ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
СтаРа Планина 100х24/2018
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Стара планина Предишната тема
Следващата тема
СтаРа Планина 100х24/2018
Автор Съобщение
vladofff



Регистриран на: 26 Апр 2011
Мнения: 3034

Мнение Отговорете с цитат
Ето и моето мнение: условията и начинът по който Станислав ги обявява са достатъчно ясни и недвусмислени.
Поне за мен това да си участник в проявата означава две неща - да имаш сравнително лесна възможност да си намериш легло на Мазалат и Ехо в дните на проявата и да получиш фланелка от Станислав/между другото, не знам по каква линия Станислав ги раздава, но смятам, че след като това не е състезание(където пак има такива атрибути, но има и стартова такса), смятам, че ако той сам не възразява, може би е редно да бъде подпомогнат по някакъв начин, поне аз лично изразявам желание да се включа в такова начинание, ако той сам няма нищо против/.
Следователно никой никому не би следвало да е длъжен, още повече пък и да се сърди.
За мен най-важното са духът на проявата и идеята, които включват пак два компонента - да се съберат едни хора на едно място и да тръгнат към друго, с темпо от бегаческо до такова малко по-бързо от обикновеното туристическо. Всъщност, аз участвам точно заради това.
Иначе трасето съм го минавал много пъти и го познавам далеч преди да започна да участвам в проявата. По тази причина за мен то не е никаква цел, нито предизвикателство да го премина, когато и както си поискам, но би липсвало усещането, че си част от проявата и затова не го правя.
По тези причини на мен ми е безразлично дали ще бъда поканен и/или включен, защото ако искам да бъда част от проявата, просто ще ида на датата, ако не е кал и дъжд като тази година, ще спя в гората около Мазалат, както обича да прави Лъчко Огнедишащ и по този начин да не фигурирам и в разчетите за места на хижата, която не е голяма, както и да спя после по пейките на Ехо.
Или с думи прости, участието ми в тази проява е най-вече състояние на духа /и още по-точно - свързването му с колективния дух на събитието/, и си мисля, че колкото повече хора възприемат тази философия, толкова по-добре за тях, а и за всички, по принцип, а за Станислав - и отпадане на тегобата да измисля някакви правила.
А на тези, които идват с очакването да получат нещо повече от възможността в определен четвъртък да се съберат в тълпа и да тръгнат от Мазалат в 5 часа на запад, бих им казал просто, че нещо са се объркали, недочели, недоразбрали...
Сря Авг 01, 2018 12:30 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
d0n7on1



Регистриран на: 10 Юни 2018
Мнения: 16

Мнение Отговорете с цитат
Да и аз лично чух, хората на Юрушка грамада, че това не е тяхната година...
Напълно съм съгласен с последните мнения!
Сря Авг 01, 2018 1:05 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
igurbev



Регистриран на: 23 Авг 2008
Мнения: 2406
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Та като стана дума за правила, аз имам предложение - този, който си предлага апарата за общата снимка на финала да се ангажира да постне въпросната снимка тук, защото последните години стърчим по половин час да позираме, докато се изредят 100 фотоапарата и после снимките изчезват безследно.
Едва тази намерих по тайни канали:

Сря Авг 01, 2018 1:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Станислав



Регистриран на: 08 Юни 2010
Мнения: 172

Мнение Отговорете с цитат
И още една от четвъртък привечер на х.Мазалат:


Сря Авг 01, 2018 9:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
runbabyrun



Регистриран на: 25 Юли 2018
Мнения: 2
Местожителство: Sofia

Мнение Отговорете с цитат
Аз съм една от тези, на които "не е тяхната година" – спрелите на Юрушка грамада.
Уверявам Ви, че причините са много по-сериозни и те не са подценяване на маршрута или надценяване на собствените възможности.
Ние сме хора, които имат опит в много активности, включително и в планината.
Да, не сме участвали досега в Стара 100х24, но сме правили скоростно по-голямата част от трасето и желанието ни за участие не беше "чула жабата...".
Всичкото това го пиша не като оправдание, а за да намекна, че при евентуален подбор на участници е възможен субективизъм, пък аз искам да се върна догодина
Не познавах Станислав, но много се впечатлих от способността му да обърне внимание на всеки един от участниците, да поговори с всеки!!!
Много хубава проява!
Дано новите правила бъдат в положителна посока!

Wink
Чет Авг 02, 2018 8:43 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
didogen



Регистриран на: 15 Дек 2011
Мнения: 1479
Местожителство: kleta majka balgariq

Мнение Отговорете с цитат
runbabyrun написа:
Аз съм една от тези, на които "не е тяхната година" – спрелите на Юрушка грамада.

Не бързай да се хвалиш, защото аз разбрах, че не е моята година още в Гърмяната гора. Предполагам, че съм поставил рекорд по най-бавно слизане от х.Тъжа до Априлци.
runbabyrun написа:
Уверявам Ви, че причините са много по-сериозни и те не са подценяване на маршрута или надценяване на собствените възможности.
Ние сме хора, които имат опит в много активности, включително и в планината.
Да, не сме участвали досега в Стара 100х24, но сме правили скоростно по-голямата част от трасето и желанието ни за участие не беше "чула жабата...".
Всичкото това го пиша не като оправдание, а за да намекна, че при евентуален подбор на участници е възможен субективизъм, пък аз искам да се върна догодина

Не приемай коментарите лично. Те са обосновани, защото ми разказаха за човек, който не познава маршрута, няма връхна дреха и забележи, без челник. Било против възгледите му. Но само с навигация не става.
През 2015-та имаше и обратния пример. Човек с палатка,шалте и т.н.
runbabyrun написа:
Не познавах Станислав, но много се впечатлих от способността му да обърне внимание на всеки един от участниците, да поговори с всеки!!!
Много хубава проява!
Дано новите правила бъдат в положителна посока!

Wink

Факт!
И по-спокойно. Здраве да е!

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Чет Авг 02, 2018 7:19 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
balkanturist



Регистриран на: 03 Авг 2018
Мнения: 2

Мнение Отговорете с цитат
Станислав всяка година и винаги започва с думите: "Това не е състезание", но по мои преки наблюдения тази инициатива се превърна в едно СКРИТО съревнование. Това рано или късно ще промени коренно духа на 100х24, за съжаление! Rolling Eyes
Пет Авг 03, 2018 10:10 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vladofff



Регистриран на: 26 Апр 2011
Мнения: 3034

Мнение Отговорете с цитат
balkanturist написа:
Станислав всяка година и винаги започва с думите: "Това не е състезание", но по мои преки наблюдения тази инициатива се превърна в едно СКРИТО съревнование. Това рано или късно ще промени коренно духа на 100х24, за съжаление! Rolling Eyes

Дори да е така, какви са по същество оплакванията ти?
Ако не ти харесва регламента на Станислав, какво ти пречи да организираш алтернативен поход с изцяло несъстезателен характер, ден, два, седмица или месец преди или след проявата. Направи го и да видим какво ще се случи. За да идват толкова хора, и още повече да расте и броят на кандидатите, явно тези условия са приемливи за болшинството. Ако го намираш за състезание, ами не участвай, премини трасето без да се записваш - някой ще те спре ли?
Пет Авг 03, 2018 10:24 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
balkanturist



Регистриран на: 03 Авг 2018
Мнения: 2

Мнение Отговорете с цитат
Дори да е така, какви са по същество оплакванията ти?
Ако не ти харесва регламента на Станислав, какво ти пречи да организираш алтернативен поход с изцяло несъстезателен характер, ден, два, седмица или месец преди или след проявата. Направи го и да видим какво ще се случи. За да идват толкова хора, и още повече да расте и броят на кандидатите, явно тези условия са приемливи за болшинството. Ако го намираш за състезание, ами не участвай, премини трасето без да се записваш - някой ще те спре ли?[/quote]


Не се оплаквам!!! Анализирам (по своему) Wink
Пет Авг 03, 2018 1:34 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ogobogo



Регистриран на: 24 Окт 2012
Мнения: 116

Мнение Отговорете с цитат
абе хора, какво толкова спорите? Трасето си го има, всеки го знае. Който иска-бяга, който иска-върви, който иска- кара колело. Очаквам в скоро време да се включи и някой с парапланер. Какво толкова? Вие го обърнахте на мерене на чу.ки (съкращението не значи чушкиSmile) и рекорди.

Това не е състезание и всеки прави каквото си иска, стига да се вмести в границите на събитието - за 24 часа да стигне до Ехо. И именно затова ми харесва. Сам си определяш темпото, носиш това, което можеш да носиш и което си мислиш, че ще ти трябва. Не вървиш под строй или с нечие друго темпо. Зависиш само на сеге си.

Ако срещнеш някого с твоето темпо-вървите заедно. Ако някой е по-бърз, нямате никакви ангажименти един към друг, стига да не сте се разбрали нещо друго.

И още нещо важно, поне за мен де - да пробвам докъде ще ми стигнат силите. Не съм тръгнал да се състезавам с никого, а и самата идея да се състезавам с някого ми е тъпа.

Други се състезават, защото така им харесва. Еми да се състезават. Тяхна воля.

Който иска да ползва разни стимуланти. Тяхна воля. Всеки си има глава на раменете, за да мисли и прави каквото иска с тялото си. Дали са прави или не-щом е разрешено от закона, значи може да се прави. Нищо че последствията може и да са гадни. Да не се превръщаме в съдници на тоз или онзи. И цигарите са вредни, ама доста хора пушат. Не ми е приятно да се пуши около мен и затова такива хора се стремя да ги отбягвам (или поне цигарения дим).

И т.н. и т.н. - предлагам да се спре с тези драки и кой не помогнал на този и кой на онзи.

По-здрави на всички и наесен с песен Wink
Пет Авг 03, 2018 1:36 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Tito



Регистриран на: 22 Юни 2011
Мнения: 856

Мнение Отговорете с цитат
ogobogo написа:
Очаквам в скоро време да се включи и някой с парапланер.

С този час на тръгване - никакъв шанс

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак
Пет Авг 03, 2018 4:38 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Златко



Регистриран на: 07 Юни 2015
Мнения: 10

Мнение Отговорете с цитат
Да се намеся и аз в дискусията Smile Първо, поздравления за Станислав за поредната перфектна организация на 100х24 (да не се приема като подмазване с цел покана за догодина Wink ). По-горе Vladofff беше писал, че инициативата с тениските изисква своего рода подкрепа, вкл. финансова, напълно съм съгласен с това и следва да се организираме по въпроса. Колкото до дебата, какво било, що било по времето на събитието и какви ще са правилата за догодина: хора, организатор на събитието е Станислав и той има пълното право да прецени какви ще бъдат занапред правилата на това събитие. Никой никого не спира да организира събитие от същия вид, а дори и самостоятелно да си го проведе (примери в предни години колкото искате Very Happy ). В крайна сметка, дните в годината не се изчерпват с юлските четвъртъци/петъци, нали? Лично аз, ако не съм сред поканените участници догодина, ще си проведа предварително (или следварително) прехода, а в 'сюблимния' четвъртък ще дойда с една палатка край х.Мазалат, за да се видя с участниците, за мен тези срещи са важни Smile
Отделно, изчакването на изоставащи участници със сигурност не е сред приоритетите на събитието. Ако някой не е във форма или не познава маршрута, е по-добре или да не тръгва, или поне да си прецени навреме възможностите и да спре на подходящо място (хижа или заслон). Тази година аз бях сред сравнително големия брой участници, които спряха на х.Козя стена около 01:50 (не се оплаквам, хваля се Wink , защото имах нагласата, че може още от вр.Ботев да се смъкна в посока Карлово). Имаше достатъчно време да стигнем до х.Ехо, но всеки спрял участник сам си прецени защо спира. Моите лични причини бяха както недостатъчната подготовка, така и неподходящите обувки (стари и с износени подметки). Както се вижда, причините си зависят индивидуално от участника Smile

Още веднъж, радвам се, че за пореден път участвах в 100х24 и се видях с много познати Smile Дано догодина се видим отново!
Съб Авг 04, 2018 6:14 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
абсурд



Регистриран на: 02 Сеп 2014
Мнения: 65

Мнение Отговорете с цитат
Един необикновен ден от живота на един обикновен турист или Мазалат – Ехо

В обикновеното ежедневие на обикновения турист рядко се случват необикновени неща, затова когато някой, като Станислав, ти е осигурил някакво необикновено преживяване си стягаш връзките на обувките и пълен напред към Мазалат. Освен това, времето обещаваше да бъде преобладаващо интересно, което правеше събитието още по-привлекателно. В моя случай, тъй като рядко ми се удава възможност да изляза от релсите на ежедневието, реших да направя две в едно и в сряда вечерта погулях с приятели в Габрово, а на сутринта, ме качиха сравнително рано на Партизанска песен, но все пак някой трябва да работи, докато други се мотаят по баирите. И така, след пиене на кафе на Партизанска песен, ядене на малини по трасето и съзерцаване на гледките, а и времето ме глезеше с облаци и лек ветрец, колкото и да се мотах, на обяд вече бях на Мазалат. Докато продължавах да се наливам с кафе, отнякъде изскочи Станислав, побъбрихме малко и един по един започнаха да се появяват останалите действащи лица в представлението. В късния следобед вече бяхме окупирали столовата, беше превалял лек дъждец, беше погърмяло малко, в резултат на което нямаше ток, респективно интернет и това от своя страна доведе до нетипични за съвременното общество / което обикновено забива нос в телефона и забравя за околните/ разговори, шеги и закачки.
И така неусетно стана 19:00 ч. и излязохме на полянката за официалната част. Станислав, предполагам за пореден път, обяви, че на х. „Ехо“ няма да раздава телевизори, медали или парични награди, затова да не си трошим краката с мисълта, че нещо подобно ни очаква там, а да се наслаждаваме на природата и радостта от движението. Всеки се усмихна, по своему загадъчно, получихме си тениските и обратно в хижата, където вече се гласяхме за вечеря и все повече и повече участници прииждаха. Подочуха се гласове, че има много бегачи и малко туристи, прогнозата за времето се следеше през 15 мин., но така и не стана слънчева, разбрах, че пак съм неподготвена, защото нямам щеки и гети, но това си беше в реда на нещата. И накрая, след като няколко човека ме увериха, че няма да ме оставят да проспя старта, беше време да се оттегля и да освободя мястото си в препълващата се столова на някой друг.
Този път не се наложи никой да ме събужда, като че ли нощта мина в някаква просъница, имах чувството, че постоянно някой ходи напред – назад, влиза и излиза и към 4:00 ч., когато тропането стана повсеместно, вече беше излишно да си мисля, че спя, станах и се присъединих към шумотевицата. Предположих как тази дандания бъркаше в мозъка на Павел, който щеше да тръгва в 6:00 ч. и се опитваше да продължава да спи, но загрижеността ми набързо се смени с доволство от факта, че не съм се успала.
Отвън все още беше тиха, топла нощ, огряна от голяма, дружелюбна луна. На полянката пред хижата кипеше трескава подготовка за старта, на който скоро му дойде времето. Включих се в редичката и скоро дружно зашляпахме в калта по пътеката. В сумрака плъзгането по калта ми мина като на сън, ами то си беше ясно, че в 5:00 ч. ще ходя и ще спя, чак като се развидели прогледнах, спънах се няколко пъти, нещата от раницата ми се изсипаха, връщах се, събирах ги, докато в един момент не се събудих напълно. Слънцето вече изгряваше на хоризонта и беше време да започне същинското ходене, най-после влязох в ритъм. Тогава дочух глас зад мен:
- Много обичам да има някой, който да задава темпото.
Ха, Миро от Горна /но не Джумая, а Оряховица, както казва той/.
- Ами щом така обичаш, тука темпото е като за тичане -
отвърнах аз на шега, но той го прие сериозно и след малко вече подтичвахме, защото можеше да се тича. И така до реката при Тъжа, където вместо като разумни, зрели хора да прекосим реката нормално, решихме, че ще я прескачаме. Е, резултатът беше, че аз се подхлъзнах и пльоснах насред реката, а Миро пльосна малко по-близо до другия бряг. Ама нали сме дошли да се забавляваме, а не да постъпваме разумно. Забавленията бяха налице – първо танц в калта, после къпане в реката , вече ми беше все едно дали ще вали. Сега трябваше да побързам, за да се стопля, а пък слънцето щеше да ме изсуши. Миро се бавеше – прословутите схващания на мускулите, известно време вървяхме по-бавно, после той реши, че ще подсича Ботев, а това не беше в моите планове. И започна продължителното изкачване на Ботев. По трасето настигнах Станислав:
- Ти ще вървиш докъдето може или със зъби и нокти ще се бориш да стигнеш до Ехо?
Помислих си, че зъбите и ноктите няма да ми помогнат кой знае колко и ако няма неприятни изненади, по-добре да не ги използвам за такива цели. Отклоних се до туристическата спалня на Ботев и оттам продължихме с Валя от София по широкия примамлив път. Насреща ни Румяна Христова:
- Ама вие защо се връщате обратно?
- Как така ние се връщаме, не се ли връщаш ти? – отвръща Валя
- Не, не , това е подсичащата пътека, ние вървим на обратно – сепвам се аз. Ами така е, който блее по чавките може да изкачи Ботев, да обиколи Ботев и пак да го изкачи, а сега бегом към коловете и заслона. Скоро се спусна мъгла, пропуснахме заслона, защото бяхме правили почивка на туристическата спалня и продължихме да се изкачваме в мъглата. Нито напред, нито назад се виждаше някой или нещо. Бързахме доколкото беше възможно. Валя се притесняваше от ходене в тъмното, но колкото и да бързахме и каквито и сметки да правехме, все щяхме да замръкнем. Неусетно мъглата се поразчистваше и извайваше причудливи форми наоколо. Поне засега времето се държеше милостиво и дружелюбно с нас. Нямаше начин да не уважим боровинките по трасето, което след това трябваше да компенсираме с подтичване. На Купена ни посрещна Ивайло. Беше останала само бира и специалната поръчка на групата от Ловеч – диня. Оценихме усилията му да замъкне целия този товар на Купена, но каква ти бира, нали после щяхме да преплитаме крака по въжетата надолу. Пихме по една вода и започнахме слизането. Тъкмо слязохме по въжетата и заръси дъждецът, който споменавахме от сутринта. Поръси, поръси и спря, и ние се зарадвахме, че сме отървали кожите. Малко преди Добрила настигнахме Станислав.
- Момичета, вие бяхте доста зад мен, да не пихте по една турбо Хайнекен на Купена, та ме настигнахте?
- Нищо подобно, сигурно е от турбо боровинките – започнахме да се оправдаваме ние. Не звучахме много убедително, но обикновено, когато казваш истината, не ти вярват. Както и да е, решихме да направим половинчасов пир на х.“ Добрила“. Там една групичка, току що бяха презаредили и щяха да тичат да гледат залеза от Ехо. “ Леле, тези пък не са виждали залеза от Ехо! Ами, като не са го виждали, да тичат тогава, ние вече сме го виждали, затова няма да тичаме за залеза, а ще си ходим спокойно и ще гледаме лунното затъмнение от Ехо“- казахме си ние. Влязохме в хижата, а там до една маса се беше проснал чехът Ян. Станислав го попита как е и той като че ли само беше чакал някой да му зададе подобен въпрос и започна с пълно гърло да се оплаква колко е зле. Беше пил една студена Фанта на Купена, получил спазъм на диафрагмата и не могъл да си поеме въздух. Пред него хората се движели много бързо, а след него много бавно и нямало нито с кого да сподели, нито какво да направи, едва дошъл до Добрила. Успокоихме го, че вече всичко е наред и ще върви с нас.
- Ама вие ще стигнете ли до Ехо? – пита той.
- Е, как няма да стигнем и освен това ще ядем биволско мляко с боровинки на х.“Дерменка“.
Хапнахме, починахме и потеглихме за Дерменка. Ян започна да хълца неудържимо и да се бори за въздух. Измежду хълцанията, след като му бяхме изредили всички техники за спиране на хълцане, които знаехме, разбрахме, че не му е за пръв път и че в такива случаи неговият лекар му препоръчва да лежи, да почива и да чака да се успокои дишането. И така, скоро Дерменка изскочи пред нас. Ян пак се просна на едно сепаре, а ние се нахвърлихме на биволското мляко с боровинки. Докато задоволявахме чревоугодничеството си, с лъжица в уста, поглеждайки през прозореца, видях как започва да вали. Не че това ми попречи да продължа да се тъпча, но все пак, гледката не ми харесваше особено. Първо лека-полека, след това по-силно, накрая дъждецът прерасна в пороен дъжд. Мислехме, че ни се беше разминало. Да, да, ама не! “Е, ние , все пак не бързаме за бързия влак, нито пък ще поставяме рекорди, затова ще чакаме да спре дъждът и тогава ще вървим“ – казахме си ние и докато в следващият един час Станислав си бъбреше с хижарите, аз се наливах с кафе, Валя ровеше в интернета, а Ян реанимираше на сепарето, дъждът спря, така неусетно, както и беше започнал да вали. Ян реши, че ще остане на Дерменка, въпреки че беше спрял да хълца не се чувстваше стабилен. А ние продължихме, но не за дълго, след около 15 минути облаците пак се събраха над нас и отново рукна проливен дъжд. Обърнах се назад и видях как Станислав си стоеше на едно място в дъжда и не помръдваше. Валя крачеше някъде напред и изобщо не поглеждаше назад. Побързах да я настигна и след като Станислав продължаваше да не помръдва, решихме да се върнем до него и да проверим какво се случва. Той беше заел поза, в която се надяваше да не бъде намокрен до кости, защото не носеше дълъг дъждобран и чакаше дъждът да спре да вали така проливно. Не след дълго пороят понамаля и продължихме. След заслон „Орлово гнездо“ даже облаците се поразкъсаха, небето просветна, поизтупахме дъждобраните и закрачихме по-бодро. Валя започна да изостава, което ме наведе на мисълта, че явно има някакъв проблем. И наистина беше така, имаше проблем с глезена, мислеше си, че нещо от обувката я убива там, но според мен глезенът й се подуваше. Минахме Беклемето и не след дълго последната слънчева светлина започна да се процежда през облаците. В далечината пред нас се движеше някой, който се надявахме да настигнем, защото изглеждаше бавен, но след малко изчезна незнайно къде. Скоро мракът се спусна. Някъде зад нас просветваше челник. Този, явно беше наш човек и решихме да го изчакаме. Ами, да, наш беше – Оги от Варна, движещият се пред нас и изчезнал след това, защото изпуснал подсичаща пътека. И така групата се увеличи и потеглихме към следващата цел х. „Козя стена“. Валя плахо намекна, че най-добре ще е да остане там, аз се възмутих, че как така ще се отказва накрая, но всеки път като се обърнех към нея, виждах все по-измъченото й лице и си казах, че няма да настоявам, все пак, това не бива да е мъчение. След няколко спъвания, накрая успях да падна и в знак на възмущение, бойният ми фенер отказа да работи. Нямаше време да се разправям с него, извадих по-малкия, продължих с препъването по камъните и така до Козя стена.
Там Валя си събу обувката и се видя, че глезенът й е доста подут и настина беше по-добре да прекрати ходенето. Оги влезе в хижата да търси приятел, който щеше да дойде с него до х. „Ехо“ и обратно, а Станислав за пореден път разглоби челника си, който му правеше номера. След поредната смяна на хора в групата, потеглихме към Ехо. За да бъде веселбата пълна се спусна и мъгла. Малкият ми фенер не вършеше кой знае каква работа, но Оги от време на време се обръщаше назад, за да ми освети някой препъни-участък. Междувременно проведохме поредния за мен разговор как на другите хора щеките са им продължение на ръцете, а на мен ми пречат и за мое учудване той рече, че имало и такъв момент. Той пък, за разлика от други пъти, беше се доверил на щеките, а не на сопите. Накрая, вече я карах на автопилот, след безброй препъвания и хлъзвания по камъни, треви и папрат изскочихме на Ехо – чак не беше за вярване. В преддверието на хижата си поглеждам краката - маратонките и краката ми до коленете са покрити в кал, като че ли съм прекосила страната на блатата.
- Леле, от това маратонки вече не стават! – възмутих се аз.
- Хайде, хайде, едно пране и ще са като нови – каза Оги и продължихме със събуването.
- Ама то и от това крака, май, вече не стават, дали с едно пране ще станат като нови? – измърморих аз.
- Е, твоите са много по-добре от моите – отвърна Оги и побърза да влезе вътре, за да се отбележи като пристигнал, защото трябваше да се връща на Козя стена.
След малко почивка и възстановяване на изгубените по трасето калории под формата на среднощна закуска, дойде ред да проверя дали с едно пране краката ми щяха станат като нови. Е, след горещия душ, краката ми не бяха като нови, но изглеждаха доста по-добре. А сега трябваше да си намеря леглото – задача с повишена трудност. Отворих вратата на стаята – целият първи етаж с легла беше зает, не исках да включвам лампа, запомних как да стигна до едно легло на втория етаж, затворих вратата и в тъмното прецапах до там. Със сетни сили се покатерих, проснах се по очи на леглото, без изобщо и да си помисля да търся къде са чаршафите и одеялата или пък да се събличам. Така завърши един необикновен ден от живота на един обикновен турист или Мазалат – Ехо 2018.
Пон Авг 13, 2018 2:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dobber



Регистриран на: 04 Дек 2009
Мнения: 244

Мнение Отговорете с цитат
Месец по-късно се присетих за СтаРа Планина 100х24 и отново ми стана мило. Реших да дойда и да ви поздравя, приятели. С повечето от вас сме се виждали само по х. Мазалат и х. Ехо, но ви чувствам много близки и се радвам на срещите ни.

Прочетох и всички коментари през последните седмици. Много интересни мнения. Аз като част от сектата на бегачите, се включвам в похода с цел да изтествам своята "издръжливостта, духа и волята" – както Станислав го каза. Лично за мен, това означава - цяла година тренировки, влагане и пълен фокус по време на похода и движение през 99% от времето. Общо почивките са ми от рода на 5 до 10 минути. Не влязох в нито една хижа, защото захранвах през цялото време с гелове и вафли, които си носих сам още от старта (т.е. към края вече бях по-лек). Минимална екипировка като килограми, но не спестих аптечка и дрехи за лошо време (не ги използвах).

И също не използвам състезателна терминология, защото смятам, че това не е уважително за този поход. Вместо "финиширах трети" или "заех трето място" използвам "стигнах трети на х. Ехо".

Със здраве и се надявам да се видим догодина отново. Бих се пробвал отново да подобря своето лично време. И да, това означава цяла година тренировки, минимален инвентар, пълен фокус... и дано следващата година да има легло за мен и да се наспя. На х. Мазалат, някой си беше легнал в моето, постлано легло и се наложи аз да спя в столовата. Разбира се, до тоалетната бе цяла вечер тропане, блъскане и говорене... и не съм мигнал изобщо. Та, не само се правим на кучета с тези маратони, но и не можем да се наспим нормално. Приветствам новите правила, каквито и да са те.

Поздрави и успехи в любовта Wink
Иван
Съб Авг 25, 2018 6:27 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Борис



Регистриран на: 18 Фев 2019
Мнения: 2

Мнение Стара Планина 100х24 2019г Отговорете с цитат
Здравейте, миналата година не успях, но тази година се надявам да се включа в събитието. Тъй като ми се налага да планирам отдалеч, някой знае ли датите за похода тази (2019) година?
Пон Фев 18, 2019 10:55 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Стара планина Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
Страница 3 от 4

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov