ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Изсъхват над 100 000 декара изкуствени гори
Иди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Обща дискусия Предишната тема
Следващата тема
Изсъхват над 100 000 декара изкуствени гори
Автор Съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2198
Местожителство: София

Мнение Изсъхват над 100 000 декара изкуствени гори Отговорете с цитат
http://bnr.bg/post/100842467/inj-cenov-izsahvat-nad-100-000-dekara-izkustveni-gori-darvesinata-im-veche-e-usvoena-na-70

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Чет Юни 15, 2017 5:11 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
alfa



Регистриран на: 10 Юни 2017
Мнения: 6

Мнение Отговорете с цитат
Закъсняла работа, но по-добре късно, отколкото никога.
Който е минавал през резервата Бистришко бранище е видял последиците от смерча. Само ще кажа че оцелелите дървета са широколистни. Иглолистните са красиви, но след като свършат работата си по стабилизиране на почвата е добре да бъдат заменени. Имаме достатъчно традиционни широколистни видове. Много хора ще ревнат срещу сечта, но...всяка жаба (иглолистна или щироколистна имам предвид) да си знае гьола.
Чет Юни 15, 2017 7:26 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 5119

Мнение Отговорете с цитат
Ако ще гледаме жабата, Бистришко бранище не е място за широколистни дървета.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Чет Юни 15, 2017 9:33 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2198
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
dido написа:
Ако ще гледаме жабата, Бистришко бранище не е място за широколистни дървета.

Да, наистина -- горския пояс в Бистришко бранище е разположен предимно между 1400 и 1800 m н.в., където би трябвало да преобладават иглолистни видове. Освен това е добре известно, че, поради някои особености в микроклимата на Витоша, климатичните пояси са отместени надолу, особено на източните, северните и западните ѝ склонове, нещо което допълнително смъква горната граница на пояса широколистна гора.

Гората в Бистришко бранище е резултат от залесяване, проведено в периода от 1935 до 1939 г. Тогава във Витоша са залесени общо 750 ха иглолистни гори от бял бор, смърч и бяла мура, както и са възобновени други 200 ха гори. В Бистришко бранище, по една или друга причина, е залесявано предимно със смърч. Смърчът се отличава с по-голяма височина (до 95 m) в сравнение с белия бор (до 50 m) и бялата мура (до 35 m), както и с по-плитка коренова система от тях. Друга негова особеност е, че расте най-бързо между 40 и 60-та година от своя растеж, т.е. конкретно в Бистришко бранище -- в периода от 1975 до 1999 г. Имайки предвид всички тези фактори, пораженията от смерчът през пролетта на 2001 г. са били по-скоро предопределени отколкото неочаквани. Да, силна беше бурята (помня я и бях пряк свидетел в района над с. Железница), но и гората точно тогава е била най-уязвима, съставена предимно от неотдавна бързо "изкласили" дървета. Би могло да се каже, че това е била една заложена от човека бомба със закъснител. Поради това, взетото след 2001 г. решение да не бъдат разчистени повалените дървета би могло да бъде разглеждано и като проява на безхаберие и безотговорност, пък били те и законосъобразни...

Ботаниците вероятно биха могли да разяснят повече подробности. На мен лично ми е любопитно да узная как и защо е било взето решението да се залесява точно със смърч в Бистришко бранище. А също и дали при залесяванията, провеждани в наши дни, биват взимани под внимание гореспоменатите фактори?

Филолозите пък биха могли да споделят има ли някаква етимологична връзка между думите смерч и смърч... Smile

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Чет Юни 15, 2017 10:23 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 5119

Мнение Отговорете с цитат
vedrin написа:
На мен лично ми е любопитно да узная как и защо е било взето решението да се залесява точно със смърч в Бистришко бранище. А също и дали при залесяванията, провеждани в наши дни, биват взимани под внимание гореспоменатите фактори?


Срещал съм нейде из книгите, че според поленовите проби Витошката гора преди човекът да обезлеси планината е била основно смърч. Вероятно затова залесяването е било основно с този вид.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Пет Юни 16, 2017 1:49 am; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Юни 15, 2017 11:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2198
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
dido написа:
vedrin написа:
На мен лично ми е любопитно да узная как и защо е било взето решението да се залесява точно със смърч в Бистришко бранище. А също и дали при залесяванията, провеждани в наши дни, биват взимани под внимание гореспоменатите фактори?


Срещал съм нейде из книгите, че според поленовите проби Витошката гора преди човекат да обезлеси планината е била основно смърч. Вероятно затова залесяването е било основно с този вид.

Видях една отдавнашна пращулка във форума, която ме отведе до статията на Йордан Цветков "Еволюция на ландшафтите в планината Витоша". Прочетох я с интерес и научих някои нови за мен неща. Бих споменал тук разграничаването на следните 4 фази, през които е преминало развитието на растителността и ландшафтите на Витоша:

1. Фаза на смесени широколистни термофилни гори и на брезово-лескови съобщества (до преди около 5000 години)
2. Фаза на габърови и иглолистни гори (до преди около 2500 години)
3. Фаза на букови и иглолистни гори (последните 2500 години)
4. Фаза на деградация на горската растителност и снижаване на горната граница на гората (последните до 2000 години).

Интересно е, че според цитираните в статията изследвания, до преди около 5000 години Витоша и Стара Планина "не са имали формиран ясно изразен иглолистен пояс и са заемали междинно положение между по-южните Рила и Пирин, където той е бил формиран от Abies (ела) и Pinus (бор), и по-северните Карпати, където той е бил формиран от Picea (смърч)". По време на втората фаза "във високите части се е формирал иглолистен пояс с участието на ела и смърч, като смърчът е имал по-голямо разпространение по северните склонове, а елата – по южните. Така по това време на Витоша е съществувала следната височинна поясност: пояс на смесените широколистни гори, габъров пояс, габърово-елов пояс, смърчово-елов пояс. Като примес в габъровите и иглолистните гори се е срещал и букът (Fagus), чиято поява в поленовите спектри се отбелязва именно през тази фаза. По-голямо е неговото участие само в диаграмата под Резньовете, където той има почти равен дял с Carpinus betulus и Abies. Участието на Pinus е било по-ограничено, но над горната граница на гората е съществувал пояс от тревно-храстова растителност, в която се предполага участието на клека (Pinus mugo). В торфището под Резньовете са открити макроостанки от клекова дървесина на дълбочина 135 cm (т. е. от самото началото на тази фаза), когато се отбелязва максимум в участието на Pinus. Разпространението на Juniperus в този пояс е било по-слабо, отколкото в по-късно време. Тревната растителност над горския пояс е била представена от Poaceae и Cyperaceae. Горната граница на гората се предполага, че е била на около 1800–1900 m, а клекът вероятно се е изкачвал и по-високо до около – 2000 m. Долната граница на иглолистните гори в северозападната част вероятно е била на около 1500 m (Филипович, 1988а)." През третата фаза "се отбелязва експанзия на Fagus (неговата експанзия започва след максимума на елата), който, от една страна, стеснява разпространението на Caprinus betulus (обикновен габър) до по-ниска надморска височина, а от друга, разпространението на иглолистните гори до по-високи. Отбелязва се, че разпространението на бука е станало най-вече за сметка на елата и по-малко за сметка на габъра и смърча, като съобществата на последния са се запазили в най-високите части на горския пояс. [...] През този период растителността и ландшафтите на Витоша придобиват съвременния си облик, който се характеризира със значително обезлесяване на планината, и особено нейните южни склонове. Горната граница на горите на много места се снижава значително, а в субалпийския пояс, в резултат на антропогенната дейност, почти напълно изчезва клекът." През последната фаза "разширението на буковите гори е било двупосочно, както за сметка на габъра, така и за сметка на смърча и елата, което довело до съкращаване и разкъсване на пояса на иглолистните гори."

В края на статията ми направи впечатление един от основните изводи: "На този етап се счита, че всички основни еволюционни изменения през холоцена на Витоша, свързани с експанзия или ограничаване на разпространението на основните растителни видове, са се осъществили под влиянието на естествени фактори. Единствено почти пълното изчезване на клека (Pinus mugo) в субалпийския пояс на Витоша се отдава изцяло на антропогенната дейност (Филипович, 1988а)."

Излиза, че смърчът е бил в отстъпление на Витоша през последните над 2000 години, при това вероятно в резултат на предимно естествени процеси. Може би в такъв случай е щяло да бъде по-добре, поне в по-ниската част на Бистришко бранище, да се залесява с бук вместо със смърч, а по-нагоре с ела и смърч (вместо само смърч), ако целта е била да се придържаме към природосъобразността. От друга страна обаче, голяма част от цитираните изследвания са били направени едва около 40-50 години след въпросното залесяване...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Пет Юни 16, 2017 1:18 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
dido



Регистриран на: 03 Яну 2007
Мнения: 5119

Мнение Отговорете с цитат
Витоша да се е оголила тотално по естествени причини последните 2000 години някакси не ми се вярва, ако и това да е един от основните изводи (неясно на каква база е направен). Виж, ако паленето на храстите и гората от Бистришките и Железнишките пастири ги пишат естествена причина, то извода е верен.

Смърча що да е в отстъпление? Елата е в отстъпление за сметка на бука. Тая деградация е въобще на гората, вероятно както горе писах - антропогенна. До него момент според фазите излиза да е в настъпление, вероятно поради захлаждане на климата.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy
Пет Юни 16, 2017 2:05 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя ICQ Номер
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2198
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Ако някой разполага с копиe на някой от следните трудове, бих бил благодарен да го сподели:
  • Тонков, С., E. Божилова. Следледникова история на смърчовите гори в Северозападна Рила. – В: Раев, И. (ред.). Природна среда и структура на смърчовите гори в Рила планина. София-Москва, Pensoft, 2006.
  • Филипович, Л. Палинологично проучване на торфището под Резньовете на Витоша. – Горскостопанска наука, 3, 1981.
  • Филипович, Л. Палинологично проучване на торфището над х. Кумата на Витоша. – Фитология, 21, 1982.
  • Филипович, Л. Палинологични проучвания на торфища по южните склонове на Витоша. – Горскостопанска наука, 2, 1985.
  • Филипович, Л., В. Стоянова. Палинологично проучване на торфището около изворите на Владайска река. – Горскостопанска наука, 6, 1984.
  • Филипович, Л. История на горската растителност по високите части на Витоша през късното следледниково време. – Фитология, 34, 1988.
  • Филипович, Л. Антропогенно влияние върху развитието на растителността по високите части на Витоша през късното следледниково време. – Фитология, 35, 1988.


_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Пет Юни 16, 2017 2:24 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
ДИАНА



Регистриран на: 23 Май 2009
Мнения: 552
Местожителство: ПЛОВДИВ

Мнение ГЪБА унищожава иглолистната гора в Смолянско Отговорете с цитат
Наскоро, при обиколките из Смолянско, тази обезпокояваща и тъжна гледка - кафяви петна изсъхнала иглолистна гора сред здравата,
се виждаше на много места в планината.

Жената, която работи на „Момчилова крепост“ каза, че загивал основно белият бор, а черният бил по-устойчив.
Освен корояди, сега и някаква гъба била причина за загиване на гората. Разпространявала се бързо и благоприятно заради затоплянето!

Седмица по-късно видях същите кафяви петна изсъхнало и край Юндола. На Юндола има тераси с ново иглолистно залесяване,
но не съм видяла отблизо, за да кажа какво се залесява.

Ето инфото от Смолян: http://smolyanpress.net/?p=68632

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Пет Юни 16, 2017 10:05 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Sineva



Регистриран на: 21 Ное 2007
Мнения: 350

Мнение Отговорете с цитат
vedrin написа:
Поради това, взетото след 2001 г. решение да не бъдат разчистени повалените дървета би могло да бъде разглеждано и като проява на безхаберие и безотговорност, пък били те и законосъобразни...


По мои впечатления проблемът с управленските действия и бездействия след смерча в Бистришко бранище има поне две фази във времето. Първата е тази на решението да не се изнесат повалените дървета. В личен разговор един от участвалите като експерти във вземането му ми е споделял, че никой от групата не е очаквал да последва повсеместно съхнене. Впрочем тези хора и до днес са между най-дейните водачи на природозащитното движение, но така и не признаха публично отговорността си за решението от 2001 година. Втората фаза идва по-късно, когато започва съхненето извън поломената гора. Като предпазна мярка против евентуални разрушителни развития е трябвало да се провежда непрекъснат мониторинг от страна на специализирани научни институции, но... от определен момент нататък той е бил негласно изоставен. За дълъг период през 2003 и 2004 години натоварените със задачата не са си изпълнявали задълженията. Едва когато през есента на 2004 година съхненето взе застрашителен размах и отговорните за мониторинга бяха изправени пред гнева на гражданите и интереса на медиите, започнаха "бързи" мероприятия, които целяха да създадат привидността, че специалистите следят процеса и единственото правилно действие е пълното бездействие. Парадоксално е, но към онзи момент бездействието може би вече имаше някаква логика, защото от една страна експертите бяха компрометирани и стойността на изводите и предписанията им беше съмнителна, а от друга поразените площи бяха толкова големи, че изнасянето на дървесината щеше да е равнозначно на пълно оголване на огромна част от строг резерват с възможни последствия за статута му. Кратка история на станалото и нестаналото до есента на 2004 година:

Съдбата на Бистришко бранище според РИОСВ - София
Пет Юни 16, 2017 11:43 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mom4i



Регистриран на: 05 Авг 2014
Мнения: 271

Мнение Отговорете с цитат
Ха, винаги съм си мислел, че смърчовата гора в Бистришко Бранище е естествена, и именно с това е толкова ценна (че да стане биосферен резерват, дори по програма на ЮНЕСКО...).

Просто пресечения терен я е опазил от изсичането.

Няма как да е залесен през 30те години, защото тогава е бил обявен за резеват (1934 г. заедно с обявяванетоа на Витоша за парк), и тогава още горите са били вековни Smile

Залесявано е тогава по Витоша, да, но не в резервата. Иначе около Бай Кръстьо и нагоре, всичко е изкуствено, известно е че са падали лавини там преди да го залесят .
Пет Юни 16, 2017 2:42 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1185

Мнение Отговорете с цитат
Ще си позволя да кажа някои неща за тази Бистришка гора, тъй като съм бистричанин по майчина линия, и ако има място, което да съм му изходил всеки квадратен метър десетки пъти / не говорим за трите пътеки през него, а всеки дол и дърво / това място е тази гора. Чудни манатарки, златен пачи крак, анасонлии печурки, бяха на много леговища и най-вече около Мечото дере, където и мечките /2/ беа много кротки. Имам доста дни, прекарани в нея от ученик, та даже си бяхме направили землянка на 1600 м.н.в. , и после постоянно ежеседмично ходене - лято, зима и есен, като любим маршрут Бистрица - през нея- Черни връх - Скохарника - оттам направо надолу без пътека през гората - Бистрица / Петър Стоянов, бившият президент, също беше редовен в ходенето през Бистришката гора / Те така се събират поне 200 дни прекарани в нея, докато се събори от смерча. Това беше най-красивата иглолистна тора, на север от Рила-Пирин.
Най-голямата / около 70 % / част от гората над 1400 м.н.в. не е залесена преди стотина години, както представят нещата по-горе може би някои цитати от лесовъди, а е на около 350 години, които пръстени по паднали дървета съм броил на много места в гората. Т.е гората е от 1650 -1700 година, когато е бил малкият ледников период и климатът е бил по-студен.
По разкази от селото, навремето горите в тази част на Витоша са били естествени и смърчови. Има стари коларски пътища, които могат да се забележат при излизане от пътеките в старата част / многовековната / на гората, но се е сякло много малко, само отделни дървета.
Със затопляне на климата, неизбежно е умирането на смърча и елата във Витоша, унищожавани от корояда- пантограф. Преди стотина години, по спомени от стари хора в Бистрица, това е станало с гората над Железница, която сега е напълно букова. В долната й част под х. Физкултурник е саден изкуствено бор, който си личи, но нагоре към високите части, букът е заместил иглолистните.
Същият лесоповал, някои го помнят, имаже и на Ветровала и Морените, преди 40 години. Сега бавно загиват и смърчовите островчета около Алеко.
Няколко пъти минавах през повалената Бистришка гора, преди пожара. Дърветата са изтръгнали и почвата от основата си, образувал се беше хаос от отвесни коренища със земя, големи колкото къщи, и това едно до друго с километри, много трудно за преминаване, което ставаше повече върху падналите стъбла. Клекинг, в стократен размер. Рядко имаше дърво под 200 години, преброено по кръговете им.
Всичко - животни, гъби - изчезна. Цялата земя е извадена до скала. След пожара, местността е толкова тъжна, че не ми се минава вече.
Просто си замина, един остатък от старото климатично време, който никога няма да се възпроизведе отново, преди друга климатична промяна.Ще запомня винаги, играта на слънцето под вековните смърчове, в завойчетата с меките борови иглички на пътеката, между трите мостчета...

_________________
https://blogailiev.blogspot.com/2016/10/14.html

Последната промяна е направена от аngel на Пет Юни 16, 2017 3:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пет Юни 16, 2017 2:56 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Sineva



Регистриран на: 21 Ное 2007
Мнения: 350

Мнение Отговорете с цитат
mom4i написа:
Ха, винаги съм си мислел, че смърчовата гора в Бистришко Бранище е естествена, и именно с това е толкова ценна (че да стане биосферен резерват, дори по програма на ЮНЕСКО...).


Една не най-важна уговорка. Биосферен резерват по Програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО не е резерват в смисъла на българския Закон за защитените територии, в който е забранена всякаква човешка дейност освен научни изследвания и преминаване на хора само по означени маршрути. Биосферният резерват е по-скоро престижен, символичен статут на територия, която има ядро с много висока степен на защита (включително от вида на резерватите според Закона за защитените територии), буферна зона, която допуска ограничено природосъобразно икономическо използване и прилича на нашите природни паркове, и преходна зона, включваща населени места със селскостопанска дейност. Повече за биосферните резервати - тук.

П. п. Ако структурата на биосферния резерват беше напълно приложена във Витоша, то тя можеше да включва цялата територия на природния парк плюс част от землищата на селата в подножието на планината.
Пет Юни 16, 2017 2:59 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mom4i



Регистриран на: 05 Авг 2014
Мнения: 271

Мнение Отговорете с цитат
Брях, че повечето от нашите "биосферни резервати" са създадени преди да стартира този проект на ЮНЕСКО през 1970 г. Smile

Просто в него са влезли някои от съществуващите.

А Бистришко Бранище си е точно резерват от тези с най-строг режим, по нашето законодателство, тук и нямам капка съмнение.

Ако не покрай друго, покрай катеренето по Резньовете съм го разбрал Smile
Пет Юни 16, 2017 3:22 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Sineva



Регистриран на: 21 Ное 2007
Мнения: 350

Мнение Отговорете с цитат
Да, за "биосферни резервати" у нас са обявени само съществуващи резервати по смисъла на Закона за защитените територии, а те не са биосферни резервати с буферна и преходна зони и населени места.


Последната промяна е направена от Sineva на Пет Юни 16, 2017 4:42 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Пет Юни 16, 2017 3:26 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Обща дискусия Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща
Страница 1 от 4

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov