ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Въпросче към алпинистите
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Предишната тема
Следващата тема
Въпросче към алпинистите
Автор Съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2472
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Малко встрани от темата, но все пак донейде свързано с нея е и името на Хелмут Брокс, също родом от Русе (1895 г.), вероятно малко по-възрастен от Пепи Енглиш. Миналата година (05.06.2015 ), по случай 120-годишнината от рождението му, излезе хубава статия за него в русенския вестник Бряг:

Алеко Константинов запали искрата, Хелмут Брокс разгоря огъня

В нея между другото четем:

"През 1908 г. Брокс с група приятели - Константин Мазнев, Васил Кулев, Арман Адолф Пришак и Борис Корабов, син на индустриалеца Стефан Корабов, създават ученическото туристическо дружество "Геолог" (първооснова на Юношеския Туристически Съюз в България). Две години по-късно организират първите катерачни упражнения в околностите на село Кула, близо до пещерата “Света Петка“. Те намират една скала, висока 10-15 метра, и започват тренировки. Хелмут Брокс си спомня: “Искахме да направим катерачни упражнения, за каквито бяхме чували и чели, че се практикуват на Запад, но въжето повече ни пречеше и скоро го захвърлихме“. Тези русенски младежи стават пионери в катерачната техника у нас, а скалата Дикили Таш - първият катерачен обект в историята на българския алпинизъм.

[...]

След войната [Първата световна война, бел. моя] заминава във Фрайберг – Саксония, за да следва минно инженерство. По време на студентските си години той покорява върховете Глосглокнер, Брокен, Гросвенедигер, Цукор хютел, Петра Марс в Ризенгебирген, Хонщайн - Ердебирге, Туренген велд. Той е първият българин, покорил втория по височина връх в Алпите, Глосглокнер.

[...]

През 1934 г. инж. Брокс, заедно с туристи от Перник и Самоков, построяват първия каменен заслон "Мальовица", основа на сегашната хижа.
"
Чет Апр 21, 2016 12:15 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
pux



Регистриран на: 18 Ное 2009
Мнения: 82

Мнение Отговорете с цитат
mom4i написа:
...Румен Дамянов си призна, че образа на "самоковеца" е сборен от няколко подобни истории, по разкази на човек преживял онези времена, така че не трябва да се търси 100% съвпадение...

Very Happy Кога пък си призна? Да не би да е казал така, само и само да спрат да ровят нахалниците ...
Пет Апр 22, 2016 3:39 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mom4i



Регистриран на: 05 Авг 2014
Мнения: 308

Мнение Отговорете с цитат
Каза ми го Smile

Напротив, доволен е, че се разровиха "нахалниците" и възстановиха част от истината...
Нед Апр 24, 2016 2:17 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2472
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Докато преглеждах и сканирах новоизровени стари книжки на сп. "Български турист" попаднах на следния текст в статията на Стефан Попов "България привлича":

«По-специална е статията на именития италиански алпинистъ, председателя на туринската секция на Италианския Алпийски клубъ, r. инж. Петро Жилионе, поместена подъ надсловъ "Скали въ България", въ последния брой (10, стр. 377 и сл.) на „Ривиста менсиле". Заедно съ председателя на Чехословашкия Алпийски клубъ, Рудолфъ Пилатъ, авторътъ е rостувалъ на Българския Алпийски клубъ и, придруженъ отъ П. Енrлишъ, е извършилъ изкачвания въ Лакатникъ, Черната скала, и групата Мальовица-Орловеца. Описанието му е конкретно, но все пакъ изпъстрено съ сравнения. Една rрешка на автора, че хижите Мальовица, Скакавица и пр., са построени отъ Българския Алпийски клубъ, сме rотови да я отдадемъ повече на незапомняне, отколкото на лоша информация. Статията е придружена съ една скица отъ автора на северната стена на Орловецъ, изкачена отъ гостите, заедно съ Енглишъ. Какви са впечатленията му отъ рилските скали личи отъ факта, че той ги причислява по известната италиянска скала къмъ тези отъ 4--6-ия градусъ мъчнотии. Можемъ впрочемъ да се надяваме, че тя ще предизвика интересъ въ италиянските алпийски кръгове и отъ Италия ще започнатъ също да пристиrатъ гости на бълrарските планини.»

Източник: сп. Български турист, книжка 2, февруарий 1938 г.

Друга любопитна подробност откриваме в сп. Български турист, книжка 3-4, март-април 1937 г.:

«Клубътъ на чехословашките алпинисти, елитната планинарска организация въ Чехия, дава следнитъ цифри за своята дейность презъ 1936 r.: клубътъ има централа въ Прага съ 344 члена и три секции въ Бърно (89 члена), Пилзенъ (44) и Храдецъ Кралове (34). Общиятъ брой на членовете е 566, отъ които 23 въ чужбина и 18 дописници (1 за България - Енглишъ отъ Б. А. К.). Даже и този клубъ е получилъ субсидия отъ чешката държава въ размеръ на лева 20.000. Клубътъ издава "Вестникъ", едно много добре подържано списание, отъ което личи, че неговата дейность се развива изключително по високите чехски и европейски планини.»

С достатъчно любопитство и късмет, вероятно е възможно да бъдат намерени дописките на Пепи Енглиш в изданието на Клуба на чехословашките алпинисти "Вестник", така че да прочетем и нещо писано от него, не само за него. Smile

Апропо -- да взема и аз да задам най-сетне един въпрос към алпинистите: не би ли било уместно да издирите, сканирате и публикувате всички стари печатни издания на Б.А.К.? Сещам се например за "Известия" и "Годишник":





Завършвам с кратък откъс от статията на В. А. Радев "Из непознатата Рила", публикувана в сп. Български турист, книжка 10, декемврий 1937 г., където Пепи Енглиш също е споменат, при това като нарицателно (нещо, което в по-ново време се случва и с Ксерокс, но то е име фирма, а не на човек, а пък откривателят на ефекта - Георги Наджаков - не се радва на чак такава известност и чест...).

«Може би имаше десеть и повече години отъ когато поrледътъ ми не беше се плъзгалъ по тъмно-синята повърхность на Смрадливото езеро. Затова съ ожесточение увещавахъ цялата малка група, излезла само съ по една круша на приятна разходка до билото между Рибните и Смрадлйо - че спускането до последния е проста работа, че изкачването после къмъ Джендема е въпросъ само на половинъ часъ и че следъ това, като хванемъ билото въ лево, въ лево, в лево - ще се спуснемъ при нашите рибари рано, рано, преди объдъ и няма да изпуснемъ пастървата. Уви, - на въдицата се хвана само моятъ драгъ приятель и съгражданинъ бай Георги отъ семинарията. Тръгнахме. И тъкмо бай Георги е свидетель, че наистина спускането беше проста работа. Е, разбира се, имаше тукъ-тамъ "ловене за борчето", тукъ-тамъ участвуваха въ маршрута освенъ краката и ръцете още и някои други части на тялото, тукъ-тамъ имаше напредване система „Пепи Енглишъ" - но всичкото това най-после не попречи ни на двамата "алпинисти" да се доближимъ до спасителния брягъ на най-голямото рилско езеро и на вълшебната поляна край същото да се опиваме отъ сините му води. "Да се опиваме" - значи, да го гледаме: за истинско опиване си имахме други води и то не въ езеро.»

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Пет Юли 28, 2017 6:38 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2472
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Посещението на Пиеро Жилионе (Piero Ghiglione) и Рудолф Пилат (Rudolf Pilát) в България през юли 1936 г. е отразено по следния начин в чехословашкия Věstník klubů alpistu československých, брой 5, от септември-октомври 1936 г., стр. 96-97:





Горната дописка е подписана с инициалите RP, които вероятно са на Рудолф Пилат. Оставям ви сами да се досетите какво може да е Čansko Rije. Отне ми известно време докато загрея. Smile

Няколко месеца по-късно, в брой 2, от март-април 1937 г. на същото издание, на стр. 37 се съобщава за приемането на Joseph Englisch за член-кореспондент на Чехословашкия алпийски клуб, като между другото е споменато, че, цитирам, "той е най-добрия български алпинист, направил повече от 60 премиерни изкачвания в родните му планини".



Впрочем, член-кореспондент на Чехословашкия алпийски клуб е бил и Пиеро Жилионе, а по-късно той е станал и редовен член, както научаваме от брой 2, март-април 1938 г. на същото издание, стр. 37-38.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Нед Юли 30, 2017 3:50 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Митак



Регистриран на: 04 Мар 2014
Мнения: 209

Мнение Отговорете с цитат
Я вижте на какво попаднах тук:

http://samokovinfo.com/%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8C%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B0%D0%BB%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/

Публикацията е от 30 август тази година.
за всеки случай копирам като цитат текста:
Цитат:
ТИТАНИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ АЛПИНИЗЪМ
АВГУСТ 30, 2018 RED
40094513_2112709908761525_7628403534546862080_n




Пепи Енглиш



Титаните на българския алпинизъм – трудна тема. Колкото и да прехвърлях и да размишлявах, те се оказват само трима. За двама от тях всички знаят – Христо Проданов и Боян Петров. Третият е почти неизвестен по политически причини. Той е премахнат от историята на българското планинарство след преврата от 1944г.

Казвал се е Петър Енглиш, наричан в алпийските среди „бате Пепи“. Човек с много странна съдба и име. Все пак българин до мозъка на костите. Неговият баща, австриец, служил в свитата на Фердинанд. Той се жени за бьлгарка. През 1910г. на бял свят се ражда нашият герой. Приносът му за българския алпинизъм и планинарство е огромен. Много от алпинистите, станали известни впоследствие, са негови ученици. Сред тях са Георги Стоименов, Васил Радев, Константин Саваджиев, Никола Миронски, Крум Новаков и Петър Петров – Фараона. Има и други, естествено, списъкьт е дълъг.



С Фараона бях приятел, въпреки огромната възрастова разлика между нас, до смъртта му през 1980г. В края на живота си той живя в ужасна мизерия, беше полусляп. Помагаше му една учителка по френски език – Корнелия Старирадева. Много добра и културна жена. Ходех му на гости и аз, носех му храна. Още помня монотонните му разкази за епохата, в която си ковяхме клинците и си дялкахме мертеците.



И тогава чух за пръв път името Пепи Енглиш. Фараона, типичен представител на третото поколение, разказваше:

“Крум Новаков – Кумата, беше голям катерач и щеше да стане още по-голям, но се погуби в Алпите. Останаха Коце и Гоше като най-активни и водещи. Катереха непрестанно. Само че ние всички щяхме да сме нищо без Инглиш. Всички сме негови ученици. Който говори друго, си криви душата. И Стефан Попов беше важен за нас, но Стефан Попов е идеологът на българското планинарство, докато техникът беше Инглиш. Всичко почна там, на „Лъкатник“, на „Комините“, по туровете като „Ръбът“, „Жълтата цепка“, „Германецът“, „Големия винкел“ и прочие… Всичко това беше дело на бате Пепи. Той ни учеше на възлите, учеше ни как да биеме клинците и да заклещваме мертеците. Той донесе от Австрия, докъдето често пътуваше, въжета, карабини, котки, ледокопи и прочие. Учеше ни на рапели, пособията на Дюлфер… Дължим му всичко. И по ски алпинизма пак той ни запали. Белковски-Белката, като се върна от Гренобъл, където е бил гид, и той се учеше от Инглиш. Защото в стенните изкачвания нямаше по-добър и по-опитен от Инглиш. После, като дойдоха червените на власт, той изчезна безследно. Тогава изчезнаха хиляди българи. Ние сме малък народ. Обезглавиха го. Останахме без интелигенция. Останаха само чукундурите. И мен ме прибраха. Биха ме, без да ми казват защо. Така правеха. Унищожиха ни като народ. Самоковците, например, ги избиха до крак. Закараха ги една нощ с камион на Черната скала и оттам ги хвърляха в пропастта. Това, което искаха, го постигнаха. Превърнаха народа в безропотно и послушно стадо. Инглиш беше и бранник. Водеше секцията „Алпинизъм“ в тази патриотична организация. Такива ги убиваха на място“.

Фараона се увличаше в политически коментари и размишления. Аз го прекъсвах, политиката не ме интересуваше.

„Кажи бате за Мальовица, за „Триьгълника“, как стана“?

„Много се опитваха там, аз също. С Миронеца зачепкахме един летен ден. Издрусах се яко и се върнахме…Опитваха също австрийци и италианци. Беше им трудно. Нашите северни стени са много кофти, заради лишеите и мъховете. Не е чиста скала като в Алпите. Ние сме си свикнали. Най-високо пробиха Инглиш с Лaйнингер – едно франсе – джезве кокали, но катереше страхотно…Малко им оставаше да изкатерят стената, обаче започна гръмо40235628_2112710265428156_3675712288423149568_nтевична буря и стигнаха до „Кабината“ – една ниша в средата на стената. Спуснаха се на рапели. После Коце и Гоше по техните клинове бяха значително улеснени. Получи се малко като на Айгер. Хинтерщойсер отвори вратата на стената, но славата други я обраха. Само че, там много загиваха, докато при нас минахме метър. Но къде е Айгер, къде е Мальовица? Ние бяхме първолаци в сравнение с онези гиганти – англичани, немци, италианци, французи. Все пак имахме алпинизъм и преди войната. Това искам да ти кажа. После червените шебеци ни изтриха от историята. Историята се пише от победителите, не от губещите. Така е, моето момче“ – разказваше ми Фараона.
Tака се случи, че много години след войната работех в Шамони и Савойските Алпи. Запознах се с много хора – стари и млади. И от разказите на старите пак изплуваха смътните спомени за един български алпинист, живял в района до 1947-48г. По всички описания личеше, че това е Пепи Инглиш. Щом се е опитвал на Дрю и на Верт, не виждам кой друг български катерач от епохата може да е имал познанията, техниката и куражът за Дрю…Значи не се оставил да го хванат червените /……/, както ги наричаше Фараона.

После този алпинист изчезва безследно. Тъй като е катерел сам, няма нищо чудно в това. В Алпите са изчезнали безследно хиляди хора.

Толкова за първия титан на българския алпинизъм. Впоследствие ще разберете, че и вторият – Христо Проданов, и третият – Боян Петров, загиват сами. Защо сами?! Отговорът на този въпрос е сложен и противоречив. Може би се крие в психологията на българина. Не се ангажирам с отговори.

Румен Дамянов

Сря Сеп 19, 2018 9:22 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vladofff



Регистриран на: 26 Апр 2011
Мнения: 1357

Мнение Отговорете с цитат
Според мен Румен Дамянов се е изказал неточно. Трябва да се уточни "медийните титани". Тогава всичко си идва на мястото и въпросният Енглиш съвсем закономерно бива забравен чрез изтриване от историята, която се пише от победителите, в случая червените шебеци.
Когато Проданов загина бях малък и нямах понятие какво е правил. От разкази на очевидци по-късно горе долу ми стана ясна картината. По негово време, а и малко по-късно са се "трудили" доста хора, чиито постижения могат много сериозно да засенчат славата на Проданов. Въпросът е, че заради трагичната си, самоубийствена гибел, Проданов, вместо да бъде разкритикуван посмъртно за безумство, бе издигнат за герой. Това е поредното извращение на червените шебеци, което обаче бе политически правилен ход - ако го разкритикуват - ще ударят шамар по собственото си лице - пратили на майната си откровени безумци, да си признаят как са се оставили да бъдат заблудени че е имало някакъв предварителен/при подготовката/ и текущ /по време на експедицията/ контрол. А тези, които са участвали в "задгранични" мисии по време на социализма добре знаят как всичко до най-малкия детайл се е проверявало по няколко пъти, за да няма изцепки, бягства и други излагащи народната власт в международен план ексцесии.
За Боян има малко повече лични впечатления. Доста пъти ми беше казвал, че никога не се мисли нито за титан, или някакъв титанов аналог, нито на нещо повече от обикновен "редови" алпинист. Като изключим постижението с трите осемхилядника, всъщност той не е правил нищо изключително. Веднъж ми каза - просто трябва някой българин да довърши серията с осемхилядниците и евентуално - и да изкачи всички едновременно. Целта бе амбициозна, но не и титанична от гледна точка на съвременния алпинизъм. Виж, ако трябваше да стане чрез стенни изкачвания, щеше да е друга бира. Но Боян добре осъзнаваше докъде може сам и откъде нататък си трябва колективен труд и затова избра оптималния вариант на солови изкачвания по класически маршрути в рамките на екипирани от поддръжката на експедициите парапети. Винаги се е отнасял с насмешка към опитите за героизиране, защото всеки катерещ се добре знае къде стои с възможностите си в "системата" или по точно йеарархията на съвременния алпинизъм.
Та като говорим за титани, аз бих посочил няколко субекта, които просто биха отнесли както Проданов, така и Петров. За Енглиш нищо не мога да кажа, било е отдавна, но по-скоро мисля, че за него би важало определението за титан.
Николай Петков - уважаван и мразен едновременно, с изключителни заслуги за развитието на всички форми на алпинизма.
Кирил Досков - може би един от най-големите. Петков ми е разказвал, че физически Досков буквално го е размазвал по възможности.
Наско Ламбов - българинът с най-много изкачвания на Пти Дрю. Изключителен катерач. Размазващ за времето си 16 часов рекорд по северната стена на Матерхорн. За него ми разказваше един друг известен състезател - преди състезанията по катерене - титлите и местата обикновено си разменят Досков и Петков. Една година единият, друга вторият. От време на време /виж, не е редовен, участва епизодично.../ се появява един Наско Ламбов, и те автоматично отстъпват с едно място назад...
Професор Джиджи и Енчо Петков също с основание могат да бъдат наречени титани.
Има още много, и затова май е добре да не се правят класации.
За да видите, че има и "неизвестни" или малко известни, но истински титани - този и по външен вид изглежда като титан, предлагам следното четиво:

http://pg.nav.one/
Сря Сеп 19, 2018 10:22 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Митак



Регистриран на: 04 Мар 2014
Мнения: 209

Мнение Отговорете с цитат
Е, всеки си има пристрастия. Това не бива да го забравяме, когато четем спомени.
Аз също не съм привърженик на класациите, пуснах горния текст защото хвърля малко повече светлина върху Пепи Енглиш.
Сря Сеп 19, 2018 11:01 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2472
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря, Митак! Много интересен спомен за Пепи Енглиш. Мисля, че неговият жизнен път предлага чудесен сюжет и за по-пространни художествени произведения, каквито може би някой ден биха се появили.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Сря Сеп 19, 2018 2:50 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2472
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
vladofff написа:
Според мен Румен Дамянов се е изказал неточно. Трябва да се уточни "медийните титани".

Въз основа на това, което съм успял до този момент да науча за Пепи Енглиш, мисля че нито "медийни", нито "титани" отразява най-точно онова, което знаем за битието му. Името му е било известно, да, и много уважавано най-вече. Нещо, което дори тоталитарната държава не е успяла изцяло да промени завинаги. Обстоятелството, че е бил един от първите алпинисти у нас до известна степен го поставя в по-особено положение спрямо всички други гореспоменати. А това, че твърде малко се знае за него днес добавя и щипка романтична мистика.

Между другото, неведнъж съм се питал, дали Пепи Енглиш е оставил роднини-наследници?

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Сря Сеп 19, 2018 5:05 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
pux



Регистриран на: 18 Ное 2009
Мнения: 82

Мнение Отговорете с цитат
vladofff написа:
... От разкази на очевидци по-късно горе долу ми стана ясна картината. По негово време, а и малко по-късно са се "трудили" доста хора, чиито постижения могат много сериозно да засенчат славата на Проданов. Въпросът е, че заради трагичната си, самоубийствена гибел, Проданов, вместо да бъде разкритикуван посмъртно за безумство, бе издигнат за герой...

Както се казва, за умрелите/загиналите, или добро или нищо! Вероятно, част от очевидците минават в графата "куфари", както сполучливо се изразява г-н Дамянов Smile. И какво казват свидетелите - Христо Проданов е бил лош катерач ... или кофти характер ... или и 2-те? Редно е постиженията ми да се сравнят с тези, на хората от неговото поколение, а не на такива от следващото! Едно просто съпоставяне на турове и върхове би свършило работа! Не се съмнявам, че по неговото време и е имало и други таланти ... може би дори по-големи ...и все пак резултатите дават донякъде вярната представа кой кой е! Иначе, изгубените и пропилени таланти са безброй ...
Сря Сеп 19, 2018 7:21 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ДИАНА



Регистриран на: 23 Май 2009
Мнения: 599
Местожителство: ПЛОВДИВ

Мнение "Стъпки във въздуха" - Людмил Янков Отговорете с цитат
Ей, хора, искам в тази тема да споделя с вас последния пророчески разказ на големият човек и алпинист - Людмил Янков,
написан на 16 април 1988, ден преди смъртта му под връх Камилата в Рила.

Няма и месец се изкачвах към заслон БАК и се улавях, че въпреки веселата група, все оглеждах скалите
и си мислих за последните стъпки по тази пътека, извървени от Людмил само нагоре...

В книгата на малкия заслон написах набързо нещо. От стената ме гледаше Людмил, а очите му казваха:

Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!

"Стъпки във въздуха" - http://www.360mag.bg/posts/19576

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Чет Сеп 20, 2018 9:55 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vladofff



Регистриран на: 26 Апр 2011
Мнения: 1357

Мнение Отговорете с цитат
pux написа:
Както се казва, за умрелите/загиналите, или добро или нищо!

Горното, както и това, че съдебните решения не трябвало да се коментират е една от най-разпространените простотии на нашето време. Аз пък си мисля, че трябва да се казва истината, без субективни оценки. Един човек, като се опитаха да го затапят на тая тема в телевизионно студио каза - "Е, да разбираме ли, че за Хитлер вече никой и нищо не трябва да говори?" Неоспорим факт е, че Проданов е направил изключително много за развитието на българския алпинизъм. Но не бива да бъде идеализиран навсякъде и за всичко. Това което е било безумие, и сега продължава да си е такова. И някой трябва да го каже. Аз не мога да съдя и да давам оценки, мога да цитирам какво са ми казали хора които имат база за сравнение и са поне от класата, ако не и над тази на Проданов. И за да не бъда голословен, давам пример - просто сравни туровете на Проданов с, да кажем туровете на Никола Корчев, /катерили са, с малка разлика, по горе долу едно и също време/ и веднага ще усетиш разликата. Между другото, именно Бай Колю може би е бил най-близо до философията и възможностите на Пепи Енглиш. Това е един от първите наши "свободни катерачи", правил това още през шестдесетте години. Много интересна е и неговата съдба. Може би малцина знаят, че обезсмъртения в известната картина на самарското знаме опълченец с бяла брада е неговият дядо.
А за безумието по западния гребен ще ти кажа и какво казаха свидетелите - Петков е убеден, че връщане по Западния гребен, без въже, клинове, сечиво и най-вече със замръзнали ръце е наистина невъзможно. Но ако счетем, че Николай не е толкова класен и лъже, какво да кажем за Казбек Валиев. Имах рядката възможност да прекарам доста вечери с него в Казахстан и да ми разкаже с изключителни подробности неговото слизане именно през участъците, в които най-вероятно и сега почива Проданов. Та ако Петков е куфар, за Валиев какво да кажем? Не е ли редно да се направи опит да се узнае всичко, и чак след това животът и делото на Проданов да бъде оценен безпристрастно и обективно, вместо да бъде изграждан образът му на герой навсякъде и във всяко отношение?
Чет Сеп 20, 2018 10:02 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pux



Регистриран на: 18 Ное 2009
Мнения: 82

Мнение Отговорете с цитат
vladofff написа:
pux написа:
Както се казва, за умрелите/загиналите, или добро или нищо!

Горното, както и това, че съдебните решения не трябвало да се коментират е една от най-разпространените простотии на нашето време.
За съдебните решения не мога да коментирам, но това за умрелите по-скоро идва от елементарна етика и уважение, доколкото умрелия нито може да се защити, нито да изкаже собствената си гледна точка. Относно безумството - и този въпрос е спорен и дискусионен: от една страна обвиняваш Проданов в безумство, а в същото време даваш за пример "солиста" Бисер Николов, когото немалко хора биха квалифицирали като откровен "камикадзе". Погледнато ретроспективно бая загинали алпинисти могат да бъдат обвиненни в същото - напр. в историята на Айгер ... А в по-общ план дори Ботев може да мине за безумец, както са считали не малко негови съвременници Wink. Да не излезе само, че безумството и титаничността май имат общ знаменател ...

Относно решението на Христо Проданов да се върне по западния гребен. Ти, например, какво би направил на негово място, в същата ситуация, в падащия мрак? На мен лично, изборът на все пак познат маршрут не ми се вижда чак толкова нелогичен.
Чет Сеп 20, 2018 10:36 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vladofff



Регистриран на: 26 Апр 2011
Мнения: 1357

Мнение Отговорете с цитат
pux написа:
Относно решението на Христо Проданов да се върне по западния гребен...
… е писано много. Още като са разбрали, че си е загубил ръкавиците и е оставил пикела на върха със завързан байрак, Аврам и останалите в базовия лагер, вече са били наясно, че нещата са почти изтървани. Планът е бил не връщане по невъзможната върхова част на Западния гребен, а през кулоаря на Хорнбайн, който прескача един междинен лагер и слиза много надолу, прескачайки всички трудности. Липсата на пикел и замръзналите ръце правят невъзможно слизането по леда в Хорнбайн, а от там - и единствената възможност на слизане по ръба на изкачването. Как се откатерва пета категория без ръце на 8500метра е световна загадка и до днес, а Проданов е трябвало да я реши тогава. Пак казвам, не знам какво е, и най-вече не искам нито да знам, нито дори да мисля някога да попадам някога в ситуацията на Проданов. Възможно е и да е получил някакъв начален пристъп на мозъчен оток или друго проявление на планинската болест, което изкривява мисленето, и още на върха вече да не е бил в състояние за вземане на трезви решения, оставяйки пикела си. Не се знае и никога няма да се узнае. Тъй като ние, читателите, по твоя цитат, можем да бъдем в най-добрия случай, просто куфари, ни остава само да четем и слушаме кой какво кога е казал. Ако обаче, прочетеш книгата на Кононов, ще разбереш, че там и отлично подготвените съветски другари са имали подобна ситуация, но поради изключително организираната и адекватна група и спазен план, са били в състояние, и съответно са организирали нужното за да спасят изпадналия в критична ситуация техен другар/мисля че беше Мисловски/. Нашата експедиция тогава не е отстъпвала по нищо на съветската и ако Проданов не се е бил откъснал толкова напред, вероятно е щял да бъде спасен. Веднъж Запо/Запрян Хорозов/ ми разказа за едно свое преживяване на вр.Комунизъм - ударило го високото в главата, ама яко, че едва ходи и му се вие свят, а са някъде на майната си между върховия купол и пик Душанбе. "Ако не бяха приятелите да ме вържат с една връв между тях, нямаше да ти разказвам сега тая история..."
Според теб обидно ли и да се прави анализ на поведение, довело да смъртта на извършилия го, ако фактите недвусмислено сочат за, хайде да го кажем меко, недотам обмислено решение? Ако се надрогирам, отпраша с пълна газ и се бухна в една стена с колата, поради факта ще съм умрял, толкова ли пък ще ти е трудно да кажеш, че не съм постъпил много умно? Ако обаче, взема че и възкръсна, както обещават някои верващи, как ли пък точно ще мога да оправдая това явно безумие, какво ли толкова бих казал в своя защита, освен стандартното не помня, бех пиян?
За Бисер Николов имах предвид не самото катерачно поведение, което също е поредния пример на безумство, но и по-страшно - увличащо и другите безумство, довело до смъртта на друг /двамата с Валентин Тафраджийски, май и хващане на бас е имало, са катерили соло Големия винкел на Комините и първият е усетил, че губи контрол, няколко пъти казал "Малък, падам!", и паднал.../, а титаничните усилия, които този човек е вложил в подготовката си.
Не предполагай, а бъди сигурен, че безумството и титаничността винаги имат определен общ знаменател... И си спомни какво казва Вазов в "Под игото" - "лудите... те да са живи..", че инак кой да направи въстанието.
Чет Сеп 20, 2018 12:36 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Страница 5 от 6

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov