ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ
всичко за планината
Регистрирайте сеТърсенеВъпроси/ОтговориПотребителиПотребителски групиВход
Алпите около Аоста. Монблан масив, Монте Роза, Гран Парадизо

 
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Предишната тема
Следващата тема
Алпите около Аоста. Монблан масив, Монте Роза, Гран Парадизо
Автор Съобщение
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 1011
Местожителство: Хасково

Мнение Алпите около Аоста. Монблан масив, Монте Роза, Гран Парадизо Отговорете с цитат
Още миналата година се бях заканил, че ще отида да видя големите върхове, които обграждат Аоста и ето – стана. Градът е с прекрасно разположение – северно от него са масивите на Монблан и Монте Роза, южно е националният парк Гран Парадизо с най-високия връх на Италия. За самия град прочетох, че е с население около 35000 жители. Последното не е вярно, защото за града има залепени много бивши селца, които още се водят села или градчета по документ и табела. Все едно да отделиш Подуене от София.
И този път поразпитах знаещите, отзоваха се Дешева и Владов, но бях поставен пред значителни ограничения. Винаги пътувам с семейно, а Мима не понася големи ежедневни натоварвания. Моите способности също отдавна са занижени. Тогава? Сещам се за един герой от „Параграф 22“ на Хелър. Като види мадами, той се раздвоява между желанията си да ги чука или снима и обикновено не става нищо. Е, аз щях да наблегна на снимането на четирихилядници. Качването ще оставя на по-младите.
Направих си планове, които щяха да претърпят промени и заминахме. Първата нощувка беше в едно словенско село с „романтичното“ име Раздрато. Единственото му достойнство бе близостта до магистралата за Венеция. Самата Венеция пропуснах, като обещах да жената да спонсорирам организирана екскурзия, ако толкова иска да я види. Отбихме се само до езерото Гарда, колкото да не се каже, че сме ходили единствено по чукарите. Езерото е голямо и красиво, но планините бяха в облаци, беше влажно и горещо, имаше проблеми с паркирането. Удоволствието избяга някъде.

http://tortomanin.snimka.bg/travel/lago-di-garda.5156952

По пътя за Аоста имахме проблеми. На един от пунктовете, дето дават билети за таксуване, гишетата бяха малко по-различни. Докато се чудех откъде да мина, служител ми посочи гише със знак на Евросъюза, там не получих билет и на изхода на магистралата се оказах в ролята на анимационните деца на Донев. Системата – пълен автомат, няма с кого да се разбереш. Добре че пунктът беше незначителен и пуст, не предизвиках задръстване. Звъннах на 112, заради лошия ми италиански ме прехвърлиха на преводач. Накрая ми дадоха инструкции какво да правя, платих едни пари и се размина само с нерви и майки….
В Аоста пристигнахме навреме и получихме голям апартамент с всички необходими удобства, както и пълноценно паркомясто – истинска рядкост в Италия. 100 метра северно над „нашата“ вила започваха склоновете на масива Монблан, на юг Монте Емилиус /3559м./бе почти скрит зад по-близки върхове с височина около 2600 метра. На запад се виждаше Теста дел Рутор /3468м./ с ледника си.
Добреее…. На хубаво място сме попаднали.


Последната промяна е направена от tortomanin на Пет Авг 16, 2019 4:22 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Съб Авг 10, 2019 9:02 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 1011
Местожителство: Хасково

Мнение Проходът Малък Сан Бернар, Монте Белведере Отговорете с цитат
Първия ден от престоя реших да посветя на прохода Малък Сан Бернар, свързващ Италия и Франция на височина 2188 метра. Разглеждал бях снимки и клипове от мястото и имах сериозни очаквания, които напълно се оправдаха. Планът беше да се изкачи връх Lancebranlette /2936м/ и оттам да се снима към Монблан.

https://www.youtube.com/watch?v=mWNYREM0_Zw
Клипът не е мой.

Денят беше слънчев, времето – топло и ясно, снимките трябваше да станат. На Мима обаче върхът и се видя твърде остър и завихме към нещо по-софт на италианска територия. Редувайки пътеки, черни пътища и газене на трева се озовахме на Монте Белведере. Върхът наподобяваше нашия Белмекен както с височината си – 2641 метра, така и с външния си вид. На върха имаше остатъци от военен обект, които с отвращение игнорирах. Срещахме туристи, с които разменяхме суперлативи за деня и мястото. Районът бе пълен с неработещи лифтове и влекове.
Гледките обаче бяха зашеметяващи – големите от Монблан до Матерхорн плюс десетки трихилядници, внушаващи уважение, чиито имена никога няма да науча.

http://tortomanin.snimka.bg/mountain/prohod-t-mal-k-san-bernar.5156953

Апетитът идва с яденето, казвала френска поговорка. На фона на тези красоти Мима пожела да включи френски връх в актива си. Запътихме се към безименната кота 2418, която отгоре изглеждаше като място за разходка в парка. Това се оказа измамно след голяма загуба на височина, Мима накрая се отказа, но се получи хубаво ходене. От френско дори се изкачвахме към прохода по асфалта. За съжаление, не мога /не искам/да приложа снимки от голямото езеро до прохода. Там минават гигантски електропроводи и жиците направо режат пейзажа. Confused
Съб Авг 10, 2019 10:01 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 1011
Местожителство: Хасково

Мнение С Хуавей из Курмайор. Бай Коста в Аоста. Отговорете с цитат
Ден втори.
Плановете бяха да се отиде до Курмайор, и да се продължи на югозапад с кола, докъдето може – последният паркинг е на около 1700 метра. След това пеша до хижа „Елизабет“ и до връх Монт Фортин с височина 2758 метра. Маршрутът е част от ТМБ и трябва да осигурява прекрасни гледки. Ех, планове….
Денят се оказа пълен провал. Пристигнахме в Курмайор, а облаците висяха над главите ни. Сам предложих да разгледаме града, не искам да ходя в мъгла и да не виждам нищо. Разгледахме. Очаквах градът да е пълен с планинари, но те явно са по-нагоре. Двамцата бяхме единствените с раници и изглеждахме странно. Изненадах се от огромния процент много стари хора, примерно на 80 и нагоре. Дали са местни или им го препоръчват като курорт – не знам. Постепенно опознавах италианския начин на живот. Ами, не обичат да си дават зор хората и в 10 сутринта камиончета се бутаха между минувачите по уличките да зареждат магазините. Мима снимаше, а аз събирах нерви.

http://tortomanin.snimka.bg/architecture/kurmayior.5156965

Опитахме все пак да стигнем донякъде. Видяхме входа на тунела под върха, част от реката, част от ледник…. Внезапно удари буря, температурите рязко паднаха, зашиба ни дъждец.
-Къш! – каза Монблан.
-Дообре, бате – съгласихме се ние. Албумът, който ви предлагам, е комбинация от злополучния втори ден и от последния, когaто се опитахме отново да видим върха отблизо.

http://tortomanin.snimka.bg/mountain/monblan-v-oblaci.5156954

Прибрахме се, хапнахме и отидохме да разглеждаме града. Не че няма какво да се види, но си бях недоволен. Имаше римски театър, на който снимаха нещо, триумфална арка, стари църкви, зидове, камъняци… В кръчма край арката опитах местната бира. Нищо особено, хем бях жаден.
Малко снимки от Аоста:

http://tortomanin.snimka.bg/architecture/aosta.5156955
Съб Авг 10, 2019 12:23 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 1011
Местожителство: Хасково

Мнение Голям Сан Бернар, Матерхорн Отговорете с цитат
Докато проучвах района, набелязах 15 обекта за гледане или качване, а имахме само шест дни. Третият ден беше събота. В комбинация с отпускарския август това предполагаше и голямо струпване на туристи навсякъде. Изчегъртах жената от кревата и забръмчах към големия Сан Бернар. На 40 километра от Аоста и на височина 2469 метра пътят свързва Италия и Швейцария. Проходът отделя масивите Монблан и Монте Роза. Има голямо общо езеро, музей на хоспиталиерите, статуя на светеца, магазини с плюшени кучета и нито едно живо. От италианска страна нямаше тоалетна, а от швейцарската работеше само мъжката, ползвана солидарно с жените. Времето беше ясно и не много студено, докато не си покажеш носа от колата. После те грабва един вятър и обличаш дрехите в порядъка, в който си ги намерил. При мен дебелата риза дойде над анцуга, но ветровката скри това. На забележителностите имаше хора по къси гащи, които се опитваха да спрат да треперят поне докато се селфят.
Планът беше от италиански паркинг малко под прохода да се качим до Фентере де Ферет – планински превал между двете страни с височина 2703 метра. В този вятър това си беше живо наказание и след снимки и оглед на най-важното просто избягахме.

http://tortomanin.snimka.bg/mountain/prohod-t-golyam-san-bernar.5156959

Не можех обаче да пропусна ден с такава кристална видимост и взех закъсняло, но вярно решение – Напред към Червиня!
В Италия придвижването е тегаво. Завои, ограничения 50 и 70 се редуват с безкрайни кръгови кръстовища. Отдясно пазиш безбройните велосипедисти, отляво мотористите и се чудиш кой е по-нахален. В ранния следобед успях да намеря място за паркиране преди тунела, провряхме се през къмпинг за каравани, парк с атракции и най-после прословутият Матерхорн беше срещу нас.
Такова категорично емоционално и естетическо одобрение и удивление изпитвах за втори път в живота си. Първият път беше при срещата ми с Мальовица преди трийсетина години.
Скали, ледници, водопади обграждаха долината, а над всичко – искрящият с леда си Матерхорн или Монт Червино. Да си призная, страхувах се да не се разочаровам от върха, известен със снимките от друго място, но разочарование нямаше. Блестящият триъгълник доминираше над всичко и хотелчетата в ниското нямаше как да помрачат величието му.

http://tortomanin.snimka.bg/mountain/materhorn-italianska-strana.5156956

Нямахме време за нищо! Само един следобед, посветен на най-известния връх в Алпите. Излишно бе да ползваме единствения работещ лифт, който щеше да ни заведе само до язовирите и да ни ограничава времето. Тръгнах право към върха през стръмните поляни и спрях, когато пред мен се отвори огромно каменисто дере, отделящо върха от ски зоната. Над мен стърчаха два километра скали, лед и сняг, които слънцето не бе разтопило. Светлината се изместваше, по скалите се появиха сенки – повод за нови снимки.
Но….. трябваше да си ходим. Отидохме си, разбира се.
Съб Авг 10, 2019 2:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
EDR



Регистриран на: 01 Яну 2019
Мнения: 40

Мнение Отговорете с цитат
Прекрасни снимки. Блазе ти за чудесното изживяване Razz
Съб Авг 10, 2019 3:23 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 1011
Местожителство: Хасково

Мнение Корно дел Камосчио /3024/и Чималегна/3040/ Отговорете с цитат
Алпийските духове решиха да ни отпуснат още един прекрасен ден. От многото възможности избрах пътуване до Стафал, от който и в двете посоки тръгват лифтове. Все нещо щеше да работи. По пътя пак имахме проблеми. В неделя бензиностанциите в Италия са на самообслужване изцяло - пускаш банкнота и наливаш. Ние пуснахме, но ни пуснаха само някаква бележка. Добронамерен италианец ми обясни, че това било нещо като аванс, явно горивото е свършило, ще ми си го дадат после. Да, получихме си литрите в последния ден от същата бензиностанция, на друга не можело, макар че са верига.
До Стафал са към 100 километра, пристигнахме късничко и трудно намерихме място за паркиране. Работеха и двата лифта. Аз исках едно, жената друго, накрая отстъпих и тръгнахме към по-лесното. Ето малко чужда видеозарибявка.

https://www.youtube.com/watch?v=dhSFJMe1Dgg

https://www.youtube.com/watch?v=H4NmuI9IEn4

На най-ниската точка на Пассо дей Салати, който нарекохме проход на салатите има статуя на алпийски козирог. Над него е връх Корно дел Камосчио 3024м. На върха има табла, пирамидки…. Е, качихме се, снимахме…. Над Пиемонт беше ясно, Аланя Валсезия беше в облаци, около върховете над 4000 се въртяха облаци. Виждаха се върховете от Кастор до Пирамидата Винсънт. Пик Дюфур се криеше зад тях.
Отново минахме покрай статуята на козела и потърсих друга трихилядна чука за качване. Беше наблизо – Чималегна /3040 метра/Десет метра под върха имаше станция на неработещ влек. Докато се разглеждах за още нещо, един мърмор с раница седна на камъните и ми обясни на български, че трихилядниците за деня свършили. Хубаво, и това стигаше. На слизане минахме и покрай Лаго ди Габиет.

http://tortomanin.snimka.bg/mountain/korno-del-kamoschio-3024.5156958
Съб Авг 10, 2019 3:25 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 1011
Местожителство: Хасково

Мнение Водопадите Лилаз, скицентърът Пила, водопадите Рутор Отговорете с цитат
Броените дни свършваха, свърши и промоцията с ясното време. Пак беше слънчево и топло, но слънцето се процеждаше през някаква мараня, облаците сивееха и ние трябваше да се съобразим с това.

Обърнахме поглед на юг, нататък не бяхме ходили. Пряко срещу прозорците ни беше скицентърът Пила, на 1800 метра височина. Над Пила имаше лифтове, които едва ли работеха. Иначе лесно щяхме да вкараме в актива още два върха с еднакви имена – Пунта делла Валета. Навсякъде имаше водопади. Набедихме един в НП Гран Парадизо и отидохме. Намираше се над Когне и си казваше Каскате ди Лилаз. Трябваше да е каскада с обща височина 150 метра, оказа се един основен пад с височина една трета от посоченото и няколко бързея и мокри скали. Обиколихме го, изпотихме се и изчезнахме в посока Пила.
Слизане, изкачване – Пила.
Там не работеше нищо освен две кръчми – едно замряло Пампорово. Пропиляхме и петия ден.

http://tortomanin.snimka.bg/mountain/vodopadi-lilas-pila-skicent-r.5156960

Ден последен, почти като бой последен,времето намусено, върховете не се виждат, пак ще ловим водопади. Зарибяващо клипче:

https://www.youtube.com/watch?v=ONeO-YZdSPg

Водопадите Рутор са обявени за най-големия каксаден водопад в Италия. Внушителни са наистина, но и там през повечето време речката просто си тече, а ти се катериш срещу нея. С денивелация от около половин километър обхождаме всичко около водопадите.

http://tortomanin.snimka.bg/mountain/vodopadite-rutor.5156961

Ранен следобед е и отскачаме до Курмайор, дано видим целия Монблан. Не го виждаме.
Отново ни чака път, хем дълъг. Живот и здраве, ще идем и другаде.

Wink
Съб Авг 10, 2019 4:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
ray



Регистриран на: 10 Авг 2016
Мнения: 753

Мнение Отговорете с цитат
Много свят сте видяли, тортомарине. И хубаво си описал воаяжа. Как можеш да помниш толкова работи? Поздравления. Също и за това, че си взел и другарчето си с теб.
Съб Авг 10, 2019 9:38 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 1011
Местожителство: Хасково

Мнение Отговорете с цитат
Семейната поносимост е изключително важна. От моите пътеписи излиза, че домашният мърмор се налага винаги, но не е така. Мима поне се опитва да ходи с мен по планините, аз направо не издържам на плажа.
Абе, намираме му начина и става... някак си. Wink

И ако утре не отговорям, на Рила съм... Laughing
Съб Авг 10, 2019 10:10 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
ДИАНА



Регистриран на: 23 Май 2009
Мнения: 711
Местожителство: ПЛОВДИВ

Мнение Отговорете с цитат
Благодаря, Коце, за алпийските разходки!

Традициите са хубаво нещо!

Още много лета да ни разказваш!

И дано си купил на Мима поне един Тоблерон, след като те е последвала чак до Матерхорн - Върхът на шоколада.

ПП Пак се разминахме някъде из Рила.

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Пон Авг 12, 2019 7:32 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 1011
Местожителство: Хасково

Мнение Отговорете с цитат
След една седмица - Здравейте отново. Промених леко заглавието, за много хора Аоста е непозната точка на глобуса.
В Рила ги свършихме едни.... несъвършени. Да не обърквам темата, ще напиша пет реда в раздел "Рила" или "Къде се мотахте последно".
Изкушавам се да напиша още няколко неща, които обикнавено не се споменават - пари, лифтове, такси и други наблюдения. Докато само четях за чужди планини, подобни описания ме дразнеха. После станаха необходими, защото човек не се пренася в подножието на Белия връх, а пътува, плаща, спи, яде.... Sad


Последната промяна е направена от tortomanin на Съб Авг 17, 2019 8:19 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Пет Авг 16, 2019 4:44 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Dimov



Регистриран на: 22 Дек 2017
Мнения: 110

Мнение Отговорете с цитат
tortomanin написа:

Изкушавам се да напиша още няколко неща, които обикнавено не се споменават - пари, лифтове, такси и друге наблюдения. Докато само четях за чужди планини, подобни описания ме дразнеха. после станаха необходими, защото човек не се пренася в подножието на Белия връх, а пътува, плаща, спи, яде.... Sad


Намирам, че би било интересно и полезно.
Пет Авг 16, 2019 9:29 pm Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tortomanin



Регистриран на: 20 Мар 2013
Мнения: 1011
Местожителство: Хасково

Мнение Прозата около планините Отговорете с цитат
Във всяко пътуване освен романтика има твърде много проза. Човек често си задава въпроса – Мога ли да си го позволя? Ясно е, че са важни и парите, онез проклетите….
Това бе четвъртото ми ходене до Алпите. За четвърти пореден път сметката леко прехвърли 2000 лева общо. Всеки път запазвам за седмица някакво малко апартаментче, последния път бе по-големичко. Най-евтино бе във Флатах, Каринтия, малко под 500 лева. Тази година цената бе 860. Обикновено искат 25% аванс, като нашите банки май вземаха 37 лева за валутен превод. Тази година не поискаха нищо, но пет дни преди пътуването Букинг си дръпна парите от сметката ми. Апартаментите са заредени с прибори за готвене и хранене, имат си хладилници и телевизори, при австрийците обикновено има машина за миене на съдове, при италианците – за пране. Разумно е да се провери дали има място за паркиране, в Италия често е стресиращо тясно, някои улички са без тротоари.
Всеки може да провери колко километра са оттук дотам, но времето за пътуване става почти непредвидимо, когато в сметките се включи чакането по граници. Рекордът ми е пет и половина часа на унгарската граница през 2015. А ви чакат да пристигнете в някакво нормално време. Затова обикновено запазвам нощувка някъде в шенгенско – хем почивка, хем после е само каране. В Словения трудно ще намерите нещо под 50 евро за спане.
Цените на горивата са около и над нашите. В Италия са над 3 лева. Почти навсякъде по магистралите са чувствително по-високи, отколкото в градчетата. На много бензиностанции в Италия има две цени – на вътрешната колонка те обслужва бензинджия, на външната се оправяш сам с автомата. Разликата може да е до 30 наши стотинки на литър.
Българите обичат да се оплакват и винетките са прекрасен повод за това. Навсякъде обаче е по-скъпо.В Австрия и Унгария винетките са с около 50% по-скъпи, но това е най-добрият вариант. В Словения седмичната винетка е 30 лева, месечната 60, а годишната 500. Еднопосочното преминаване на Сърбия през магистралите струва малко над 10 евро, хърватите вземат 20, а италианците ми взеха около 45 за пътя от Словения до началото на долината Аоста. Дълго пътуване без магистрала обаче е невъзможно, средната скорост пада до 40. Платихме и на връщане. Всички пътища са претоварени, често има ремонти, ограниченията са навсякъде. Сравнена с Италия, Австрия изглежда като автомобилен рай. Там ограничението е 100, ако не е оказано друго. В по-малките села влизаш със 100, намаляваш до 60 в центъра и пак със 100 напускаш.
Каквото и да си приказват зелените, Европа е накована с лифтове, както в горската, така и в алпийската част. Тази година ползвах лифт само веднъж, но си беше случайност.
Цената на лифта беше 20 евро на човек, най-скъпият, който съм плащал е 37. Със сигурност има и по-скъпи. Не се качихме на монбланския лифт, нищо нямаше да видим от облаци.
Ние сме свикнали с кварталните магазинчета, работещи почти денонощно, но в другите страни те са рядкост. Гледайте винаги да имате нещо за ядене и пиене подръка. Цените в магазините обикновено са над нашите, но съвсем поносими. В кръчмите разликата е съществена.
Съб Авг 17, 2019 9:35 am Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:    
Напишете отговор    ПЛАНИНАРСКИ ФОРУМ Форуми » Планини, планини Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на: 
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 

ВРЕМЕТО:

вр.Ботев

вр.Мургаш

вр.Мусала

гр.Сандански

Черни връх

 Вземи рекламен банер   


 

Никаква част от материалите и снимките на този форум
не може да бъде копирана и използвана
без изричното съгласие на автора, който ги е публикувал.



Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Design by Freestyle XL / Flowers Online.Translation by: Boby Dimitrov