ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Въпросче към алпинистите
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Предишната тема
Следващата тема
Въпросче към алпинистите
Автор Съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 1925
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Малко встрани от темата, но все пак донейде свързано с нея е и името на Хелмут Брокс, също родом от Русе (1895 г.), вероятно малко по-възрастен от Пепи Енглиш. Миналата година (05.06.2015 ), по случай 120-годишнината от рождението му, излезе хубава статия за него в русенския вестник Бряг:

Алеко Константинов запали искрата, Хелмут Брокс разгоря огъня

В нея между другото четем:

"През 1908 г. Брокс с група приятели - Константин Мазнев, Васил Кулев, Арман Адолф Пришак и Борис Корабов, син на индустриалеца Стефан Корабов, създават ученическото туристическо дружество "Геолог" (първооснова на Юношеския Туристически Съюз в България). Две години по-късно организират първите катерачни упражнения в околностите на село Кула, близо до пещерата “Света Петка“. Те намират една скала, висока 10-15 метра, и започват тренировки. Хелмут Брокс си спомня: “Искахме да направим катерачни упражнения, за каквито бяхме чували и чели, че се практикуват на Запад, но въжето повече ни пречеше и скоро го захвърлихме“. Тези русенски младежи стават пионери в катерачната техника у нас, а скалата Дикили Таш - първият катерачен обект в историята на българския алпинизъм.

[...]

След войната [Първата световна война, бел. моя] заминава във Фрайберг – Саксония, за да следва минно инженерство. По време на студентските си години той покорява върховете Глосглокнер, Брокен, Гросвенедигер, Цукор хютел, Петра Марс в Ризенгебирген, Хонщайн - Ердебирге, Туренген велд. Той е първият българин, покорил втория по височина връх в Алпите, Глосглокнер.

[...]

През 1934 г. инж. Брокс, заедно с туристи от Перник и Самоков, построяват първия каменен заслон "Мальовица", основа на сегашната хижа.
"
Чет Апр 21, 2016 12:15 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
pux



Регистриран на: 18 Ное 2009
Мнения: 70

Мнение Отговорете с цитат
mom4i написа:
...Румен Дамянов си призна, че образа на "самоковеца" е сборен от няколко подобни истории, по разкази на човек преживял онези времена, така че не трябва да се търси 100% съвпадение...

Very Happy Кога пък си призна? Да не би да е казал така, само и само да спрат да ровят нахалниците ...
Пет Апр 22, 2016 3:39 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mom4i



Регистриран на: 05 Авг 2014
Мнения: 219

Мнение Отговорете с цитат
Каза ми го Smile

Напротив, доволен е, че се разровиха "нахалниците" и възстановиха част от истината...
Нед Апр 24, 2016 2:17 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 1925
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Докато преглеждах и сканирах новоизровени стари книжки на сп. "Български турист" попаднах на следния текст в статията на Стефан Попов "България привлича":

«По-специална е статията на именития италиански алпинистъ, председателя на туринската секция на Италианския Алпийски клубъ, r. инж. Петро Жилионе, поместена подъ надсловъ "Скали въ България", въ последния брой (10, стр. 377 и сл.) на „Ривиста менсиле". Заедно съ председателя на Чехословашкия Алпийски клубъ, Рудолфъ Пилатъ, авторътъ е rостувалъ на Българския Алпийски клубъ и, придруженъ отъ П. Енrлишъ, е извършилъ изкачвания въ Лакатникъ, Черната скала, и групата Мальовица-Орловеца. Описанието му е конкретно, но все пакъ изпъстрено съ сравнения. Една rрешка на автора, че хижите Мальовица, Скакавица и пр., са построени отъ Българския Алпийски клубъ, сме rотови да я отдадемъ повече на незапомняне, отколкото на лоша информация. Статията е придружена съ една скица отъ автора на северната стена на Орловецъ, изкачена отъ гостите, заедно съ Енглишъ. Какви са впечатленията му отъ рилските скали личи отъ факта, че той ги причислява по известната италиянска скала къмъ тези отъ 4--6-ия градусъ мъчнотии. Можемъ впрочемъ да се надяваме, че тя ще предизвика интересъ въ италиянските алпийски кръгове и отъ Италия ще започнатъ също да пристиrатъ гости на бълrарските планини.»

Източник: сп. Български турист, книжка 2, февруарий 1938 г.

Друга любопитна подробност откриваме в сп. Български турист, книжка 3-4, март-април 1937 г.:

«Клубътъ на чехословашките алпинисти, елитната планинарска организация въ Чехия, дава следнитъ цифри за своята дейность презъ 1936 r.: клубътъ има централа въ Прага съ 344 члена и три секции въ Бърно (89 члена), Пилзенъ (44) и Храдецъ Кралове (34). Общиятъ брой на членовете е 566, отъ които 23 въ чужбина и 18 дописници (1 за България - Енглишъ отъ Б. А. К.). Даже и този клубъ е получилъ субсидия отъ чешката държава въ размеръ на лева 20.000. Клубътъ издава "Вестникъ", едно много добре подържано списание, отъ което личи, че неговата дейность се развива изключително по високите чехски и европейски планини.»

С достатъчно любопитство и късмет, вероятно е възможно да бъдат намерени дописките на Пепи Енглиш в изданието на Клуба на чехословашките алпинисти "Вестник", така че да прочетем и нещо писано от него, не само за него. Smile

Апропо -- да взема и аз да задам най-сетне един въпрос към алпинистите: не би ли било уместно да издирите, сканирате и публикувате всички стари печатни издания на Б.А.К.? Сещам се например за "Известия" и "Годишник":





Завършвам с кратък откъс от статията на В. А. Радев "Из непознатата Рила", публикувана в сп. Български турист, книжка 10, декемврий 1937 г., където Пепи Енглиш също е споменат, при това като нарицателно (нещо, което в по-ново време се случва и с Ксерокс, но то е име фирма, а не на човек, а пък откривателят на ефекта - Георги Наджаков - не се радва на чак такава известност и чест...).

«Може би имаше десеть и повече години отъ когато поrледътъ ми не беше се плъзгалъ по тъмно-синята повърхность на Смрадливото езеро. Затова съ ожесточение увещавахъ цялата малка група, излезла само съ по една круша на приятна разходка до билото между Рибните и Смрадлйо - че спускането до последния е проста работа, че изкачването после къмъ Джендема е въпросъ само на половинъ часъ и че следъ това, като хванемъ билото въ лево, въ лево, в лево - ще се спуснемъ при нашите рибари рано, рано, преди объдъ и няма да изпуснемъ пастървата. Уви, - на въдицата се хвана само моятъ драгъ приятель и съгражданинъ бай Георги отъ семинарията. Тръгнахме. И тъкмо бай Георги е свидетель, че наистина спускането беше проста работа. Е, разбира се, имаше тукъ-тамъ "ловене за борчето", тукъ-тамъ участвуваха въ маршрута освенъ краката и ръцете още и някои други части на тялото, тукъ-тамъ имаше напредване система „Пепи Енглишъ" - но всичкото това най-после не попречи ни на двамата "алпинисти" да се доближимъ до спасителния брягъ на най-голямото рилско езеро и на вълшебната поляна край същото да се опиваме отъ сините му води. "Да се опиваме" - значи, да го гледаме: за истинско опиване си имахме други води и то не въ езеро.»

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Пет Юли 28, 2017 6:38 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 1925
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Посещението на Пиеро Жилионе (Piero Ghiglione) и Рудолф Пилат (Rudolf Pilát) в България през юли 1936 г. е отразено по следния начин в чехословашкия Věstník klubů alpistu československých, брой 5, от септември-октомври 1936 г., стр. 96-97:





Горната дописка е подписана с инициалите RP, които вероятно са на Рудолф Пилат. Оставям ви сами да се досетите какво може да е Čansko Rije. Отне ми известно време докато загрея. Smile

Няколко месеца по-късно, в брой 2, от март-април 1937 г. на същото издание, на стр. 37 се съобщава за приемането на Joseph Englisch за член-кореспондент на Чехословашкия алпийски клуб, като между другото е споменато, че, цитирам, "той е най-добрия български алпинист, направил повече от 60 премиерни изкачвания в родните му планини".



Впрочем, член-кореспондент на Чехословашкия алпийски клуб е бил и Пиеро Жилионе, а по-късно той е станал и редовен член, както научаваме от брой 2, март-април 1938 г. на същото издание, стр. 37-38.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Нед Юли 30, 2017 3:50 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5
Страница 5 от 5

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov