Пускам тази тема, за да може да се систематизират мнения информация и идеи за такъв тип туризъм.
Този туризъм е много развит на всякъде по света но за него се говори сравнително малко у нас.
Ето и едно предложение, днес на Разпети Петък посетихме Араповския манастир Света Неделя до Асеновград.
Манастира е много добре поддържан в близост до язовир 40-те извора, и само на 8км. от Асеновград, на място се предлагат домашен ябълков оцет, мляко, сирене и тн. приготвени от монасите.
За манастира е интересно да се знае, че е единственият построен по Турско робство,в него Ангел войвода е построил и интересна къща кула.
Ангел войвода е защитника на населението по тези места от Турските набези.
Пътят до там е чудесен, а манастира по нищо не отстъпва на по известните в района Бачковски манастир, и манастира Света Петка над Мулдава.
https://photos.app.goo.gl/FQYtAxTxWP3hzYdq8
_________________ "АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс
Пет Апр 26, 2019 9:00 pm
lubitel
Регистриран на: 06 Фев 2008 Мнения: 468 Местожителство: София
Аз не си падам много по манастирите, но един ме впечатли - Разбойшкия манастир. Намира се на около 10-15 км. от Годеч. До село Разбоище пътят беше приличен (ходили сме 2010 г.). След селото, колата се оставя и по пътека се слиза до река Нишава, минава се по моста на жп линията и по дървен мост и след кратко изкачване се достига скалната църква.
Всички снимки.
П.П. Гугъл намира много информация за манастира.
Съб Апр 27, 2019 8:53 am
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1507 Местожителство: Хасково
"...днес, на Разпети Петък посетихме Араповския манастир "Света Неделя" до Асеновград.
Манастирът е много добре поддържан, в близост до язовир 40-те извора, и само на 8 км. от Асеновград, на място се предлагат домашен ябълков оцет, мляко, сирене и т.н. приготвени от монасите.
За манастира е интересно да се знае, че е единственият построен по Турско робство"
========
Късно съм забелязал темата.....
Рилският е по-стар, но ето какво пише за него: "През хилядолетното си съществуване манастирът е сменял два пъти мястото си, бил е разрушаван и обновяван няколко пъти. През ХІV в. е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена кула с параклис „Преображение Господне“ и археологически останки от средновековната твърдина.
Днешните сгради на манастира датират от началото на ХІХ в., когато след стихиен пожар са били построени отново."
Същото важи и за Бачковския манастир, както и за много други. Строило се е, значи....
Тъй като все пак става дума за туризъм, препоръчвам пътеката от Бачковския манастир нагоре да резервата. Наклонът е лек и приятен, параклиси те разсейват по пътя, последният е вкопан в едни скали на другия бряг на реката. Минава се край водопад.... абе, хубаво е.
http://tortomanin.snimka.bg/mountain/nad-bachkovo.5155656
Ей сега ги метнах за илюстрация
Сря Юли 10, 2019 7:58 am
rumen radev
Регистриран на: 17 Ное 2013 Мнения: 192
Съгласен съм, че не е единствен, построен по османско време. Дори, далеч не е единствен.
По споменатите два (от общо три) ставропигиални манастири може все пак да се дискутират годините на основаване - конкретно, Бачковския се упоменава като обител, основана от Григорий Бакуриани през 1083г., докато Рилският манастир възниква още приживе на св. Йоан Рилски, а по-късно т.н. Хрельова кула е датирана точно - 1335г., респективно каменната църква до нея е от 1343г. Не ми се влиза в писания по строително-възстановителни дейности, но да, съгласен съм с мнението, че и те могат да бъдат приемани като дати/периоди на "възникване" с определени основания и допускания.
На този фон, третият манастир - Троянския, е недатиран, но относим към 1600г. (макар и индиректно, а и има дискусии за евентуално -50 години, сиреч, докъм 1550г.).
За епархиалните манастири пък да не говорим.
Та, много са.
С това не изразявам позиция относно османото време (турски иго, робство, присъствие и т.н.)
_________________ "АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс
Чет Юли 11, 2019 9:29 pm
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1507 Местожителство: Хасково
"Той е единственият български манастир, строен по време на османското робство сред полето."
Цитатът ти е грешен, оттам идва разминаването.
Дори при уточнението не си го обособил като цитат.
Отделен въпрос е примерно дали Поморийският манастир не е в полето. Ами не е в морето, макар че е близо.
незнам какъв е въпроса, дадох си източника за сверка, а дали как и кога, незнам
_________________ "АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс
Пон Юли 15, 2019 9:00 pm
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1507 Местожителство: Хасково
Уф, целта е не да се караме.
Почти всички манастири са планински.
Ти си цитирал или написал: "За манастира е интересно да се знае, че е единственият построен по Турско робство".
После добавяш "сред полето" като част от огромен цитат, вече обозначен по друг начин.
Все едно да кажа, че към най старият, но в колата, пък може да стане ясно, че важи само за мъжете.
В началото изглежда изключително, после не толкова, защото е изключение на изключението...
Ако беше дал линка по-рано, вероятно никой нямаше да спори.
Аз съм с прилични, но не професионални знания и не знам за някои екзотични манастири кога са зидани.
Айде, тази седмица ще се опитам да ида до "Нимфите".
Пон Юли 15, 2019 9:36 pm
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1507 Местожителство: Хасково
Почти на АМ "Марица" се намира Чирпанският манастир.
Вчера минах оттам, но снимането в манастира е забранено, затова ви препращам към автор, който е получил разрешение или не се е съобразил със забраните:
Последната промяна е направена от tortomanin на Чет Юли 18, 2019 11:02 am; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Юли 18, 2019 8:08 am
EDR
Регистриран на: 01 Яну 2019 Мнения: 40
И аз вчера минах там към 17:00. Жалко, че не сме се засекли. Щеше да ми е много приятно да си побъбрим и да се запознаем и на живо, както и да се насладя на С80-та.
Манастирът е много хубав и приятен, а местоположението му го прави изключително удобен и лесен за посещение(само на 1-2 минути от отбивката от АМ Марица).
Чет Юли 18, 2019 9:20 am
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1507 Местожителство: Хасково
Папската църква в Раковски
Като наследник на православни, който се определя като агностик, нямам нерви с католици, протестанти и всякакви други, ако не са ми навредили лично.
Затова всеки път, когато минавам по магистралата покрай Раковски, все си казвам - абе, папата ходи там, иди и ти! Не че папата е хиперавторитет за мен, но една голяма сграда, направена с мерак, е винаги хубаво да се види.
Откъде да започна? Ами, с цитат, но обособен, за разлика от тези, дето взаимно се преписват:
"След пристигане на отец Андреа Канова от ордена на капуцините в България през 1841 г., той е бил поканен да освети новоизградената църква. Той отказва с мотива, че постройка от плет и кал не може да бъде храм. През септември 1842 г. Андреа Канова се опитва да получи разрешение да се построят по-подходящи храмове първо в Балтаджии и Даваджово, и след това в другите села, но турската власт е отказала. В по-късен етап през 1844 г. е получен султански ферман само за две малки църкви. На 24 ноември 1844 г. първата църква (с масивен строеж) е благословена в селото. Свещеник отново е отец Йосиф Арабаджийски.[4]
Като се възползва от препотвърждаването на религиозните свободи с Хатихумаюна от 1856 г. и от покровителството на европейските консули в Пловдив, Канова построява храмове във всички католически села.[5] В Балтаждии е построена по-голяма църква, която е благословена през август 1867 г.[6]Свещеник е отец Яко Яковски.
След Освобождението на България много жителите на селото, които са работели по турските чифлици, се прибират да живеят постоянно в селото. Появява се необходимост от по-голяма църква. Отец Ернесто Саватоне започва да събира средства за нова църква. Така на 8 май 1887 г. е поставен първият ѝ камък. Благославянето е извършено от помощник-епископ Роберто Менини, упълномощен от епископ Франческо Рейнауди. Сградата е била проектирана от италианеца Визети – инспектор по Източните железници (проектирал след това един незавършен проект – трамвайна линия в Пловдив).
След посещение на видния български учен д-р Любомир Милетич в селото в края на XIX век, той пише, че „И тук черквата е много хубава и голяма, почти колкото и Калъчлийската (50 метра дълга, 18 метра широка), само дето е по-ниска.“[7] Храм е бил украсен в ломбардски стил.
След отец Ернесто до края на века в енорията са служели отците Никола Делянин (1892), Арсен (1893), италианеца Иван Непомук (1894) и Ангел Бадов (1899).[6]
XX век
В началото на века е постоена камбанария. Може да се предположи, че тя е дело на архитект Мариано Пернигони, проектирал подобни камбанарии за катедралния храм „ Свети Лудвиг“ в Пловдив и църквата „Пресвето сърце Исусово“. Отец Ангел Бадов поел посредничество между своите миряни и изселващите се от Алифаково турци при откупуването на техните земи. Той е енорист отново през 1917 г. По време на войните енористи са отците Амброзий Комаров (1912 и 1915) и Грегорий Гайдаджийски (1914).[6]
В двора на църквата през 1914 г. е изграден паметник (камък, 2,5 м x 0,7 м) на 1 офицер, 2 подофицери и 58 редници от енорията, загинали в Балканските войни. Паметникът е изграден със средства на близките с надпис „В памет на падналите войници от с. Балтаджии през Освободителната война 1912-1913 г. От родители, роднини и приятели“. През 1920 г. също в двора на храма е изграден втори паметник. Той е на 38 редници от енорията, загинали в Европейската война.[8]
През 1926 г. католическото настоятелство в Балтаджии поръчва две камбани от Италия с тонове до диез и ми диез. От 1927 г. енорист е отец Самуил Рончев.[6]
Чирпанското земетресение през април 1928 разрушава храмовете в пловдивските католически села. След земетресението от „Свети Архангел Михаил“ остават непокътнати само статуите от олтара и кръстът с Исус Христос. В годините след земетресението до освещаване на новите църкви, частни плевници са оборудвани и използвани за църковни служби.
Строежът на новата църква започва през 1930 г. заедно с храмовете на съседните католически села – „Пресвето Сърце Исусово“ в Калъчлии и „Непорочно Зачатие Богородично“ в Алифаково. Главна заслуга за това има апостолическият делегат в България Анджело Ронкали. Населението на Балтаджи – около 4000 души, участва с доброволен труд. Всички волски и конски коли са били използвани за пренасяне на строителни материали.[9]
Църквите „Пресвето сърце Исусово“ и „Свети Архангел Михаил“ са изработени по един и същи проект. Проектът е за храмове с дължина 73 м и ширина 24 м. Височината на камбанариите е 41 м. Сградите са трикорабни базилики, побиращи около 2000 богомолци всяка (със 750 места за сядане), с по две квадратни камбанарии. Те са проектирани от архитект Камен Петков. Задачата да построи църквите в град Раковски арх. Петков получава след конкурс между няколко български и италиански архитекти, журиран във Ватикана.
Твърди се, че двете църкви-близначки в град Раковски са вторите по големина католически храмове на Балканския полуостров.[10]
Храмът „Свети Архангел Михаил“ е осветен на 8 декември 1931 г. от епископ Винкенти Пеев. По това време енорийски свещеник е отец Самуил Йозов Рончев. През 1936 г. той купува часовник, който монтира върху църквата. След него енорийски свещеник е отец Лавренти Стрехин.
Църквата е основно ремонтирана в началото на XXI век. На 10 ноември 2002 г. по линията на „Каритас България“ се открива специален медицински център за обслужване на тежко болни хора по домовете от специално обучен за целта персонал с договор с болницата в града. Скоро след това в енорията започва строителството на манастира „Сестри Бенедиктинки от Тутцинг“. През есента на 2005 г. отец Йовко Пищийски заминава да продължи образованието си в Рим. След него енорист е отец Румен Станев.[1]
При реставрирането на главния олтар на църквата през 2013 г. е открито писмо от 1919 г., адресирано „до този, който го отвори пръв“. Негов автор е енорийският свещеник по това време отец Самуил Рончев. На четири страници се съдържа различна информация, една част от която е свързана с историята за сглобяването на олтара, който е взето от църква в Одрин, която турците затварят. Описано е, че това е вече двадесетия олтар, който майстор от Калояново прави в епархията. При реставрирането е забелязано, че олтарът е снададен с разминавания. В писмото се казва още, че въпреки трудните времена след войните, хората са помагали много за поддръжката на храма и монтирането на олтара. Описани са и кои са били монахините и за какво са се грижили. Има информация за живота по онова време, като се дават и сведения за стойността на различни продукти, необходими в ежедневието и са приложени монети и хартиени парични знаци.[11]
През 2016 – 2018 г. с дарения и доброволен труд на вярващите е построен гробищният параклис „Свети Йосиф“[12]. Храмът е ремонтиран през есента на 2018 г. На 6 май 2019 г. по време на Апостолическото поклонничество на папа Франциск в България в църквата се провежда среща на папата с над 750 представители на католическата общност в България.[13]
През август 2019 г. започна демонтирането на тръбен орган от енория „Свети Иван Мари Виане” в град Базел в Швейцария и транспортирането му до България. Той ще бъде монтиран в църквата. Този орган ще бъде втория по големина в България, след този в зала България в София." /В СЪКРАЩЕНИЯ ОТ УКИ/
ЛИЧНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ:
Храмът е твърде голям и амбициозен за такова селище и дори по-точно квартал. Намира се в добро състояние, което ме възхити и станах поредният дребен дарител. Изненадващо за мен ми разрешиха да снимам и дори ме насърчиха, за разлика от православните. Е, снимах на воля:
ЛИЧНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ:
Храмът е твърде голям и амбициозен за такова селище и дори по-точно квартал. Намира се в добро състояние, което ме възхити и станах поредният дребен дарител. Изненадващо за мен ми разрешиха за снимам и дори ме насърчиха, за разлика от православните. Е, снимах на воля:
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
