Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 522 Местожителство: Велико Търново
/Жега/
Жега, жега мъчи ме от вчера,
жега пали моята снага и чело.
Жар листа зелени изсуши,
ромонът на горският поток се приглуши.
Зер не беше студ на ланшна зима,
нито дъжд на пролет младолика?
В буйни дипли бе потокът в дните майски,
днес пресъхнал той, без свойта свежест райска.
Дни броени красота разбиха,
туй що, не месец-два, майката гора твори.
Бог нехаен бе безукият Илия,
трудът неин, той на огън нареди.
И когато само пепела остане,
там в безкрайно жълтото поле,
там едва ли ще прихване,
стрък зелен или пък лист на някое дръвче.
Тъй реши светията безумен,
работата си той свърши с педантичност.
Ала надали ще му напомни някой блуден,
предните лета на житието вечност.
_________________ И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Сър Т.Пратчет
Нед Авг 06, 2017 2:02 pm
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 820 Местожителство: ПЛОВДИВ
ПЪТУВАНЕ КЪМ МЪДРОСТТА
Нощта ревнива ме догони,
по непознат и прашен път.
А там във дремещите клони,
уморени птиците ще спрат.
На път да съм - такава радост!
Неизвестно необятното зове.
Дори в отминалата младост,
оставам любопитното дете.
Светлината тъмното заменя.
Тича пак безкраен друм…
Зелено в синьо се променя,
сякаш на шега – без шум.
Вълнението блъска във гърдите.
Празнува моята душа…
Пътуването зная от дедите,
дарява истината за света.
Каква галерия с картини!
Рисувани без четка, без бои.
Палитра с цветове неотразими…
и колко настроение струи!
Стотици километри извървени,
изчезват под обувките сега.
Мигове, в пътуване родени,
не сте ли път към Мъдростта?...
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Нед Авг 06, 2017 11:27 pm
Whitestar
Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 522 Местожителство: Велико Търново
/Via Regia/
Не, ни друм или пътека туй не беше,
и помен от крадеца Хермес липсва там.
А само в гъсти клони сплетен,
живота – път, запали в мене плам.
Събудиш се и тръгнеш отморен,
в надежда плаха се духът ти къпе.
И виждаш ясно планът уловен,
В умът ти снощен – майстор сръчен.
Минути, часове се извървяха в своя ред,
и километри от никой не броени.
И пътят ланшен се сгъсти от вред,
в гъстак и бурен, в страсти нароени.
Листата удрят твоето лице без жалост,
в уплашен ритъм търсиш логиката на пътека,
но няма да откриеш скоро свойта радост,
там хаосът е направил избор лесен.
И тъй достигаш кръстопътят на безпътието,
където изборът е правил вечно друг.
Кръвта с потта избърсваш със безплътието,
във пустият трънак измисляш пъТ!
Но идва вечер на умората да сложи края.
Грешки, страсти тя да заличи,
Нощта – таз скитница на ада или рая,
дали във нови дебри ще те посвети?...
_________________ И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Сър Т.Пратчет
Съб Авг 12, 2017 11:23 am
zaples14
Регистриран на: 08 Авг 2013 Мнения: 48 Местожителство: София
Често бродя в планините,
тежки преходи чертая
докато са дълги дните -
да замръквам не желая.
От Безбог транзит през Тевно,
към Синаница е лесно.
Туй го правя еднодневно,
слизам сутринта във Кресна.
Чак на Попово се сещам,
че пред мене е баира,
но умора не усещам -
бутам след девета бира.
Тананикам си от сорта
"Еделвайс цъфти самотен",
Лява Кралевдворска порта
я достигам леко потен.
И пред мен е Белемето,
Каменица е отляво,
Момин двор стърчи в небето,
Тевно езеро направо.
Към Башлийца бързо слизам,
но ме лаят десет псета,
пазят кравите наблизо,
вдигат врява до небето.
Спаното поле пред мене,
слънцето накланя вече,
за почивка няма време,
че Синаница далече.
Не е срив-ако говориш за мислите за края-имам подобно стихче преди 20години сигурно-има го някъде в първите страници-"Желание " се казваше...
Освен това стиховете(и мислите) за смъртта много привличат хората-не знам защо...имах едно стихче преди време в "Откровения",което с такова заглавие имаше в десетки пъти повече посещения,отколкото други,много по-добри,според мен!Естествено не съм го писал с комерсиална цел-нито предното нито това-просто такива са ми били мислите в момента...
Пон Сеп 04, 2017 9:06 am
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
…
Една минута нека помълчим –
за себе си, а не за някого отвъд.
Светът е друг с избодени очи,
в душата дебне най-коварният ни път.
Да кротнем в праведната синева,
че с думите все някога ще прегрешим
и всичките ни тъжни сетива
са с белези от страст, мечти и нафталин.
Една минута нека помълчим –
във странен ден, с приятели, в помътен час.
В тъмата силует неразличим
ще изживее измечтаното от нас.
Чет Сеп 28, 2017 1:21 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1935
Майстори сте и на есенната меланхолия , il4o и fena73. Само zaples14 го дава оптимист
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3283 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
fena73 написа:
...
...
Освен това стиховете(и мислите) за смъртта много привличат хората-не знам защо...имах едно стихче преди време в "Откровения",...
Потвърждавам!
П.П. Отдавна не съм влизал в "Откровения", за да почета поезия до точката на разплакване...
Ето нещо от там, което ми е направило впечатление, че да го запаметя в папката с поезия:
"The_Crimson_King (Михаил Костов) 6 юни 2009 г., 10:38
Тъжна красота (егати тъпото заглавие б.м.)
"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Най-красива е тъгата,
а най-тъжен е
недостижимият стремеж.
Затова,
ако решиш да достигнеш
края на земята,
напред върви,
докато от умора не умреш.
И в смъртта
ликувай!
И в смъртта
помни!
От тъжната ти участ
красота ще се роди.
_____________________________________________
(Така е, като от 3 седмици всяка вечер съм на работа и имам сополи и кашлянки)
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Сеп 28, 2017 2:00 pm
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 820 Местожителство: ПЛОВДИВ
КРАЯТ НА ЛЯТОТО
Изтънява нишката на лятото
и плажовете стават по-безлюдни.
Морето тъй е безразлично,
дали е жега или студ е.
За него времето не съществува.
Нехае, че си тръгвам вече…
Дори, че плача то не чува...
За мен – раздяла, а за него – вечност.
Люлей се слънчевата люлка
и мека топлина излива,
а утре циганското лято –
със златните си дрипи ще дотича.
Песачинките се любят неуморно,
в старинен пясъчен часовник
и ето, тръгвам надалече -
назад към сушата, напред във времето.
Желанията сбъднати - несбъднати,
оставям в лодките на кея…
Сълзи изплакани и неизплакани –
капчица са само от Морето…
Думите изречени и неизречени -
вятърът къде ли разпиля?
Сънища – сънувани и несънувани,
довиждане до следващото лято!
Притихнало Морето безразлично,
нехае, че си тръгвам вече…
За него времето не съществува,
безкрайност то е и е вечност.
Довиждане, до следващото лято!
Пилея с шепи ситен пясък...
Целувам те, Море за сбогом,
но чувам от вълните само плясък…
о-в „Св. Стефан“, Будва
22.09.2017
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Чет Сеп 28, 2017 9:01 pm
il4o_voivoda
Регистриран на: 06 Сеп 2015 Мнения: 476
Р А З П Р О С Т Р И
С Е ,
Д У Ш А,
Р А З П Р О С Т Р И
С Е!
1. Да впрегне платното празноглавите ветрове,
стихии шантави, въздишки премъдри.
Ако сграбчени, сред вонящо безветрие, плюем през борда и
замаяни вярваме, че ще изплува
из тия безбрежни води Атлантида,
разпростри се, душа, разпростри се,
да се върнем на разорената суша –
стига ни днес, че открихме Америка.
2. Когато пръхтим и разтреперани край всемирната ясла,
ръфаме мръвки и виното ближем блажени,
или милостиня в блюдата се зъби,
разпростри се, душа, разпростри се –
прости на гладния, който едва крак е подвил –
нека е празник наситата,
прости на преялия, който за теб ще се сети,
ще изтръска трохи и огризки и
ще има време и начин за мислене.
3. Уморени да спим и добре да сънуваме,
да се любим –богове укротени и хищни
да боледуваме в унес и мъка и
оздравеем от всички заразни илюзии.
Да зачеваме в делник, да износим бодро плода и
сред родилната треска, след сметки и сделки,
разпростри се, душа, разпростри се,
обгърни ни – върху теб да починем –
на чисто, поне дордето отворим очи.
4. Щом строши се последният сал и
последният залък /все едно щастлив или горък/ преглътнем и
последният сън ни повърне и всмуче и
щом издъно се разлее животът,
разпростри се, душа, разпростри се –
покривало, убежище, пряспа стъписана.
Скрий смъртта, но нека ясно се видят
всички гънки стипчиви, кърпежи и прорези.
петна от пирове и пазарлъци, лиги, изветрели сълзи,
издишани сънища, любовна пот, глъч от страхливост и глупост и
белината, където години е трила,
кръв /ако има/ и плесен.
Разпростри се на слънце, ако още си тук и
смири се, смали се.
5. Лист – върху му да драскаме нещо:
оправдания и молитва, игра и история,
истината – понякога, показания – някому, обещания – всякакви,
още белези бележити, бледни бележчици и
присъдена мъдрост, вярност, вероятно и вяра.
Разпростри се, душа, разпростри се –
между рововете на редовете
да сричаме,да разчита ме или не, другите какво са
отминали, изплакали или платили –
завещания, позорища и надежди.
Разпростри се, душа, разпростри се,
одраскай търбуха на времето.
Това можах и в кратко написах,
най сетне бъди:
1.
2.
3.
4.
5.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети