Интерсно дали други уреди в София са регистрирали нещо в споменатите интервали от време (UTC)?
Нямам данни за горния период от време. Обаче след 14:00 часа на 04.06.2018 съм пуснал поредната проверка-изпитание на моята програмка за запис на данни от LVA гайгеров брояч във файл. Теста ще продължи докато издържат батериите. В момента общото напрежението двете AAA батерии е около 2700 mV. Вероятно батериите още издържат още поне седмица. Ако се случи пак подобен пик сподели за да видя какво се е регистрирало по същото време при мен.
... the instrument provides the transmission of both monitoring data with a time resolution of 1 s, and data in the event-by-event mode, with a recording of the time of detection of each gamma quantum or electron to an accuracy of ~15 μs. This makes it possible to not only conduct a detailed analysis of the variability in the gamma-ray range, but also compare the time profiles with the results of measurements with other RELEC instruments (the detector of optical and ultraviolet flares, radio-frequency and low-frequency analyzers of electromagnetic field parameters), as well as with the data of ground-based facility for thunderstorm activity. [...] The TGFs included in the catalog have a typical duration of ~400 μs, during which 10–40 gamma-ray quanta were detected.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Сря Юни 13, 2018 2:54 pm
OpenMind
Регистриран на: 02 Яну 2012 Мнения: 67
Моля да ме извините, че ще пиша не точно по темата тук.
Интересува ме има ли някакви по-спецефични изисквания за измерване на радиокативност на вода.
Искам да си закупя уред, а който да замервам радиоктивността на водата от планински извори и чешми.
Моля, ако администраторите преценят да премахнат поста ми, ако го намерят за неудачен за темата.
Ще отворя нова тема, ако преценят, че така е по-добре.
Разглеждайки бегло данните от постоянно включения Гайгер-Мюлеров брояч у дома забелязвам, че всеки ден в интервала между 6:00 и 7:00 часа местно време (съответно 3:00 и 4:00 часа UTC), е налице краткотраен пик в отброените импулси, който значително надхвърля регистрираните импулси в съседните 30-секундни интервали, за които записвам броя отчетени събития. Подобни пикове понякога има и в други моменти от денонощието (например при гръмотевична буря), но те са някак по-случайно разпределени във времето. По-долу прилагам данни за последната седмица:
Дали някой би могъл да предложи обяснение за тези наблюдения?
Помислих си за автомобил, който минава горе-долу по това време по улицата. Би трябвало обаче да го прави и в почивните дни... Ще се постарая да организирам записване с видеокамера на преминаващите по това време МПС-та, за да видя дали такава корелация е възможна.
Други идеи? Или други подобни наблюдения в София?
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Вто Юни 19, 2018 1:44 pm
lz1fw
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 713 Местожителство: София
vedrin написа:
... други подобни наблюдения в София?
По време на моя опит не се е наблюдавало подобно повторение на пикове. Даже нещо повече в посока "хаос": при мен бяха включени три гайгер-мюлерови брояча, разположени почти плътно един до друг в една картонена кутия, сложена до прозорец в Младост 3, София. Пиковете при различните броячи са по различно време.
Не забелязвам пикове в повтарящи се часове. При малки интервали на интегриране обаче показанията в съседни интервали се изменят в пъти.
Сложно нещо е обобщаването при такива скокове.
Съб Юни 23, 2018 6:50 pm
bashtata
Регистриран на: 01 Юни 2017 Мнения: 83 Местожителство: Sofia
При сравнение на моментите с изключение на един ден леко се подранява и ме навежда на мисълта за зависимост от изгрева. Момента е подходящ да изчакаме 22.06 и да видим дали ще започне да закъснява с подобно темпо.
Огледай се как стоиш астрономически и дали преки слънчеви лъчи или някакво отражение не се случва по това време.
Уредът е разположен на около 2 метра от прозорец със западно изложение на 6-ти етаж с изглед към ул. Козяк, по която има интензивен трафик. Между източния хоризонт и него има няколко железобетонни и още няколко тухлени стени. Не е възможно да бъде достигнат от преки или отразени лъчи във видимия спектър от каквато и да е посока. В последните няколко дни имаше "затишие" откъм подобни явления, но днес пак е регистрирано подобно събитие, отново сутринта, но с около час по-късно:
Възможно е, както и lz1fw е посочил, това да са съвсем случайни събития, без причинно-следствена връзка с краткотрайна поява на източници на радиация около уреда.
Така стигаме до следния общ въпрос: съществува ли възприет критерий за разграничаване на случайни от предизвикани събития с много кратка продължителност (секунди, милисекунди, микросекунди, наносекунди)? Струва ми се, че това е нещо, което не сме изучавали в общия курс по физика в университета. Там ударението беше върху продължителни наблюдения и трупане на статистика.
От друга страна, очевидно съществуват подобни много кратки явления, не само случайни. Измерват ги, пишат статии, така че явно някакво разграничаване е възможно и полезно при определени условия на измерване.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Вто Юни 26, 2018 2:42 pm
bashtata
Регистриран на: 01 Юни 2017 Мнения: 83 Местожителство: Sofia
Когато се увеличава точността и честотата на измерванията , както и методиките на непрекъснати наблюдения, се появяват нови качества, недостъпни при старите технологии за наблюдение. Всичко, което сега се води като нанотехнологии е в резултат на прилагане на недостъпни досега технологии за получаване и измерване. Напълно е възможно при увеличаване на броя наблюдения и свиване на временния интервал да се очаква нещо невиждано и нечувано досега.
По-долу показвам прилагането на най-популярната статистика върху файла приложен от lz1fw
За 10 минутния файл на lz1fw съм направил най-популярната статистика за случай на гаусово разпределение, което при броя наблюдения 960, може да се приложи без да се внесе някаква голяма грешка и се вижда, че и за трите брояча има максималнни стойности по-големи от средното + 3 сигми . За нормално разпределение всички стойности вън от тези граници се смятат за грешни и обикновенно се изключват от обработката, като статистиката се повтаря докато максималните и минималните стойности останат в границите на новото средно +- 3 сигми.
При намаляване на интервала за натрупване няма смисъл от подобна обработка, защото за едно статистически значимо измерване почиващо на броене не е правилно да се прилага за интервали с нулеви стойности, а очевидно ще се появят и силно отличаващи се от средното максимални стойности. За такива случаи би трябвало да се прилагат правилата за Поасоново разпределение. При средните стойност, които се получават за минутни интервали около 20 - 30 CPM е безсмислено да се натрупва за по-малки интервали. За по-кратки интервали е необходим датчик с по-висока чувствителност, например GM брояч с 200 CPM при фонови стойности или някакъв сцинтилаторен датчик с 100 CPS (6000 CPM) при който няма да има 1 секунден интервал с 0 cpm.
Сря Юни 27, 2018 9:29 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6375
Една почти забавна новина предвид съвпадението ѝ с активния морски сезон:
Някой знае ли отде тая радиация във Вромос? Военни нещо, ядрени подводници, ядрени торпеда, насочени срещу Стамбула града?
_________________ Бутам след осмата бира
Пет Юли 06, 2018 5:31 pm
lz1fw
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 713 Местожителство: София
Някъде четох, че причината за повишената радиация е в рудниците над плажа. Не съм бил там, но планирам да посетя това място към края на годината.
Преди години пак имаше репортаж за радиацията в залив Вромос. Уредите показваха 0,30 - 0,35 μSv/h. Съвсем малко извън нормалните 0,30 μSv/h. Категорично не вярвам гама фона там да е 50 пъти повече от нормалното т.е. 15 μSv/h. При 15 μSv/h мястото трябваше отдавна да е отцепено.
Интересно е да се отбележи, че конкретно тази мина е нанесена в топографската карта на Царство България от 30-те години на XX в. Би било интересно ако някой намери и сподели трудове, свързани с историята ѝ.
Иначе бургазлии бяха наясно още по време на социализма и избягваха това място. Летовниците от вътрешността на страната обаче не винаги бяха достатъчно добре информирани и твърде често съм виждал плажуващи там, включително и до ден днешен. Не бих се учудил на повишаване на излъчването от порядъка на десетина пъти (толкова съм измервал на други места в непосредствена близост до богати на уран скали). Петдесет пъти е доста. Може да е свързано с наноси и утайки с произход от хвостохранилището на мината...
Съдейки по релефа на района, както и разположението на шахтите на мината и хвостохранилището, не бих се учудил ако по-високо излъчване е налице в северозападния край на плажа "Вромос". Морето обаче "взима" и "дава" пясък, мести го, тъй че влияние вероятно имат и крайбрежните течения. Те може да са отнесли известно количество радиоактивен пясък дори и на съседни плажове, не само в други части на "Вромос".
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети