ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
моят Меру
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Предишната тема
Следващата тема
моят Меру
Автор Съобщение
fena73



Регистриран на: 16 Окт 2011
Мнения: 1930
Местожителство: Ст.Загора

Мнение Отговорете с цитат
Kent написа:
Цитат:
Не, не, ти недей; при теб е ясно, че 73 е година на раждане.


Не знаех, че си толкова древен фЭн. Ако е 73 г.пр.Христа, тамън съвпада раждането ти с въстанието на Спартак. Да не си му син нещо

Cool

Разконспириран съм Confused ама не съм му син а пра-пра-дядо Rolling Eyes
Сря Ное 01, 2017 9:44 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Средоноса - 2 част Отговорете с цитат
fena73, това с наблюдателя взе да ми изглежда тъпо, то на блога и без това ми има името, що да се праим на някакви...и аз не знам на какви Smile
--------------------------------------------------------------------
Вече вторият ден сме на Средоносо, щото мина полунощ. Болка, гърчове, студена пот ме изби...за секунда какво ли не ми мина през главата. Разбутвайки изгнилите сухи клони, съм разръчкал обитанието / хабитат ако щете, по -модерно да стане / на някоя заспала змия. Тя се е снижила, изчаквайки говедото отгоре да отмине, но след като това не се случва, набира кураж, разбираш ли, значи, и започва яростно и бротално да хапе. Оси и пчели не са - знам, че в тъмната част на денонощието спят и с топ не можеш ги събуди – не отдават значение.
Схванал съм се, не мога и да мръдна, болката не отминава, но по някое време пипам отдолу да разбера какво става, то вече не ме е страх от други нахапвания, достатъчно получих...
Бавно осъзнавам какво се е случило... Не е диво животно, към тях имам много дружелюбно отношение и те това го усещат. Това много лесно се разбира и покрай кучето Дара, която подушва от 20 метра кой е приятелски настроен, кой го е страх, кой е лош и въобще сканирало е всичко за чиляк или дзвер още преди да го е доближила.
Мускулни спазми са .....след пренапрежението...ама такива, дето не мислех, че може да има. Много по-силни от токов удар, който го е преживел знае как е – той е като разтрисане, звънене...но болка при него няма в началото, после пари.
Много се бях изтощил от неистовите усилия да изляза от клекомора, и после като сомнамбул бавно тъпах нагоре по билото, та малко съм разпуснал мускулите и не се е усетил проблема. Без никаква подготовка или вработване, само Дара дето ме извежда на разходка, това е, не мога вече ни да тичам, ни нищо, нямам много ресурс в ставите и ги пазя. Изведнъж стана претоварване, и като полегнах да почина и се успокоих, започнаха тия дзверски спазми. Като на конвейр – единият крак, та другия, та гърба, или по 2 -3 едновременно. Много зле беше, че площадчицата малка, виетнамците са по кинта и 50, и от коленете стърчах във въздуха – няма къде да опра стъпалата, за да обърна напрежението, отдолу е дупка, клоните на клека са във въздуха на снимката...:



така стисках зъби, още час- два продължиха несгодите. Лека – полека, поотпусна се работата и се мушнах в човала, та поне 3-4 часа да подремна. Нямах сили за ядене, само малко вода, добре че тя остана, да имам и за другия ден – 3 литра не са много. Раницата също помага - компактна, малка, лека, не е някой черен чемадан, напечен от слънцето.

Всяко зло за добро. Така останах и продължих точно по билото на Средоноса, иначе предварителният план беше да слизам до снежните пещери да спя, както и за вода.

Сутринта .... голям кеф. Като един мужик на литър водка, събудили го и го питат „Как дела“... он : Ничево нет...сапаги нет...часьй нет...пиджака нет...брюки нету ....ничево нет...Нищичко ми няма, като Искренов съм, имаше една простотия в Спорт навремето....На втория ден, каквото и тегло да е било на първия, само няколко часа спане и съвсем съм свежарка, вработен и в сила, лек и климатизиран / май едно" а" се слагаше и на тази дума отпред !? / ... как става и аз не знам, евала на това, че още се случва туй малко чудо...На това разчитам...се едно съм фърлил 20 години някъде.
Тръгвам нагоре, по някое време се откри и миниатюрната площадчица, която ме послони. Благодарско, Средоносо, помогна ми значи, разбираш ли :



Слънце, много свежо се започва с голям кеф новият ден https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=7&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwjF7YW3pJ3XAhVFLlAKHdxYCUoQtwIIOjAG&url=https%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3DZ9VOeRXsRQU&usg=AOvVaw3ogSnVfepRtA8tSPth8jcD / концерта наближава - 10 ти /Тук билото от източната страна е плътен клек, но от запад са едни малки разломи и понори в самото било, в които пак има клек, но се заобикаля...като слаломче е между туфите.



Става още по равно, и се приближава до голямата Стража на Средоносо. Преди нея се виждат тук - таме пирамидки, това е мястото за пресичане на целият Средонос, и влизане по избор в лявата или дясната ледникови долини.





Стражата с приближаването й, се разделя на 5-6 връхлета. Първото голямо:



Билото му , от същите кухи и опасни превряли скали, се внимава да не се бутне некоя:



Че отдолу пак е наизлязъл маса народ да се пече на слънце и зяпа сеир:



Следва пак равен, но насечен участък:



После изведнъж един тесняк/добре, давайте го/ на билото и проблемен клек ... пак тоа клек !



и после пак ширака страна родна:



и накрая равна скална част, да огледа човек едно сериозно препятствие : баш Голямата Стража:



Стори ми се доста добра да я кача в движение както се бех засилил, обаче йок... по ръба не става, уж беше приемливо.



Връщане и вляво....пак не....ааа....чакай бе, отсреща точно това :



/ как го минах и аз не знам / ....преди месец време ... 200м. срив в уж равната стена на Баюва дупка, притиснато отвсякъде с още по - отвесни понори, тук ли ще закъсам ?
И при трета проба стана - през средата, уж в най-лошото, обаче има и странични опорки, а саломона си знае работата...На билото – рахат, то равно и стабилно, ей я пещерата с двата входа, погледната от тук....



Средоноса назад од върха на Стражата:



От двете страни, стабилни пропасти:





Стабилна скала, ама не – съмсем нестабилно накрая става пак:



и един преход като скален нож между две чукчи - вижда се долу вляво на горната снимка, точно срещу оранжевият камък с лишеи. Добре, че е само 2-3 метра, и да залитнеш се фърляш върху чукчата и дано да имаш късмет и не се нацелиш в ченето.
Най- озъбеният чукча единствен не му се качвах:



/ сега някой да не мисли нещо лошо, нямах предвид да качвам гражданин/ка на Чукотка, а скалата. Тея граждани / те нито граждани, нито селяни, по точно къмпингиращи юртяни / въобще малко се вълнуват от подобни работи, там луднали по дизайнерски бани, които цели свет знае се състоят от кол, въже, трион и чук /.
Та се спуснах под тоя чукар, пристанах му значи малко пот /Пол П. да няма страхуване и той / тоа чукча, защото нямаше смисъл да се дръгна на тоя остър камък. Под него, има тревна площадка , w_siankata Smile e . Идиално място за почивка и разтуха, гледки, скрит си от вече печащото слънце.

Стига простотии некой /въпроса Кой? отново/ да не се докачи, малко смях и интиресно да става е цялата работа. Та най-страшното место на Средоносо може да се подсече.
Гледано отпред, това място е непристъпно:



Отзади има площадтка за заобикаляне, w $iankata на горната снимка.
С това, трудното по Средоносо свърши, остана един много приятен за ходене и глетки, равномерен гребен от здрава скала, та ча до върха на Баю:





Средоноса , ходене - мечта... :



малко повече : https://blogailiev.blogspot.com/2017/10/mep-2-pure-sredonos.html

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Сря Ное 01, 2017 3:41 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
slavei



Регистриран на: 07 Авг 2007
Мнения: 261

Мнение Re: правописот Отговорете с цитат
аngel написа:



Тая скала след като я мина обърна ли се да я видиш как е тръгнала да си ходи? Лежи върху наклонена плоча и вече се хлъзнала и стърчи едни 20 см над бездната.

За мен това е най-опасния участък от ръба. По-малките скали са подпрени на големия блок и няма как да преминеш без да го натовариш с теглото си...

А голямата жандарма, която си заобиколил от дясно през клека - най-лесно се минава централно през ръба. Скалата е чиста и здрава. Макар, че с тая голяма раница с която ходиш е възможно да ти пречи в горната част след пасажния участък.
Може да се мине и от ляво, диагонално по едно винкелче, но е посипано с малки камъчета и на мен ми е по-страшно от колкото да го мина централно.
Чет Ное 09, 2017 12:43 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
slavei Very Happy точно така е за тези скали на снимката - като пяна са рехави , пукат чак от 10 метра в процепите им се чува. Най-опасното място е, прав си, особено за тежки хора / и раницата отгоре / , минах ги на пръсти. Не се обърнах да ги видя, че ме притесняваше голямата стража пред тях, а се стъмваше.
Мястото действително е много опасно и не бих минал друг път в близост до него. За пример с такива места, този връх на снимката долу ми се стори, че тази година го няма, паднал е. Може и да греша, но не можах да го видя :


_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Пет Ное 10, 2017 9:18 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Меру 2 - задължителната програма, втори дубъл 2017 Отговорете с цитат
Описанието : https://blogailiev.blogspot.com/2017/11/2017.html







_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Съб Ное 18, 2017 9:20 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Забравени Богове Отговорете с цитат
През годините се чудех, защо толкова ме влече тази най-дива, самотна част на Пирин. Може би леко си приличаме, по дивотията и нуждата на моменти човек да е сам със себе си...Има нещо духовно, нещо силно първично в точно това място....дали е истина, не знам, но този ден открих, защо поне за мен се оказа така.
Козята пътека се провира през невероятни места, за да ме изведе в циркуса под Кончето. Вие под Източната стража:



Хоп! - среща със симпатична госпожа:



Пътеката на много места има сривове, дамите са буйни и скокливи и не се съобразяват с човешката логика къде трябва да минава тропинката:



Този път решавам, за разлика от преди месец, да следвам друго, по-високо разклонение на козята пътека. То забива в много стръмният ръб на Източната стража. През един ситен и лесен за преминаване клек, който тук даже помага да се задържаш на големият наклон, пътечката на козите е незабележима, по средата на фотката:



Бях се притеснил, щото напред нищо не се виждаше, а наклонът стана трудничък за странично ходене...дядо Саломон хапе камъка, ама все пак...Изведнъж отвесният скален ръб, който скрива вторият, среден циркус в тази долина, този под Кончето, при достигането му изчезна. Надвисна над мен отвесната, 200 метрова стена на Източната стража на циркуса. Появява се нещо като широк равен портал под стената - входът на средният циркус, една много уединена площадка под голям надвес:



Добро място е, но само за почивка, защото е възможно в най-северна сянка и сигурно в ъгъла слънце не огрява, а само там е безопасно от случайно падащи камъни. Ни тъща, ни данъчни както е думата зад океана, ни жена могат да те открият в това тайно свърталище. Оттам вече се влиза в циркуса. За да разгледам от друг ъгъл Кутело, преминавам този път по ново трасе в дясната част на Големия процеп на Кутело.
Ей, всеки път установявам, че само на 50 метра в Пирин, нещата са изумително различни. Синоними за мен на Свободата, Скала и Атмосфера са ми спътници :



Тук не е никак лесно, но раничката е с нищожно тегло и не ме тегли в нищото:



Поглед надолу, по новото трасе излизам на Големият процеп на Кутело, надолу е неговата първа третина. Това е и най-трудната част - началото му, освен оня Траверс на Боговете точно в средата на пропастта над снежника. По тия настръхнали скали вдясно на снимката беше първото изкачване:



Сега преминах вляво по ръба на процепа, на горната снимка. Вътре в самият процеп не става за ходене, камъните са живи, както много сполучливо ги определя Иван Динков-(Проклетиев), и с много остри ръбове. И да няма свличане, достатъчно е някой камик да се обърне и те удари по кунките.
Идеята ми беше оттам да отида на ледника под Кончето, но....си казах я пак да отида до мястото на устата на Бога което преминах преди месец. Богът винаги е бил Перун, по името на планината...



Бях си дал нещо като обещание, дойда ли отново тук, значи съм здрав и още мога съм това, което искам да бъда...та ще принеса някакъв дар на Перун. Много лошо беше, когато доскоро имах проблеми с краката и можех да се придвижвам най-много километър на ден...Странно е мястото, тихо и толкова далече от суета, ламтеж за постигане на цели, за което преминаваш през съдби и насаждаш егоизъм. Богатството е тук, в този вълшебен, забравен ъгъл от леденото минало на Пирин...Сами излизат в главата ми имената на нашият старобългарски Тангра... и Один, северният бог нарочвам на баща ми, отдавна не е между живите, в чужбина навсякъде го бъркаха, че е викинг ... Нямам нищо ценно, не съм се подготвял, то и няма нужда... важно е вътре какво изпитвам...ще оставя малко храна, тя ми е малко и нужна, затова ще се лиша от нея, пък после ще гладувам...
Един път ми попадна библията и от интерес прочетох няколко места в книгата...то е чужда, изкуствена работа....не е моят начин на разбиране на света. Нямам нищо против църквата, тя е постигнала единственият път за спасението, оцеляването и обединението на българският народ през робството. Но никога не е било моя вяра. Не съм религиозен, религията ми идва неразбираема и схоластична. Имам дълбоко в себе си една силна привързаност към Свободата, Природните стихии, Силата и Вечността и винаги съм ги отъждествявал като Перун, Тангра и Один. Нашият народ, и аз сме израсли от славяните, прабългарите и северняците, които са били били силни, когато са вярвали в своите Богове. Когато ги загърбват, ни съсипват предателства, отрови и братоубийства... Даже и най-хубавите и истински български обичаи са от тези варварски времена, не могат да ни присадят литургии, причастия и не знам какво си...
Оставям за Перун, Тангра и Один, по малко за всеки....



В знак на уважение, поздравявам ги заедно и поотделно, и ги каня да вземат от моя скромен дар. Луд ли съм или не, но си казваме и по една приказка, наум с тези богове:
Рекоха Перун, Тангра, Один:
„Благодарим ти страннико, че се отби и ни уважи с Вярата си. Даровете са скромни, но това имаш и са от сърце. Благодарим ти най-вече, защото ние сме изоставени от народите си, които прегърнаха други богове...Не ги корим, такава е писано да бъде съдбата ни...Но ние бяхме сами тук....нашият народ сега са само дивите кози. Ти ни даде от най- важната за нас храна, духовната Вяра. Че още има хора, за които ние сме живи и чрез тях и ние живеем. Живей скромно, в разбирателство и уважение към света и себе си, доколкото можеш. Пожелай си прости неща, за които да ти помогнем.“
Думам им аз, Ангел :
„Мои Богове, Перун, Тангра, Один, открих Ви тук и радвам се на срещата ни. Голяма чест ми правите, че цените моето скромно идване и внесох искра за духа ви. Пожелавам ви сила и вечност в този тих Олтар, където живеете. Ще се стремя да спазвам заръката Ви - "Живей скромно, в разбирателство и уважение към света и себе си." За хората на които държа и за всички добронамерени хора, за мен, пожелавам много години здраве, късмет, добруване и да се сбъднат добрите ни желания. Пожелавам Вие да сте свободни и да живееве вечно в това чудно място. Благодаря Ви че ме допускате до него.“
Отвътре ми дойде, че силата на момента е кратка и спонтанна, трябва да се обърна и си отида от туй място. Боговете - гръмовержци са рязки и кратки в общуване, не търпят лигави псалми и дълги поклони. Отдалечих от Олтара. Изведнъж, точно на пътя си виждам един розов пирински кристал....вземам го в ръка



Толкова бях търсил кристали, и това ако не е знак от Перун... След няколко минути, един до друг, още два кристала, не в трошляка, а като първият, поставени на една скала, този път бели...Тангра, Одине, Вие ли ги сложихте на пътя ми....враните на Один ли ги донесоха...



Чудех се дали да ги взема, щото аз и да намеря кристал само го гледам, не искам да изнасям нещо без нужда от Пирин, но Боговете казаха....вземи ги и да бъдат при теб, това е част от нас... другаде никъде в околността, на километри не видях и следа от кристали. Кажи после, че е случайност...
Обърнах се към Олтара и се изумих отново. Строго и грубо каменно лице се открои в скалата, на него приличат великденските колоси:



Преди месец минах точно под него, а и ъгълът на светлината беше друг, и не подозирах, че го има. На всеки 50 метра, Пирин открива нещо различно от себе си...
Първо се наложи малко слизане, после изкачване до един уединен връх, отделен от стената на Кутело, който е точно над Снежника. Много интересно и приятно място. Колкото трудно беше да се достигне върха му, толкова отгоре пък за награда е равно като балкон, изнесен много пред стената, та няма опасност някой падащ камък да те нацели. При преминаването ми през големият процеп преди месец, много внимавах да спирам само под надвеси, където има някаква защита.



От това връхле , се открива различен поглед във всички посоки:



Горната част на Големия процеп - не този дълбокият койтото излиза вляво, а гънката право нагоре към върха, където се мина преди месец...



Снежника вече е със стопено снежно наметало и има ясно видима долна, ледена и движеща се част:



И горна акумулираща. Точно тук, слънцето се скри зад Кончето...



От площадката, идеята беше да сляза директно в горната част на Снежника и да се разходя по него, но първо, имаше 50 метра доста стабилен отвес. И да сляза през него, краят на леда откъм Кутело се оказа много стръмен и не може да се премине без котки.
Така че логичният път за връщане беше обратно през Олтара на Боговете. Тъй като бях се зарекъл на всяко посещение да ги уважа, второто даруване и добрите пожелания се осъществиха отново, само час – два след първите такива...



Планински врани, вестителите на Один, вече бяха занесли от първите дарове за Тримата, така някак си чисто и много подредено го бяха направили. Напуснах Олтара с пожелание да идвам на поклонение при Боговете всяка година. Те последни изпратиха слънцето...



После се запътих по виа диагоналис, отново нов път за мен, директно под снежника и циркуса. Наслаждавах се на снежните преспи и челните морени, разхвърляни на различни места от последните ръкави на леда преди стотици години.



След няколко километра, достигнах до моята площадчица на насрещният склон на долината, под Западната стража. До настъпването на тъмнината, се гледахме с Пиринските Богове и техният Олтар, които бяха точно насреща. Точно в средата са на Големия процеп, точно в центъра на Пиринското Меру. Доскоро, те бяха скрити в масата на скалата, докато случайно / или не / се открихме.







В настъпваща мраморна нощ, във въздуха витаеха оживелите духове на древните времена...Първични, истински и силни, Боговете са тук .... това е същината им - вечните сили на камъка, снега, въздуха и слънцето, с които властват над този техен последен, скрит свят...



Записано в блога, където се чете по-лесно - няма ги дългите редове и снимките при кликане в/у тях се уголемямат : https://blogailiev.blogspot.com/2017/12/blog-post.html

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Последната промяна е направена от аngel на Нед Дек 17, 2017 7:43 am; мнението е било променяно общо 1 път
Съб Дек 02, 2017 4:46 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Красота и Свобода.....Бански суходол Отговорете с цитат
Утрото, свежо и ясно....заспиването с Боговете е трудно, ставането лесно и рано, че ме чака дълъг път по билото и прибиране в града...Време е за десертът, който няма какво друго да е, а най-красивото изкачване в Пирин – Бански суходол от изток. Толкова въздушно, ефирно преминаване няма, в целия Мраморен дял:

сieмка наверху из уикипедии
Багажът е малко и за минути го бутам в раницата. Няма вода ...ще пия чистий снег, зареден в полусянката на изгрева, преди да се връгна в скалите.


Зарево огрява Западната стража и страховитият улей между нея и Източната на Бански суходол:


Раницата е лека и пробвам един малко по-труден вариант за третото ми изкачване на Бански суводол, една диретисимка стил Валтер, право нагоре оттук:


Като си помисля, допреди няколко месеца се чудех дали мога да стигна до Муратово, а сега къде ме вее вятъра.
Изгря и слънцето , зазвучаха стари, стари химни ... https://youtu.be/Vjb00tAmakA


Нагоре е само Красота:






Надолу, поглеждайки през рамо, е само Свобода:




На площадката ме посреща туфата еделвайси, преди месец пак бяхме заедно, приятелчета :


Трудно и сладко, както пее Джурая, а още по-трудното предстои, та горе дали може да има, да ме чака така, некоя торта гараш :


И скоро идва успеха на преминаването...думите са излишни , направо е страхотно.
Това беше, моето Меру, за някои скромно и малко, за мен голямо завръщане в Планината, за което съм благодарен, че можа да стане. Като си млад е лесно...


Но после...Как ли се отказва планина и дали това е възможно....не знам, докато върховете са там....





Дали кога песни за войводи си пеяхме
и звезди ти в ясна нощ брояхме...
тъй... тихо си души... вменихме...
леле моя ти Пирин планино!



малко повече в блога : https://blogailiev.blogspot.com/2017/12/blog-post_16.html

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Съб Дек 16, 2017 10:14 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5
Страница 5 от 5

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov