ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Тримца на Пирин

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Предишната тема
Следващата тема
Тримца на Пирин
Автор Съобщение
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Тримца на Пирин Отговорете с цитат
Началото на юли. Времето отново е наш приятел: с предупреждения за валежи, но не и над главите ни. Имахме шест дни за пътешествия. Тази година сме само трима: Мила на 9, Максим на 7 и аз на… 73. Двамата големи са по други дестинации. Пак се качихме с лифта до хижата на Безбог, но тоя път се свряхме досами старата пътека за Поповото езеро. Предишното ни място зад разрушената хижа беше по-удобно и по-скрито, но доста встрани от маршрутите ни, а и с неприятно изкачване, когато носим вода. Сега едва намерихме два квадратни метра между клековете и влизахме в палатката с лазене. Вместо да е опъната с въженца, тентата всъщност бе разпъната върху клонките:



Вътре обаче се ширехме на воля – двамата „дълги” ги нямаше!



Дори закуските и вечерите си приготвяхме вътре:



Всичките ни разходки минаваха през заслона-овчарник, който отново не разбирам защо е пренебрегнат от уредниците на парка. Хем е заслон, в който можеш да се приютиш, хем пътеката е водоравна, а не нагоре по сипея, па на връщане надолу по него… Вярно, че в някои участъци е тясна и със стръмен страничен наклон, който ще е неприятен за хора с проблеми в равновесието, но дали това е причината? Ето го заслона, в който овчарите ни почерпиха с чудесно овче кисело мляко:



Походите ни завършваха с отбивахме до колибата на Слави, където си взимахме още кисело мляко – с боровинки, за айран, че и за закуска. Децата си отядоха на овче!
След заслона ни очакваха Джангали и други подобни пирински красоти:



А една табелка по пътя ни даде съвет, който важи не само за Пирин (но спазваме ли го?):


Пет Дек 01, 2017 2:30 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение На Кременските езера Отговорете с цитат
Първия пълен ден посветихме на най-красивите пирински езера. За разлика от предишния път вече знаехме маршрута и не се лутахме. Покрай пътеката децата беряха боровинки, а Мила непрекъснато се грижеше за моята кондиция: „Ето, дядо, да се освежиш!”



Е, аз пък намерих единствената гъба в Пирин. Била „слабо отровна”, ама хайде не на мен тия! Петниста мухоморка (пантерка):



Ето ни на първото езеро. Прелест!



След леко изкъпване, обяд:



Изкачихме се до третото езеро, Леденото, и тук възникна дилема: откъде да се върнем? По същия път ли, което означаваше дълго слизане и след това изкачване, или „малко” нагоре през билото и после покрай Поповото езеро. Знаех, че има пътека, но не я знаех къде точно е. Представях си терена най-грубо: оттатък билото беше пропаст, но някъде под връх Джано би трябвало да се мине по тревата към езерото. Но къде? Погледнах насам-натам за маркировка, не открих. Високо над нас имаше туристи, които явно се любуваха на Поповото езеро, но нашите терзания не стигнаха до тях. Опитах да звъня по телефона на Дидо и Ведрин, ама къде ти връзка! Накрая реших да не рискуваме. За добро е било! По-късно, когато от склона към Джангала видяхме какво ни е чакало, разбрах, че прехвърлянето съвсем не е било толкова малко и сигурно сме щели да нощуваме някъде по пътя. То пак си е приключение, де, ама без дебели дрехи и храна щеше да е прекалено…
Пет Дек 01, 2017 2:33 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Насам-натам, но по малко Отговорете с цитат
Тоя сезон Пирин ми натежа неимоверно. Не знам защо, но чувствах ужасна умора в краката, болки и изтръпване в мускулите, трудно дишане и пълна липса на апетит. При най-лекото изкачване се зъпъхтявах и си броех крачките. Две крачки – три дълбоки вдишвания. Признавам, на места направо се влачех. Децата се държеха като истински планинари: носеха подред раницата, изчакваха ме, Мила все ме питаше как съм и, както казах, ме освежаваше с боровинки. Затова два дни не направихме никакви преходи освен до Поповото езеро. Пак е Пирин, разбира се, пак е красиво и приятно, но амбициите от миналия път, когато всеки ден бяхме в различен циркус, тоя път ги забравихме.

За да не остане пропуск в Историята, една снимка на внуците с мен:



На езерото си направихме отдавна чаканото угощение: супа, картофено пюре и пържени яйца. И отново децата ме убедиха, че планинарското възпитание е залегнало дълбоко в навиците им. Мила както винаги дейно участваше в готвенето и само тя миеше чиниите. Случи ни се обаче поредният кулинарен инцидент: водата тъкмо беше завряла, а пликът с пюрето беше отворен върху камъка, когато духна вятър и го изсипа в тревата. Събрахме с лъжица, каквото можахме, и го сложихме във водата. Да, обаче аз не съобразих, че пюрето беше останало наполовина! Получи се някаква рядка кашица. „Хайде, дечица, ще ядете картофена супа вместо пюре!” Ядоха я с апетит, както беше с треволяци вътре. Досега не е било от някое от четирите деца да чуя „Аз това не го ям!” Те знаят и са готови, ако се наложи, листа да ядат. Ако има, разбира се. Ако няма – гладни! Случи ни се и на тази екскурзия: върнахме се по тъмно, аз бях каталясал, каква ти вечеря! Хапнаха по една филия сух хляб и хайде в чувалите!

Едно от големите удоволствия всеки ден беше къпането. Студената вода изобщо не ги спираше, къпеха се по няколко пъти:



Един път и аз се гмурнах, но от солидарност, а не от особено желание:


Пет Дек 01, 2017 2:36 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Към Джангала Отговорете с цитат
Няколко дни го гледахме отдолу, накрая решихме да го видим какъв е отгоре. Поведе ни съвсем ясна червена боя по камъните. Затова доста се учудих, когато още в началото пресрещнахме една млада двойка, които доста се бяха лутали, докато се върнат. И ние разбрахме как са се лутали, ама чак на връщане. На отиване нямахме никакви проблеми: червените знаци бяха един след друг по скалите, а скали дал Бог… Децата бързат напред с раницата, аз бавно след тях…



На някои места пътечката едва се провираше през клекове и скални цепнатини, без да очакваме изненадите, които ще ни сервират те на връщане. Поповото езеро вече е далече под нас:



Децата огладняха, време е за сандвичите:



Май сме се качили вече над Сиврията:



Съвсем сами сме. Не срещаме никого освен дивите кози, които са съвсем доверчиви към нас:



Аз обаче съвсем отпаднах. Почивах на всяка крачка и с надежда поглеждах нагоре, кога най-накрая ще се покаже върхът. Уви, когато той се показа, разбрах, че срещата ми с него няма да е него ден! Пред нас се разстла убийствена каменна пустиня, над която стърчаха зъберите на Джангала:



Часът стана три и половина, появиха се облаци. Както и да бързахме, а аз можех да бързам само в мислите си, нямаше начин да изкачим върха и да слезем по видело до езерото. Затова хайде, дечица, да надникнем зад онзи каменен венец над нас и това ще е!



Гледките оттатък бяха възхитителни: безкрайни простори с езера и зловещи камънаци. Това са Валявишките езера:



А това дали не са Самодивските?



Ето го и най-високото в Пирин, Полежанското. Мерак ми беше да го видим отблизо, но ще остане за следващ път. Доста ходене е дотам:



И след красивите гледки започна кошмарното слизане, изпълнено с неизвестности. Пътят надолу изглеждаше така:



Никаква маркировка, никакви знаци не се виждаха! По много проста причина: който ги е поставял, явно е вървял отдолу нагоре и не си е правил сметката, че в обратната посока няма как да се видят. Случваше се „с гърба си” да видя маркировка, но каква полза, като не виждам следващата надолу! По едно време дори си правех сметката как ще нощуваме в клека. Предупредих и децата: „Да знаете, казвам, ако се наложи, се свиваме прегърнати и чакаме на сутринта някой да мине.” А на ума си викам, ако изобщо някой мине баш оттук, но поне ще имаме цял светъл ден да се лутаме. И тогава оцених класата на Мила: това деветгодишно момиченце на три пъти ни изведе от безизходицата! Вероятно защото е по-ниска, тя безпогрешно откриваше дупката в клека, която се оказваше вход на пътеката. Това бяха съвсем тесни проходи, които по никакъв начин не личеха, защото отгоре клекът изглеждаше непроходим. Тия „еднопосочни” пътеки се оказаха ужасно опасни, представям си какво щеше да е, ако беше паднала мъгла и ни завъртеше някаква виелица!

Надолу по склона почвата беше изронена от пороите и се бяха образували безброй лъжливи „пътечки”. На едно място, още на високото, ми се стори „логично” да тръгнем по една такава пътечка, защото беше полегата и тревиста. Мила вървеше успоредно по камъните над мен и изведнъж ме извика да отида при нея – беше видяла знак. Чак след няколкостотин метра разбрах какво ни е чакало по „моята” пътека: съвсем полегато тя стигаше до абсолютно отвесна скала, от която щеше да се наложи да се връщаме нагоре… вече по тъмна доба. Мила обаче ни спаси!

Слънцето тъкмо залязваше, когато слязохме до Поповото езеро. Изскочихме на съвсем различно място от началото на пътеката, но вече бяхме спокойни. Макар и по тъмно, напълнихме при Слави една кофичка с овче кисело мляко и се шмугнахме в палатката. Брей, мисля си, парче плат е, ама като е над главата ти, сигурен се чувстваш!
Пет Дек 01, 2017 2:39 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 3360
Местожителство: София

Мнение Последният полуден Отговорете с цитат
Стягаме багажа – палатка, спални чували, дрехи, котлони, съдове… Скриваме раниците в клека и отиваме на традиционната къса разходка до Рибните езера. Последно къпане…



… и сбогом на Джангала!



Типично за Пирин, времето се влоши буквално за половин час. Вече бяхме на метри от лифта, когато задуха ужасен вятър, заваля студен дъжд и дори очаквах да го обърне на сняг. Когато обаче слязохме долу, нямаше и помен от лошото време. Затова отново ще кажа: винаги сме имали късмет с времето, но този късмет децата са си го заслужили. Нещо като взаимно съгласие с природата!
Пет Дек 01, 2017 2:41 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
kibik



Регистриран на: 16 Апр 2008
Мнения: 387

Мнение Отговорете с цитат
Clap Clap браво
Пет Дек 01, 2017 4:18 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Speedy



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 2551
Местожителство: Неврокопъ

Мнение Отговорете с цитат
Другият път децата ще бъдат водачите Smile Голям опит вече натрупаха.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител
Пет Дек 01, 2017 11:12 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Gollum



Регистриран на: 23 Фев 2011
Мнения: 273
Местожителство: Видин

Мнение Отговорете с цитат
В добри ръце ще оставим планините един ден!
Пет Дек 01, 2017 3:01 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
Браво, растат и заякват хайванчетата Smile

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Пет Дек 01, 2017 8:16 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Пирин Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov