Зверино-Избата-Враца

Еднодневен поход от гара Зверино до местата, в които Ботевата чета е водила бой с турците и след това по серпентините до Враца.
На мен ми отне 8 часа, но това време включва почивка на пейката между Йолковица и Купена за подсилване с малко шоколад и на Избата,
където се мих и напълних шишенцата. Освен това повече от 100 пъти се спирах да снимам и направих между Яворец и Свински връх
едно неумишлено и след поточето на Чукарски дол едно умишлено отклонение от пътеката, което допълнително ме забави.
Тази пролет е много суха във Врачански Балкан (преди седмица в рекичката, образуваща водопада Скакля, нямаше нито капка вода),
поради което в местността Женската вода се отказах от отбивка до върха, от който се откриват прекрасни гледки към водопад Женска вода
(когато има вода, в моя случай водата в поточето бе много оскъдна) и към долината.

Снимки от похода може да видите в албум с адрес:
https://photos.app.goo.gl/qcMjmTon9sw8hq3n8

Публикувах и трак, но Ви обръщам внимание, че не настроих правилно времето на тръгване.
http://bgmountains.org/bg/gps-tracks/cats/download/48-zapadna-stara-planina/776-

Използвам случая да те попитам, отклонението, което си направил от жълто-червената маркировка към "овчарник" под "Свински връх", като трасе какво представлява. До някъде е черен път, след това? Любопитен съм, защото движението по маркираната "пътека" е доста неприятно, трасе на водопровод, евентуална алтернатива.
След "Избата" и отклонението на синята маркировка при "пикник" редовно се бърка влизането в гората, това ново трасе ли е или грешка?

В събота бях там. От Зверино през Околчица, Женската вода и по серпентините към Враца. Много жега, много задух. Нямаше вода. Всъщност вода има само в началото в местността Конски дол, където пътеката прави остър завой на дясно, а водата е право напред. Другата вода е в местността Избата, където е масата с пейките. Там има чешма, която църцори, но я заобиколихме, че цяло стадо коне се бяха настанили и нещо нервничаха, а и преди това на Околчица вече толкова се бяхме обезводнили, че си изпросихме вода от едни хора, които бяха отишли на излет с колата и носеха цяла туба. Да са живи и здрави, че ни дадоха.
По отношение на състоянието на пътеката...без навигация нямаше да се оправим (ползвахме опцията за локализация на каде.си). Маркировка почти няма или където има е на места, на които не можеш да се загубиш, но пък на нито едно разклонение, където трябва да има, няма. Пътеката се губи преди Свински връх и се отклонихме от маркировката към овчарника, заобиколихме през гората и пак излязахме на жълто-червената маркировка. През гората поне беше сянка, имаше и бъз. Петър, на въпроса ти, пътеката е тясна горска, не е черен път. Веднага след отбивката по синята маркировка към Женската вода пътеката се губи пак на една поляна и само с навигацията намерихме масата с пейките, която е обозначена на картата и откъдето пътеката си личи пак. От друга страна е хубавото, че явно почти не минават хора. Ние бяхме сами. Хора срещнахме само на Околчица, а към Женската вода явно също не ходят. Близо до беседката, където има отбивка към скалите с изглед към Женската вода някъде в гърба ни заръмжа мечка и си плюхме на петите надолу. Така ни окрили този рев, че много бързо стигнахме серпентините, където пътя пак става черен, каменист, но нормално. Там е под скалите над Враца. Имаше много ягоди, бели черници...и никакви хора, които да минат преди теб да ги изядат, така че може да се хапне добре Razz

Цялото разстояние го взехме за към 9 часа (24 км. са някъде, но ми се сториха повече сигурно заради жегата и безводието) като почивките ни са били общо към 1 час. Серпентините свършват над последните къщи на Враца в една рекичка, която не беше студена и е образувала много хубави вирчета, където, ако има време човек, може да се накисне накрая на пътя и да разпусне. Като цяло много хубав маршрут, само да се носи повече вода.