ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
В Плана: от Бистрица до Кокаляне

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Предишната тема
Следващата тема
В Плана: от Бистрица до Кокаляне
Автор Съобщение
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1641
Местожителство: София

Мнение В Плана: от Бистрица до Кокаляне Отговорете с цитат
Манастирът. Трети път отивам по тези места, защото два въпроса ме глождеха: първият е за маршрута, а вторият е загадъчната история на бистришкия манастир "Свети праведни богоотци Йоаким и Анна". Първия път се разходихме до манастира предновогодишно, на 31 декември, с мои приятели, но не можахме да прекосим рекичката и се върнахме в Бистрица. Следващият път беше през февруари с втория внук, Боян. Тогава успяхме да прекосим реката и да стигнем до Кокаляне, но загадките на манастира останаха. Оня ден тръгнах с малките внуци, Мила и Максим. Маршрутът е стандартен: до Бистрица с автобус (ние взехме номер 314, който е много удобен, защото тръгва от метрото). От автобусната спирка - право надолу и после надясно по ул. "Ивайло", която продължава чак до манастира. На няколко места има указателни табели. Точно преди манастира е великолепната чешма с огромен камък, върху който самобитен скулптор е издялал образите на родителите на Богородица и имената им. След петдесетина метра е и манастирът.

Няколко думи за историята му. Основан е по времето на цар Иван Александър и се е казвал "Св. Петър". Разрушен е напълно от османците, като остава единствено кръстът, използван през вековете като оброчище. Днес той е зад апсидата:



Пред черквата има друг изящен каменен кръст:



Самата черква е възобновена през годините на Втората световна война. Силно впечатление ми направи т. нар. барабан, надграден върху покрива за осветление:



Манастирът по статут е женски, но не действа като такъв. Поддържа го единствено отец Яков. Преди време прочетох в Интернет, че след 9 септември 1944 г. при закономерната промяна на функциите на царския дворец иконостасът на "царския" параклис бил пренесен в този манастир, но никаква по-подробна информация не можах да открия. Да не говоря за снимки. Опитах да науча нещо от сегашните "наематели" на двореца - Националната художествена галерия, но оттам ми казаха само, че иконостасът бил пренесен едва ли не като купчина дърва и понеже не се вмествал точно в новото пространство, бил рязан. Тъжно звучеше! За съжаление отецът не прояви особена словоохотливост при предишните ми две посещения. Отговоряше ми уклончиво и без никакви подробности. Сега обаче дали заради малките деца, които доведох, или заради моята настойчивост той бе изключително благоразположен. Аз се опитах да го заговоря първо по човешки. "Отче - казвам, - кога най-накрая ще ми покажеш параклиса?" Отецът ми отговори, че параклисът бил част от личното му пространство и външни хора не се допускали. Тогава опитах да го заговоря по богословски: "Че параклисът - казвам - не е ли част от Божественото пространство?" Отецът обаче не се поддаде на провокацията ми: "Божественото пространство - отговори ми той - е в църквата. Там сте допускани. Но параклисът е част от манастира и там не се влиза." Рече и отсече! Най-неочаквано обаче добави: "Но, ако желаете, мога да ви направя снимки." Че какво повече, казвам му? Нали точно снимки щях да правя и аз! Взе човекът апарата и след няколко минути се върна със снимките. Ето две от тях, които сигурно са единствените, публикувани в Интернет. Олтарът на иконостаса:



Личи, че параклисът е поддържан в чудесно състояние. Върху лявата стена са монтирани още две пана от иконостаса, вероятно за тях не е имало място и са били разрязани (виждат се следи от повреди):



Е, какво пък, първата тайна на манастира бе разкрита благодарение на сговорчивостта на отец Яков! Остана втората. "Отче - продължавам аз, - а кога ще вдигнеш килима в църквата, та да видя гробницата?" Попитах полу на майтап, защото знаех, че това вече няма да стане. Отецът обаче отново ме изненада: "Ето тук - казва - имам снимки от гробницата." Аз пак си казах - че какво повече мога да искам? Чудесни цветни снимки. Разстлах ги върху пейката и ги преснимах една по една. Историята е следната: през 1925 г. някаква местна пророчица указала мястото на старите основи на църквата и те наистина били разкрити. Когато по време на войната започнали да строят новата черква, при изкопните работи била разкопана гробницата. Археолозите твърдят, че е раннохристиянска от 4. век. Естествено иманярите както винаги са били първи и изровили костите на мъж и жена. От снимката личи, че гробницата е укрепена с железни шини и каквото е останало, е запазено. Вижда се копаната от иманярите пръст, изхвърлена отляво и отдясно:



В гробницата се слиза по внушителни каменни стъпала:



Ето че и втората загадка бе разрешена благодарение на отец Яков и приятелите от форума са първите, които виждат снимките от гробницата!
Сря Юли 04, 2018 10:02 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
irina



Регистриран на: 16 Сеп 2007
Мнения: 752

Мнение Отговорете с цитат
Ех, че интересно. Не съм знаела, че има гробница там.
Сря Юли 04, 2018 11:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1641
Местожителство: София

Мнение От манастира до Кокаляне по три Отговорете с цитат
Истина е: умножихме по три разстоянието, за да огладнеем повече! Маршрутът започва със съвсем кратко връщане от чешмата по посока на Бистрица. Веднага вдясно се вижда затревен път, които пресича поток. Заради дъждовете водата беше бая силна, но го прескочихме. Потокът всъщност е приток на Малидолската река, покрай която доста дълго върви пътят. Още от Бистрица се вижда, че някъде трябва да пресечем реката и да прехвърлим отсрещния баир, за да слезем в Кокаляне. Въпросът е къде да пресечем реката. На едно място виждаме отбивка надясно с живописно мостче:



Отсреща има малък ограден парцел, а пред него стои голяма гостоприемна маса с пейки. Път нагоре обаче не се вижда и трябва да се върнем. По-нататък виждаме нова отбивка към реката, но там мост няма. Е, реката не е плавателна, има и камък, на който скачам, но загубвам равновесие и цопвам във водата. Децата примират от смях - те нямат моя проблем:



Вероятно на същото място сме пресекли реката и с Боян зимата. Много добре си спомням, че тогава поехме нагоре по черен път, който не след дълго се разклони. Аз реших, че трябва да продължим надясно, но след като доста време вървяхме, а пътят очевидно не кривваше към Кокаляне, се върнахме и на кръстопътя поехме наляво. И ето че скоро излязохме на билото и оттам видяхме Кокаляне. Проблеми с пътя повече нямахме. Сега обаче не забелязах очакваната отбивка наляво. Защо, не знам, хем се вглеждах. Пътят, изронен от пороите и джиповете, на места бая заблатен, упорито се изкачваше нагоре и надясно. Изведнъж взе да слиза... към река. Трета! Тук аз си казах "уйде коньо в ряката!" и разбрах, че яко сме се загубили. Пресякохме реката - сега вече се събух, и продължихме все нагоре по пътя, който не даваше никакви признаци, че ще кривне перпендикулярно, към Кокаляне. По спомените ми с Боян трябваше след половин час да видим селото, а ние вече вървяхме час и половина, все нагоре и нагоре! По едно време забелязах, че наклонът намалява и теренът почва да се заобля. Гората свърши. Пратих децата на разузнаване: "Тичайте да видите има ли край това изкачване!" Децата изтичаха и радостно съобщиха, че горе вече са ливади и има някаква ферма. Еле, излязохме на върха, но той съвсем не ни влизаше в сметките! Фермата се оказа огромна, гледаха крави и овце, че и пауни:



Край фермата имаше и хора, които веднага разбраха грешката ни и се засмяха: "Излезли сте на военното поделение отсреща!" Аз много добре го знам това поделение, а и малко геометър си падам. Та лесно съобразих, че вместо по единия катет на правоъгълния триъгълник ние сме се движили по другия и сега ни чакаше минаване по хипотенузата. Е, ако не е три пъти удължаването, по Питагоровата теорема два и половина пъти сигурно е! И по време така се получи. На поляната пред фермата пасяха коне и Максим услужливо предложи да ги яхнем - таман за трима ни:



Максим си избра обърнатия с опашката към нас - "дето прилича на крава" (имаше пред вид окраската му). "А, не! - казвам му. - След такава обида - да сравниш жребеца с крава, няма да ти позволи да го яхнеш!" Продължихме по огромното тревисто теме на върха. Стигнахме до триангулачната точка:



На нея беше отбелязана датата - 1992, но не знам защо беше написано и 1642, което не може да е надморската височинва, която там е към 1070. Може би е някакъв номер? Така или иначе, вместо прехвърлянето от стотина метра ние се качихме четиристотин метра и после ги слизахме. Обзорът от поляната обаче беше безкраен: цялата Лозенска планина, а отсреща Витоша и вероятно Рила, ако не бяха целите забулени в облаци:



Децата това и чакаха - да тичат надолу по тревата. След малко излязохме на асфалтовия път за поделението и нататък маршрутът беше минаван многократно. Само че вместо да пристигнем на вилата в един часа и да си направим обяд, пристигнахме в три. Къде тепърва обяд! Хайде до ресторанта, оттам на водните колела в езерото... Така де, освен туристи сме и хора!
Сря Юли 04, 2018 11:22 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2474
Местожителство: София

Мнение Re: От манастира до Кокаляне по три Отговорете с цитат
Сотиров написа:
Стигнахме до триангулачната точка:



На нея беше отбелязана датата - 1992, но не знам защо беше написано и 1642, което не може да е надморската височинва, която там е към 1070. Може би е някакъв номер?

Номер на триангулачната точка е:

https://kade.si/#BG5K=19/2604395.85/5246314.21/0

Надморската ѝ височина е 1016.1 m.

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Чет Юли 05, 2018 1:26 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Петър



Регистриран на: 20 Авг 2012
Мнения: 325
Местожителство: София

Мнение Кокаляне-Бистрица Отговорете с цитат
Сотиров оставам с впечатление , че не ползваш карта, позовавайки се на нея описанието което даваш ще бъде много по ясно и проследимо.



Дестинацията "Кокаляне-Бистрица" е приятен преход с едно проблемно място, пресичането на р. "Бистрица" през сезона на "високите" води. На 03.02.18 при мрачно време и ураганен вятър направих прехода, като целта беше да мина по възможно най-кратък път, да видя състоянието на няколко обекта фигуриращи в/у картата и дали има мост през р. Бистрица. Накратко, двете чешми видни на снимката не съществуват. Първата/дясно/ е представена с едно корито, вероятно при направата на пътя за поделението в м. "Овнарника" /ул."Кокалянски рид" ?/ са прекъснали жилата и сега няма индикация за наличието на вода, за другата на терена въобще не личи на това място да е имало чешма. По черен /горски/ път се стига до реката, която се пресича през брод. Подминавайки го по пътечка към едни съборетини/фургон/ се откри стабилно направено мостче по което без проблемно се пресича реката. След "втората"чешма преодоляването на десния приток на "Малидолската река" е по стабилен мост. В с. Бистрица водоизточникът "Терзийски кладенец" е каптиран и представлява хубава и посещавана чешма.
Бях останал с впечатление, че съм пуснал билетче, предстои да го направя.
Уникалти снимки! Манастирът е построен върху тракийска могила и се знаеше, че под него има крипта. Подобно нещо има и при църквата Св. Георги до ж.п. спирка "Иваняне"
Пет Юли 06, 2018 6:06 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1256

Мнение Отговорете с цитат
Хубава разходка, Сотиров! На децата, другият път когато ходите по тези поляни може да им кажеш нещо от бита на шопите, което съм чул и видял от майка си, тя / бог да я прости отдавна вече е горе / беше шопкиня от рода на Дедиковите в Бистрица. Та в Шопландия, или шоплука в стар стил, климата е студен и не виреят и няма домати, няма плодове - само джанки и диви круши и ябълки за шльоковица. Едно време не е имало разнасяне на плодове по сергии, а в соца до началото на 70 - те години беше знаеш и забранено всякаква такава дейност свързана с алъш - вериш. Та малките шопчета, понеже голяма немотия е било, за да са здрави децата, ги пускали по поляните напролет да "пасат" киселец, лапад, див лук. Който не е бил усърден в това занимание, са го плашели в гушавите хора в планинските села, които бяха много преди 40 години.
Та по навик и майка ни ни водещше със сестра ми , та си пасехме зеления по тия хубави поляни, по които и вие сега ходите. Скромни и бедни времена бяха.

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Пет Юли 06, 2018 10:21 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 2474
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
Лапад и киселец и аз много съм "пасъл" точно там като дете. А какви супи правеше майка ми от тях, еех...

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Пет Юли 06, 2018 10:42 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Сотиров



Регистриран на: 28 Юли 2008
Мнения: 1641
Местожителство: София

Мнение Хайде пак към Кокаляне! Отговорете с цитат
За пореден път реших да разкрия енигмата с екопътеката Бистрица-Кокаляне. И отново не успях!

Петре, прав си, че не използвам карта, но причините са две. Първо, каква полза от картата, когато не знаеш къде си? И второ, каква полза, когато на терена виждаш неща, които на картата ги няма? Ето, на твоята карта не е нанесен заслонът с огнището. Как да разбера от него накъде? Но нека карам подред!

Този път бях с двамата големи внуци. Първо се отбихме до манастира, но той беше затворен. Затова снимах само вековния дъб на входа:



Нататък по познатата (уж) пътека. Стигнахме до заслон с огнище, доста странно изграден, защото огнището е солидно, а покривът е от найлони:



До заслона табела със заветната пътека, три километра до Кокаляне:



Стрелката еднозначно сочи към реката, която е на пет метра и я прескачаме. Нататък никакв пътека освен може би пролука в храстите, през която глиганите слизат да пият вода. Преплетени шипки, къпини, коприви и глогове! Издрахме се яко, но аз, верен на пословичния си оптимизъм и вярата в маркировките, драпам напред. Викам си, все ще излезеч на някоя полянка, от която пътеката да е прочистена. Нищо подобно! След сто метра се оказахме във висока трева, плътно оградена от трънаци. Хайде обратно! И защо беше това издевателство с табелата?

Върнахме се на пътя и пресякохме реката там, където и с малките в предишния пътепис. Този път не паднах във водата! Коларският път продължава нагоре, но аз непрекъснато се взирам наляво, за да видя отклонението, което пропуснахме последния път. И отново щях да го пропусна, ако не беше Боян, която явно е по-наблюдателен, а и паметлив. С него минахме по този път зимата, когато обаче имаше сняг и личеха следите по от гуми А лятото всичко е в трева и затова лесно се заблудихме с Мила и Максим, като продължихме по коларския път, та... чак до фермата и военното поделение. Ето го въпросното отклонение наляво, едва видимо в тревата:



Нататък нищо ново. Но пак не сме минали по пътеката, която описва Петър. Явно ще трябва да продължим още надолу след огнището и там да търсим мостче, красивата чешма и т. н. Дано на петия път успеем!
Пет Авг 24, 2018 2:07 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Всички останали Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov