ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Първия наш скиор

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Обща дискусия Предишната тема
Следващата тема
Първия наш скиор
Автор Съобщение
vedrin



Регистриран на: 25 Авг 2010
Мнения: 3863
Местожителство: София

Мнение Първия наш скиор Отговорете с цитат
«На това място, дето е сега Семинарията, беше голо възвишение, с окоп -- старо турско табие.

Лобното място на артистите, писателите и журналистите, така наречения "Журналистически квартал" не съществуваше тогава, не беше дори залесено -- то беше края на града София, където лете овчари прекарваха сегис тогис овце, да зобнат малко тревица, отивайки към града.

От това възвишение към квартала на журналистите се спусна един хубав зимен ден първия български скиор, като Икаруса, възторжен и пламенит, като полете надолу към София и заби главата си в една падина, само десет метра от изходния пункт, като изплъзна ските из краката си и нарани лявата си буза.

Той беше сам, неочакващ нито ръкопляскание, нито премия за смелото си дело.

Кой беше той?

Ще ви го кажа. Защото всяко дело трябва да има своята история, колкото и тази исттория да е незначителна за съдбините на едно племе.

Аз вярвам, че и самия той е забравил, че принадлежи на историята в тая област, защото той принадлежи в друга една история, където ще бъде споменат с право и достойнство.

В своята бедна стая на улица "Л. К." един рус, с нежни черти млад човек, обръщаше едно илюстровано списание, където имаше фотографии от ски-спорт в Норвегия. До онова време почти само там имаше такъв спорт. Той разгледа добре фотографиите, ориентира се върху подробностите на дървените "кънки" и пожела да се снабди със ски, без да бъде принуден да изписва чак от Норвегия, за което трябваше време, а главно -- пари. Взе един лист дебела книга, подостри молива си и направи схемата на две продълговати дървени подметки, на върха закривени. Понеже мястото където трябваше да се сложи крака, в оригинала изглеждаше твърде комплицирана работа, но на всеки случай безусловно необходима, той намисли да я осъществи според местните материали и възможности -- въпроса беше да има къде да стои крака и да бъде закрепен -- и сложи на всяка от тия две дървени подметки по един налъм, обикновен баняджийски налъм с кожен ремък към пръстите на крака. Така кракът, въпреки неподвижността на налъма можеше да се движи свободно, тъкмо така, както при истинските ски.

С тоя проект, подобно Леонардо ди Винчи, той отиде в една затънтена улица, влезе в една дърводелница, извади проекта изпод продрания астар на вътрешния джеб на зимната си дреха, и попита майстора смирено и дружелюбно:

-- Приятелю, можеш ли направи това нещо?

-- Мога, но не мога да го изкривя на върха, отвърна дърводелеца.

-- Добре, ти ги направи, а за изкривяването аз ще се погрижа. За утре да бъдат готови. Колкото искаш, ще ти заплатя. Когато подметките бяха готови, той отиде в къщи, натопи върховете им в гореща вода, сложи ги между някакви менгемета да се извият, след това ги горещи на огън, извива ги наново, додето получиха линията на норвежкия праобраз.

Когато половината от фабрикацията беше готова, той сложи тия две чамови дъски в един ъгъл на стаята си, погледна ги умилително -- радостно и отиде да купи налъми.

В четири дни ските бяха готови.

На петия ден, един неделен ден сутринта, след като беше паднал хубав нов сняг, той направи първия опит, първия "мъртав скок".

Полето, цялото сгушено под бялата си завивка, изглеждаше като нарочно приготвено за опитите на незнайния спортист -- така бяло и блестяще беше то тая сутрин.

Първия опит беше сполучлив, макар и с трагичен край -- ските се счупиха от неравното място и слабия материал и се отказаха от службата си по-нататък.

Първите опити на всички велики изобретатели са имали тая съдба.

Но той се завърна самодоволен и горд в квартирата като носеше тържествено на рамената си разчупените самоходки.

Като влезе в стаята си взе един гвоздей, заби го в стената, окачи снегоходките там, запали една цигара и мислеше че няма друг по-щастлив човек от него на земята.

Тоя млад и възторжен човек беше художника П. П. Морозов


-- Александър Божинов, сп. "Български турист", год. XXI, книга 5, май 1929 г., стр. 81

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar."
-- Antonio Machado
Вто Авг 13, 2019 4:42 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Обща дискусия Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov