ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
ПОЕЗИЯ
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 14, 15, 16, 17, 18  Следваща
 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Лафче Предишната тема
Следващата тема
ПОЕЗИЯ
Автор Съобщение
il4o_voivoda



Регистриран на: 06 Сеп 2015
Мнения: 476

Мнение Отговорете с цитат
П Е Й К А Т А


I
Пред къщите, на пейките, комшиите,
или пък наборът, изгората повяхнала,
старчоците на приказка дошли,
или дечурлигата – надлъгване и смях.

Заплита се препатеното и засища,
или пък щуротии, лански тайни и хвалби,
шетни, жени със бримки за разнищване,
рецепти за туршия и първакът си го бива.

Плетката е наспорила, цветето – пъстрило,
или пък я колата, я заплата гаснат.
Зеленчукът ококорен и мълвата прилеп
иззад тараби надничат, тъй са в безопасност.

Бедро се белва и чепици вносни
или пък бас-китара темелите люлее.
и даже щъркел – недохранен гостенин,
или пък оперени сукалчета и дънки избелели.


II
………………………………………………….
III
………………………………………………….
Пред къщите, на пейките, съдбата си
дали ще припознаеш посред врявата?
Препъват се минутите, приятелю,
щурците бръмват, свечерява се…
Вто Дек 19, 2017 2:02 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
il4o_voivoda



Регистриран на: 06 Сеп 2015
Мнения: 476

Мнение Отговорете с цитат
Б Р Я Г


Това е твоят бряг – така незащитим,
блатясал рай за птици и за насекоми.
Недоловим пълзи под гъсталака дим
и шумове изплашени се гонят.

Претърсвам търпеливо – камъни и кал.
Оплетен в паяжини, сред тръстиките,
нахалост празните бърлоги разкопал,
аз зная, че си тук – че ти си ме повикал.

Това е твоят бряг – пътеката личи –
обелена кора и извор просълзен.
Бодли прорастват и дънер гнил стърчи,
животът се таи – аз нищичко не вземам.

Вървя, отвъд не мога да преплувам сам.
Хапе сянката, водата спи в подмолите.
Насам-натам, защо съм боязливи, не знам,
доволен съм, че ме напътства чужда воля.

Провирам се, преваля хлъзгавият ден.
Тревата съска, поветът ще ме обеси.
Следа – смалявам се, сега съм приютен:
на този вечен бряг намерих себе си.
Пет Яну 05, 2018 1:51 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
il4o_voivoda



Регистриран на: 06 Сеп 2015
Мнения: 476

Мнение Отговорете с цитат
В Р Е М Е Т О Н А Ж И В О Т А


Времето навсякъде е живо,
животът – винаги е временен.
Всеки блян с невиното си жило
сърцето ще надупчи непременно.

Всичките джобове е отпрало
/натъпкани със смешки и падения/
в края на света или в началото
на великото си представление,

времето – в което си оказваме
с души безпаметни и някак скучни.
Времето без време ни наказва
с каквото не разбрахме, че се случи.
Съб Яну 20, 2018 1:47 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
il4o_voivoda



Регистриран на: 06 Сеп 2015
Мнения: 476

Мнение Отговорете с цитат
Д О М А Ш Н И Я Т
К О Н



Отскубнал се е конят, букаите се премятат:
мухите ще прогони, ще изближе светлината.
В реката ще се пъхне. Вред из глухите подмоли
с възврелите си бърни, на водата ще се моли,
ще хапе и ще рита волен вировете мътни.
С копита упорити до хълбок в тинята ще хлътне.
Ще се възправи конят върху хлъзгавите камъни.
Рибета ще се гонят долу в сянката измамна.

По кожата кафява – белези и сол лютива,
водата до забрава преживяното изтрива.
Обгръща го тревата, драките го приютяват,
пътеката позната щура се сама тъдява.
Назад ще се повърне конят, който понакуцва,
той пенестите бърни трие в старата каруца.
Но тъмното го скрива, в къщи е така разнежен,
по клюмналата грива свободата се оцежда.
Съб Фев 03, 2018 2:13 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
аngel



Регистриран на: 02 Юни 2015
Мнения: 1935

Мнение Отговорете с цитат
il4o_voivoda, такава дълбочина на израза трудно се описва....браво, човек. Respect

_________________
https://blogailiev.blogspot.com
Нед Фев 18, 2018 10:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
il4o_voivoda



Регистриран на: 06 Сеп 2015
Мнения: 476

Мнение Отговорете с цитат
С Р Е Д Н О Щ Н И
Г Р О Б И Щ А


Науките, когато сричахме
с пламтящи, сънени очи,
посред тъмата потни тичахме
към гробището – да си помълчим.

Там в тръпката на тленност непонятна,
угасваше любовният пожар .
Нима животът винаги е блато
и спи в утробата му спи мрачен звяр?

Прескачахме надгробни плочи,
нафукани и с богохулен ръст,
че нас съдбата ще посочи
насред тълпата с властен пръст.

Света за гушата да стиснем –
приятели – безумно силни днес.
А мъртъвците са се кискали
от толкоз поза, праведност и чест.

Така калявахме душата :
със светла вяра и със сладък страх,
че млади бяхме, страшни, шантави –
лъжата беше смъртен грях.

В учебниците спеше Господ,
слухтеше чудото околовръст:
на днешното сме само гости,
на миналото черно – черен кръст.

Изпитаха ни най-накрая,
разбунени от гробищния хлад.
Тогава всички, всичко знаехме
в деня непредотвратимо млад.
Нед Фев 25, 2018 10:15 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
il4o_voivoda



Регистриран на: 06 Сеп 2015
Мнения: 476

Мнение Отговорете с цитат
В Ъ Л Ц И
/ притча /
Навъдиха се много глухонеми вълци
из нашите посечени гори.
Стопаните тютюн когато ситно кълцат,
прокиснал страх отвътре ги гори.

В котлето ври нащърбена луната,
огъва се и пушекът надолу.
Мълвата тежките дисаги запремята,
без мляко стана стадото на сол.

В селата шетат вълци непознати –
ще преживее кой как я нареди.
Не вярва никой – сам, дордето не препати,
че глутници са вили и преди.

Отдавна каменни и кухи спят звездите –
поличбите им никой не разбра.
Лапавицата мие кръв, снегът затрупва
оглозгани пищяли и ребра.

В клонака цвъркат сресаните лешояди:
Бедите, жертвите са само слух –
из урвите по някоя овца пропада,
но нежна е тревата и барутът – сух.

Стопаните когато тежко вино сръбнат,
отдолу козината им расте.
Възглавницата дупчат с жълтите си зъби
и вият в постелята си те.

Все някога ще се събудят кръвожадни,
ще хукнат голи да мъстят без цел,
опрели лакти сред оклюмалото пладне,
един о друг, сами - като овце.
Вто Фев 27, 2018 2:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mislesht



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 3413
Местожителство: Пловдив

Мнение Отговорете с цитат
АЛЕКСАНДРА ДЖАПАРИДЗЕ НА УШБЕ
/автор: Николай Тихонов/

Когда предо мною осколки луны
На снежниках станут дробиться,
На выступе красной ушбинской стены
Я вижу: стоит Джапаридзе.
Привязана, клинья забиты в скалу,
Веревка натянуто крепко.
Над нею стена убегает во мглу,
А горы - как мертвые слепки.
"Прошу вас, исполните просьбу мою, -
Сказала, одета закатом, -
На выступе этом я ночь простою,
Смотрите, друзья мои, брат мой:
Тут всем даже стоя нельзя ночевать,
К подножью стены вы спуститесь,
Чтоб завтра к вершине наш путь продолжать,
За мной на заре возвратитесь".
…И длинная горная ночь потекла,
Заполнила пропасти тьмою,
Потом из небес голубого стекла
Она засияла луною.
И горы вдруг легкие, как миражи,
Поднялись воздушной громадой,
Всю тяжесть дневную свою положив
В разорванный ад ледопадов.
Как будто впервые увидев луну,
Всё в мире нагорном молчало.
Лишь где-то далеко дробил тишину
Обрывистый выстрел обвала.
Потом всё смешалось за дымкою сна,
И Ушбы не стало на свете.
Явились леса, и бугры, и весна,
И маленький дом в Имеретии.
И братья боролись шутя на лугу,
Симон поскользнулся пред нею,
Разбитый лежал ледоруб на снегу,
И мать была снега белее.
Зовет Александру. Очнулась она:
Стоит над провалом бездонным,
А ночи стеклянная голубизна
Сменилась уж темно-зеленой.
И льдинки, как слезы, в ручей серебра
Стекают, сжимаясь от муки,
И на плечи ей положила гора
Гранитного холода руки.
И братья боролись шутя на снегу.
Сказала Симону с досадой:
"Симон, я Алешу сейчас берегу,
Не трогай Алешу, не надо".
И снова текут бесконечно часы,
А Грузии снится впервые такое,
Что женщина новой грузинской красы
Стоит над страною ночною.
Тут ветер колючий ударил в висок,
Рассветные шорохи поднял,
Со старой стены обветшалый кусок
Слетел, грохоча, в преисподню.
И, легкость ночную оставить спеша,
Чуть небо зарей заблистало,
Из ночи вершин возвращалась душа
И плотью опять обрастала.
И первых лавин зашуршали дымки,
Как вздохи проснувшихся рано,
Под первым лучом, золотящим виски,
Встающих от сна великанов.
Глядит Александра уже не во сне:
Мир ясен и грозно рассчитан.
И четкость такая в зеркальной стене,
Что каждую видно морщину.
По этой стене она всё же пройдет -
Пусть всеми отвесами блещет, -
И первая женщина вступит на лед
Вершины ушбинской зловещей.
Лишь вверх альпинисту дорога одна,
И эти дороги умножь ты,
А жизнь - не такая ли точно стена,
Которую штурмом берешь ты?
И слышны ей снизу друзей голоса,
И ветер какой-то хороший,
А вот и Алеша уж к ней поднялся.
"Прекрасное утро, Алеша!"


1948

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Вто Мар 06, 2018 3:17 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Whitestar



Регистриран на: 19 Ное 2013
Мнения: 522
Местожителство: Велико Търново

Мнение Отговорете с цитат
ЗИМНИ НЕВОЛИ

Утрото донесе полумрака,
снежният пейзаж надникна пред вратата --
Дивната природа всичко в сняг покрила,
цялата земя със скрежна свила.

Ето пътят липсва, но пъртина бия аз,
закантвам живо, в свежия и ранен час.
И минутите минават в километри снежна диря --
моя рат - утеха в страст обвила.

Хълм след хълм, смълчани отминавам,
и човшки сенки, като в сън се мярват близо.
Време няма аз на тях да вярвам и залагам,
от где да знаят те цена за таз суровина, без виза?!

И там - в далечината, всред отстъпващия мрак,
се вижда вече краят на тоз мой път далечен.
Да спя аз не можах - да мисля за конеца - враг,
на таз мисия и нейното решение, обречен!

И ето - пред мен отвори се вратата,
и топлина ме лъхна, тъй обзе ми сетивата!
Но туй бе мръсен номер на лъжата!
Защото следва и развръзката позната.

Строг поглед, вежди криви, без усмивка,
тез инкасаторски черти железни свиха здраво,
на моето сърце и двете клапи със забивка,
и сумата за тока аз отпуснат чух направо.

Погледнах портофейла - свил се жалък,
във джоба на сакото тъмно синьо.
Но стрелна се във жилите ми гняв тъй ярък,
младежки пламък във очите блясна живо!

И креснах и с последни сили, невъздържан,
в смутеният чиличен лик -- държвно безразличен:
„Пий крав студентска, ето ти парите, да съм свързан!
Дано да стигнат за поредният ти валс, нетраен и трагичен!”

_________________
И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Laughing Laughing Laughing
Сър Т.Пратчет
Съб Мар 17, 2018 10:12 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
zaples14



Регистриран на: 08 Авг 2013
Мнения: 48
Местожителство: София

Мнение Отговорете с цитат
по Михаил Исаковски, мой превод

Разцъфтяха ябълки и круши,
над реката плъзнаха мъгли.
И дойде девойката Катюша,
на брега при стръмните скали.

Тъжна песен тя затананика -
дълго бе останала сама,
с мъка си припомни за войника,
пазеше му всичките писма.

Ой, ти, песен, да пребъдеш вечна,
следвай ясно слънце ти докрай,
на войник на граница далечна
от Катюша поздрав му предай.

Нека за момичето си спомни,
нека спомни нейните коси,
нека брани той земята родна,
любовта Катюша ще спаси.
Пон Апр 02, 2018 7:17 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Whitestar



Регистриран на: 19 Ное 2013
Мнения: 522
Местожителство: Велико Търново

Мнение Отговорете с цитат
Пътна среща

Утрото поредно на днешния ден,
блесна с искрите на слънцето бяло.
Дъжд не вещаеше висотата над мен,
Вятър в небето въздишаше вяло.

Тъгата премина в следите безброй,
оставени в пътя нестиден и прашен.
В гърдите дъхът се топеше и той,
във рана застиваща на сънят нелогичен.

Погледът препятствие не срещна на вред.
Спря се за миг на хълма отсреща.
Силуетът на някой се мярна напред,
Приятел, познат или враг там ще срещна?

Вятърът спря в колебание кратко,
после отнесе прахът от шапката сива.
Тръгнах отново по пътя си вяло,
няма как да позная, мед ли ме чака или жило.

Хълмът достигнах и там го видях.
Да тоз същия пътник съзрях.
Но той бе отново на хълмът отсрещен,
минал бе пътят пред себе си днешен.

И някак тъгата във мен се засмя,
Туй бе май, нейна нелепа шега.
Но тоз смях стресна май някой?!
Страхът, мислите мои привлякъл?!

Не. Туй беше силуетът отсреща!
Той тръгна по-бързо, след нашата среща.

Ни за минута не спря.
Бягаше бързо, защото изглежда нещо разбра.

Бягай, приятелю, бягай, че пътят те чака!
Твойте надежди, мечти ти сбъдни!
Никой зад тебе не беше ни плакал,
Ни пот във мечти и копнежи облякъл!

_________________
И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Laughing Laughing Laughing
Сър Т.Пратчет

Последната промяна е направена от Whitestar на Съб Дек 08, 2018 8:32 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Вто Апр 03, 2018 2:53 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
ДИАНА



Регистриран на: 23 Май 2009
Мнения: 820
Местожителство: ПЛОВДИВ

Мнение ЦИГАНСКО ЛЯТО Отговорете с цитат
Почука на вратата Циганското лято,

приглася на дайрето окъснял щурец.

Извива песен в сламена колиба –

с надеждата да мине без дъждец.

С надеждата да впримче топлината,

звукът се лута из нощта.

Пропява вятър в листи зажълтели,

а някой сякаш плаче в самота…

Още слънчевата люлка -

топлина от кадифе излива,

но Циганското лято кратко -

босоного бърза и се скрива.

Хукнало със златните си дрипи,

накъде ли тича, тича?…

И щедро жълти листи сипе,

но кой не го обича?

Циганското лято ме погледна,

така чаровно ми намигна.

Последвах го златната пътека,

но зная – няма да го стигна!

До мен на пръсти в миг се спира,

пошушва нещо закачливо

и да изчезне – бърза, бърза…
И ето - Път намира.

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Пон Окт 22, 2018 12:23 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Whitestar



Регистриран на: 19 Ное 2013
Мнения: 522
Местожителство: Велико Търново

Мнение Късна есен Отговорете с цитат


Късна есен

Вчера златна беше планината,
в чудни краски, цветове,
днес – опадали са ве’ч листата,
а донесе полъх зимен, тук, слана и мразове.

Мътен текна и потокът, трепнал,
от студената тъга,
песента на горски птици секна,
тъй изчезна с есента.

Сняг ще дойде и покрие вредом цялата гора.
С искри бели там ще светне,
зимно слънце, след нощта.

Твари горски са се скрили във хралупи и шумак,
следват дни нелесни, пак за дивите чада.

Твойта прелест тъй сурова --
част от планът ти велик,
ти разкриваш ни на воля,
но не знам какъв е твоя,
замисъл, все още не разкрит.

Що тъй нежна си на пролет,
лятото – тъй топла, с жива, дивна красота?
А пък зимни дни сурови,
сменят тъй неумолимо, твоят лик със пустота?!

Но хармония естествена и дива,
аз съзрях, с младежкият си плам.
Да те отрека аз май не бива,
щом на пролет ще изгрее слънце, знам!

_________________
И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Laughing Laughing Laughing
Сър Т.Пратчет
Съб Ное 17, 2018 10:45 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Пчелата Жужа



Регистриран на: 29 Окт 2013
Мнения: 837

Мнение Re: Късна есен Отговорете с цитат
Whitestar написа:


Късна есен

Вчера златна беше планината,
в чудни краски, цветове,
днес – опадали са ве’ч листата,
а донесе полъх зимен, тук, слана и мразове.

Мътен текна и потокът, трепнал,
от студената тъга,
песента на горски птици секна,
тъй изчезна с есента.

Сняг ще дойде и покрие вредом цялата гора.
С искри бели там ще светне,
зимно слънце, след нощта.

Твари горски са се скрили във хралупи и шумак,
следват дни нелесни, пак за дивите чада.

Твойта прелест тъй сурова --
част от планът ти велик,
ти разкриваш ни на воля,
но не знам какъв е твоя,
замисъл, все още не разкрит.

Що тъй нежна си на пролет,
лятото – тъй топла, с жива, дивна красота?
А пък зимни дни сурови,
сменят тъй неумолимо, твоят лик със пустота?!

Но хармония естествена и дива,
аз съзрях, с младежкият си плам.
Да те отрека аз май не бива,
щом на пролет ще изгрее слънце, знам!


Много лирично! Много близко и познато природоусещане в тоя именно момент, когато тя е тъй гола и тъй жалка, а ние я обичаме най-истински. Поздравления за ясния и разбираем изказ!
Пон Ное 19, 2018 11:58 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mislesht



Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 3413
Местожителство: Пловдив

Мнение Отговорете с цитат
ГЛАД

Глад за пари...Глад за имот...
Всеки е гладен в този живот!
Всеки ламти - да трупа, да има,
сякаш живее живота на трима...

Няма насита бесният глад...
хищно да искаш да си по-богат.
Алчно да трупаш "златни" мечти -
кюлчета злато, пачки пари...

Глад за богатство... Глад за имот...
Гол си дошъл в този живот...
Нищо не вземаш от белия свят.
Гол си отиваш...Дори и богат...

ВАНЯ СТАТЕВА

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пет Апр 05, 2019 10:17 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла ICQ Номер
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Лафче Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 14, 15, 16, 17, 18  Следваща
Страница 15 от 18

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov