познат от горското обещал да помогне.
Пак ще се чуем по-късно, за да разберем дали се е получило нещо все пак.

На седло и разклон по нататък, поемаме в дясно, поне тук личи в началото. Пътя е по хубав, пясък и чакъл, локви, личи си че е ползван често. Слизаме плавно, върви се лесно и приятно. Скоро на нов разклон, превал и седло.

Опитите с уговарянето за нощувка са стигнали до някъде, но не е напълно сигурно дали ще стане, връзката нещо се губела, ще пробва отново пак.

Открито е има група скали, заприличват ми на крепост, замък, красиво, но е естествено. Отново сме на дясно. Разклона както разбрах е от язовир Тошковото и Топлика при Малката Дженевра. Говорихме преди това с Цецо, да ни каже и насочи към удобно за нощуване място, под покрив.
Познава района и ни каза, къде и ще излезем. Към 17ч. пак стигаме вода.

Следващия язовир Широка поляна, в сравнение с предишния е на по-открито и просторно място. Обикалянето е повече, но няма изкачване и е все покрай водата. От този край на язовира има няколко постройки, но най-вече е заето от каравани и палатки на къмпингуващи и риболовци.
Отначало се придвижваме, доста бързо и е леко, приятно, с гледки.

Прави впечатление че има доста почиващи хора, оживено, почти като на море. Докато се обиколят 3-4 извивки, ръкави, отиват към 3 часа време, но е много приятно, вярно в края на деня и натрупаната умора идва тежичко.
Колкото и да се опитваме да я караме с кратки почивки, през което време и се прави по някоя снимка или се любуваме на гледките, почивка ще ни е нужна. Няма как да минем без по продължителна, ще се скапем доста.

Малко преди 20 часа сме почти до първата контрастена на язовира. Има доста подходящи места за бивак, но тук откриваме и вила с подходящ за нас заслон и беседка. Разбираме че собственниците няма да имат нищо против ако останем за нощувка, но все още е рано можем да изминем още малко път и да отхвърлим километри. Починахме, подкрепихме се и напред. Павел и Косьо само поспряха за малко и продължиха да потърсят подходящо за нощувка място при горското Дженевра, имало такова.

Отклонението на пътеката от язовира е точно там при втората контрастена. Спускането е стръмно и си говорим, че ако утре ще трябва да се връщаме няма да е много приятно. Все пак излиза че това е верния път насам, но на разклона отново липсват марки и табели за това, а другаде ги има вече.
Опитваме се да се свържем със спътниците ни за да разберем какво е там, но телефоните нямат обхват в ниско и в дол сме. Скоро стигаме до тях.

При портала на горското има хубаво и ново заслонче с маси и пейки, чешмата е насреща. Нямаме връзка и с Цецо не знаем дали е успял да говори и осигури нощувка в самото горско. Няма никой на портала. Със Стефан оставяме раниците в заслона при другите и тръгваме да питаме.

Достигаме до вилата-хижа на горското, която е навътре и след завоя на към 300 метра. Има хора питаме, дали някой не се е свързал и да е казал и уговорил, че ще пристигнем за нощувка. Не знаят за такава уговорка, а щом нямаме не можем да останем ни отговарят. Все пак останахме с впечатление, че знаят, но просто щяхме да им попречим с нещо на тяхното събиране и затова не ни приеха. Здраве да е, но поне по-любезни да бяха.

Връщаме се обратно и се приготвяме за вечеря. След малко се появява и охраната при портала. Питаме и него дали не знае, че ще има туристи и за уговорка за нощувка. Отново нищо, никой не се е обаждал. Успяваме и да свършим с вечерята докато се стъмни напълно. Времето отново се мръщи, разваля, тъмнее, заоблачава се. Приготвяме се за нощувка.

С масата и пейките препречваме входа, тъй като наблизо пасът коне и ще останат за през нощта пуснати свободно. Между всички други действия сме се изредили на чешмата за миене и пране, а накрая и краката да измием, преди лягане. Наредени по парапета са дрехите да поизсъхнат малко. Накрая гасим челниците, но лампата от портала хвърля малко светлина. Така че се вижда какво става навън, доста добре.

През вечерта се будихме от завалелия дъжд, но си бяхме на сухо и сигурно. Конете препускаха по някое време нагоре и надолу и спираха.
Коли се придвижваха, едни тръгват, други пристигат, на няколко пъти. Всичко това обаче не ни попречи да се наспим и отпочинем отлично. Все пак бе много добре, че стигнахме до този подслон в края на деня и не останахме да бивакуваме на открито горе покрай язовира.

Отчетохме че и днес сме се справили успешно с прехода, така както си го планирахме от вчера. Пресметнахме и какви ще ни са целите за утрешния ден. До къде минимум и максимум ще можем да стигнем. Без някакви що-годе реалистични планове не може, но и не трябва да се изсилваме много.
Всичко ще зависи от времето и обстановката, решаваме на място как ще е.
Пет Мар 11, 2016 9:37 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
todor__x



Регистриран на: 15 Дек 2012
Мнения: 452

Мнение Отговорете с цитат
Ден 6 31.07. четвъртък Заслон пред горското Дженевра,
х.Орфей, Тешел, Триград
По непознати и познати пътеки

На сутринта, ставаме, оправяме всичко както си беше от снощи, както го заварихме. Дори тогава преди да се настаним и преметохме да е чисто. Така го и оставяме, боклука в раниците си го носим докато видим някой контейнер за отпадъци в населено място. Закусваме кой каквото си е взел, извадил от раницата и е сметнал, че ще му се отрази добре за в началото.

Времето не е от приятните, не е студено, но е облачно и мъгливо, готово да завали всеки момент. Дъждобраните са ни все под ръка, най-отгоре. Пътя ни продължава, като се застане срещу портала на горското в дясно.
Надолу по пътя, покрай помпена станция и водоем. Подминаваме ги и започва да ръми. Обличаме дъждобраните, неприятно и е задушно с тях.
Включваме и нашата машинка, за този участък до х. Орфей няма трак и ще е добре да запишем такъв. Маркировка си има, по-рехава е, но се следва.

Вървим все по хубав газен черен път, става и за висока лека кола. Пътя се вие покрай река, основно в ляво от нея, пресякохме я под помпената станция. Не знам дали тя не е и тягова ел. станция, трафопост, на такава я оприличавам, а може и ВЕЦ да е.По карта и описание този дол го дават да е Черни/Катран-ч-ов/.

Приятен и хубав, лек преход за началото на деня, с плавно спускане. Трябва да изминем към и над 8 км. по пътя и тогава да се отклоним. Като време отнема около 2 часа. Само да не е лошо времето както сега. Обаче има изгледи да се оправи, дъжда намаля и облаците се разкъсват, дано.

Като достигнем до чешма, или заслон покрай пътя въвеждаме и техните координати. Така всяко нещо беседка, постройка и отклонение са въведени.
Жалкото е че тези данни ни изчезнаха от компютъра и не можем пак да ги възстановим. Останаха все пак снимките от тези места. Времето се оправя.

Около 9ч. достигаме до открито място с изоставени къщи и постройки, има и чешма. Почивка. Разбрали сме се на 2ч. да правим по-дълга такава до 30 минути. Кратка закуска, има нужда от енергия. Напича, сухо е тук-там, има места, където дори може да седнеш. Дано извадим късмет с времето пак. Това да е било лошото само в началото. Получи се, вече не ни валя после.

С Павел тръгваме първи напред, щерката малко след нас. На метри към 200 по-долу, има друга чешма, въвеждаме координатите. Чуваме, че ни викат да се върнем. Изпуснали сме отклонението явно. Хайде обратно.
Явно тези къщи и постройки са били, горското в Катранчов дол и тук е и разклона. По пътя в дясно и по мост през реката. Местото е и водослив.

От запад и зад нас само до реката има беседка и чешма, място за почивка.
Да се има в предвид това, от нас и тези които ще искат да ходят тук по тези места. Пресичаме през вада и мочур към склона, но не е верния път на там. Трябва да се върнем обратно и по тревясъл и едва личащ си път да се прехвърлим през мост по диагонал насреща към склона на изток. Тази река и приток на тая по която вървяхме до сега пак ни остава от ляво.

Само че вече няма да слизаме, а ще се изкачваме. Отново не съвсем ясно маркиран разклон. Пътеката, точно нашата е най-обраслата, непроходима.
Това ни е ясно, когато е хубава ни обхващат съмненията дали е вярната. Щом е с храсталаци и паднали дървета е най-вероятно точната. Стефан и Косьо дори не се върнаха а прецапаха направо през реката от запад на изток и през високата трева и храсталаците. В началото качването е леко, плавно през храсти и се навлиза в гората, където пътеката вече си личи.

Маркирано е и се следи, но не е лесно. Постепенно наклона се увеличава. Завива се по дерето на изток, като се прехвърлим на западния му склон от място, като тераса, седло, превал, но в ниското все още. Нагоре на няколко още места се прехвърляме ту по тревясъли, ту по чисти и добре личащи си черни пътища. Мокро и влажно е слънцето не го огрява мястото, пада се от север. Вода тече по пътя трябва да се надкрачва и заобикаля, другаде е кално и трудно се върви трупа се по подметките, а има и висока трева на места, като е и заблатено и мочурливо. Това всичко и е на качване, нагоре.

Набирането на височина сякаш няма край. Почиваме за кратко и въздух на крак, мокро няма къде да седнеш. Изкачването е на завои и на стъпала на югоизток по склоновете по-скоро, отколкото да е на серпентини, няма такова завъртане. Все пак се вдигнахме много и доста вече, постепенно намаля стръмното. До тук на 2-3 пъти се мокрим краката и успяваме да изсъхнем отново. Най-сетне просветлява и излизаме от гората на поляни и открито, до паметник в дясно от нас. Това ще е местността Паметниците.

За момента бях първи, водя. Продължавам по едва личащ си път в тревата, малко под границата с гората, през поляните и склона от запад. Покрай 2-3 самотни дървета и към чешма с дълги корита на юг, за да избегна мочура. Пред тях по пътя и по-високото да завия на изток и насреща към другия паметник. След малко поглеждам зад мен, никой не ме следва. Всички са ударили напряко и в ляво, щом така смятат че е добре да минават. После се оплакват, че са мокри и било гадно през тревата и мочура. Сух съм и вода си пийнах. Събрали сме се пред другия паметник отново.

Продължаваме по пътеката, но накъде. Може да се мине пред или зад паметника на югоизток леко надолу по склона и в гората, на дясно е когато си срещу него, леко в диагонал напред. Малко трудно се забелязва в началото накъде е точно. Има маркировка, а после и пътеката си личи. Подсича се върха от юг, след което се излиза на седло и дълги, тесни поляни по билото на изток. До гората от запад има беседка и чешма.

Местото е пак кръстопът, в дясно е за някое от селата наблизо, но съм забравил името му, има си табела. Ние сме напред и на изток по билото.
Пътеката личи, влажно и пясъкливо място, почти равно, с леко спускане. Преминаваме покрай нещо което прилича на подслон, от дървета, но са покрити с пръст, като землянка в склона. Стефан се отбива да го заснеме. Пред мен са забелязали следа от лапа на мокрото в пясъка, предполагаме, че е на мечка, но не сме сигурни. Отново се документира. Преди няколко дни и към Велийца или Черешка пак бяхме забелязали такива следи.

Продължаваме още малко на изток, след което рязко завиваме на север. Почти веднага, нов рязък завой в дясно на изток и стръмничко спускане. Задаваме си въпроса, защо така? Долу ни става ясно, сечем напряко дълга серпентина на пътя. Той сега продължава да слиза на юг, завива на изток и пак върви на там по-ниски билни поляни, приличащи си с тези преди тях.
По средата на едната и при самотно дърво, пътя на изток се изоставя и се завива рязко в дясно на юг. Дори трябва да се слезе малко и на запад.

Достигайки гората и склона се нагазва в мочурливо място, начало на река.
Избягваме калта и водата заобикаляйки, обхожда се . Пътеката е през гората по склона от изток и се спуска надолу. Отначало плавно, а после си е доста стръмно. На места е добре, но пак има вода, кал и изровено от водата. На края преди да се излезе на откритото всичко е гарнирано и минирано от крави, идеално приятен вариант за достигане до нещо си. На който не му харесва да не ходи по гората, всичко може да се очаква в нея.

Явно е че наближаваме х.Орфей, завой на ляво покрай гората по поляната. Хижата, покрай нея, виждаме жена вътре, вдигам ръка за поздрав. През реката по мост и спираме под заслон и с маси, като кафе заведение. Отдих.

Часа е към 11:30, смятаме да починем половин час. Излиза и жената-хижарката е. Питаме какво могат да ни предложат за хапване. Готвено няма. Обаче има магазин-лафка в постройката отсреща. Събули сме се и боси до там да пазарим, главно вафли-морени, десертчета-пасти и кола.

Отпочинали и заредени с енергия, чорапи, обувки и крачоли-гети почти сухи, после и нацяло, потегляме по асфалта на юг-изток. Отново сме надолу и от ляво на река, както беше и сутринта. Асфалта е добър, стар но запазен. Има нови хубави и съвременни къщи-вили и други постройки, стопански сгради, гаражи, авто-сервизи, дърводелни, кошари. Други са стари, но запазени, стопанисвани явно добре, а има и рушащи се, паднали.

Така е до разклон на дясно и през реката, май за Борино да беше на там. Ние не сме в нея посока, продължаваме си по пътя, пак от ляво и покрай реката. Асфалта вече е изровен на места и си личи, че не се използва. Пак си има чешми и хубави заслончета, или само пейки. Склоновете са по-високи и каменисти, стръмни отвесни на места. Като в ждрело сме, пътя е затрупан, а на места отвлечен или затрупан от свлачища, останала е пътечка само между камъни, чакъл и пръст, пясък или глина. Разбираме, че вече сме навлезли в резервата Кастраклий. Отварят се хубави гледки към скалите, склона тук и оттатък, както и високо нагоре към небето. Зяпаме ще ни се изкривят чак вратовете. Приятното и леко спускане все пак си има и край.

Изминали сме навярно повече от 2/3 от целия път между хижата и Тешел. Така го преценявам после. Прехвърляме се по мост на другия бряг и започва изкачване през свлачище, после пак асфалт и отново се повтарят.
Вече сме се вдигнали, доста високо горе, по средата сме все пак някъде. Гледки по друг начин и ъгъл, напред и назад по ждрелото, горе и надолу. Завой по склона на юг, отваря се гледка на изток, север, юг, водослив.

Мястото вече ми е познато, миналата година бяхме тук със семейството. От високото добре се виждат пътищата по които минахме тогава. Красиво.
Кричимска река поема притоци от запад и изток. Виждат се постройките долу, там ще трябва да слезем. Малко по асфалта още на юг, а после се спускаме доста стръмно по пътека сечаща серпентините директно долу.
Това че асфалта по който дойдохме не се поддържа си го обяснявам с липсата на средства, но е и вероятно защото минава през резерват. Все пак не смятам, че ще са необходими кой знае колко много пари да се оправи.
Така навярно би привлякло повече посетители, а има какво да се види. Излизаме отново на него малко преди разклона му и близо до язовирната стена и ВЕЦ-а, Тешел. Отиваме и до там да видим близо е 100 до 200 метра нагоре. После са около 500 м. надолу до разклона на пътя, по асфалта.

Тук може да се продължи по пътя за Ягодина или по този за Триград. Ние вече сме го обсъдили по втория по късия ще е. Въпроса е на север към заведението край пътя за обяд ли да отидем или към хижата на изток. Пак залагаме на по-малкото ходене, а в случая ни е и по пътя точно напред. До Триград имаме към 12-14 километра, около 3-4 часа път ни чака все още. Сега е вече 14:30 и сме доста гладни и уморени, възползваме се от хижата.

Отнема ни доста време, докато си поръчаме, приготвят и консумираме всичко каквото сме си избрали. Всъщност си беше цяло мега-угощение.
Аламинути, скара, яйца, миш-маш, гледаме да е нещо ставащо по-бързо.
Бира и кола от бюфета веднага и се настаняваме от вън на масите и сянка.
Дори и да ни бе планиран и по заявка обяда, пак щяха да отидат 1:30ч. за всичко това, както се получи. Починахме и хапнахме доволно, преядохме.

Тръгваме към 16ч. пече и по асфалта нагоре, уж е леко и плавно, а тежи. Все пак добре ни се отрази почивката, иначе съвсем щяхме да се уморим. Насочиха ни, препоръчаха и къща за гости за нощувка вечерта в Триград.
Желанието за приемлива цена, включваща и изпирането на дрехите, бе прието. Така вече оставаше само да стигнем до там, по-навреме.

Пътя нататък ми е познат, но едно е с кола, а съвсем друго пеш, друга си е тръпката от цялата красота на местата през които минаваш и виждаш.По пътя се минава покрай и през махали, ниви, ливади, рибарници, кошари. Има доста заведения, места за почивка с чешми и беседки, стават за подслон. Голямата красота обаче си остава ждрелото на реката, скалите.

Още след първия завой започват, заведение, чешма и беседка, красиво. Нататък след следващите завои махали с накацали по склона къщи. При и покрай реката изградени нови и преустроени от стари къщи заведения. На някои всичко изглежда красиво и хармонично, другаде лъскавото дразни.
Правим кратки почивки на половин час, че се набиват краката по асфалта. Слънцето вече не е така силно, а и доста често сме в сянка от склоновете.
Навлизаме в ждрелото и почти го изгубваме „ Райчо”. Колоната се дели, разкъсва Павел и Косьо са все по-често доста напред. Настигаме ги като се спрат да починат при чешма и пейки, вече след втория час. Преди тунела и пещерата дръпнаха доста напред, но се разбрахме да ни чакат на хижата.
Четиримата се движим почти заедно,но на значително разстояние един от друг, като си разменяме местата. Получава се редуване отпред, посредата и в края. През тунела палим челниците и изчакахме да няма и да не се чува да идват коли от някъде, тогава минаваме. Стана добре и без инциденти.

Към 19ч. спираме за почивка по-дълга при пещерата, дори похапваме по нещо за сила. Всичко вече е затворено и няма никой тук. Не след дълго обаче се появява служителка с кола, явно и трябва нещо, взема го и си тръгва. Малко след това потегляме и ние, отпочинали вече, но не съвсем.
На финалната права сме вече, музея на мечката, музика и шум до дупка. Завихрил се е голям купон-банкет, не е сватба, но е голяма олелия и коли.

На разклона за хижата се събираме всички заедно, ние на ход без да спираме там. В селото продължаваме по асфалта към центъра нагоре. За къщата май трябваше да завием в ляво и по дървения мост през реката. Объркване, но всъщност добре че стана така. Успяхме да си напазарим от магазин в центъра продуктите които ще ни са необходими за утре. Забавяме се малко, защото се чудим дали да не останем в друга къща която ни предложиха. Цената и това което предлагаха не ни устройваше.

Минава 20 часа докато се върнем обратно и преминем реката по римския мост, за да стигнем до къщата, дори стана и 30. Хазяйката ни пресрещна.
Настаняваме се, всичко е отлично. Минаваме през банята и е добре че има на всеки етаж става бързо. После дрехите ни в пералнята, с тях повече не се занимаваме. В къщата е настанено и семейство с дъщеря, поделяме си с тях трапезарията и камината. Приготвяме си и консумираме вечерята. Скарата работи на пълни обороти, няма празно място, сваляш, поставяш.
С Косьо удряме и по някоя глътка ракия за аператив, само ние сме баш пиячите. Бирата не се брои, но и тук само щерката се включва за адет.

Отново има събрани доста гъби от различни видове, повечето ги намериха Павел и Стефан по пътя към х.Орфей, след това май не отрязоха други. Сега малък спор с хазяйката, не дава да ги правим, да не са отровни нещо.
Вярно права си е жената,гости сме в нейната къща. Гарантираме че са ядливи манатарки, сърнели, печурки. Приготвят ги момчетата. После всички си хапваме и от тях. Приятно прекарана вечер. До 23ч. сме легнали.
Съб Мар 12, 2016 9:23 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
gundu



Регистриран на: 18 Фев 2012
Мнения: 181
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
todor__x написа:
.... карта и описание този дол го дават да е Черни/Катран-ч-ов/........

......Това че асфалта по който дойдохме не се поддържа си го обяснявам с липсата на средства, но е и вероятно защото минава през резерват. Все пак не смятам, че ще са необходими кой знае колко много пари да се оправи.
Така навярно би привлякло повече посетители, а има какво да се види. .......


Малко инфо и от мен. Името на рекичката покрай която се върви след Дженевра е Катранжидере. Така е нанесена на картите и така я знаят местните хора.

Поддръжката на асфалта е спряна съвсем умишлено заради резервата "Кастракли" още преди доста години. По принцип Е8 е минавал точно от там. Впоследствие стават 4-5 срутвания на скали и две от тях са много сериозни. Туристическия маршрут е затворен официално, заради опасноста от падащи камъни и сложното преминаване най-вече през двете големи срутища, а Е8 е преместен по така наречената Южнородопска екопътека през Дяволския мост-Борино-Орфей. През 2003-2004г. до към 2011г. преминаването през срутищата на Кастракли си беше наистина тръпка и половина. През 2005г. наводненията отнесоха дървените мостчета на пътеката към Дяволския мост и преминаването от там стана приключение Very Happy . Преди 2-3 години някой взе някакви пари, явно по европейски програми и за най-голяма изненада даже свърши някаква работа и то доста добра - пътя през Кастракли беше направен като чудесна паркова пътека, а срутищата подравнени и съвсем проходими даже и за велотуризъм. Самия асфалтов път поне до скоро нямаше никакви идеи да се почиства и прави проходим за коли и... по мое скромно мнение така трябва и да си остане Wink , а който иска да иде по тия хубави места - Тешел-Орфей-Тешел е чудесна еднодневна раходка на кракомобил Very Happy .

След Тешел, по мои непроверени на 100% данни, Е8 първоначално не е минавал през Триград. Е8 е бил маркиран по Чаир дере, после по едно дере вляво (маркировката и сега си седи) и се стига до изоставеното сега с.Чамла -Мугла и нататък. Надявам се някой ден да го разгледам това трасе Чаир дере - Чамла, зашото то със сигурност е от категорията "Само за ценители" Very Happy Very Happy Very Happy

Янииии... давай продължениетооооо.... Добре пишете и двамата, та не ни мъчете да чакаме много. Very Happy Very Happy Very Happy Very Happy

_________________
ТУРИСТ - ЗДРАВИ КРАКА, ШИРОКА ДУША, РАНИЦА НА ГЪРБА...... И ПРАЗНА ГЛАВА,..
Съб Мар 12, 2016 8:32 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ivailo.hr



Регистриран на: 22 Мар 2010
Мнения: 1355
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Е8 има три трасета от излизането си на асфалтов път 197 (Г. Делчев - Доспат - Девин) до Триград без да броим вече споменатите през Борино и Чаирдере:
1. Тешел - Триградско ждрело - Триград
2. Тешел - Буйновско ждрело - Ягодинска пещера - Ягодина - Триград
3. Тешел - джамия на Гьоврен - високото в посока Ягодина - сливане с трасето минаващо през Ягодина след селото в посока Триград

В момента според мен, съдейки по това, откъде маркировката е подновена през 2004/5 г. с табели тип "МОСВ", магистралното трасе е 2. То дава възможност да се видят като че ли най-много интересни неща: Вълчият скок в Буйновското ждрело - Ягодинската пешера - панорамната площадка "Орлово око" (извън маршрута, но наблизо) и Триградското ждрело отгоре (извън маршрута, но наблизо). Самото Триградско ждрело и пещерата Дяволското гърло лесно могат да бъдат разгледани, като човек се върне малко назад, след като слезе на асфалтовия път за Триград.
Предстои да бъде проверено, доколко съществува трасе 3. Началната марка на разклона при джамията я има, а оттам нагоре знаят само оня отгоре и група съветски учени. Very Happy
Пон Мар 14, 2016 11:47 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
gundu



Регистриран на: 18 Фев 2012
Мнения: 181
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
ivailo.hr написа:
.........2. Тешел - Буйновско ждрело - Ягодинска пещера - Ягодина - Триград.........
В момента според мен, съдейки по това, откъде маркировката е подновена през 2004/5 г. с табели тип "МОСВ", магистралното трасе е 2. ................


Като съвременно трасе наистина това би трябвало да е така.
Има обаче и един интересен въпрос - от през къде е било трасето на Е8 от/за Ягодина, Триград, Тешел от/за Орфей след 2005г. до 2013г? През Кстракли е официално затворено, а през Дяволския мост и Борино е отнесено от вихъра. Very Happy Very Happy Very Happy
Всъщност при използване на пътеката през Дяволския мост, Тешел по принцип отпада като точка на преминаване от или за Ягодина и Буйновско ждрело от или за Орфей.

_________________
ТУРИСТ - ЗДРАВИ КРАКА, ШИРОКА ДУША, РАНИЦА НА ГЪРБА...... И ПРАЗНА ГЛАВА,..
Пон Мар 14, 2016 9:40 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
rumi_xristova



Регистриран на: 12 Мар 2012
Мнения: 139

Мнение Пътепис Отговорете с цитат
И така, нещо доста се позабрави за Е-8. Мисля, че е време да си го припомним. Very Happy
През последните месеци, малко по малко, направих нещо за което баща ми все ме молеше, а аз все не намирах време.
Преписах неговият разказ за преминаването ни по Е-8 - Рила-Родопи, от варианта на хартия в тетрадката в напечатан вид в блог, като добавих снимки, съобразявайки се с текста. Та ето линк за блога и първия завършен разказ за минаването ни през лятото на 2014 год. по Е-8:

http://rila-rodopi-e8.blogspot.bg/
Нед Мар 19, 2017 8:42 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rain



Регистриран на: 03 Юли 2013
Мнения: 652
Местожителство: Стара Загора-София

Мнение Re: Пътепис Отговорете с цитат
rumi_xristova написа:
И така, нещо доста се позабрави за Е-8. Мисля, че е време да си го припомним. Very Happy
През последните месеци, малко по малко, направих нещо за което баща ми все ме молеше, а аз все не намирах време.
Преписах неговият разказ за преминаването ни по Е-8 - Рила-Родопи, от варианта на хартия в тетрадката в напечатан вид в блог, като добавих снимки, съобразявайки се с текста. Та ето линк за блога и първия завършен разказ за минаването ни през лятото на 2014 год. по Е-8:

http://rila-rodopi-e8.blogspot.bg/


Браво,Руми! Да си жива и здрава!
Светла е паметта на Тошко!

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=edqH0ofRQrM
Пон Мар 20, 2017 9:36 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » E-8 Рила-Родопи Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6
Страница 6 от 6

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov