Хора, някой знае ли нещо за пътя, който тръгва от Златна рибка и се качва по долината на р. Планщица? Първите му около два километра са асфалтови, след което продължава по левия бряг на реката като черен път. Дотук съм го виждал. Според топографската карта след около 3 км се изкачва до връх Челина чука. Там също съм го виждал като ходих към заслон Рай; дори не бях сигурен какви ги върша и се качих на върха да се огледам. Между двете крайни точки нямам понятие какво се случва. Наумил съм си да го мина и ще съм благодарен за всяка информация. Поздрави, Н.
В началото е път ,после пак е ,,останки ,, от път със разрушени мостове (пресичаш реката като прескачаш по камъните ) ,по някое време започва изкачване и като че ли пътя се губи -но с упоритост се излиза на една поляна с изоставени фургони ,и по пътя от там се излиза на пътя който е от ,,Двата шопа ,, при Долни Пасарел за с.Плана / с.Долни Окол .
Преди време и на мен ми беше интересно ,що за път е това. Та за това го и преминах .
Засега никаква не съм я свършил - все не успявам да ида, но нарисувах тракче от топографската карта; да продължим планската тема - има и една тайнствена пътечка от минералните извори при Железница, дето май по-пряко води до селото; това пък е снимка на Vidval от горния и край - http://www.panoramio.com/photo/64630469?source=wapi&referrer=kh.google.com#. Веднъж се мотаех там, хора ме питаха за пътеката и не знаех как да им отговоря.
Вто Окт 31, 2017 10:09 pm
ndamov
Регистриран на: 08 Мар 2017 Мнения: 118 Местожителство: София
Регистриран на: 08 Мар 2017 Мнения: 118 Местожителство: София
Пак опитах да мина пътя по Планщица - стигнах до около километър по-нататък; с тези темпове май ще ми трябва година, знам ли. Тръгнах много рано, автобусът ме остави на спирка Синаница към 7 сутринта, беше съвсем тъмно и ходих доста време на лунна светлина. След асфалта пътят изглеждаше сносно и дори имаше човешки следи - май две или три. Точно както писа колегата Баир Будала мостовете са отнесени. На първия опитах да мина по камъните, но бяха заледени и се наложи да се събуя и да прегазя. Не беше кой знае колко студено. Вторият мост излезе по-труден - коритото на реката всъщност - и преминах към план Б. На картата има път малко под билото. Хоризонталното разстояние от реката изглежда 200-300 м; рекох си, ще го кача право нагоре. Качването изглеждаше така . След драпане, което ми се видя безкрайно, стигнах до билото и бях възнаграден с гледки. Там, както е обичайно за Плана, имаше хубав черен път, по който отидох на юг до Белия камък, Челина чука и накрая до заслон Рай. Сега намерих чешмата, която не видях предишния път, когато минах покрай заслона; водата е много хубава. Не знам дали пресъхва през лятото. Прибрах се през Саво - изглежда ремонтиран, поне вътре. Изтървах автобуса за връщане и чаках един час до следващия, през което време снимах замръзналия язовир Пасарел от въжения мост. Всичките снимки.
Разходката в Плана планина е наистина много приятна. Склоновете към р.Искър са наистина стръмни, но веднъж изкачил се на обширните заравнени била, човек бързо забравя, че е в планина на 1100 - 1300м. надм. височина. Все пак при ясно време гледките, които се откриват във всички посоки са невероятни и такъв по-различен преход определено си струва.
Регистриран на: 08 Мар 2017 Мнения: 118 Местожителство: София
За трети път се пробвах да мина по долината на Планщица - нали било за късмет. Общо взето късметът не се състоя. Стигнах доста по-далеч от предишния път - малко след петия отнесен мост. Единствената трудност беше да минаваш реката, надявам се при по-малко вода да не е проблем. След петия мост обаче нещата загрубяха Дотам все още имаше пътека и дори пресни следи - може би отпреди ден-два. Възможно е пътеката да е тръгнала нагоре по склона, но не видях такова нещо, пък и сигурно щях да я пресека при качването. Както и да е, нещо като обрасъл сипей от неустойчиви камъни и с наклон 30-45 градуса влезе направо в коритото. Нямаше какво друго да направя, тръгнах нагоре, минах през заравненото място, което си личи на картата и излязох право на Белия камък, като малко под него пресякох хубав широк път. После се прибрах по пътя от заслон Рай през Пеюва бука за разнообразие; не е лош. Снимки...
Пон Апр 23, 2018 10:10 am
urban
Регистриран на: 17 Юни 2014 Мнения: 97
Пътеката покрай Планщица..
Аз съм стигал до края на пътеката покрай реката..
Изходна точка, ресторанта Златна рибка.
Този маршрут изисква психическа нагласа за задължително преодоляване на водна преграда!
Както става ясно от предните постове, последните мостове над реката са разрушени и ако искате да продължавате по пътеката, ще трябва да се гази реката около 4-5 пъти в едната посока. Водата е много студена и не рядко с голяма сила, заради което задължително трябва да използвате тояга, за да се подпирате допълнително по хлъзгавите камъни. Последните два моста трудно се стигат, защото реката образува микро каньонче, което е с отвесни брегове и няма как да не газиш дълбока до кръста вода.
След като преминете и последния разрушен мост, пътеката не продължава покрай реката, а се извива наляво, директно нагоре към билото, където се съединява с другата пътека, която също идва от Златна Рибка, но още от там върви само по билото. Ако не завиете по тази пътека, а продължите с надежда за път покрай реката, ще попаднете в истинска джунгла от паднали дървета и придвижването е отчайващо трудно..
Ако устискате и продължите до изворите на реката, това ще означава, че сте преминали през сърцето на Плана, покрай двете села и пак сте навлезнали в истински живи усоета..
(Забележка: Ако не следвате пътеката, а се опитате да вървите само покрай реката, прехода може да стане 2 или 3 дни, не го подценявайте това.)
_________________ Важен е Пътят, Целта просто е крайната точка от него!
Пон Апр 23, 2018 4:39 pm
ndamov
Регистриран на: 08 Мар 2017 Мнения: 118 Местожителство: София
Re: Пътеката покрай Планщица..
urban написа:
След като преминете и последния разрушен мост, пътеката не продължава покрай реката, а се извива наляво, директно нагоре към билото, където се съединява с другата пътека, която също идва от Златна Рибка, но още от там върви само по билото. Ако не завиете по тази пътека, а продължите с надежда за път покрай реката, ще попаднете в истинска джунгла от паднали дървета и придвижването е отчайващо трудно..
Май точно този завой наляво ми е убягнал, защото след последния - пети по моето броене - разрушен мост бреговете станаха напълно непроходими. Може би наистина трябва да се ходи по коритото. Чак да не повярваш какъв екшън има на две крачки от София...Но пък като се качиш на безметежния и пасторален Бели камък го оценяваш по достойнство. Горното течение на Планщица е сред цветя и рози и с нищо не подсказва какви шамари ще има някой и друг километър по-надолу.
Пон Апр 23, 2018 5:09 pm
urban
Регистриран на: 17 Юни 2014 Мнения: 97
Да Плана е интересна планина и реката е нейната кръвоносна с
Някога, заради породилия се интерес към геологията и вкаменелости на организми от миналото, аз направих много проучвания за Плана. Самата планина е многолика и всеки неин склон е по-различен от съседния. Въпреки урбанизацията, която е видна навсякъде в тази планина, има запазени кътчета, които създават впечатление за девственост и процъфтяващ див живот. Планината има кварцове, някои от които са ценни, има рудници, има пластове, които стигат до повърхността и ерозията ги открива за показ, цветни, черни, светещи.. В усойните места с вечна сянка, има растения и животни, които малко хора предполагат, че може да са там... и всичко това, само на 20 минути с кола от София.
Ако "отдалечим" картата малко в по-общ план, може да се види, че Плана и Лозенска планини са свързани и имат много общо и са неразделни в Колелото на живота.
...
яз.Искър, някога не го е имало...
...
Изследвайки този район, се получава нещо много интересно. Язовира "разсича" връзката, която преди е съществувала с другите планини... това е предпланината на възвишението "Бъзето" (южно до язовира) и естественото продължение на изток - Черни рид, стигащ и продължаващ дори след Момин проход. Този район е много интересен, защото се прави трансфер на растения и животни от Рила и Средна Гора. Не забравяйте от къде идва името ИХТИМАН !. Това е едно от най-водните места в България.
..
Маршрути има много..
..
Представете си обаче, маршрут през горите, от с.Кокаляне до Копривщица? Маршрут, който няма да бъде за пъчене или проверка дали ще останеш жив ако преминеш Ком-Емине, а ще бъде маршрут на пиршеството на живота, на природата в България!
..
В смисъла на всичко казано до тук и подсетен от някогашните ми ученически години, в които ни организираха експедиции..
..
Какво ще стане, ако групите по интереси във Фейсбук, се обединят в една наистина организирана и плодотворна експедиция... Влечуги, Вкаменелости, Златотърсачи, Насекоми, Мекотели, Гъби, Цветя, всякакви растения...
Дори, ще бъде още по-интересно, ако всяка група тръгне от различно начално място и всички накрая, се срещнат на ливадите над Копривщица?
Регистриране на придвижването, номериране на артефактите и мострите, излъчване в реално време на позицията на експедицията...
Такава дейност ще накара много млади, а и стари.. да мечтаят!
.
_________________ Важен е Пътят, Целта просто е крайната точка от него!
Вто Апр 24, 2018 11:43 am
ndamov
Регистриран на: 08 Мар 2017 Мнения: 118 Местожителство: София
Ведена бе по-благосклонна
Понеже за днес имаше прогноза за "придружени с гръмотевици и временно усилване на вятъра" сътворих сутрешно ходене от Дяволския мост нагоре по реката до минералните извори. Единственото малко по-трудно място е това - докато пътеката или по-точно пътеките от моста стигнат асфалтовия път за Железница. Преди няколко години минах и двете и горната ми се видя доста по-добра. Сега по долната се е появила нестандартна, но честа и ясна маркировка. Този път не минах по нея; възможно е и трасето да се е подобрило. Във всеки случай навсякъде, където минах, пътеките и пътищата са разчистени и очевидно ходени. Както и да е. Покрай реката се качих до двата минерални извора в долината на Ведена, после по пътя по Шиневски дол до билото и се прибрах покрай манастира. Преди доста време - май беше средата на 80-те - бе прокаран маркиран маршрут от Кокалянския манастир през Сулеви кошари по пътя на Алеко Константинов от Панчарево до Черни връх. Тогава това си беше събитие и го ходих два-три пъти в двете посоки. Останки от маркировката видях на брода на Ведена малко над водослива със Селската река, а също и на разклона в местността Татарски кошари. Снимки
Съб Май 05, 2018 9:01 pm
ogopogo
Регистриран на: 09 Май 2018 Мнения: 2
ndamov - Специално се регнах да ти отговоря.
Минавал съм го този маршрут за когото питаш по коритото на Планщица от р-т Златна рибка до Телепорт-Плана(станцията за космическа свръзка).
Отначало е асфалт после има един изоставен бент и след него се ходи покрай реката без пътека. Мостовете които са отнесени сега тогава когато минавах
бяха от жп релси с наковани отгоре дъски но бяха толкова изгнили че не посмях да стъпя на нито един. След време някой открадна релсите ги разруши.Местността е много дива и обрасла но само на 2 места видяхме змии. През най-трудната част на маршрута там дето казваш че е клисура трябва най-вече да се внимава да не се подхлъзнеш на
особенно хлъзгавите камъни. Реката поне през лятото е малка и може да я газиш и с туристически обувки - аз така правя защото всеки път да се събувам не си струва.
Времето за което го минах от Златна рибка до ловната хижа на с.Долни Окол(там свършва дивия участък) беше около 4-5 часа и то защото бях с жена.
Друго интересно е че по билото точно над клисурата има пътека. Не това било дето е заслон Саво(тогава беше превърнат в бунище) ами другия склон.
Та тази пътека е лесна за минаване но трудна за откриване защото почва точно под едни стълбове и ако не знаеш че там минава пътека никога няма да се набуташ в
обраслия с тръни храсалак. Та - точно под базата на Станилов има един път който се слива с пътя от Златна рибка- точно там дето го пресича далекопровода има една просека
обрасла с бурени и тръни. Запретваш крачоли и нагазваш смело в тях. След 100-200 метра и също толкова драскотини и рани си на пътеката. Тя се катери по склона и влиза
в гората. На 2-3 места има сякаш останки от крепости и са копали иманяри. На едно място се разклонява - десния разклон води към Кокалянския манастир а левият който почти не личи продължава нагоре към една билото на Плана. Сега май са поизрязали гората и са минавали по този път но навремето беше много обрасъл.
На едно място точно преди да се излезе на откритото имаше една изоставена кола - сигурно беше крадена и разфасована там. Впрочем в Плана май често се срещат такива останки и е място дето автоджамбазите разфасоват коли а май май и други неща... . Поне аз съм виждал тази спомената кола и още една която беше опожарена и след това изтеглена. Но кво да се очаква от малоумните тъпи селинджъри и мафиоти живеещи наоколо из селата и вилните зони. Точно те са проблема на тази планина. И точно такива иманяри взривиха Кръстатия дъб над манастира. Откакто прочетох че са го бутнали толкова се ядосах че повече не стъпих в тази част на планината да не се дразня допълнително. Ако имаш въпроси - питай. Имам и карти и мога да ти нарисувам маршрута на сателитните снимки от гугъл-мапс ако искаш
Сря Май 09, 2018 7:52 pm
ndamov
Регистриран на: 08 Мар 2017 Мнения: 118 Местожителство: София
ogopogo - здравей и благодаря за интересния разказ! Тази река ме преследва като демон - от години ми се щеше да я мина, чак миналата есен се наканих и три поредни пъти никаква не я свърших. За свое оправдание мога да покажа това място; дотам можах да издрапам. Може би при по-малко вода коритото ще е проходимо. Като гледам до ловната хижа са ми оставали около 4 километра. Ако можеш, нарисувай пътя си на карта, ще ми е много интересно да го видя, особено с ориентири като изоставената кола, примерно. Планщица ми взе страха и ще ми трябва някое време, докато отново посмея да ида натам.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Поне аз съм виждал тази спомената кола и още една която беше опожарена и след това изтеглена. Но кво да се очаква от малоумните тъпи селинджъри и мафиоти живеещи наоколо из селата и вилните зони. Точно те са проблема на тази планина. И точно такива иманяри взривиха Кръстатия дъб над манастира. Откакто прочетох че са го бутнали толкова се ядосах че повече не стъпих в тази част на планината да не се дразня допълнително. Ако имаш въпроси - питай. Имам и карти и мога да ти нарисувам маршрута на сателитните снимки от гугъл-мапс ако искаш
