Плана: Пасарел - Железница

Здравейте, тръгнах от моста в Пасарел; пътеката за х. Пейова бука започва почти точно срещу моста. Отначало е сравнително стръмна, но бързо мирясва. Маркировката е добра, макар и поизбеляла. Преди да се пресече дерето има няколко паднали дървета. Малко след това от дясно се включва широк път - мисля, че идва откъм Лаго Пасарел. Изглежда доста използван; в едновремешните пътеводители това се наричаше "трупчийски път". Вървях може би 250 м по него и на една полянка успях да го изтърва - тръгнах по нещо, което ми заприлича на пряка пътека. Тя обаче продължи по дола и се прехвърли на отсрещния му бряг. Оттам къде с пътека, къде през гората се качих до странично било, на което по плански обичай има път; той поразително лесно ме заведе до Пейова бука. Хижата е затворена, но наоколо има пейки и огнища, очевидно използвани. Вода не намерих. После продължих по маркирания път към Околската чешма. Той се оказа широк, маркиран и с разкошни гледки към Рила. На живо изглежда много по-добре, отколкото на снимките. Околската чешма тече и наоколо има нещо като пикник - пейки, маси и огнища. После продължих на запад през едва изразена седловина и се спуснах - също едва забележимо - в долината на Планщица. Тук има брод; миналата есен се загубих, но този път внимавах и хванах пътя, който се изкачва на запад. Бях си наумил да мина по път, тръгващ северно от Андреев камък, който обикаля Манастирище от изток; беше доста обрасъл и се отказах. Вместо това се качих на вр. Манастирище със задна мисъл да сляза по северния му склон. Той се оказа непрохдим, затова пък от западното подножие на върха хубав път води през Йовчови кошари /на място има две къщи, кошари не видях/ до долината на Ведена и после до Железница. Цялото нещо ми отне 9 часа заедно с доста спирания и шляене. Поздрави, Н.

Снимки
Нещо като трак