загиналата българка е била съпруга на наш приятел, планински водач, алпинист, про-екстремен скиор и т.н., като доколкото знам тя е имала поне съизмерима с неговата подготовка за придвижване в зимна планина. Не се съмнявам, че инцидента е резултат по-скоро на "перфектна буря" отколкото просто изгубването на "овчаря на стадото".
_________________ Бутам след осмата бира
Последната промяна е направена от dido на Чет Май 03, 2018 7:29 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Май 03, 2018 5:21 pm
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
[quote="dido"]Пламене,
загиналата българка е била съпруга на наш приятел, планински водач, алпинист, про-екстремен скиор и т.н., като доколкото знам тя е имала поне съизмерима подготовка за придвижване в зимна планина. Не се съмнявам, че инцидента е резултат по-скоро на "перфектна буря" отколкото просто изгубването на "овчаря на стадото".[/quot]
Да почиват в мир загиналите!
Винаги има въпроси, и най-добрите понякога подценяват, че могат да бъдат изненадани от лошо време. един загинал при падане, 7 от хипотермия, другите шестима оцеляват само с лека форма на хипотермия, нищо им няма. Значи тези последните са родени да издържат на перфектни бури, ако приемем че всички са били достатъчно екипирани за внезапно сериозно влошаване на времето.
Съвсем малко съм бил в Алпите, но винаги съм се чудил как тъй правят няколкодневни преходи с полупразни 35-40кг раници. Сещам се за един разговор в предверието на хижа Гуте, ние току що влизаме, идвайки от долу от х. Тет рус. Една жена, чувайки, че говорим български се приближи и се разговорихме. Тя бе българка, живееща в Австрия, бяха наели италиански гид и току що успешно слезли от Монблан. Питахме ги дали им е било студено нагоре, тя каза че времето е било ОК, но че са носили дрехи в повече. Според техния възрастен гид, за всеки случай във високата планина трябват повечко дрешки, точно за ей такива внезапни влошавания на времето.
Чет Май 03, 2018 6:51 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3056
Plamen К написа:
Според техния възрастен гид, за всеки случай във високата планина трябват повечко дрешки.
Явно за да доживее да стане възрастен е видял това онова и все пак е оцелял...
А районът на Монблан, доколкото са ми казвали потърпевши, е най-суровата откъм климатични условия част от Алпите.
Цитирам един откъс от статия на Luca Signorelli, поместена в сайта на Д.Колешев, посветена на Валтер Бонати, за неговото оцеляване по Френе:
"При нормални обстоятелства, техния опит за достигане на безопасно убежище би бил обречен – почти винаги хората, които останат блокирани от италианската страна на Мон Блан умират след не повече от три, четири дни. Но в групата им бил Бонати. Валтер направил смело тактическо решение, знаейки че единствения им шанс е бързо да слязат надолу, и в същото време да избегнат да ги затрупа лавина. Така той решил, да направят импровизирано спускане през Рошер Грубер, отдалечено ребро свързващо долната част на Централното Ребро с ледника Френе (и долината) долу. Въпреки това, двама от французите (Вией и Гийом) загинали бързо един след друг, заради преумора, докато един друг от тях (Колман, който бил роден глух и бил ударен от светкавица) започвал да показва признаци на дезориентация..."
Този кратък откъс е напълно достатъчен, за да си представим какво ги е сполетяло.
От друга страна, че заговорихме за това съизмеримо ли е с условията у нас, покойният Иван Масларов, като един от най-големите познавачи на Северния Джендем, ми разказваше, че ако искаш да ядеш дървото на стена от Алпите, без да ходиш до там, иди в лошо време да Джендема. Ивайло Нинов/известен още като Германеца/, сега виден йосемитски катерач, също казваше, че маршрутът Малчика е еквивалентен на северната стена на Пти Дрю.
По принцип Джендема, с изключение на 4-5 маршрута, е относително лесен и човек в добра форма преминава маршрутите за броени часове. Отиването до тях обаче е относително трудоемко, а прибирането, вече не е относително, а абсолютно изнурително. Затова напоследък малцината, които останахме редовни посетители, носим все по-малко багаж. Винаги обаче, съм носил пухенка, резервен кат дебели дрехи, поне два три чаршафа бивачно фолио и примус с пълна с газ бутилка. Веднъж, при инцидента през 2010г., ми се наложи да остана в снежна буря цяла нощ. Вярно, не се стигна да обличам и пухенка заради иглуто което построих, но благодарение на примуса пострадалия до мен другар със счупен крак прекара нощта относително спокойно и оцеляхме без никакви измръзвания. Като погледнеш отстрани, това е много и тежък багаж, който те бави сериозно. Ако обаче, стъпиш накриво, а повярвайте, има много места, където това може да се случи, и не можеш сам да се придвижиш поне до станцията на върха, докато дойде ПСС или другари от хижата/в повечето пъти те идват по-бързо/, ако нямате аварийна екипировка, най-вероятно ще приключите до няколко часа. Моят личен опит за най-животозастрашаващи ситуации в НАШИТЕ планини винаги е бил само и единствено от две места, които считам за най-опасни - вр.Ботев и вр.Вихрен. Вихрен си има друга методология за оцеляване и преодоляване, затова ще го спестя, но от вр.Ботев се научих на най-правилния подход, който поне до момента ме е запазил жив. Във всеки два от всеки три пъти, при излизането от скалните участъци на Джендема съм бил на границата на последните си сили. А за да се прибереш, първо трябва да изкачиш върха, после да слезеш, после да качиш Чала, и чак далеч под Пещите, в гората имаш някакви основания да мислиш, че и този път ти се е разминало. Та преди купола на Ботев гледам да си запазя поне половин кило чай и нещо сладко, което изяждам и изпивам. След това започвам с бавно и постоянно темпо да се набирам нагоре, като гледам почти да не спирам. Ако темпото е такова, че след 10-15 минути започвам да отпадам бързо, намалявам още, но не спирам. След като достигна върха, без да спирам, продължавам по същия начин с Чала. Ако трябва, правя съвсем бавни крачки, като на многохилядник, но в никакъв случай не спирам. Ако съм твърде бавен и започна да мръзна, навличам и пухенка/засега още толкова не съм изпадал толкова да ходя с пухенка, но теоретично не го изключвам и продължавам да я нося/. Важното е да не се спира и да се движи в такова темпо, което позволява на организма да поддържа неизменно състояние и най-вече да не води до отпадане. Благодарение на тази метода вече много години успявам да се прибирам всеки път обратно на х.Плевен и не ми се е налагало да оставам на заслона или на върха.
Това е, което мога да кажа, че съм научил за вр.Ботев и за себе си, пребивавайки по склоновете му. Ако на някой му е полезно, да го има предвид. Дали тази система работи при другите и доколко е универсална, не се наемам да прогнозирам.
Пет Май 04, 2018 9:32 am
Даниел
Регистриран на: 19 Май 2015 Мнения: 153
Ако няма да се приеме за разводняване на темата, ще кажеш ли и за Вихрен? На мен лично би ми било интересно.
Пет Май 04, 2018 5:09 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3056
Даниел написа:
Ако няма да се приеме за разводняване на темата, ще кажеш ли и за Вихрен? На мен лично би ми било интересно.
За мен Вихрен е опасен най-вече с лавините си. Многократно е разисквано и тук се намират теми, където е описано откъде да минеш, подсечеш и съответно откъде е най-безопасно това да стане. В този смисъл бързото напускане на района е решаващо, а на Вихрен поне такива възможности има. Затова реших да не го описвам, защото излиза от хипотезата да те хване нещо на място, където часове напред да нямаш възможност да избягаш нанякъде, което всъщност бе и последната тема за инцидента в Алпите.
19-годишното момче е било изоставено от групата си
Пон Юли 09, 2018 3:18 pm
lz1fw
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 713 Местожителство: София
Групата е оставила човек с него, така че не го е "изоставила" съвсем. За мен е странно, че не са му оставили някоя друга топла дрешка. На снимката момчето е по къси панталонки, а температурата е била 3-4 градуса.
Знае ли някой от кое място са поискали помощта за своя приятел белгийските скаути? Часът е написан 14:00 на 08.07. От мястото на травмата ли са се обадили или след това? Ако групата се е обадила от мястото, дали пък някой не ги е посъветвал нещо?
19-годишното момче е било изоставено от групата си
Пон Юли 09, 2018 3:51 pm
vandu
Регистриран на: 03 Апр 2012 Мнения: 206
Първоначално и аз реагирах: "е*ати тъпите парчета, да го оставят горе". Ама много добре са си го направили. Много ми е интересно дали така са научени или така са ги посъветвали от ПСС ? Но да останат всички на открито 12-14 часа и да се прибират по тъмно си е рисковано.
Пон Юли 09, 2018 4:20 pm
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 622
И на мен не ми хареса акцента с "изоставянето". Като гледам как е било облечено момчето при намирането му от спасителите, както и момчето останало с него (и двамата по къси панталони!), и като предположа, че и останалите са били облечени така, много добре са направили, че са си слезли. Иначе не е ясно колко хипотермясали е щяло да има през нощта, а и как се прибират 15 човека в лошото време по тъмно... Най-вероятно и аз бих постъпил така в случая.
Явно информацията е била предадена, след като спасителите са дошли веднага и са знаели точно къде е. Групата е евакуирана на сигурно място, оставен е надежден човек с пострадалия.
Евалата на спасителите за ентусиазма и професионализма им, а белгийските скаути да ходят на курс по планинарство, преди да ходят по планините. Белким научат как се чете метеорологична прогноза и с каква екипировка се ходи във високата планина...
19-годишното момче е било изоставено от групата си
Миналата година имаше подобен случай на Мальовица - момче и момиче са се прибирали от заслон БАК, когато момичето пада и изкълчва глезен край Втора тераса. Момчето което е от Словакия обаче я зарязва защото щяла да го забави и продължава надолу. Момичето някак си успява да се довлачи до Първа тераса и звъни на две нейни приятелки, които са слезли от Страшното езеро и съответно разказват какво е станало в хижата, откъдето тръгна група да ѝ помогнат. За около 3 часа успяха да стигнат и да я свалят, после разказваха какво е станало. Та, юнакът от Словакия даже продължил към ЦПШ без да се обади в хижата че нагоре има ранен човек.
В случая май момчето не е било баш изоставено, щом са го намерили със спасително фолио и шиниран крак, но как от 15 човека нито един няма да носи поне един дълъг панталон да му оставят?
_________________ Well I came upon a man at the top of a hill
Called himself the savior of the human race
Said he come to save the world from destruction and pain
But I said how can you save the world from itself?
Пон Юли 09, 2018 11:34 pm
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 622
Спасителите са му шинирали крака, вижда се от фоторепортажа.
Момчето е оставено, след като, предполагам старшия, е получил уверение, че спасителите ще дойдат до два-три часа.
Те скаутите са стройна организация, всички са били екипирани еднакво, предполагам
Не знаем в какво състояние е била групата. Иначе ако са били яки бичета в кондиция, са могли много да помогнат в носенето, което в случая е било тежката част от акцията...
Вто Юли 10, 2018 12:26 am
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1696 Местожителство: Плевен
В случая кое е по- правилно???
Да го оставят с някой който да е до него, или да остане цялата група??
Че аз се триумя ако ми се случи такова нещо как ще постъпя.
Вто Юли 10, 2018 8:49 am
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 622
Няма правилно, зависи от всяка конкретна ситуация.
Ако групата е силна, остава с пострадалия, помага на спасителите.
Ако групата е слаба - трябва да бъде отведена на сигурно място (някъде долу, в случая). След като са се погрижили максимално за пострадалия и са сигурни, че идват спасители. Най-вероятно долу имат предвидена нощувка или транспорт.
Ако и останалите са с тази екипировка, която се вижда от двете момчета на снимките, по-добре е да си бягат надолу, след като оставят дрехи, храна и течности на пострадалия. И някой от най-печените в групата.
Иначе 15 човека, с подходяща екипировка (щеки, едно въженце...) и познания могат да си свалят пострадалия до долу, слизането към Манастира е стръмно, но супер късо като дистанция, гравитацията работи за тях. Явно не са се чувствали уверени
Вто Юли 10, 2018 9:43 am
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1696 Местожителство: Плевен
Да разбирам, че в тази ситуация са постъпили правилно ...
Вто Юли 10, 2018 10:03 am
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3056
mom4i написа:
...ако са били яки бичета в кондиция, са могли много да помогнат в носенето, което в случая е било тежката част от акцията...
Потвърждавам, като дете съм бил член на скаутска организация, през Април 1994г. сме имали инцидент на Езерата, след което трима души на смени сме носили на гръб пострадал от Рилски езера до Скакавица в около 60-70см сняг. Телефони тогава нямаше, за да се вика ПСС, но пък носенето не е нито невъзможно, нито непосилно. Справихме се за няколко часа.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети