Хора, някой знае ли нещо за пътя, който тръгва от Златна рибка и се качва по долината на р. Планщица? Първите му около два километра са асфалтови, след което продължава по левия бряг на реката като черен път. Дотук съм го виждал. Според топографската карта след около 3 км се изкачва до връх Челина чука. Там също съм го виждал като ходих към заслон Рай; дори не бях сигурен какви ги върша и се качих на върха да се огледам. Между двете крайни точки нямам понятие какво се случва. Наумил съм си да го мина и ще съм благодарен за всяка информация. Поздрави, Н.
В началото е път ,после пак е ,,останки ,, от път със разрушени мостове (пресичаш реката като прескачаш по камъните ) ,по някое време започва изкачване и като че ли пътя се губи -но с упоритост се излиза на една поляна с изоставени фургони ,и по пътя от там се излиза на пътя който е от ,,Двата шопа ,, при Долни Пасарел за с.Плана / с.Долни Окол .
Преди време и на мен ми беше интересно ,що за път е това. Та за това го и преминах .
Засега никаква не съм я свършил - все не успявам да ида, но нарисувах тракче от топографската карта; да продължим планската тема - има и една тайнствена пътечка от минералните извори при Железница, дето май по-пряко води до селото; това пък е снимка на Vidval от горния и край - http://www.panoramio.com/photo/64630469?source=wapi&referrer=kh.google.com#. Веднъж се мотаех там, хора ме питаха за пътеката и не знаех как да им отговоря.
Вто Окт 31, 2017 10:09 pm
ndamov
Регистриран на: 08 Мар 2017 Мнения: 96 Местожителство: София
Регистриран на: 08 Мар 2017 Мнения: 96 Местожителство: София
Пак опитах да мина пътя по Планщица - стигнах до около километър по-нататък; с тези темпове май ще ми трябва година, знам ли. Тръгнах много рано, автобусът ме остави на спирка Синаница към 7 сутринта, беше съвсем тъмно и ходих доста време на лунна светлина. След асфалта пътят изглеждаше сносно и дори имаше човешки следи - май две или три. Точно както писа колегата Баир Будала мостовете са отнесени. На първия опитах да мина по камъните, но бяха заледени и се наложи да се събуя и да прегазя. Не беше кой знае колко студено. Вторият мост излезе по-труден - коритото на реката всъщност - и преминах към план Б. На картата има път малко под билото. Хоризонталното разстояние от реката изглежда 200-300 м; рекох си, ще го кача право нагоре. Качването изглеждаше така . След драпане, което ми се видя безкрайно, стигнах до билото и бях възнаграден с гледки. Там, както е обичайно за Плана, имаше хубав черен път, по който отидох на юг до Белия камък, Челина чука и накрая до заслон Рай. Сега намерих чешмата, която не видях предишния път, когато минах покрай заслона; водата е много хубава. Не знам дали пресъхва през лятото. Прибрах се през Саво - изглежда ремонтиран, поне вътре. Изтървах автобуса за връщане и чаках един час до следващия, през което време снимах замръзналия язовир Пасарел от въжения мост. Всичките снимки.
Разходката в Плана планина е наистина много приятна. Склоновете към р.Искър са наистина стръмни, но веднъж изкачил се на обширните заравнени била, човек бързо забравя, че е в планина на 1100 - 1300м. надм. височина. Все пак при ясно време гледките, които се откриват във всички посоки са невероятни и такъв по-различен преход определено си струва.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
