Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
При липса на мечки...
Мечки не срещам. Но пък вие да сте срещали гарга върху заек? Ето ги:
А това е моят домашен гущер в Панчарево (вече не знам кое поколение). Старая се да не го безпокоя и той ми отвръща с видимо търпение. Снимал съм го на фона на един археологичен майтап. Преди години минавам с колата покрай някаква новострояща се къща и на улицата струпани камъни. Очевидно ще влязат в бетона. И една плоча с вдълбана дата 1855, някакви инициали и кръст. Археологията в мен проработи за секунди и веднага метнах плочата в колата. Спасих артефакта, с една дума! А понеже съм се нагледал на основно ремонтирани сгради в старинните градчета на Германия, където майсторски е оставен да се подава камък с датата на строежа, да речем, 1562, викам си, на моята къща пък ще пише 1855! И ето я "моята" дата заедно с моя гущер (без кавички):
Сря Май 02, 2018 11:59 pm
monsita
Регистриран на: 19 Фев 2018 Мнения: 20
хаха, добре си направил, като си я прибрал, по-добре, отколкото да стои сред разрухите.
Пет Май 18, 2018 12:25 pm
Whitestar
Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 522 Местожителство: Велико Търново
Re: При липса на мечки...
Сотиров написа:
... Снимал съм го на фона на един археологичен майтап. Преди години минавам с колата покрай някаква новострояща се къща и на улицата струпани камъни. Очевидно ще влязат в бетона. И една плоча с вдълбана дата 1855, някакви инициали и кръст. Археологията в мен проработи за секунди и веднага метнах плочата в колата. Спасих артефакта, с една дума! А понеже съм се нагледал на основно ремонтирани сгради в старинните градчета на Германия, където майсторски е оставен да се подава камък с датата на строежа, да речем, 1562, викам си, на моята къща пък ще пише 1855!...
Браво, но темата май не беше за това. Както и да е, на мен пък ми хрумна, вместо да търсиш плоча с подобен надпис, дали не можеш да си издълбаеш с шило и чук един, пък бил той и от 1562. Това е идея, за всеки който има къща на село.
_________________ И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Сър Т.Пратчет
Сря Авг 01, 2018 9:19 pm
Станислав
Регистриран на: 08 Юни 2010 Мнения: 172
Преди около месец, в началото на виа ферата ROC DU VENT във Франция, тези два представителя на Capra ibex (алпийски козирог, козел, ибекс) доста неохотно се надигнаха от ложето си, изгледаха ме с не особенно голямо любопитство и след известна почуда ми сториха път:
Сря Авг 01, 2018 10:00 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Козирози
Тия красавци са всъщност непоправимо увредени, защото са загубили всякакъв инстинкт за хранене и самозащита: разчитат на минаващите туристи, които ги хранят. Нещо като потомствените безработни, които разчитат на помощите и без тях биха умрели. В България например голям проблем станаха мечките, които се научиха да ядат боклуци от раниците и кофите за смет и вместо да бягат от човека, те го търсят. За ужас на човека, разбира се!
Това клипче с плувеца е твърде занимателно! Знех какво значи да плуваш "заешката", но за първи път видях колко точно този стил отговаря на името си.
А за моята плоча с датата, все пак акцентът беше върху гущерчето, което си живее край къщата. Естествено, че може да се поръча подобна плоча с произволна година, но би било малка фалшификация. Защото големите фалшификации са например в "реконструкциите" на Преслав и Царевец.
Чет Авг 02, 2018 11:00 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Змия-манекенка
Нарекох я така не само заради стройната ѝ "фигура", но и заради елегантната ѝ "дреха":
Онзи ден бях с малките внуци на Витоша. Слязохме от Кикиша по пряката пътека до Драгалевския манастир и досущ над портата на манастира пътя ни пресече тази змия. Отново, както и в Родопите, Мила ми извика: "Дядо, подмина змията. Бързо да я снимаш!" Беше я почти прескочила. Върнах се и успях да я снимах. Добре, че хич не бързаше, а грациозно извиваше своите синусоиди, докато се скри в храстите от другата страна на шосето. Отгоре беше съвсем черна, а коремът ѝ беше яркожълт. С много малка глава, на дължина някъде към 80 см. Търсих в Гугъла подобни змии и единствената, която прилича на сниманата, е вдлъбнаточелият смок. Младите са по-светли, но старите са тъмни. Съмнява ме малко мястото, на което я намерихме, защото в Уикипедията пише, че се среща в топлите краища на България - по Струма на юг от Симитли, в Източните Родопи, южно от Бургас и в Странджа. А тук на Витоша? Ако някой знае нещо за тази красива змия, да подскаже.
Преди няколко дни като се разхождах привечер на едно от тепетата в Пловдив, видях сова-всъщност няколко. Едната беше кацнала на клон и миг след като ме видя, полетя. Още 2 или 3 също полетяха от някъде. За пръв път виждам сова (горска ушата сова, ако трябва да съм точен) на живо в природата - съжалявам само, че не можах да я снимам.
_________________ Добрата преценка се дължи на опита, а той - на лошата преценка.
Нед Окт 14, 2018 6:25 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Преди десетина години ходихме с един приятел да снима някакви сови в Пловдив. Май беше в кв. Тракия. Бяха накацали на едно дърво между блоковете през зимата. Поседяхме на студа около статива с вид на стойка за зенитна картечница, на който беше поставен един обектив 600 мм, за който беше завито едно "фотоапаратче". Поседяхме, той поснима, и като реши, че привличаме внимание, си обрахме крушите от там.
Нед Окт 14, 2018 8:40 pm
hristo.atanasov
Регистриран на: 24 Мар 2018 Мнения: 74
Вчера срещнахме няколко сърнички в Рила:
Преди седмица имаше подобна среща на Витоша:
Нед Окт 14, 2018 9:55 pm
Сотиров
Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
И аз съм срещал...
Много са радостни срещите със сърни, но за съжаление са редки. В Рила и Пирин срещам диви кози, но не и сърни. А на Витоша преди седмица-две видяхме сърни, но гората беше прекалено гъста, за да ги снимам. Горска ушата сова живееше в едни кипариси в двора на Новия български университет и няколко пъти съм я снимал. Напоследък обаче не съм я виждал. Странно е, че пловдивските са отлетели - пред деня те обикновено дремят на някой клон.
Благодаря за информацията, Спиди! Сега я прочетох. Внучката е видяла смок в двора на тяхната къща в Локорско, което много ни зарадва и двамата. А вчера видяла малко лисиче в околността, но не чух подробности.
Нед Окт 14, 2018 10:07 pm
hristo.atanasov
Регистриран на: 24 Мар 2018 Мнения: 74
Да, за жалост сърните се виждат рядко. Затова приех последните две срещи за голям късмет. В интерес на истината, по-рядко успявам да стигна до Рила и най-често съм бил по пътеки, където често минават повече хора и това беше първата ми среща там. На Витоша ходя малко по-често и за последните 2-3 години имах 4 срещи с представители на този вид. Почти всеки път беше рано сутрин.
Впрочем на хижа Партизанска песен преди 2 години видях елен (или може би сръндак-не ги различавам визуално) - най-спокойно си пасеше в близост до хижата. Хижарката каза, че е свикнал да идва там и това било нещо нормално.
_________________ Добрата преценка се дължи на опита, а той - на лошата преценка.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети