ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Урановите мини в нашите планини
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 21, 22, 23 ... 26, 27, 28  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Обща дискусия Предишната тема
Следващата тема
Урановите мини в нашите планини
Автор Съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Още една статия, в която е споменато за древни изработки (шахти и щолни с дълбочина до 75 метра) в района на рудник Росен в интервала от 2 век пр. н. е. до 4 век от н.е.:

http://www.bgd.bg/CONFERENCES/Geonauki_2008/Sbornik/pfd_files/47_Nakov_BGD_2008_conf.pdf

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Пет Юли 06, 2018 11:22 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Интересна монография, макар и не точно и само по повдигнатите тук въпроси:

Евгений Николаевич Черных, "Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии", 1978 г., БАН, София.

В 1969 году по инициативе проф Н. Я. Мерперта — одного из руководителей болгаро-советской археологической экспедиции, ее тематика была расширена за счет изучения историко-металлургических проблем эпохи меди и бронзы. В связи с таким решением был создан специальный отряд, который проводил исследования на территории Болгарии, — в этой одной из самых важных областей древнейшей культуры и металлургии на Юго-Востоке Европы. За пять полевых сезонов 1969— 1972 и 1974 гг. в 34 музеях страны удалось собрать более 1200 проб металла древних изделий и исследовать их химический состав в лаборатории спектрального анализа НА АН СССР в Москве. Зарисовки этих предметов, а также литейных форм легли в основу типологических построений работы. В 1971 г. отряд начал разведки древних медных рудников в различных районах Болгарии. За два полевых сезона удалось подвергнуть полевым обследованиям или же собрать те или иные сведения более чем о 100 медных и полиметаллических месторождениях, на большинстве из которых имелись древние разработки. Для уяснения геохимической характеристики их руд, а также шлаков с обнаруженных тогда древних медеплавилен было собрано более 2000 образцов медных минералов и шлаков, большинство из которых было проанализировано в лаборатории НА АН СССР. В 1971, 1972 и 1974 гг. отряд проводил раскопки и разведки древнейших рудников Аи-бунар и Тымнянка. Упомянутые исследования и явились фундаментом настоящей книги. Полное издание в этой монографии всех собранных и проанализированных материалов представлялось мне естественным и абсолютно необходимым. Вместе с тем, еще более важным казалось мне рассмотрение ряда кардинальных вопросов и проблем древнейший истории горно-металлургического производства, таких, как химический состав меди и бронз, особенно в связи с рудными источниками исследованного металла; динамика развития форм орудий и технологии обработки металла; хронология производства; выделение очагов металлургии и металлообработки, их близкие и далекие связи, торговля металлом; проблема гигантских металлургических провинций, куда входили в разные исторические эпохи различные металлургические очаги Северо-Восточных Балкан; организация горно-мегаллургичсского промысла в глубокой древности и некоторые другие проблемы. Я прекрасно сознаю, что эта монография не могла быть написана без товарищеского внимания и содействия моих болгарских коллег и, прежде всего, коллектива болгаро-советской экспедиции, возглавлявшейся с болгарской стороны проф. Г. И. Георгиевым и с советской — проф. Н. Я. Мерпертом. Организация и финансирование всех этих работ осуществляли Археологический институт и музей Болгарской академии наук. Н. Я. Мерперт оказывал мне постоянную дружескую поддержку как в сборах материалов, так и в подробном обсуждении целого ряда сложных проблем балканской археологии, нашедших то или иное отражение в настоящей книге. Мне особенно хочется поблагодарить за неоценимую помощь члена экспедиции А. Радунчеву, в огромной мере способствовавшую успешным сборам материалов и активно участвовавшую в работах отряда по обследованию древних рудников в 1971—1972 гг.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Съб Юли 07, 2018 12:51 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
През периода 1954 - 1977 г. отначало част, а след 1968 г. целият отпадък от флотационна фабрика "Росен" (в състава на “Бургаски медни мини”) - около 8 000 000 t е изхвърлян в Черно море, западно от село Черноморец. В резултат на това плажът на залива „Вромос” е бил засипан с флотационен отпадък между нос Атия и село Черноморец, а в района на изливането, бреговата ивица е била преместена на 150 м. навътре в морето. Флотационният отпадък, отпадъчен продукт при обогатяването на медни руди, съдържа главно скалообразуващи минерали /фелдшпати, пироксен, кварц и хлорит/ и гангови минерали /кварц, калцит, доломит, анкерит, флуорит и глини/, както и 5-6% рудни минерали /пирит, халкопирит, магнетит, хематит, молибденит, халкоцит и др./ Установени са и някои радиоактивни минерали - уранинит, настуран и уранови смоли.

По искане на Министерството на околната среда и водите през 1995 г. „Бургаски медни мини” са провели целенасочени изследователски работи за определяне степента на замърсяването, както на плажа, така и на морското дъно и начина на отстраняването на радиоактивния флотационен отпадък. Почистването на плажната ивица на залива “Вромос” е започнало през месец септември 1997 г., с реализацията на финансирания от Програма Фар – Екология проект (с бюджет 760 000 екю), съгласно договор между Националния фонд за опазване на околната среда, от една страна, и Община Созопол и “Бургаски медни мини” ЕАД, от друга.

Реализацията на проекта приключва през 1998 година. От плажа на залива “Вромос” е иззет около 800 000 t радиоактивен флотационен отпадък и по-голямата част от него е складирана в специално построено депо. Останалата част е преработена във фабрика “Росен” и депонирана в хвостохранилището. Дейността по почистването се контролира от инвеститорски контрол, назначен от ФАР – английската фирма “BG Johnes”. Те са осъществили ежемесечни замервания на извършената работа и подписали, заедно с двама представители на РИОС Бургас, АКТ №19, включващ изработените обеми и стойността на извършената работа. Протоколите са подписани от тогавашния изпълнителен директор на “Бургаски медни мини” и от кмета на община Созопол. В резултат от извършеното тогава отстраняване на флотационния отпадък върху плажната ивица на залива, към датата на приключване на проекта, въпросът със завишената концентрация на радионуклиди, е бил решен.

В течение на годините, поради изтласкване от морето към плажната ивица на залива на дънни утайки се регистрира увеличение на характерния за района естествен радиационен фон, който варира в границите от 0,22 - 0,35 микроСиверта/час.

Измервания на радиационния гама-фон на плаж "Вромос" се извършват четири пъти годишно (на всяко тримесечие) от Регионална лаборатория - Бургас към Изпълнителна агенция по околна среда, съгласно утвърдената програма за радиологичен мониторинг. Гама-фонът се измерва в две точки - при прибоя и в контролна точка на "плажа" в района на тополовата горичка.


Резултатите от измерванията през 2010 година са:

месец февруари - прибой: 0,22 - 0,24 микроСиверта/час, контролна точка: 0,29 - 0,32 микроСиверта/час;
месец май - прибой: 0,20 - 0,22 микроСиверта/час, контролна точка: 0,31 - 0,32 микроСиверта/час.

На 16.08.2010 г. предстои да бъде извършено поредното периодично измерване на радиационния гама-фон на залива „Вромос” и вземане на проба за последващ лабораторен радиологичен анализ, за което е уведомена и РИОКОЗ- Бургас с покана за изпращане на съвместен екип.

Естественият фон за страната е в границите от 0,16 до 0,30 микроСиверта/час, в някои райони и над 0,50 микроСиверта/час, за Южното Черноморие между 0,12 и 0,18 микроСиверта/час.

За целите на радиационната защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в Република България са определени норми в Наредба № 1 от 15.11. 1999 г. (Обн. ДВ. бр.101 от 23 Ноември 1999 г. и посл. изм. и доп.).


Източник: http://eea.government.bg/bg/news/2010/2010-08-05.html

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Съб Юли 07, 2018 12:47 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
И още подробности: http://www.desant.net/show-news/19899

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Съб Юли 07, 2018 12:52 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
LBSF



Регистриран на: 07 Юли 2018
Мнения: 21

Мнение Отговорете с цитат
Здравейте,
Ето един тримесечен лог от гайгеровия брояч (датчик СБМ-10), който стои на работната ми маса:
https://yadi.sk/i/jovu1xfs3Yti3M
24 часова картинка:
https://yadi.sk/i/OS9AFQT53Yu8vT
Един спектър на естествен радиационен фон (ФЭУ-31, кристал: СДН.17.16.40 NaI (Tl))
https://yadi.sk/i/J8OCRrqp3YtpXw
И малко ториев диоксид:
https://yadi.sk/i/sGg2PJyi3Yu9M3

P.S. Май не само аз ходя с гайгеров брояч в раницата Smile.
Съб Юли 07, 2018 8:44 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Sineva



Регистриран на: 21 Ное 2007
Мнения: 368

Мнение Отговорете с цитат
Здравей, България

Хотелиери от залива Вромос: Клиентите ни масово отменят резервациите си

10 Юли 2018 09:09

Репортер: Цеца Алексова

Вто Юли 10, 2018 9:41 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
lz1fw



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 264
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Хубавото в, че съм познал коректната стойност - 0,35 uSv/h. Лошото е, че ако аз отида да меря, някой друг може да реши че се "заигравам". И в статията от линка също има заигравка: ако на един плаж е 0,10 uSv/h, а на друг 0,35 коректно е да се каже първо, че и двата плажа са в нормите (нормалното за България вече е май до 0,40 uSv/h), след това да кажат конкретните стойности и допустимите норми. А таблицата за умножение и деление всеки сам ще си я приложи.

А сега на единия плаж било три пъти повече. Е, и какво от това?

А за Сеславци никой не пише. Сигурно защото няма море.

Между другото в къщата, в която съм в момента е между 0,24 и 0,27 uSv/h. В хотел край Родопите уреда писна - моментно мина 0,30 uSv/h. Радиация край нас е има и това е нормално. Паниката покрай радиацията не е нормална. Аз не съм специалист по темата и го пиша винаги. Защо тези с "50-те пъти превишение" веднъж не се самооцениха? Извинявайте, ама се ядосах.
Вто Юли 10, 2018 10:50 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
mom4i



Регистриран на: 05 Авг 2014
Мнения: 300

Мнение Отговорете с цитат
Iz1fw, обичам като някой изразява мислите ми по-добре от мен.

Не съм специалист, но като прост физик ме дразни тази истерия покрай радиацията...

Предполагам, че на хората, толкова свикнали със сензациите (ШОК и УЖАС) всеки ден, че им трябват непрекъснато нещо ново. ГМО, нова световна война, кемтрейлс, ХААРП и защо не радиация? Звучи притеснително най-малкото, макар и да не е толкова сензационно Smile

Без да знаят, че тиклите на вилата им сигурно са по-радиоактивни от плажа в залива Вромос Smile
Вто Юли 10, 2018 11:19 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ogobogo



Регистриран на: 24 Окт 2012
Мнения: 101

Мнение Отговорете с цитат
Преди няколко години (2014) ходих на едно пешеходстване от Царево или Приморско до...трябваше да е до Несебър, ама стигнахме до Поморие. Та единият от групата е бургазлия и минавайки след Атия на един участък, незает от мутро-бароково-чалгарско-циганско-... архитектура, го попитах : :"Абе тук как мутрите не са го завзели този плаж. Я какъв е хубав. Как не са изсрали един бетонен комплекс да си избиват комплексите?" А той ми отговори:" То тук са изхвърляли навремето от близката мина разни радиоактивни отпадъци." Че ми стана ясно тогава защо и как.

За какво го казвам това - хората винаги са знаели за предназначението на плажа. Верно, може би само местните са го знаели. Но пък не е от вчера или онзи ден. Съществувало си е доста десетилетия, съпътствано с всичките му последствия.

Всъщност не знам защо се вдига толкова шум чак сега. И дали не трябва да си зададем въпроса-чии интереси са застрашени. Но това е друга тема и не е за тук. Но все пак-по-добре късно отколкото никога.
Сря Юли 11, 2018 12:37 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Шум се вдига периодично. Една от причините са били боричканията около средствата отпуснати за почистване преди години. Възможно е да има и други причини.

В някаква степен може да е полезно да се говори повече за този проблем в началото на летния сезон -- все пак, за разлика от стотиците други места с повишена радиация, "Вромос" е посещаван от много хора, включително деца, особено през през летните месеци. Те стоят там по цял ден (някои дори денонощно може би), лежат върху пясъка и т.н. Това рязко контрастира с местностите около редица изоставени рудници, които често са на по-трудно достъпни места и са относително рядко посещавани от хора, които при това обикновено не се застояват в тях. Важно е също да се внимава какво се говори -- не с внушения, а с факти. Например: "в точка с такива и такива координати, на еди-коя си дата, в еди-колко си часа бе измерено еди-какво си в продължение на еди-колко си време, на такова и такова разстояние от земната повърхност, с еди какъв си уред". Конкретно на "Вромос" може да е целесъобразно дори да бъдат монтирани уреди за постоянно (денонощно и целогодишно) наблюдение, информацията от които да е публично достъпна, включително и там на място.

И най-сетне, би било уместно да съществува дългосрочна държавна политика за ликвидиране на последиците от рудодобива у нас, с особено внимание към бившите уранови мини. Впрочем, в "Росен" не е бил добиван уран, но е бил наличен като примес в рудата. Един интересен въпрос е кога точно е било установено наличието на този примес и дали заустването на отпадни води в морето е продължило и след това до преустановяването на експлоатацията на мината...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Сря Юли 11, 2018 1:05 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
lz1fw



Регистриран на: 28 Юли 2010
Мнения: 264
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
По данни от интернет гама фона в залива Вромос е между 0,22 и 0,35 uSv/h.

За мен не е ясно дали 0,35 uSv/h е "повишена радиация". Предполагам и на други не им е ясно. Това трябва да се обясни особено след като ГЗ смята за нормален гама фон всичко под 0,40 uSv/h.

Освен микросиверти обаче има още и бекерели. Там нещата са по-сложни и по-скъпи за измерване. Вместо да се всява паника много по-добре е да се направи едно обучение по темата за широките маси. И спекулациите да спрат веднъж за винаги.
Сря Юли 11, 2018 7:00 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
bashtata



Регистриран на: 01 Юни 2017
Мнения: 39
Местожителство: Sofia

Мнение Отговорете с цитат
Когато фона е естествен не може да бъде опасен. По всички плажове на Черно море пясъкът е от миди и охлюви и са възможно с най-ниските нива на радиоактивен гама фон. Когато има техногенно замърсяване, какъвто е случая в залива Вромос, нещата са по-различни. В рамките на два три метра може стойностите да са в пъти различни и това може да се дължи на радиоактивни отпадъци от рудника. Ако нещо попадне в организма и остане там нещата са много по-различни от случая, когато то предизвиква повишение на естествения гама фон с два до три пъти на един метър над повърхността. Все пак става дума за бивакуване с всички предимства и недостатъци от хигиенна гледна точка. Присъствието на такива частици в организма е доказано по-опасно отколкото преминаването покрай тях.
Сря Юли 11, 2018 9:11 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
LBSF



Регистриран на: 07 Юли 2018
Мнения: 21

Мнение Отговорете с цитат
https://www.youtube.com/watch?v=R-i4E72b6fs

В тази връзка, ако някой донесе шепа от този плаж може да пробваме да му свалим спектъра (любителски и непрофесионално).
Сря Юли 11, 2018 10:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2419
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
LBSF написа:
https://www.youtube.com/watch?v=R-i4E72b6fs

В тази връзка, ако някой донесе шепа от този плаж може да пробваме да му свалим спекръра (любителски и непрофесионално).

Предстои ми пътуване до Китен в края на месеца. Ако ми остане време пътьом ще се поразтъпча из "Вромос" и ще подбера интересни проби за по-нататъшно изследване според показанията на преносимия ми уред.

Между другото, четейки за кампанията по почистване на плажа в края на 90-те ми направи впечатление, че тя е била осъществявана най-вече през февруари-март чрез изгребване на пясък от прибоя с идеята по-често щормовите условия през този сезон да допринесат морето да изхвърли на брега интертен материал и по този начин след няколко итерации да се намали степента на заразяване на морското дъно. Всичко това навежда на мисълта, че след буря на прибоя условията може и да са доста различни от тези след продължително спокойно време и малко вълнение...

Между другото, ивици черен пясък са доста често срещани и на Бургаския плаж, но липсват такива по-нататък на север по крайбрежието, или поне аз не помня да съм виждал.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Сря Юли 11, 2018 10:19 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
LBSF



Регистриран на: 07 Юли 2018
Мнения: 21

Мнение Отговорете с цитат
Пишете ако донесете нещо до София, ще видим какво ще се получи.
Сря Юли 11, 2018 10:28 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Обща дискусия Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 21, 22, 23 ... 26, 27, 28  Следваща
Страница 22 от 28

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov