ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Моята авантюристична история до Мусала

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Предишната тема
Следващата тема
Моята авантюристична история до Мусала
Автор Съобщение
emo73392



Регистриран на: 02 Дек 2018
Мнения: 8

Мнение Моята авантюристична история до Мусала Отговорете с цитат
Ще споделя моята авантюристична история за покоряването на Мусала.
Историята я споделям с цел забава и как НЕ трябва да ходите на планина,въпреки че съм сигурен,че тука във форума повечето са опитни планинари и надали някой има такава история като моята.Който има интерес,нека я изчете цялата тема Smile


Датата е 11.08.2018 и сме се навили 3-ма да тръгнем до Мусала.По план трябваше да тръгнем към 7 8 сутринта за Боровец от София.Нещата лекичко се промениха и потеглихме с колата към 10 и нещо към Боровец.Със спиране в Самоков до местната билла стигнахме до един паркинг до хотел Рила в 11:40.От там плана ни беше да вземем кабинковия лифт до х.Ястребец.Взехме го около 12ч. и 12:20-30 бяхме на Ястребец.
Единственото ми ходене до Рила до този момент беше с майка ми по маршрута х.Ястребец-х.Мусала преди много време.Това ми беше и единствения познат маршрут в Рила.Та авантюристичната ни идея беше да покорим самия връх Мусала.Някой ни беше казал,че пътя бил около 2ч. от хижата до самия връх.И ние разбира се наивно вярваме.Тръгнахме със смела стъпка от хижата и спирахме много,понеже бяхме и с едно момиче,освен ние двамата.Тя искаше много да се снима по пътя.За около час и 15 20 минути стигнахме до хижа Мусала.След доста спирания Хапнахме нещо,каквото си бяхме взели и към 1:40 2 без нещо следобед решихме от хижата нагоре да потеглим.Не знаехме пътя,питахме разни хора и ни повеждаха в правилната посока.Избирахме и доста стръмни варианти.Един човек ни каза,че ако решим да ходим тепърва до върха,просто някъде трябва да оставаме да спим и е абсурдно да хванем лифта на връщане.Не му повярвахме,продължихме на горе.

Имаше страхотни гледни по пътя,мислихме даже по едно време,че са 7-те рилски езера.В крайна сметка ни казаха,че са съответните езера около Мусала.Падна ходене,ходене,ходене,почти през цялото време ние бяхме,ми се струваше единствените хора,които се изкачват.И наистина,към подножието на върха и преди това,само се разминавахме със стотици ми се струваше туристи слизащи надолу,обаче.И,спираме,снимки,повече и заради дамата Smile,но кво да правим.И така,след бая изтощително ходене,казаните ни 2 часа се оказаха поне 3 часа и нещо до момента ходене.И след бая зор стигнахме до чайната.

Малко почивка и вече почна същинското изкачване по стръмните склонове и след бая зор към 16ч. бяхме на Мусала.Атмосферата беше удивителна,че сме го изкачили,въпреки,че не сме го качили от Боровец.Обратно потеглихме надолу към 16:30ч. с абсурдната ни надежда все пак да хванем лифта Very Happy.Мислихме,че ще успеем и ще ни е лесно надолу,дори до Боровец.Аз,вътрешно си представях страшно много път до самия Боровец,както и стана.Към 18ч. бяхме на хижата,след все пак не малко ходене.Ние бяхме единствените по пътя,надолу

Направи ми впечатление,че единствената работеща хижа по пътя беше Мусала.След спиране там,вътрешно си представяхме някакъв кошмар,който да кажем направо си се сбъдна.Започна ходене пеша и ориентиране по GPSA,срещнахме някакви хора,чужденци,които ни обясниха пътя до Боровец на руски.Вече,бяхме стигнали хижа Ястребец,почти.. Аз,бях добре,сравнително,все пак към ходил известно време по Витоша и т.н,но се притеснявах за останалите,които бяха видимо уморени,най вече едното момче,което беше с нас.

Нека подчертая,че е е около 19ч. и нещо към замръкване.Потеглихме надолу по един стръмен склон от последната станция на Ястребец.Започна да ни следва някакво куче от лифта,което си ни беше направо,като пазач SmileИ така,ходим по този доста стръмен склон и стигаме след бая слизане и лигавене до последната спирка до Ястребец Експрес,някакъв открит лифт.Ориентацията ни е безкрайно хаотична и глупава.Междувременно се чу някакъв лай от някакъв кучкарник и нашето куче пазач ми направи впечатление,че веднага отиде и се разлая на тях и се върна и стоеше плътно до нас.

Тези туристи,които бяхме срещнали,още горе ни обясниха долу горе какво да правим и как да се ориентираме,опитвахме се да се ориентираме по казаното.След поемане на поредното стръмно лифтово дере.Стигнахме до някакъв склон,където се виждаше Боровец от далече и си казах-то още малко остана,най много час.Другите не бяха,обаче толкова сигурни,колкото аз.Маркировки,да подчертая,че не видяхме никакви по пътя.

Тръгваме,надолу след поредната спирка,защото все повече и повече започнаха другите да ги болят краката.Момчето започна да си служи с пръчка,вече. След поемането по поредния стръмен склон,който направо нямаше свършване,въпреки че изглеждаше малък,стигнахме до някаква пътека в гората.Поехме по нея,и започнахме да криволичим и замръкваме окончателно,беше вече към 21ч.Светнахме с фенерите от телефона,които нямаха кой знае колко батерия и само надолу,надолу,завивахме покрай лифта и имахме чувството,че няма край този път и завоите.Кучето беше постоянно с нас SmileПриятното ни и лигаво настроение,постепенно започна да преминава в депресия.Търсихме най прякия път по GPS по едно време и след бая време стигнахме до някакви светлини,като си мислих,че са вече от курорта Боровец.Оказа се,че сме на междинната станция на кабинковия лифт.

От там почна и оцеляване на предела,вече,спирахме,чудихме се кой е правилния път по GPS.Ориентирахме се все пак и след много,подчертавам страшно много ходене по мои и не само мои усещания,стигнахме до един асвалтоф път.От там дойде и другия проблем,коя е посоката.
Причината беше,че пътя изглеждаше със завои,но явно терена беше такъв,че не беше ясно нагоре ли е,или надолу.Тръгнахме по ориентацията на телефона,каквото ни казва.Пишеше,че има около 5.5 км до хотела,където сме спряли.Часа беше след полунощ,вече.
Чувствах си спомням някакво състояние,хем на измогване,на това че е дошъл края,едва ли не,хем на това,че все пак ще си стигнем крайната точка,макар и много трудно,така и стана.
До там я опряхме,че бяхме като жриците на любовта,махахме на колите да ни спрат да питаме къде сме и колко остава до Боровец.Почти всеки ни задминаваше с мръсна газ.Уцелихме все пак на някаква спряла кола,попитахме в правилната посока ли сме и колко остава?!
Казаха ни,че имало около 800м.до Царска Бистрица и очите ни се изпълниха с надежда.После,уцелихме на други,които бяха спряли и те пък ни казаха,че имало около 3 км и нещо.За съжаление,те се оказаха прави.Най бях притеснен за моя приятел,щото той беше и единствения шофьор в нашата компания.С моята приятелка,така да се каже стигнахме по едно време и до разпри и скандали,но причината беше просто изнемогване,вече Very Happy.Той едвам ходеше с всеки изминат метър по тежко и по тежко покуцваше.Аз все още бях добре,уж,но не и психически вече.Пътя беше осеян със завои и никакви индикации,че наближаваме Боровец-просто завои и задминаващи ни коли с мръсна газ от нашето махане.Просто почти бяхме готови да заспим на пътя,някъде,или в гората.Имахме идея да повикаме такси,но не намирахме нищо актуално в нета.Намерихме някакво такси уж за района на Боровец,някаква фирма,но като се обадихме и жената ни каза,че фирмата се казвала "Боровец",или нещо от сорта и фирмата е на някакво ямболско такси.

Часът е около 1 без нещо,стигаме "Царска Бистрица",малко по надолу и Боровец,гледаме че стигаме първите светещи бунгала и хотели.Стигаме и първия хотел след многочасово изнемогване на всичкото отгоре.Нашата изтрещяла за цигари се поотдели от нас,надолу,търсейки денонощен магазин.Това вече е друга тема и да не навлизам в подробности за нея,нещата се поукротиха все пак по-късно.
Вече сме в Боровец,сядаме да си почиваме на всяка пейка,понеже геройството си беше геройство,моите крака леко ме болят,но не толкова изнемогващо,колкото на другите.
А,къде па забравих кучето!

Това куче ни следваше през целия път надолу,чувахме го как е все около нас и шумоли,как не му направих снимки,всъщност има една,но е с мн лошо качество.То беше нашия Ангел-пазител.
Щом стигнахме Боровец и то изчезна.Не сме ли имали помощ от Бог,направо!!!

Пълзейки,физически и психически към паркинга на хотел Рила докретахме до колата.Около 1:30-40 е.След малко почивка потеглихме към София.Помня,че щом се надигнах от колата като пристигнахме,просто така куцах и едвам ходих,че разстояние до нас,което взимам за макс 5 минути пеша,го взех за 20.
А другите имаха гигантски мазоли по глезените,коленете и т.н.
Мускулната ми треска си беше хронична след това и едвам се изкачвах и слизах по стълбите.При всеки такъв напън си имаше немалка болка и треската траеше почти месец и половина.
Общ преход,близо 13 часа.

Та това е моята история.Преди това,изобщо не ми се е случвало да замръквам в планина,да подчертая.Като планински приключения,преди това имам главно във Витоша.Бил съм на много места там и съм я обикалял,но подобни истории там не са се случвали,като в Рила.Просто разбрахме в истинския смисъл какво се нарича планина и урока ни беше много,много солен какво не трябва да допускаме да се случва..

Благодаря за отделеното време да прочетете историята Smile
[/img]
Вто Дек 04, 2018 12:55 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Twoo



Регистриран на: 25 Юни 2018
Мнения: 39

Мнение Отговорете с цитат
Колко такива истории имам... Общо взето повечето ни преходи са такива. Е вярно без мрънкане и с ясната идея че или ще е по тъмно или ще спим по пътя.
Това лято решихме да направим преход Асеновград - летовище Гонда вода - хижа Безово - хижа марциганица - Бачково - Асеновград за един ден. Като го решихме сутринта към 9 и към 10 вече бяхме в Асеновград с влака. С жената видяхме че го дават буреносно и взехме якета за дъжд и сложихме 2в1 панталони, но до там. В Асеновград изкупихме кауфланда и тръгнахме смело нагоре, макар че още в началото на прехода видяхме идваща буря изобщо не ми мина през главите да се отказваме. Някъде преди средата на изкачването към Гонда вода се изсипа страшна буря, но ние си бяхме мокри още преди това от пот и не ни трогна особено. Малко след това телефона ми звънна и говорих през найлонов плик. Казаха ми че съм станал вуйчо за втори път. Продължихме с още по ведра крачка и стигайки Гонда вода се озовахме в гъста мъгла от която една след друга изкачат полу разрушени сгради. Там се настанихме на една беседка с жената извадихме якетата за дъжд от раниците и приятелите ни останаха просто потресени защо сме ги носили в раниците вместо да ги сложим. После се възползваха от факта, че само ние сме с такива и ни пратиха за дърва. Запалихме огън малко преди да ни хване хипотермията, защото въпреки че беше средата на юни температурата според някакъв термометър там беше 8 градуса. Хапнахме добре изсушихме дрехите и тръгнахме към хижа Безово. До там добре, продължихме малко на горе и видяхме табела марциганица 4ч и 30 минути, което съвсем ни уби ентусиазма и решихме да се върнем до хижата и да звъннем на оставените телефонни номера за да поискаме съвет какво да правим. Човека който дигна беше изключително добър и любезен и ни посъветва да ни каже къде е ключа за хижата да спим там. Казахме че сме твърдо решени да се приберем вечерта и ни препоръча да минем през хижа Момина сълза и ако намерим следа от пътека да я хванем за да слезем директно на главния път. Като стигнахме там времето взе че се оправи, ядохме череши минахме през Асеновградското конче и слезнахме за нула време в града, дори пихме по някоя бира преди влака в 10 и нещо.
На Баташки снежник направихме над 30км преход с жената, а бяхме тръгнали да си купим няколко неща от лидл... И докато пишех всичко това пътувах с 60 литрова раница превозваща половин кокошарник към морето... Общо взето всички сме се набутвали и предполагам дори и да сме съжалявали на моменти накрая сме се радвали, че сме го преживели за да има какво да разказваме.
Вто Дек 04, 2018 7:54 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Митак



Регистриран на: 04 Мар 2014
Мнения: 210

Мнение Отговорете с цитат
Често се случва човек да се заплесне в снимки и да окъснее. Като си горе, никак не ти се слиза в долната земя.
Защо не останахте да спите на хижа Мусала?
Вто Дек 04, 2018 8:45 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kaloyanv



Регистриран на: 22 Авг 2018
Мнения: 31

Мнение Отговорете с цитат
Интересен разказ, обаче няма нито едно нещо което да сте направили както трябва. И ако (както не много рядко се случва) се развали времето, става опасно. Общо взето то така се случват и инцидентите.
Вземете си поука от тези неща и прочетете повече и ходете по подготвени в планината.
Вто Дек 04, 2018 12:31 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 811
Местожителство: Хасково

Мнение Отговорете с цитат
Абе, да не давам излишни акъли, ама като обичате да се буткате, поне се научете да тръгвате възможно най-рано.
Така става вероятно да хванете лифта обратно, да стигнете навреме за вечеря.....
Живи и здрави!!! Very Happy
Вто Дек 04, 2018 11:03 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
emo73392



Регистриран на: 02 Дек 2018
Мнения: 8

Мнение Отговорете с цитат
Хах,поне времето беше хубаво и слънчево,дори през нощта въпреки,че си прекарахме почти цялата нощ в планината беше добре.
Защо не спахме в хижата ли-нямахме достатъчно пари кеш.
Вто Дек 04, 2018 11:28 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
LorDDemoniC



Регистриран на: 11 Авг 2015
Мнения: 27
Местожителство: Самоков

Мнение Отговорете с цитат
Човек като е неподготвен това се случва Smile
Сря Дек 05, 2018 12:37 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
баир_будала



Регистриран на: 22 Сеп 2012
Мнения: 186

Мнение Отговорете с цитат
emo73392 написа:
Хах,поне времето беше хубаво и слънчево,дори през нощта въпреки,че си прекарахме почти цялата нощ в планината беше добре.
Защо не спахме в хижата ли-нямахме достатъчно пари кеш.



а ,стига ве
ръкопляскания

_________________
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Сря Дек 05, 2018 4:24 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ДИАНА



Регистриран на: 23 Май 2009
Мнения: 602
Местожителство: ПЛОВДИВ

Мнение Отговорете с цитат
Добре е занапред да сте наясно с всичко по маршрута, ако нямате водач!
Безотговорно е да тръгвате неподготвени!

Боровец - Мусала е много оживен маршрут, но не разчитайте, че в други части на планината ще срещате туристи, които да ви упътят!

Навсякъде вече има инфо, разгледайте предварително и картата, питайте ако не сте наясно!
Някъде има възможност за различни варианти на маршрута - да включите резервен, ако се скапе времето например.

Сега сте имали късмет, че е било лятото - топло и денят най-дълъг. Не тръгвайте без челник, независимо от сезона!
Дано след тази "авантюра" момичето не се откаже от планината.

Научете се да се пазите, а опитът идва с времето! Очакваме следващата авантюра. Very Happy

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Чет Дек 06, 2018 2:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vladofff



Регистриран на: 26 Апр 2011
Мнения: 1359

Мнение Отговорете с цитат
ДИАНА написа:
Очакваме следващата авантюра. Very Happy

По-скоро им пожелай тривиални, предвидени и без никакви неочаквани ситуации прояви. Вярно няма да е драма, няма никому да е интересно, но за участниците ще е здравословно. На времето французите за пръв път изкачват два осемхилядника - на Анапурна е истинска битка - принудителни биваци, замръзвания, ампутации, голям шум, не само защото това е първия осемхилядник... На Макалу - нищо. Питат журналистите Жан Франко какво стана, той - ами качихме се мнозина, всичко беше в ред, нищо не ни достигаше, всичко бяхме предвидили. Ами нещо по-така, някоя страшна ситуация, пак ръчкат те. Ами нямаше, избягнахме ги или просто не се случиха, отговаря ръководителят. Разочарована, тълпата лешояди оставя човека на мира.
Чет Дек 06, 2018 2:23 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
aldo



Регистриран на: 25 Сеп 2018
Мнения: 6
Местожителство: Варна

Мнение Отговорете с цитат
Емо, избягвам да давам непоискани съвети, но моля те, не употребявай глагола "покорявам" . Щото нищо не покоряваме в Планината.
За това, че ни е позволила да стигнем до някъде си, благосклонна към нас на момента или че не ни е ошамарила за допуснати грешки, можем само смирен да и благодарим.
И умната!
Чет Дек 06, 2018 3:23 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefan_iliev38



Регистриран на: 25 Сеп 2009
Мнения: 1237
Местожителство: София, кв. „Овча купел"

Мнение Отговорете с цитат
Еmo73392, човече, върна ме в студентските ми години! Така не съм се смял отдавна! Давай още разкази!

Вие сте готови за групата „Лунатични разходки“ - нощен преход всеки вторник след 20 часа. Заповядайте!

Само 1 въпрос имам: Защо не поставяш интервали след препинателните знаци точка и запетая? Нарочно ли?

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Чет Дек 06, 2018 4:19 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
emo73392



Регистриран на: 02 Дек 2018
Мнения: 8

Мнение Отговорете с цитат
Пааа не съм целял много да следя това да ти кажа Smile
Иначе,да.Човек,винаги се учи,постоянно,колкото и неподготвени неща да прави не само в планината Smile
Вто Дек 11, 2018 11:34 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 811
Местожителство: Хасково

Мнение Отговорете с цитат
Човек, наистина си забавен, ама не прави повече така, да не те мислим, все пак.
Пожелавам ти много красиви и скучни изкачвания, минали по план! Wink Wink Wink
Сря Дек 12, 2018 8:28 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
emo73392



Регистриран на: 02 Дек 2018
Мнения: 8

Мнение Отговорете с цитат
Е м мерси.Не съм бил все така.Просто всяка новост си крие предизвикателства.
Преди,като съм ходил все по Витоша съм нямал такива приключения,напротив,нещата са си протичали по план Smile.
Няма база за сравнение,но все пак..
Нед Дек 16, 2018 12:50 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Рила Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov