"Суи" присъства в други източници, свързано е с особеностите на местния говор. Дидо би могъл да разкаже повече.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пет Май 31, 2019 1:20 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6372
Суи чал, Суата вапа
_________________ Бутам след осмата бира
Пет Май 31, 2019 2:11 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3279 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Интересна тема.
Относно диалекта на местните жители:
В родния ми град Червен бряг повечето местни хора (особено по-възрастните) произнасят името на града Червен брег. Но това не е основание на картите да не се пише Червен бряг. На същото основание името на село Червен брег край Дупница си остава на картите Червен брег, а не Червен бряг.
Относно връх Попова капа:
Представяте ли си един ден софиянци да се събудят, да погледнат картата БГМаунтийнс и на нея вместо София - да видят, че живеят в Сердонполис?
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Пет Май 31, 2019 4:20 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6372
Или примерно връх Акул-перка, както напоследък в Добринище наричат Кралев двор
В родния ми град Червен бряг повечето местни хора (особено по-възрастните) произнасят името на града Червен брег. Но това не е основание на картите да не се пише Червен бряг. На същото основание името на село Червен брег край Дупница си остава на картите Червен брег, а не Червен бряг.
Относно връх Попова капа:
Представяте ли си един ден софиянци да се събудят, да погледнат картата БГМаунтийнс и на нея вместо София - да видят, че живеят в Сердонполис?
Интересен пример даваш. Ще си позволя обаче да споделя и друг, макар и съвсем да се отклоняваме от темата за Попова капа. Чешмата в Княжевската гора е добре известна на по-възрастните софиянци (а и не само) като Белата или Бялата вода според книжовната норма. Така присъства и в печатната планинарска литература. По някое време през последните няколко десетилетия (не съм сигурен кога точно) някой зевзек е променил надписа на чешмата на "Белята вода". Това деяние не е пряко свързано с местния говор и освен това би могло да измени смисъла на този топоним. С течение на времето, само за няколко години, своеволието се преобразува в правило, например в Google Maps, а и далеч не само там... Нещо повече, стига се до абсурда в една и съща карта два съседни обекта да се наричат съответно "Беловодски път" и "Пътека Белята вода - Тихия кът". Та такива ми ти работи -- няма особена нужда да си представяме неща, които се случват ежедневно или в рамките на един човешки живот пред очите ни, нъл тъй?
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пет Май 31, 2019 7:29 pm
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
dido написа:
Суи чал, Суата вапа
Абе Дидо, сега вапата суха ли е или е мокра, предпоследно, защото нали "суи", преведено от турски означавало "вода, воден"???
Лично, ама съвсем - съвсем лично мое мнение е, че се престаравате с тези "автентични имена", казани или чути някога от местни жители, които вече не са между живите. Показвате едно задълбочено познаване на топонимията и т.н., но слагате имена, които не са познати на масовия турист и се получава голямо объркване за ползващите картата на Рила и Пирин.
Миналата година се замотахме южно от Яловарника, местните бяха представени от 6-8 пастира, всичките цигани. Е, тях ли да питам как се казват местностите, че те български не говорят. Подобно е положението и в Стара планина, пастирите на 80 процента са цигани. По високото срещам туристи, но не и местни хора. И всички знаят масово ползваните имена. Е, който ползва и бг маунитийнс, след справка в картата налучваме и написаните там имена. Знам, че няма да промените имената, които сте сложили, но поне поставете в скоби популярните наименования, да не се бъркат хората.
Ама наистина не разбирам какво като някой е казал че еди кой си връх се казва еди как си преди 100 години. Може да е бил подведен, защо сега това преименуване с имена с вековна давност?
Източник: Поправена и попълнена карта на България. М 1 : 40 000. Лист поправен и попълнен през 1902 г. Висота на сечението 10 метра. Военно Картографически Институт, София, 1912 г. Кр IV 1120. Национална библиотека Св. Св. Кирил и Методий.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Последната промяна е направена от vedrin на Вто Юни 04, 2019 5:28 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Източник: Топографска карта на България. М 1: 50 000. Лист поправен и попълнен през 1902 г. Висота на сечението 10 метра. Военно Картографически Институт, София, 1916 г. Кр III 89. Национална библиотека Св. Св. Кирил и Методий.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Вто Юни 04, 2019 5:18 pm
vaskoo
Регистриран на: 21 Апр 2007 Мнения: 1399 Местожителство: София
Plamen К написа:
... местните бяха представени от 6-8 пастира, всичките цигани. Е, тях ли да питам как се казват местностите, че те български не говорят. Подобно е положението и в Стара планина, пастирите на 80 процента са цигани. По високото срещам туристи, но не и местни хора. И всички знаят масово ползваните имена. Е, който ползва и бг маунитийнс ...
Местните не живеят по високото (и туристическите маршрути), а около него. Някакви баири, полета, гори и реки са в определено землище на хора, живеещи и ползващи землището доста по-отдавна от цигани, туристи и фейсбук позьори. Имената на местностите е нормално да бъдат взети от местното население. Където са се изгубили тези имена или липсват - използваните от масовия турист. По всички планини пастирите и секачите са масово цигани, щото на никой бял не му се работи тази работа.
А който ползва БГ Маунтийнс - ще я ползва каквото и да пише вътре, на който не му харесва - свободен е протестира, дискутире или да си направи карта.
_________________ Приятелят е човек, който те познава отлично ... и въпреки това те обича
В ЕТК М 1:5000 също присъстват едновременно връх Сухия чал (лист K-9-44-Б-г-3, изд. 1979, снимка 1977 г., условни знаци 1973 г.) и местност Водния чал (лист K-9-44-Б-в-4, изд. 1979, снимка 1977 г., условни знаци 1973 г.). В ТК М 1:25000 местността е "Водния чал", а върхът е означен само с безименна кота. В ТК М 1:50000 (лист К-34-71-Г, снимка 1982 г., издание 1986 г.) както местността, така и върха са означени като "Водния чал".
Ясно личи един и до днес незавършен процес на постепенно преименуване на върхове и местности в района, но не и на Сухото езеро под тях, което твърде трудно би могло изобщо някога да се превърне във "Водно езеро".
Що се отнася до доста разпространеното схващане, че "воден" е превод от турски на "su" бих обърнал внимание на следните обстоятелства:
1) единствената карта, в която се среща наименованието Сучалъ врхъ, при това на твърде различно от по-късно установеното място, е руската триверстова карта; от друга страна в мемоарите на участвалите в изготвянето на тази карта офицери многократно е подчертано твърде ускореното заснемане, при това в доста неблагоприятни условия, особено в югозападния ѝ ъгъл, където и сравнително по-често се наблюдават грешки; напълно възможно е су(х)и да е преминал случайно в су; например в същата карта и в същия район вместо Шишковица четем Шийковица, име, за което здравия разум подсказва, че вероятно е било неточно записано или прочетено впоследствие;
2) ако действително е бил правен опит за превеждане на турски топоним на български, би било очаквано да отпадне и чал, подобно например на случая с Юмру(к) Чал, ала всички добре знаем, че това не се е случило;
3) съществува османска карта на Европейска Турция и бившите ѝ територии, подготвена и отпечатана във Франция през 1901-1902 г.; би могло да представлява интерес ако някой османист се заема да разчете и публикува наличните в нея топоними; по-долу прилагам листа, който съдържа Рила:
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Последната промяна е направена от vedrin на Сря Юни 05, 2019 2:21 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Източник: 3rd Military Mapping Survey of Austria-Hungary, М 1:200 000, Dzumaja, Offiz. W. Kocour, Hptm. A. Kaisenberger, Hptm. A. Krulis, фабрика Манастир, хърватски правопис, лист 41-42, частично поправен до 9.XII.1913
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Източник: Јован Цвијић, Трагови старих глечера на Рили, лекция изнесена на 29 септември 1896 г. пред Сръбската кралска академия и публикувана в нейното издание "Гласове..." LIV. Планина Рила у Бугарскоj од Dr. Ј. Цвијићa, размер 1:150000, Литографиja и штампа ц. и к. воjн-географског Института у Бечу.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Последната промяна е направена от vedrin на Сря Юни 05, 2019 1:09 am; мнението е било променяно общо 1 път
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4Следваща
Страница 3 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
