ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Дъждовен крос Беклеме-Ехо-Беклеме

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Стара планина Предишната тема
Следващата тема
Дъждовен крос Беклеме-Ехо-Беклеме
Автор Съобщение
NikTod



Регистриран на: 26 Юни 2012
Мнения: 297

Мнение Дъждовен крос Беклеме-Ехо-Беклеме Отговорете с цитат
Неделя следобед 10.06.2018г. и е време за седмичния планински крос.
С много скептицизъм оглеждах сутринта, забулената в облаци планина. Диплеха се на талази по склоновете и гъсти бели облаци. Въпреки това, познавайки характерната ми упоритост, нямах опасения че планирания крос ще се провали. Надъхвах се с това, че малко дъжд само ще дигне степента на трудност, а и планината е своенравна и почти винаги крие под булото си изненади. Както и да е, зареден с енергия в 13ч. потеглих от Троян посока Беклеме, напълних кемълбека с вода от Еделвайса, разменихме традиционно няколко думи с търговеца до чешмата. Той пророчески ме предупреди, че тоя път ще бера ядове. Предната седмица току преди мен се бе изсипала интензивна градушка, но тогава ми се размина. Сякаш планината говореше с него, тоя път няма отръвка. На всеки от нас понякога му се е случвало да предусеща надвиснала беда и да е сигурен, че тя ще се случи. Така бе и при мен. Знаех, че не ще ми се размине и въпреки това продължих. Стремежа да доминираш над природа и материя, желанието да надбориш страховете си, да премериш предела на силите си и ред други мисли, които ще споделя друг път, определят решението ти да продължиш.
На превала имаше една групичка туристи, които се бяха върнали от преход и явно си чакаха транспорта. Малко странен им се видях в лекото си за бягане облекло, при все че времето не беше студено, термометъра в колата показваше 13 градуса и като изключим мъглата, имаше лек вятър, които не бе проблем. Пожелахме си добър път и всеки пое в посоката си. Вклиних се в гъстата мъгла.

Всичко наоколо бе променено, някак си семпло и скучно. Виждаше се на няколко метра в радиус, но поне не валеше и не беше студено. Бягането ми спореше, темпото бе добро, чувствах се функционално балансиран. Даже за моя радост, от време на време мъглата се прокъсваше и се откриваше добре познатия ми любим планински пейзаж. За 1ч. 10мин. пристигнах на х. Козя стена, нямаше никой. Подкрепих се с малко бързи въглехидрати и стъпих на пътеката към х.Ехо.


Терена около в. Козя стена не е идеалния терен за бягане, но в сравнение с отсечката към х. Ехо си е магистрала. Много крив терен за бягане, като си помисля, по криви терени по билото на Стара планина има сякаш само по алпийската част от в. Жълтец, по Кръсците, Купена и Амбарица. Брадясъла с ардъч и клек пътека със стърчащи корени. При подсичане на хребета по в. Марkова поляна и Ушите пътечката е полускрита от туфи жилава планинска трева, която лъже взора и крие угрозата да стъпиш накриво или на се препънеш от скритите корени и сипица под нея, с опасност да пропаднеш по стръмния склон надолу. Да не говорим че и влечуго може да настъпиш. Допира на клека и копривата с подбедриците ми, може да ги определя като копринено докосване в сравнение с бруталното щавене и дране предизвикано от хвойната и корендаците. Времето се проясни след в. Ушите и се разри очарователния пейзаж към в. Кавладан и в. Юмрука.


Отзад забулен в облаци се прокрадваше масива на в. Вежен. Засилих темпото и със сравнително добро време се записах на х. Ехо. За около 1час и 15мин.




Там хапвайки вкусна бобена супа и хидратирайки се с течности, наблюдавах със наслада природата. За съжаление заедно с насладата се промъкна в съзнанието ми и тревога. На юг към в. Вежен и в. Каменица се завихряше лют буреносен облак, а и откъм Розино нещо се мръщеше на лошо, че и тътена на гръмотевиците сякаш приближаваше от там. Не можех да определя откъде идваше непосредствената опасност, но нещо ми подсказваше, че е редно да побързам. Взехме си чао с хижарите и пак на пътеката.


Когато минах прозореца над хижата и погледнах на север към хребета по който трябваше да се върна, ме сви ново притеснение. Преди в ясно време виждах от превала на Кавладан и Юмрука, целия балкан, та чак до Амбарица и Ботев. Сега цялото планинско било бе в масивна облачност, която не вещаеше добро. Но ….. път назад нямаше. Планирания крос трябваше да бъде завършен, а трасето бе едно.

Започнах осезаемо ободрен от кратката почивка и така до подсичането на в. Ушите всичко бе под контрол и се развиваше по план. Усещах че бях избягал от бурите идващи от юг. Гръмотевиците отекваха глухо зад мен. Бях на склона от север когато започна да ме вали. Отначало бе ситно и не ми създаваше проблеми, даже и яке не сложих. Чуваха се гръмотевици и то не толкова далече, но те някак си не ме тревожеха. Повече ме тревожеше все по мокрото и хлъзгаво трасе. То не стига че криво, ами и още по криво не си го пожелавах. Продължих в равно темпо докато не се наложи да сложа якето. Почвата все още не беше разкаляна, но затова пък хвойната, тревата и другата растителност беше вече доволно напоена с вода, която по естествено капков път се стичаше по краката ми и просмукана от чорапите се събираше в обувките ми. Просто не носех гети, но и да носех не бях убеден колко щяха да ми помогнат. Постепенно от росата, дъжда и локвите, не остана сухо място което да вардя. Започнах подсичанията на гребена на билото до в. Котето. През цялото време бях пределно концентриран и фокусиран към пътеката. Падания и подхлъзвания се изключваха от опциите. Темпото макар и намалено, беше постоянно. Не чувствах силно признаците на умора. Да част от гъвкавостта я нямаше, но това си го знаех че ще дойде, както и какво да правя и как да се движа така че да го компенсирам. Липсваха за разлика от друг път забулените в мъглата характерни гледки в този прекрасен дял на планината. И въпреки това от време на време се заглеждах към някое живописно израснало самотно или в група дърво, прораснало сякаш от облаците. Заслушвах се унасящо в ромолящия с различна сила дъжд, вписващ в композицията си ритмично боботещите гръмотевици. Откровено казано, тогава се чувствах спокоен и по различен от друг път начин, усещах тръпката от полаганото усилие в стремежа да завършиш начинанието си, както и самата природа около мен. И така почти без премеждия се добрах до х. Козя стена. Допълних кемълбека с вода и взех предпоследната въглехидратна доза. Тъкмо преди тръгване и небето навън се изля отгоре ни и задъниха здрави гръмотевици. Явно досега съм бил в ариеграда на бурята. А разсъждавайки сега, явно по скоро съм бил в нейното око и постепенно съм приближавал първо към периферията и а после и към центъра и. Не ми и минаваше наум, че природата ми е подготвила още една буря за десерт след тази. Но всичко по реда си. Едно е да бягаш в дъжд, друго е в порой. Признавам си, че се поколебах дали да продължа или да чакам докато спре. Заговорихме се с хижарката, която ми изтъкна аргумент, на които не можах да устоя. При положение че съм вече достатъчно мокър, трудно бих могъл да влоша положението повече. Освен ако разбира се не ме страх от гръмотевиците. Претеглих ситуацията и установих че така поставени нещата ме изправят пред единствения възможен избор. А той е да продължа неразумно напред, през кал, вода и слава или да послушам здравия разум и да подвия страхливо опашка, като остана в хижата. Просто нямаше начин. Избора ми можеше да бъде само един. Не си спомням някога да съм постъпвал страхливо и нямах ни най малкото колебание относно намерението си да утвърдя навика си. Хукнах през глава в пороя, сякаш се надявах бързо да премина и да се подслоня на сухо. Общо взето след като посвикнах да скачам през клека и ардъча, заобикаляйки поточетата образували се на пътеката по трасето, започна изкачване на превала през южното ребро на в. Кучето. В подножието имах неочаквана среща със двойка чужденци, които включили на турбо предавка ме отразиха за кратко, колкото да прочета в погледите им ясно изразено недоумение защо отивам там, откъдето те бягаха. Казвам бягаха, не че буквално бягаха, но с тези ококорени очи и пискливо звучащ инглиш, те мислено направо си препускаха. Разменихме по две думи или по скоро нещо такова и всеки се зае да дерзае в посоката си. Малко под хребета прескочих една умряла черна усойница. На отиване пак я бях прескочил. И тогава и сега я видях с периферията на зрението си. Мислено си я бях отбелязал за на връщане да внимавам и да видя дали наистина е змия или връзка на обувка. Не ми се връщаше на отиване, че бях вече набрал добра инерция, а на обратно не ми беше много до това. Трасето от в. Боба в посока към хижата ми е любимо и там развивам много добра скорост. Със съжаление обаче констатирам, че там явно е змиярски район. Предната седмица пак преди хижата, една се шмугна през пътеката на метър пред мен. Добре че бях в тоя момент намалил заради един скален откос. В този момент лекомислено си отбелязах и ползата от времето сега. Никакъв шанс да налетя на някоя дългоопашата твар. Газих смело и безотговорно в клека без никакви притеснения. След разклона за с. Христо Даново тръгна изкачване на превала между в. Кучето и в. Боба. Светкавиците почнаха все по осезателно да бият в близост. Нямах идея къде падаха. Разреждаха се в атмосферата над мен, зад мен или някъде напред. Само знам че със свито сърце бягах към превала. Чувствах се като пиле тичащо към грила. Хубавото беше, че пишейки сега и споделяйки преживяната емоция осъзнавам, че сега съм далеч по емоционален от тогава. Може би защото сега е времето за анализ и преценка, време за многоъгълно премисляне на изживяната емоция. Няма как разбереш другите, без добре да опознаеш себе си. Това според мен е един от начините да развиваме обществото ни, самоусъвършенствайки себе си. Докато бягах под бурята, си мислех единствено …. Е мислех си клиширани и прозаични неща. Охарактеризирайки ги като профански мисли и разсъждения. Важното, е че бях мобилизиран, пределно фокусиран в терена и вглъбен в контрола на тялото си. Метрите се нижеха един след друг. Преди в. Козя стена стояха притихнали един табун коне. Стояха примирени и умърлушени, с клепнали уши, притихнали в очакване на окаяната им съдба да се предреши сега, като ги изпържи някоя светкавица или по късно в тигана на някои ресторант. Честно да си призная не ми много дожаля за тях, припомняйки си минираната от тях пътека по която минах. Разбира се, че се шегувам с това. Дожаля ми за кончетата, още повече, че те не са с нищо по виновни от някои уж надарени с по висш разум божий творения, сеещи безпардонно боклуци и фекалии из природата, гордо определили се като туристи. Нищо по различно от обикновени тористи са те, цапайки с остатъците от лакомията и пошлостта си балкана ни. Преди да подсеча в. Козя стена дъжда понамаля и малко проясни. Именно тогава успях да извадя телефона и щракнах няколко селфита на фона на Козята стена.

За съжаление паузата бе кратка и както се вижда от снимката от север напираше на талази нова буреносна композиция. Пак се продъни и загърмя небето. Тоя път фронта бе по студен и капките барабаняха по силно по качулката ми. Слава богу отървах градушката, но затова пък се чувствах като в плазмена лампа. Всеки момент очаквах да светна. Усещайки, че наближава заключителната четвърт от бягането, тялото започна да проявява вече признаци на леност. Започна да си иска почивка и в резултат на това вече движенията ми не бяха така гъвкави като в началото. Последваха в резултат на това и няколко леки препъвания. Спрях за 20на секунди за да възстановя и вкарам малко гликоген в мускулите. Имаше добър ефект. Засилих темпото защото терена по южния склон на Козята стена става за бягане. Има клек, корени и стърчащи камъни, но става. Сега обаче пътека нямаше. Имаше вада която или трябваше да се гази или да се заобикаля през клека. Въпреки това сравнително бързо преминах и излязох на открито пред безименния връх преди прохода. Бурята си вилнееше, дойде и вятър когато се показах на северния склон. На изкачване дойде и първото ми падане днес. За моя радост се оказа и последно. Нямаше повреди. Малко окаляне и усилия при омекотяване на падането и това е. Излизайки на билната кота гръмотевичната активност стана по осезаема. Дали аз си внушавах не знам, но крачейки по плешивото теме на безименния връх имах чувството като че ли се разхождам в стрелбище по време на мотострелково учение. Нейсе прибягах набързо билото и се спуснах покрай силно проядените от водата коловози надолу. Внимавах много защото от опит знаех, че риска от неудачи в края на кроса е най голям. Тогава умората подмамва организъма с мечтания за топла баня, почивка или общо казано в изкушенията си разконцентрира вниманието. Добрах се до автомобила на билото, хвърлих в багажника раницата и всички връхни дрехи. Резервния кат беше в раницата, но се оказа че всичко в нея е подгизнало. Явно ще трябва нова раница. В колата нямах резервни дрехи, така че засилих парното, поочистих калта и клечките по мен и потеглих на обратно към Троян.
В крайна сметка връщайки назад отминалото събитие, мога пред себе си да призная, че не съжалявам за проведения крос. Както от чисто кондиционен аспект, така също и заради извършената добра проверка на оборудването ми. Не на последно място искам да отчета и прочетената още една важна страница от книгата на себепознанието.
п.п .Накрая на всички които са ми завидели за приключението и заинтригувани от бягането в буря, искам дебело да подчертая обаче и да поясня нещо, което е много важно. А то е, какво е разумното поведение на човек застигнат от буря.
Първо, когато видите, че идва гръмотевична буря тичайте да се подслоните някъде докато премине. В никакъв случай не тръгвайте срещу нея. При гръмотевична буря, която е в непосредствена близост, друго от нещата, които не трябва да правите е … имено да бягате или ходите. Защо ли? Защото рискувате при падане на повърхността в близост до вас на ел. заряд да ви засегне т.нар. крачково напрежение. Ако мълнията направи утечка по мократа повърхност, в един момент протича силен ток по повърхността на земята. Както е известно, протичането на ток през съпротивление, не е безнаказано и води до загуби и пад на напрежение, право пропорционален на големината на съпротивлението. Големината на съпротивлението пък е право пропорционална на дължината на отсечката от земната повърхност, която обкрачвате. И тъй като тока е наистина голям, той предизвиква един ама наистина добър пад на напрежение дори при малкото разстояние между двата крака. Казано иначе излиза, че сте стъпили на една голяма батерия. Пиша това за да е ясно и всеки да знае рисковете които поема. Ще ме попитате аз дали ги знаех? Да, знаех ги. Разчитах че ще мога да предугадя признаците на заряда преди разреждането му и да реагирам. А в случай на пряко попадение на мълния към мен, вероятно нямаше да имам време да разбера какво се е случило. Щях да се гледам отгоре. Тока който протича в една мълния е от 100-300 кА, а температурата достига 30 000 градуса по целзий. Така че при пряко попадение разкрача е без никакво значение за жертвата. В заключение, в сходна като моята ситуация, направете точно обратното на това което направих аз.

Николай Тодоров


Последната промяна е направена от NikTod на Сря Юни 13, 2018 7:38 pm; мнението е било променяно общо 12 пъти
Сря Юни 13, 2018 5:35 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
meco puh



Регистриран на: 18 Яну 2011
Мнения: 1829
Местожителство: обл.Разград

Мнение Re: Дъждовен крос Беклеме-Ехо-Беклеме Отговорете с цитат
Николай, влез в "промени" и от всички снимки изтрий тези четири символа:

?r=0

и снимките ти ще се отварят.

Напомни ми за моя крос отпреди 31 години - Ехо - Вежен - Ехо! Също в дъжд, но пороен във втората половина на кроса.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров

Последната промяна е направена от meco puh на Чет Юни 14, 2018 1:07 am; мнението е било променяно общо 1 път
Сря Юни 13, 2018 6:12 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
NikTod



Регистриран на: 26 Юни 2012
Мнения: 297

Мнение Дъждовен крос Беклеме-Ехо-Беклеме Отговорете с цитат
Благодаря ти за помощта със снимките.
Беше интереснен крос. Предполагам че и твоя е бил порядъчно емоционален Smile
Сря Юни 13, 2018 7:41 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
fena73



Регистриран на: 16 Окт 2011
Мнения: 1858
Местожителство: Ст.Загора

Мнение Отговорете с цитат
Интересно от общото време на кроса вадиш ли времето за селфита-че то май е към 1/4 Laughing
п.п. нищо лично и без лоши чувства...както казал циганинът от вица"ти пЪ си мноо убаФФ!!!" Laughing Laughing
Сря Юни 13, 2018 10:40 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
NikTod



Регистриран на: 26 Юни 2012
Мнения: 297

Мнение Отговорете с цитат
Smile Когато бягам не нося фотоапарат за да запечатам пейзажа, по обясними причини. С тая мъгла най различимия обект за снимане в повечето случай беше моя милост. Като ме видиш в снимката жуми и скролвай, така ще оправим работата Smile
Чет Юни 14, 2018 10:36 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Стара планина Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov