Здравейте, планинари! Пускам отделна тема заради Демиркапийските чуки, понеже съм чувал мнения за трудното им достигане и мисля, че ще е интересна информацията от изкачването им със stefan_iliev 38 и абсурд. Миналата събота и неделя бяхме пoканени от Shoguna да се включим в преходи от х. Мочарата, като всеки запази своята индивидуалност за маршрутите, а вечерта коментари и анализи на масата...
Нашата група се раздели на две в зависимост от желанията за маршрут, като Лари и още трима, поеха към Джангал (Момини двори) (Да ме извини speedy, че слагам старото наименование на първо място ). Аз, Стефан и абсурд поехме към Попово езеро и въпросните чуки. Преди да пусна снимките искам да споделя моето мнение за тях. Не са трудни за качване, между тяк подсякохме малко, заради една отвесна скала, която малко трудно ще се откатери но не е невъзможно, т.е. билото между двете чуки не е съвсем безобидно. От Аргировото езеро няма никакъв проблем да се качат и би било най-лесно според мен. Успяхме да направим кръгче като след по-ниската чука на око слязохме към пътеката от х. Пирин - Безбог.
Сърцето, както Стефан ми каза.
трябва да е по-високата кота
тук хапнахме
Аргировото езеро
на слизане отдалеч съм ги снимал.
С групата, изкачила Джангала се изчакахме на Поповото, че малко закъсняха и към Безбог, където бе превозното средство. Задната гума спукана, а раниците и инвентара на част от групата на Шогуна при мен. Добре, че един от нашите имаше компресор да напомпаме и слезем до Мочарата. До 3.30 сутринта раздумки
На следващият ден
където се срещнахме със staria
От Малкият Мангър Стефан предложи слизане към Полежанско езеро с изкачване на една много интересна кота 2 620 м., която хижаря на Мочарата нарича Седлото.
Към Полежанско езеро след кото се включихме към пътеката Тевно езеро - Безбог
... И много боровинки по маршрута..
А това е една интересна снимка направена от Митко Козарев от Сиврия или Джано на Стефан Илиев на по-високата кота на чуките
Чет Сеп 27, 2018 12:00 pm
Лари
Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
Един поглед и от миналогодишното ни ходене в този район, когато след нощувка на Горно Брезнишко езеро
решихме да отскочим до един слабопосещаван връх - Демиркапийски чуки (между Кралев двор и Джано).
В литературата се споменават две Демиркапийски чуки - две коти, разположени между портата Демиркапия и вр. Кралев двор.
По-близката до Демиркапия кота, представлява скален гребен, а по-високата, 2647 м е разположена на северозапад
и е с характерна изшилена форма...
Гледка от седловината Демиркапия...
Поглед назад от ръба на Демиркапийските чуки към Демиркапия и връх Джано.
Вижда се реброто за качване на Джано от портата.
Демиркапия, Кадиев рид (Ченгелчал) и стеснения билен участък между него и Джано...
Среща в небето... или какво е да си на гребена на Демиркапийска чука!
По ръба, билно, се придвижваме към по-високата кота на Демиркапийски чуки...
При самия връх имаше струпване на скалисти откоси, които заобиколихме от запад
и излязохме на скалния гребен между вр. Кралев двор и Демиркапийски чуки.
На Демиркапийски чуки, 2 647 м н.в. - гледката е невероятна!
Оттук се вижда цялата Демиркапийска долина, сгушила се между главното било вляво
и Каменишкото било вдясно.
На север красиво и загадъчно се отваря циркусът на Поповото езеро.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети