ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Витошката дузина - 12-те двухилядници във Витоша (за 1 ден)
Иди на страница 1, 2  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Витоша Предишната тема
Следващата тема
Витошката дузина - 12-те двухилядници във Витоша (за 1 ден)
Автор Съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1216
Местожителство: София, кв. "Овча купел"

Мнение Витошката дузина - 12-те двухилядници във Витоша (за 1 ден) Отговорете с цитат
В планината Витоша има 12 върха с височина над 2000 метра:

01. Черни връх 2290 м
02. Голям Резен 2277 м
03. Скопарник 2226 м
04. Безименен (Карачаир) 2208 м
05. Купена 2196 м
06. Малък Резен 2182 м
07. Ярловски купен 2173 м
08. Сиврикая (Голям Котор) 2113 м
09. Самара (Седлото) 2108 м
10. Лъвчето 2052 м
11. Селимица 2041 м
12. Сива грамада 2003 м

Витошката дузина - така съм срещал да се наричат - 12-те най-високи върха във Витоша.

Вероятно по подобие на Рилската дузина - 12-те най-високи върха в Рила.

Идеята е да се изкачат тези 12 върха в рамките на един ден или едно денонощие.

Привлекателна идея. Много привлекателна. Особено зимата.

Има различни стратегии и тактики за постигането на тази цел.

Най-лесно е с превозно средство до хижа "Алеко" и оттам върховете се започват в зависимост от предпочитанията.

По-хубаво обаче е да тръгнеш от подножието на планината. Пеш. Все нагоре. И да броиш - връх след връх - до 12.

Кой изходен пункт е най-подходящ? Труден въпрос. Като че ли по-голямо значение има къде ще слезеш заради замръкването.

Ето няколко варианта (без претенции за изчерпателност, номерирани за прегледност и лесно цитиране):

01. Драгалевци (Симеоново, Бистрица) - Лъвчето - Малък Резен - Голям Резен - Скопарник - Безименен - Купена - Сиврикая - Сива грамада - Ярловски купен - Черни връх - Самара - Селимица - София (Кладница, Рударци, Мърчаево, Владая). При този вариант се повтаря доста дълъг участък - от Ярловски купен до Черни връх, но пък пътеката не е трудна.



02. Драгалевци (Симеоново, Бистрица) - Лъвчето - Малък Резен - Голям Резен - Черни връх - Самара - Селимица - Черни връх - Скопарник - Безименен - Купена - Ярловски купен - Сиврикая - Сива грамада - Железница (ханче "Ярема", Ярлово). И при този вариант се повтаря доста дълъг участък - от Селимица до Черни връх.



03. Железница - Скопарник - Безименен - Купена - Сиврикая - Сива грамада - Ярловски купен - Черни връх - Самара - Селимица - Черни връх - Голям Резен - Малък Резен - Лъвчето - София (Бистрица). Отново се повтаря част от пътя - Ярловски купен - Скопарник и Селимица - Черни връх.



04. Железница - Скопарник - Безименен - Купена - Сиврикая - Сива грамада - Ярловски купен - Голям Резен - Малък Резен - Лъвчето - Черни връх - Самара - Селимица - София (Кладница, Рударци, Мърчаево, Владая). Отново се повтаря частта Ярловски купен - Скопарник и при този вариант.



05. Княжево (Бояна, Владая, Мърчаево, Рударци, Кладница) - Селимица - Самара - Черни връх - Ярловски купен - Сива грамада - Сиврикая - Купена - Безименен - Скопарник - Голям Резен - Малък Резен - Лъвчето - София (Бистрица). Качването до Селимица обаче е дълго и продължително.



06. Железница (Ханче "Ярема", Ярлово) - Сива грамада - Сиврикая - Ярловски купен - Купена - Безименен - Скопарник - Голям Резен - Малък Резен - Лъвчето - Черни връх - Самара - Селимица - София (Кладница, Рударци, Мърчаево, Кладница). Това е може би най-краткият вариант с най-малко повторени участъци.



07-.... Други варианти.

Кое годишно време е най-подходящо за изкачването на Витошката дузина?

Пролетта - тревата е зелена, има цветя, но водата и калта са много, времето непостоянно.
Лятото - денят е най-дълъг, калта е почти изсъхнала, но може времето да е прекалено топло.
Есента - тревата вече е суха, денят намалява, спускат се мъгли, дъждове, температурите падат.
Зимата - денят е къс, снегът дълбок, времето често облачно, но пък хубави гледки при видимост.
Съб Фев 14, 2015 3:28 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
d_genov



Регистриран на: 30 Яну 2014
Мнения: 175

Мнение Отговорете с цитат
Много интересна тема, ще следя с интерес!
Съб Фев 14, 2015 10:12 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
amdimitrov



Регистриран на: 01 Мар 2012
Мнения: 113

Мнение Отговорете с цитат
До Лъвчето е забранено да се ходи.
Съб Фев 14, 2015 12:14 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
pl27



Регистриран на: 30 Юли 2014
Мнения: 124
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Миналата година ходих 3 пъти по маршрут 6 от горните, тръгвайки от Ярлово и финиширайки в Княжево. Според записаните данни общото разстояние за този вариант е около 35 км и денивелация +- 1800м. Ходенето беше лятото тръгвайки в 10ч. от Ярлово (тогава пристига маршрутката от София) и завършвайки в края на светлата част на деня. Най-неприятният участък е Лъвчето, защото няма пътека дотам и са високи треви, поради което след Малък Резен тръгнах по пътеката за Черни Връх и след това по камъните покрай реката стигнах до върха и се върнах по същия път.
Имам приятел, който редовно ходи на Витоша и минават дузината пак лятото качвайки се с 66 до Алеко и след това по маршрута: Алеко - Малък Резен - Голям Резен - Лъвчето - Селимица - Самара - Черни връх - Скопарника - Карачаир - Купена - Ярловски Купен - Сива грамада - Сиврикая - Железница. Лично на мен не ми харесва в този вариант минаването Лъвчето - Селимица ... участъка е много неприятен за ходене и на всичко отгоре е вододайна зона и забранен за ходене, както и беше споменато.
Пон Фев 16, 2015 12:06 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1216
Местожителство: София, кв. "Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
Идеята на тази тема е да се даде информация и да се събуди интерес към този интересен маршрут - 12-те най-високи върхове на Витоша.

Дали ще се минат всичките, дали за един ден, дали с помощта на кола или лифт - това няма голямо значение.

Засега съм дал обща информация за маршрута, а после ще опиша накратко и двете ми ходения по Дузината. Други също могат да опишат своите ходения. Планирам още едно тази зима, но времето трябва да е хубаво, че предишната зима не беше, а без гледки не си заслужава усилията.

И така - продължавам с общата информация, някои проблеми и неизвестни по маршрута.

Достъпност на върховете.

Всички върхове са достъпни за изкачване от обикновени туристи, що се отнася до физическа възможност и техническа трудност на терена. При 2 върха обаче има неяснота относно забрани за изкачването им. А именно:



Връх Голям Резен.

Попада в заградената с двойна ограда военна зона. Не е ясно какъв е в момента статутът на тази зона, ако някой знае, нека напише. Чел съм за проблеми, които пазачите правят на преминаващите вътре в ограденото пространство туристи - забраняват да се снима, изискват направените снимки да се изтрият, опити за конфискуване на фотоапарати и физическа саморазправа от страна на пазачите, за които пазачи е имало съмнения, че са били употребили алкохол. Оградата е в много лошо състояние - циментови стълбове, на места паднали и натрошени, а бодливата тел по тях липсва, или е ръждясала, скъсана и паднала заедно със стълбовете.

Връхната кота на Голям Резен попада съвсем малко в заграденото пространство, между два реда ограда, като стълбовете на оградата около него са паднали, телта липсва. Може да се достигне по няколко варианта:

Първи вариант - от изток - от Високопланинската обиколна пътека между хижа "Проф. Иван Стайков" на НСА и хижа "Алеко" без пътека нагоре по камъните - труден и рискован вариант, неподходящ за целите на Витошката дузина, губи се много време. Освен това източните склонове на върха попадат в резерват "Бистришко бранище", където движението на туристи е допустимо само по маркираните пътеки. Следва, че този 1-ви вариант за изкачването на върха попада в резервата и е забранен за преминаване.

Втори вариант - от югозапад - южно покрай Кълбото на РВД и покрай оградата към последната сграда (радар?) на изток, южно от която сграда се намира пирамидата и дървеният кол на върха. В последния участък на този път обаче има големи камъни, които затрудняват придвижването. Предимство е, че точно преди върха оставаш в ниското, скрит от погледите на евентуални пазачи в сградите.

Трети вариант - да се заобиколи оградата от север и покрай горната лифтова станция на лифта, идващ от м. Романски, да се заобиколи от север и изток последната сграда и да се излезе на върха. Предимство е, че се върви предимно по равен терен и трева, като големи камъни има само непосредствено преди изкачването на върха. Недостатък - нищо не те скрива от погледа на евентуалните пазачи. По-дълъг като изминато разстояние.

Опит за илюстрация на вариантите върху карти на Витоша:

Снимка в пълен размер...................................................................Снимка в пълен размер


Снимка в пълен размер...................................................................Снимка в пълен размер


Снимка в пълен размер



Връх Лъвчето.

Този връх е на границата на резерват "Торфено бранище", следователно не се навлиза в резервата и не се нарушава забрана. Не знам дали няма буферна зона около границата на резервата, в която буферна зона връх Лъвчето попада, и какъв е режимът в тази зона.
Що се отнася до вододайната зона, която започва още от пътя с трошенокаменна настилка и в която попада и връх Лъвчето, не знам и нейния пропускателен режим. Има стари табели, че това е вододайна зона и влизането е строго забранено, но какви са сега границите ѝ съгласно сега действащите нормативни актове - аз лично не знам. На страницата на Природен парк "Витоша" в раздела на защитените територии е записано за резерват "Торфено бранище", че "цялата площ на витошкия резерват е включена във вододайната зона на витошкия водопровод" и че "достъпът на туристи в резервата “Торфено бранище” е забранен", но не е казано нищо за вододайните зони.

По-важното е, че изкачвайки връх Лъвчето не трябва да нанасяме вреда на природата - не трябва да замърсяваме водите, да повреждаме тревата, да ядем плодове като боровинки например. Ако ограничим до минимум въздействието си, не виждам пречка да изкачим връх Лъвчето. Особено през зимата, когато всичко е покрито със сняг и е замръзнало.

Вариантите за изкачването на върха не са много и са еднообразни. При всички тях се пресича Боянската река, при която може да има мочурливи участъци. Освен това се губи височина и тази денивелация трябва после да се изкачва:

1-ви вариант - от маркировката от Голи връх през Малката стена и директно на югозапад към връх Лъвчето.

2-ри вариант - от хижа "Алеко" през Стената и директно на запад към връх Лъвчето.

3-ти вариант - от връх Малък Резен - от чакълестия път директно на северозапад към връх Лъвчето.

4-ти вариант - от връх Малък Резен - от чакълестия път на северозапад към връх Лъвчето по дъга, завиваща леко на запад - целта е да се пресече Боянската река в по-горното ѝ течение, за да се избегне загубата на голяма денивелация и да се спести малко от изкачването след това.

5-ти вариант - от мястото, където коловата маркировка от хижа "Алеко" към Черни връх пресича Боянската река - директно на север-северозапад към връх Лъвчето - предимството е, че почти не се губи денивелация, но теренът на места е пресечен и каменист.


Снимка в пълен размер...................................................................Снимка в пълен размер
Вто Фев 24, 2015 10:32 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1216
Местожителство: София, кв. "Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
Достъпност на върховете (продължение).



Снимка в пълен размер...................................................................Снимка в пълен размер


Връх Самара (Седлото).

Този връх се намира на границата на резерват "Торфено бранище", където движението на туристи става само по маркираните пътеки. На едни карти границата на резервата минава по маркираната с железни стълбове и цветна маркировка пътека от Черни връх за хижа "Кумата", а на други карти - границата минава още по на юг - по билото от Черни връх до връх Самара (Седлото) и след това завива на северозапад към връх Селимица, като при достигане на пътеката за с. Кладница завива на изток и на север към хижа "Кумата". Следователно северният склон на върха може да попада в границите на резервата. А маркирана пътека от север до върха няма. При това положение следва че - строго погледнато - е забранено изкачването му от заслон "Самара" ("Седлото") например, или тръгвайки от маркираната с лентова и стълбова маркировка пътека от Черни връх за хижа "Кумата". Да се заобикаля обаче по пътеката за с. Кладница от север и от запад към юг и после да се връща обратно на изток към върха е доста обиколно, а и там теренът е мочурлив и обрасъл с храсталаци и треви, което прави преминаването му трудно и неприятно. Следва, че и тук може да се приложи правилото за връх Лъвчето - да се ограничи до минимум въздействието и човешката намеса при изкачването му.
Върхът е много близо до въпросната маркирана пътека от Черни връх за хижа "Кумата" - само няколкостотин метра. Теренът може да е малко обрасъл с треви и храсталаци. Връхната кота представлява неголеми скали и камъни, които на пръв поглед изглеждат трудни за изкачване, но отблизо вече става ясно, че са напълно преодолими, даже и през нощта.
Директното изкачване на връх Самара (Седлото) от връх Селимица не е трудно, но както беше написано - теренът на места е мочурлив и обрасъл.


Връх Селимица.

Върхът е объл и връхната кота не изпъква добре, може да има проблеми при намирането ѝ, особено при намалена видимост, мъгла, през нощта. Има дървен кол на връхната кота.

Проблем при изкачването би представлявала мочурливата местност на юг и югоизток от върха. Водата, в комбинация с високата трева и храсталаци, могат да направят директното изкачване на връх Селимица по права линия от връх Самара (Седлото) трудно и неприятно начинание. Затова при достатъчно време е по-добре да се слезе до заслон "Самара" ("Седлото") и след това да се използва маркираната с колове пътека за с. Кладница, по която се достига възможно най-близо до купола на върха и после без пътека се осъществява финалното изкачване на купола и до връхната кота.



Снимка в пълен размер...................................................................Снимка в пълен размер


Черни връх.

Най-високият връх, първенец на Витоша. Естествено е да е и най-стръмен и най-труден за изкачване. Като техническа трудност трябва да се споменат възможни разкаляни участъци, камъни и стръмни наклони, които могат да бъдат хлъзгави и заледени. Известна трудност представлява и самата връхна точка, тъй като камъните са големи и хлъзгави от многото посетители на върха.


Връх Малък Резен.

Лесно достъпен, покрай него минава каменистият път от Голи връх за Големия резен, има и пътеки със стълбова маркировка. Връхната му кота представлява камара камъни и скали, които обаче се изкачват лесно.



Снимка в пълен размер...................................................................Снимка в пълен размер

Връх Скопарник.

Куполът на този връх е покрит с интересни дребни и средно големи камъни, които могат да представляват известна трудност, особено преминаването им при лоши атмосферни условия. И тук (както и при останалите витошки върхове) ориентирането при намалена видимост представлява сериозен проблем. На върха има струпани две големи пирамида от камъни.
Западната граница на резерват "Бистришко бранище" преминава по билото през връхната точка на връх Скопарник. Следователно изкачването му без пътека по източния и североизточния му склон е забранено. Ориентирането към върха може да става по колчетата и стълбовете с надпис "РЕЗЕРВАТ", които се срещат от време на време по билото.


Безименен връх (връх Карачаир).

Той е много подобен на съседните си върхове Скопарник и Купена - на връхната точка има пирамида от камъни. Трудност при изкачването му биха могли да представляват малките каменни пасажи и намалената видимост.
Южната граница на резерват "Бистишко бранище" достига от изток на запад връх Карачаир и след него завива по главното било на северозапад към връх Скопарник. Следователно изкачването на върха по североизточния му склон е забранено. А тъкмо той е най-удобен за катерене от хижа "Проф. Иван Стайков", а и най-много боровинки има точно там.


Връх Купена.

Куполът му е покрит с интересни камъни и храсталаци, които обаче могат да бъдат опасни за преминаване, особено при силен вятър, какъвто често има там. Връхната кота лесно се познава по голямата пирамида от камъни.


Връх Ярловски купен.

Куполът му представлява голяма грамада от камъни, които обаче се изкачват лесно - от връх Сива грамада или връх Сиврикая от изток по западния и северния склон, или от стълбовата маркировка на международен маршрут Е-4 от Черни връх за Седловина Смильо и Верила, която стълбова маркировка минава на няколко десетки метри от северозападния каменист склон на Ярловски купен, по който склон изкачването е още по-лесно.
По традиция на този връх духа силен вятър.
На върха има метална кутия, в която се съхранява тетрадка, в която туристите записват своето посещение на върха.


Връх Сиврикая (Голям Котор).

Трудността при изкачването му е точното определяне на връхната кота, особено при лоша видимост - няма ясно изразен купол, върхът представлява няколко естествени струпвания на камъни и скали.


Връх Сива грамада.

Най-ниският връх - само 2003 метра. Представлява огромна грамада от камъни, преминаването на които трябва на места да става внимателно. Източният му склон е силно обрасъл с трева, смрика и хвойна, има и мочурливи места в ниското, което прави изкачването му оттам нелеко. Ако върхът се качва пръв и се допусне забавяне, това действа обезкуражително и мотивацията пада.
Сря Фев 25, 2015 3:02 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
d_genov



Регистриран на: 30 Яну 2014
Мнения: 175

Мнение Отговорете с цитат
Поздравления за изчерпателната информация!

Имам въпрос за котата на връх Малък резен - кои камъни точно са най-високата точка, тъй като отдолу изглеждат еднакво високи. Има ли някакво обозначение, оцветяване или нещо друго, подсказващо, че това именно е върхът?
Чет Фев 26, 2015 6:28 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1216
Местожителство: София, кв. "Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
d_genov написа:
Поздравления за изчерпателната информация!

Имам въпрос за котата на връх Малък резен - кои камъни точно са най-високата точка, тъй като отдолу изглеждат еднакво високи. Има ли някакво обозначение, оцветяване или нещо друго, подсказващо, че това именно е върхът?

Няма някакво обозначение, което да показва, че определена купчина камъни е най-високата кота на връх Малък Резен.

Най-сигурният начин да сме убедени, че със сигурност сме качили върха, е да изкачим всички купчини от камъни. Smile

Според географските и туристическите карти, БГМаунтийнс, Уикимапия и Гугъл Карти, връхната кота е съвсем близо до горната лифтова станция - на около 150-200 метра.

Според мен това е най-високата кота, обозначена върху мои любителски снимки (ако греша - моля да бъда поправен):

Връх Малък Резен, гледан от северния склон на връх Голям Резен, близо до горната лифтова станция на открития лифт от м. Романски за в. Голям Резен:



Връх Малък Резен, гледан от юг, близо до чакълестия път от Голи връх за връх Голям Резен:



Връх Малък Резен, гледан от югозапад от чакълестия път от Голи връх за връх Голям Резен:



Връх Малък Резен, гледан от югозапад малко преди лифтовата станция на открития лифт от х. "Алеко" до в. Малък Резен:



Камарата камъни на връх Малък Резен, гледана от запад:



Гледка на запад от връх Малък Резен - другите купчини камъни изглеждат видимо по-ниски:



Гледка на изток от връх Малък Резен - другите купчини камъни изглеждат по-ниски или равни по височина:



Гледка на изток от съседната купчина камъни от изток на връх Малък Резен - другите купчини камъни изглеждат по-ниски (или равни) по височина:



Гледка на запад от съседната купчина камъни от изток на връх Малък Резен - връх Малък Резен се вижда видимо по-висок:


Чет Фев 26, 2015 9:19 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
d_genov



Регистриран на: 30 Яну 2014
Мнения: 175

Мнение Отговорете с цитат
Супер, вече нямам търпение да ида. Respect
Досега имах съмнения като съм бил, но успя да ме убедиш коя е връхната кота. Smile А тази купчина камъни стабилна ли е, защото изглежда доста паянтова Rolling Eyes Wink
Пет Фев 27, 2015 1:30 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dobber



Регистриран на: 04 Дек 2009
Мнения: 244

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря за изчерпателното описание. Мисля през следващите няколко дни да отделя време и да се пусна по върховете. Лично за мен е предизвикателство да го направя изцяло нощем.
Чет Юли 23, 2015 11:09 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1216
Местожителство: София, кв. "Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
dobber написа:
Благодаря за изчерпателното описание. Мисля през следващите няколко дни да отделя време и да се пусна по върховете. Лично за мен е предизвикателство да го направя изцяло нощем.

Dobber, пожелавам успех! И да разкажеш после как е минало.

Чудесна идея - Витошката дузина да се направи нощем. Тъкмо сега пълнолу/н/д/ието наближава. Smile

Възниква обаче въпросът кои са нощните часове. Дали нощните часове настъпват веднага след залеза на Слънцето, дали след края на гражданския полумрак (около половин час след залеза на Слънцето, когато центърът на слънчевия диск се е спуснал на 6 градуса под хоризонта), дали настъпват чак след края на астрономическия полумрак (около 2 часа след залеза на Слънцето, когато центърът на слънчевия диск се е спуснал на 18 градуса под хоризонта)?

По определение нощта е интервалът от денонощието между края на вечерния астрономически полумрак (когато центърът на слънчевия диск се е спуснал на 18 градуса под хоризонта) и началото на сутрешния астрономически полумрак (когато центърът на слънчевия диск се е изкачил на 18 градуса под хоризонта). Тогава на небето (при липса на светлинно замърсяване) стават видими и най-слабите звезди, видими с просто (невъоръжено) око, дори и близо над хоризонта.

За днес например - 26 юли 2015 г. - една справка с простата таблица на Астрономическия календар показва, че нощта настъпва в София в 22:55 и приключва около 04:13 (когато започва астрономическият полумрак), тоест продължителността на нощта е само около 05 часа и 18 минути. Дали ще е достатъчна за 12-те двехилядници на Витоша?

От друга страна - от залеза на Слънцето в 20:54 до изгрева в 06:12 имаме 09 часа 18 минути, което вече е значително по-добре.
А между края на гражданския полумрак в 21:21 и началото на гражданския полумрак в 05:40 имаме около 08 часа и 19 минути.

Забележка: Не трябва да се забравя, че в планината поради по-голямата надморска височина Слънчето изгрява малко по-рано и залязва малко по-късно. Ако хоризонтът е равен, разбира се, ако няма възвишения и върхове, които да забавят изгрева и да ускорят залеза.


____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
Нед Юли 26, 2015 9:20 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
2016godina



Регистриран на: 04 Яну 2016
Мнения: 55

Мнение Отговорете с цитат
Аз това лято мисля да го правя. Засега измислих следния план:
Царева махала- Синята стрела- СИВРИКАЯ - СИВА ГРАМАДА - ЯРЛОВСКИ КУПЕН - КУПЕНА- КАРАЧАИР- СКОПАРНИК- ГОЛЯМ РЕЗЕН-МАЛЪК РЕЗЕН- ЛЪВЧЕТО- ЧЕРНИ ВРЪХ- САМАРА- СЕЛИМИЦА- оттук слизане или към Кумата- Княжево или към х. Селимица- Кладница, като има опция за спане на някоя хижа.
Сря Яну 10, 2018 11:30 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
rumen radev



Регистриран на: 17 Ное 2013
Мнения: 77

Мнение Отговорете с цитат
Вариант за преход със ски и колани. Според наличието на сняг - тръгване от Драгалевци (паркинга над манастира)/Бай Кръстьо или Голи връх. Изкачване на Лъвчето, следва енергично преминаване през платото до Селимица, после Самара и Черни връх. Там се свалят коланите и се спуска до Ярловски купен покрай зимната маркировка. Следва отново спускане към Сива грамада. Слагат се коланите и се изкачват последователно Сиврикая, Купена, Карачаир, Скопарник и Голям резен. Сваляне на коланите и спускане към Малък резен, а след това към отправната точка - за да е пълен кръг.
Вто Яну 30, 2018 8:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Snufff



Регистриран на: 18 Дек 2012
Мнения: 20
Местожителство: Асеновград

Мнение Отговорете с цитат
Колеги, някой има ли трак от прехода, независимо от къде сте тръгнали?
Мерси!

_________________
Ако Планината не отиде при Мохамед, Мохамед ще отиде при Планината!
Пон Май 28, 2018 10:52 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1216
Местожителство: София, кв. "Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
Snufff написа:
Колеги, някой има ли трак от прехода, независимо от къде сте тръгнали?
Мерси!
Ето два трака от Боян Георгиев (единият е непълен):

Vitoshkata duzina - 26.06.2016g. - ErgenTurist (ot Boyan Georgiev)

Vitoshkata duzina - 01.07.2017g. - ErgenTurist (ot Boyan Georgiev)

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Вто Май 29, 2018 12:12 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Витоша Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница 1, 2  Следваща
Страница 1 от 2

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov