Такам....оказа се че нищо не съм свършил като хората, но поне намерих проблема и сега е вече друга работа. Понеже ползвам линукс и wine като емулатор за Theremino MCA, оказа се че има интересен проблем. Pulseaudio "фиксира" sample rate-а на който чете от аудио устройството на 48 килохерца и отказва да ползва по-висока честота на семплиране. По принцип, спектрометърът идва с USB аудиокарта което работи на 384khz. Когато искам да чета 16-битови семпли на 384khz, съвсем очевидно чета 48 хиляди семпъла в секунда. Това го установих още в началото. Това което не очаквах обаче е че ако реша да чета от устройството изрично 48khz, pulseaudio-то ще чете от него на максималната възможна честота на семплиране, 384khz и софтуерно ще го ресамплира на 48khz. Всичко изглеждаше нормално и ако не бях се усъмнил че резолюцията е много по-зле от очакваната, нямаше да се зачета и да разбера за това. Проблемът със софтуерния ресамплинг е че за да се случи, входящият поток от дискретизирани данни първо се минава през lowpass филтър и после се вземат 1 от 8 семпли (в противен случай има разни "артефакти" - alias-и и прочее, които "увреждат" качеството на ресемплираното аудио). Това което е добро за качеството на музиката е лошо за целите на спектрометрията обаче, ресемплирането "уврежда" данните иманно заради филтъра. Оказва се също че в pulseaudio 11.0 има конфигурационна опция, която коригира това поведение. Това изискваше сериозен ъпдейт на дебиана (нищо не се потроши както обикновено, какъв късмет
Резултатът с новото pulseaudio и с новата конфигурационна опция, вече наистина на 384khz честота на дискретизиране е....ами има голяма разлика. Ето го сега спектъра на калиевата сол:
А това е фона:
Това е съвсем различна работа. Личи си и малкото пикче на 609KeV от бисмут-214, свидетелство за естествения разпад на урана. Това е очаквано и съм го виждал в повечето спектри на фона които съм гледал.
Това което не мога да си обясня е - със старото pulseaudio и софтуерното ресамплиране, калиевата сол ми излизаше само 3-4 CPS над фона. Сега разликата е далеч по-голяма 15-20 CPS (и подозирам че това ще е предостатъчно за да излезе и с гайгеров брояч съвсем нагледно). Както и да е, нещата изглеждат вече по-истински. Тази вечер ще се опитам да видя спектъра на лантан-138 в алкалните батерии. Първоначално нямах успех, но сега знам ли - може пък и да се получи..
Ако не за друго поне за сверяване на резултатите, получени с различен софтуер.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пет Май 03, 2019 12:23 pm
gwgw
Регистриран на: 08 Фев 2019 Мнения: 294
С BecqMoni съм си играл, но имам два проблема с него - първият е че крашва спорадично, вторият е че нямам никакви калибрационни данни за него. Второто интересно може да се окаже че не е чак такъв проблем - първото е да, то се оказа и проблем за Theremino MCA, въпреки че ползвам калибрационната крива от продавача. Това го установих вчера и потвърдих днес, провеждайки в домашни условия експеримента с радоновия балон. Ясно се виждаха трите спектрални линии на олово-214 (едната беше съвсем малка, но отчетлива). Но след калибриране според калиевия пик, те не изглеждаха на мястото си. Оказва се че калибрацията на спектрометъра е далеч по-сложна работа, отколкото съм мислил. Сцинтилаторния кристал си има нелинейности и е безумно неточно ако го калибрираш само по една спектрална линия (особено ако тя е с висока енергия като калий-40). Оказва се че продавачът го е калибрирал спрямо америций-241, цезий-137 и лютеций-176. Не знам защо бях останал с впечатлението че е калибриран и спрямо кобалт-60. Та най-високата енергия е тази на цезия. Ако "наместиш" калия така че да пасне, с тази калибрационна крива, всичко надолу става....ами странно.
Но експериментът с балона беше интересен именно защото излезнаха спектралните линии на оловото. Спрямо тях бутнах кривата така че да пасне. Дали е коректно? Ако бяха по-силни пикове, щях да съм по-убеден. Сега мисля че горе-долу го апроксимирах добре. Така че същото мога да го направя и за BecqMoni. Но проблемът с крашването не знам дали мога да го реша.
Апропо, трябва да повторя експеримента с балона, защото е интересен. За съжаление, зает покрай калибрацията, забравих да взема скрийншот. Взех го малко над 2 часа след началото на експеримента. Към този момент, олово-214 вече е претърпял 4 полуразпада (27 минути) и е над 16 пъти по-малко от първоначалното (вероятно е повече защото в стаята все пак има радон, който се разпада през това време и "ражда" още олово-214). Та след 2 часа, оловните пикове вече почти не си личат:
Линията на бисмут-214 си личи добре и макар че и тя с времето се губи във фона (първоначално беше почти съпоставима с тази на калия) - полуразпадът му е само около 20 минути. Защо бисмутът се регистрира по-добре от оловото е интересен въпрос, който сигурно има някакво просто обяснение.
Та от тези резултати (сравнявайки ги с други такива на фона, както и на тези от линка по-горе) оставам с впечатлението че вкъщи няма особено много радон и затова е трудно да се видят типичните линии на олово-214, продукт на радоновия разпад, за да се видят, трябва да се съберат....примерно с наелектризирания балон...и пак не са такива "големи" като на техните спектри. Очевидно и в строителните материали, от които е правен апаратамента, има мнооооого малко уран и торий (но пък дооооста калий-40). Апартаментът се проветрява доста често и може би затова и не се натрупва много радон. Та може би преобладаващата част от гама фона идва от калия все пак. Част от него и от радоновите продукти. Каква част е космическото лъчение вече не знам, но предполагам че на тази височина не е толкова много. Започва да ми се изяснява картинката тук....май....или поне наивно така си мисля сега Във всеки случай мисля че получих отговори на част от въпросите които ми бяха интересни.
П.П след 2 часа и половина, събитията в секунда вече са си в рамките на нормалното за бюрото, а спектърът е "изгубил" окончателно оловните линии...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Съб Май 04, 2019 3:43 pm
gwgw
Регистриран на: 08 Фев 2019 Мнения: 294
Мисля че стабилизирах малко BecqMoni, инсталирах в wine друга версия на .net рънтайма и взе да се държи по-добре.
Но ще има играчка с настройки за калибрация доста. Първото е че очевидно ползва друг алгоритъм за разпознаване на импулси в аудиострийма. След известни играчки с pulse visualizer-а, го докарах да работи относително прилично (но в сравнение с theremino-то, открива по-малко, някъде 107-108 е фона тук спрямо 130-140 на Theremino-то). Калибрацията пък спрямо енергиите е далеч по-лесна.
Открих и един относително "радиоактивен" предмет вкъщи (е колко да е радиоактивен...от 107 cps на около 120 cps). И замерването беше....интересна гледка, хаха:
Тази грозновата китайска керамична ваза показва повишени нива на Бисмут-214 (дефинирал съм ROI само за едната спектрална линия на 609KeV, която е апропо и тази с най-голяма гама активност:
Количествените коафициенти съм ги фиксирал на 100, понеже не мога да извърша такава калибрация вкъщи, за това е необходимо да занеса уреда в някоя лаборатория предполагам (макар че грубо може би мога да направя такива сметки с калиевата сол - знам колко грама калиев хлорид има там - но няма да е особено научно, а и за другите енергии, коафициентите за ефикасност на детектора ще са различни). Та с коафициент 100, за бекерели имаме просто CPS на всички bin-ове в региона умножени по 100, това не са истинските бекерели очевидно, просто някаква ориентировъчна стойност.
За справка, същата картинка, но за калиевата сол:
Китайската керамика очевидно има по-висока активност от калиевата сол....но пък калиевата сол има повече калий-40.
Значи напредваме, кой знае, може скоро да стана готов за замерване на камъни от планината
Неотдавна попаднах на едно доста интересно устройство: MiniPIX. Използва специализран чип, разработван през последните десетилетия за нуждите на ЦЕРН. Той има два основни слоя -- сензорен и управляващ. Съдържа общо 256 x 256 "пиксела", всеки от които на практика представлява един много малък сцинтилатор + усилвател + компаратор + брояч:
Въз основа на тази технология множество фирми предлагат на пазара различни устройства. Споменатата тук "флашка" сякаш е най-удобна удобна за полева работа. Изглежда при определени условия би могло да бъдат направени някакви отстъпки за устройства предназначени за използване от училища и университети. След известно ровене из мрежата попаднах на тази фактура, от която личи една ориентировъчна цена за MiniPIX от октомври 2017 г.
Препоръчвам и тази статия, в която става дума за проведени експерименти с друго подобно устройство със същия чип и принцип на действие:
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Нед Май 05, 2019 2:28 am
gwgw
Регистриран на: 08 Фев 2019 Мнения: 294
Намерих си хубав източник за калибрация, който дава хубави спектрални линии и не е особено опасен за съхранение:
Личат си хубавите спектрални линии на ториевите продукти (без торий-234, очевидно това няма как да е продукт на разпада на торий-232, но линията на торий-228 е доста близо, макар и да я няма въведена в Theremino MCA):
По много груби сметки (вероятно не особено точни) в тези 5 електрода (с диаметър 1.6мм, дължина 175мм) с ториево съдържание 2% има около 0.4 грама торий. Очаквах да има по-висока активност, със SI-22g брояча измери средно с около 20% по-висок фон (от 10 см разстояние и през пластмасовия корпус в който е сложен). Със сцинтилаторния детектор сложен отгоре върху кутията с електродите, активността е около 2.5 пъти по-висока от естествния фон. В youtube съм виждал видеота където кутия с електроди измерена с гайгеров брояч дава 2-3 микросиверта/час, но тези тук не изглеждат толкова активни (вероятно защото ги взех от по-"тънките").
Та както и да е, мисля сега добре да ги опаковам в тиксо, за да не пръска ториев радон и всякаква евентуална алфа-лъчаща гмеж и да го държа в една метална кутия, мисля че така ще е напълно безопасно и за котки и за деца.
Много се радвам, защото благодарение на това успях да си калибрирам като хората спектрометъра, спрямо фона беше доста....неудачно, единствените спектрални линии които се отличават ясно са на калий-40 и на бисмут-214 на 609 kev.
Съб Май 11, 2019 12:04 am
gwgw
Регистриран на: 08 Фев 2019 Мнения: 294
Вече съм мобилен - всичко необходимо е инсталирано на лаптопа. Което май е началото на забавата. Днес обиколих половината апартамент. Вече намерих една аномалия - имам си явно един тип теракотени плочки с торий вътре. При текущите настройки на pulse detector-а на Theremino-то, фонът на терасата е около 115CPS (според гайгеровия брояч това съответства на около 0.13uSv/h). Непосредствено до плочката, Theremino-то засича цели 182CPS. Спектърът е типичен за ториеви продукти (вече познати от електродите):
Макар и да не прави такива хубави линии, олово-212 примерно очевидно е там. Което означава че вероятно си имам и известно количество "ториев" радон. Дали той е по-"безопасен" от "урановия" такъв не знам - живее далеч по-кратко (полуразпадът е само няколко минути), та предполагам не представлява такъв проблем. Имам и още плочки за изследване, не съм стигнал до пералното помещение, където плочките са от друг тип...хм.
Та сега мисля да взема спектрометъра на първото мобилно приключение, което по ирония на съдбата няма да е по нашите планини....а по румънските. Ще съм за няколко дни из Карпатите и се надявам да попадна на нещо интересно (но това е доста малко вероятно, защото ще е "семейно" посещение). Все пак ще се постарая да събера няколко камъчета за бързи тестове. На сляпо надали ще уцеля нещо интересно, но пък знам ли...
Съб Май 18, 2019 1:55 am
bashtata
Регистриран на: 01 Юни 2017 Мнения: 83 Местожителство: Sofia
Честито gwgw
Чудесни резултати за толкова кратко време.
Ето един източник за откриване на източници https://www.youtube.com/watch?v=1p68s8BBf7U.
Обръщам внимание на фотолюбителите за наситена с торий оптика.
Този ентусиаст също препоръчва електродите с торий. Има още няколко филма с възможни източници от същия човек. Така, че ще може да се насочите към разни "домашни" източници, заедно с мнение за вредности.
Тука започна да става много интересно. С интерес очаквам новости.
Желая нови успехи.
Чет Май 23, 2019 10:30 pm
bashtata
Регистриран на: 01 Юни 2017 Мнения: 83 Местожителство: Sofia
Относно притесненията за радона. Това е инертен газ (макар и РА), и самият той като алфа емитер не е толкова опасен за здравето, колкото разпадните му продукти (вдишва се и издишва и не се задържа в организма)...затова е добе да има проветряване на помещението, в което се държи (т.е. Тория). При всички случаи може да се обърнете към. проф. Добромир Пресиянов от ФзФ на СУ, това е Специалистът по радон в България.
И да скоча (сругият шотландския по-може) няма да помогне, като инертен газ радона дифундира и трудно се задържа.
Пет Май 24, 2019 10:17 am
bashtata
Регистриран на: 01 Юни 2017 Мнения: 83 Местожителство: Sofia
капан за радон
За тези, които нямат търпение да изгледат всички филмчета на Олег Айзон , а вече имат прибор за измерване на радиацията https://www.youtube.com/watch?v=OvWoJO-kX5k&t=766s. Тъкмо бях си купил една китайска мухоубийка с батерийка и две решетки с високо напрежение между тях и щях да я направя на такъв капан и напуснах София и всичко. Споделям, защото при сегашното ниво на форумния диалог и хора снабдили се с уреди за измерване на бета лъчение могат лесно да си измерят радона у дома или в мазето и т.н.
https://www.youtube.com/watch?v=OvWoJO-kX5k&t=766s.
Пет Май 24, 2019 12:43 pm
gwgw
Регистриран на: 08 Фев 2019 Мнения: 294
Гледал съм му част от видеата на човека, интересни са, дори ми даде чудесна идея как да се сдобия и с относително безопасен и легален уранов източник, евтин че и естетически издържан при това - мъниста от ураново стъкло от Чехия. Намерих ги точно същите за няколко лева, тя доставката ще е по-скъпа от тях самите.
Що се отнася до Трансилвания и Карпатите - голям провал. Първо, противно на очакванията ми, тези планини всъщност изобщо не са вулканични, те са по-скоро като Стара Планина. Човек гледа едни стръмни високи чукари, но....всичко което видях като скали е варовик и шисти. Много варовик. Толкова е странно, че дори паветата по градчетата, че и в Брашов...ами не са гранит, сиенит или нещо такова. А тези хора там обичат павета. Но не са гранитни и изглеждат доста странно Нищо от това, което събрах не е интересно обаче
Но тя и самата методология на събиране си беше пълен провал. Вече ще знам, като събирам камънак за тестване, ще си се разхождам с гайгеровия брояч, на сляпо така е безумно глупава идея. Нищо де, те нещата ще се усъвършенстват с времето, а най-малкото Витоша е наблизо.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
