Без да съм абсолютно сигурен, но до колкото ми е известно, хеликоптерите в България могат да излитат и кацат (за постоянно) само от/на летище. Та, вероятно, има някакви драми там...
Чет Ное 28, 2019 7:04 pm
hlebarov
Регистриран на: 04 Сеп 2017 Мнения: 91
Tito написа:
Как на нас същата компания ни взеха 1.2 млрд за 8 броя Ф-16 блок 70 без в това да влиза каквато и да е инфраструктура едва ли някога ще ми стане ясно...
Е, никога ли не са те джобили
Такива самолети не се купуват, те ти се продават.
Чет Ное 28, 2019 7:09 pm
Tito
Регистриран на: 22 Юни 2011 Мнения: 856
stealth написа:
Без да съм абсолютно сигурен, но до колкото ми е известно, хеликоптерите в България могат да излитат и кацат (за постоянно) само от/на летище. Та, вероятно, има някакви драми там...
Не, летателна площадка може да се сертифицира къде ли не. Пускат си полетен план и летят. А медицинските полети имат много по либерален статут. На летища стъпват само, ако е международен полета, заради граничния контрол.
Регистриран на: 04 Юни 2018 Мнения: 36 Местожителство: Бургас
Tito написа:
Локхийд Мартин наскоро официално обявиха, че са свалили цената на нов Ф-35 до 80 млн $ бройката. Как на нас същата компания ни взеха 1.2 млрд за 8 броя Ф-16 блок 70 без в това да влиза каквато и да е инфраструктура едва ли някога ще ми стане ясно...
Всъщност, не е точно толкова. "Флай-ауей" - цената на Ф-35А е 89,970 милиона долара, а с първоначалния набор от резервни части отива на 97,677 мил. долара - като това е цената, за която го купуват USAF. За износ е малко по-скъп... към 140 мил. Подробности - от 55 стр. нататък:
https://www.saffm.hq.af.mil/Portals/84/documents/FY20/PROCUREMENT/FY20_PB_3010_Aircraft_Vol-1.pdf?ver=2019-03-18-152821-713
Съвсем отделен е въпросът, че нашите, като купуват нещо, гледат да остане и за тях...
п.п. Пропуснах да спомена - данните и препратката са от Фениксфорум, да не си помисли някой, че ми стига времето да чета бюджета на сащианското министерство на отбраната
Чет Ное 28, 2019 8:51 pm
Tito
Регистриран на: 22 Юни 2011 Мнения: 856
Остави ги хамериканците, те са бедна държава. Но ние пък като истински големци ще имаме най-скъпо продадените Ф-16 в света дето даже експортния Ф-35 не може да стигне като цена. Но тази дискусия не е за този форум.
20 млн лева са напълно адекватен бюджет да осигури наличието на работещо вертолетно звено за медицинска евакуация. Но ако в този бюджет разчитат само един хеликоптер с площадка и хангар плюс обучение на летателен и технически състав, то това няма да е нещо повече от грабеж на средства по въпросната програма.
"Преди години Европейският съюз отпуска на страните членки безвъзмездно финансиране за проект „Повишаване капацитета на териториалните структури на Гражданска защита за реакция при наводнения”. Финансирането е по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013”. С тези средства всяка страна трябва да закупи всъдеходи от лек тип, предназначени за извършване на спасителни операции. Останалите правителства закупуват нужните машини, но България връща парите и към момента българското правителство не разполага с такива машини. Защо ли? Защото ЕС е определил тригодишен срок за усвояване на тези средства и България не успява да се вмести в този срок.
Ще се опитам да разкажа набързо опита си от първо лице:
През 2007 станах свидетел на голям пожар в землището на село Еремия. Бях в офиса в София, но притежавам имот в онова село и видях пожара през системата за видеонаблюдение там. Гореше голям боров масив. Веднага позвъних на кмета на общината и го информирах, че разполагам с подземен резервоар с 80 тона питейна вода. Той благодари за предложението и помоли да осигуря някой, който да зарежда противопожарните автомобили с вода. Веднага позвъних на един от работниците в Еремия и го инструктирах да отвори шахтата към резервоара, да подготви моторна помпа с шланг за зареждане и да зарежда всеки пожарен автомобил или водоноска, който спре пред обекта ни.
В края на деня с изненада разбрах, че пожарните автомобили не са спирали за зареждане, а са ходили до река Струма (на 11 километра от пожара)... Очевидно кметът беше забравил да информира пожарникарите, служителите на горското стопанство и подчинените си... Или пък не искаше те да зареждат вода на 1км от пожара. А аз не мога да им дам насила вода.
Работейки в офиса, поглеждах какво се случва с онзи пожар с надежда да бъде потушен скоро, но дните се нижеха, а той продължаваше. Средствата за масова информация споменаваха ежедневно пожара край Еремия в емисиите си. Колегите ми също бяха притеснени от тези странни факти – неведнъж сме къмпингували по тези места. Един ден спонтанно решихме да прекратим временно работа и да отидем в Еремия, за да угасим този пожар. Взехме работни дрехи и лопати, качихме се на няколко автомобила и потеглихме към Еремия. Приближавайки мястото на пожара, се разминахме с непознат съмнителен тип с джип. Там пътят свършва внезапно и няма транзитен трафик, затова е странно да срещнеш непознати хора в тази зона. Когато пристигнахме на мястото на пожара, останахме втрещени от гледката – десетки служители на горското стопанство и на общината бяха наредени с лопати на пътищата по периферията на гората и съзерцаваха пожара. Бяха засегнати низово шест квадратни километра стара борова гора. Всички храсти и треви бяха изгорели, а 50-годишните борове бяха осакатени. Цялата екосистема беше унищожена. Обиколих и разпитах местните как е започнал пожарът. Беше започнал от три места едновременно, а в същото време бяха забелязали непознат с АТВ да обикаля района.
Направих си труда да проверя коя е хиената, която беше дошла да огледа колко гора е засегната, още преди да е приключил пожарът. Оказа се, че това е Ангел Христов, по-известен като един от братята Галеви.
Не след дълго в района пристигнаха девет броя високопроходими товарни автомобила ЗИЛ и започна сеч и извозване на чамовия материал. Беше обособено депо, където дървесината се прехвърляше на ТИР-ове и потегляше към Гърция. На трисменен режим, в продължение на години, стотици хиляди кубически метри българска гора беше извозена.
Беше ми ясно, че е въпрос на време да се полакомят и за останалте гори наоколо. Знаех, че когато това се случи, общината и държавата няма да искат нито вода, нито помощ. Ходих да се карам с кмета на общината за съсипания от джоганите трикилометров път. Път, който бях ремонтирал с лични средства. Припомних му, че е задължение на държавата да поддържа и опазва този път. Че тя, държавата, е абдикирала от първото и се е наложило аз да го направя, но нима ще абдикира и от задължението да принуди дървената мафия да възстанови пътя до вида, в който е бил?
„Каква държава бе? Ти от Луната ли си паднал? Държава нема бе, момче, запомни!“
Когато чуеш това от държавен служител, кмет на община, ти идва да...
Но се сдържах и вместо това само го попитах какво прави в сградата на общината и си тръгнах, без да дочакам отговор. Реших, че трябва да направя така, че следващия път да не им се получи да изгорят много гора. Направих проучване каква противопожарна техника за гасене на горски пожари има по света и стигнах до заключението, че в нашите условия е нужна високопроходима, но малогабаритна техника. Такава, която може да се провира между големите дървета, но да преодолява с лекота храстите и наклонените терени. Открих производител на такава техника в Канада, свързах се с тях и пожелах да закупя един брой всъдеход с инсталирана пожарна уредба. Те обаче отказаха, защото нямали дистрибутор в България и няма как да доставят машината, няма как да проведат обучението и няма как да предложат сервизно обслужване.
Огледах се за други алтернативи, но другите бяха компромис. Така на следващия ден фирмата ми стана официален дистрибутор на този производител за България и първите 8 машини от най-различни модели потеглиха с контейнери насам. Техническият директор на производителя пристигна лично в България и беше мой гост за една седмица, в която обучи мен и работниците ми.
Пожарната амфибия влезе в употреба буквално в деня, в който я изкарахме от контейнера, а пожарите в околността биваха угасяни бързо и без да засегнат голяма площ. Аз обаче не бързах с продажбите на тази техника. Смятам, че тя не е за всеки. Не защото е скъпа, а защото не желая да видя ловците с такива машини, нито пък желая да виждам подобна техника из нашите национални паркове. Започнахме да ползваме още три от машините на обекта в Еремия. Започнаха да валят и предложения за подобрения към производителя, които обаче не биваха посрещнани с ентусиазъм. Не рекламирах този мой страничен бизнес и дори държах много високи официални цени, но откликвах на запитвания на потенциални клиенти и когато се уверявах, че потенциалният клиент не е ловец и не е от контингента, на който би му хрумнало да плава в някое от Седемте рилски езера например, достигахме до споразумение за цената.
Междувременно ми предложиха да поема и Гърция и Румъния – гръцкият дистрибутор фалирал, а румънският вземал машините с отложено плащане, нямал финансова дисциплина и задлъжнял до такава степен, че канадците не биха му дали и една гайка, преди да се е издължил.
Когато от Гражданска защита ни поканиха да участваме в търг за доставка на 20 броя леки амфибии за спасителни операции при наводнения, аз вече знаех за този проект – по същата програма Румъния закупи 60 броя от тези амфибии. Бройката зависи от бюджета, а той зависи от броя на населението във всяка страна членка. Отделно, много румънски общини в делтата на Дунав закупиха от нас амфибии, за да имат повече при нужда.
Освен официалната покана за участие в търг от българското правителство, започнаха да пристигат и странни покани за сътрудничество по този проект от някакви фирми. Видите ли, те били с връзки и от тях зависело кой ще спечели тази поръчка. От една такава фирма, за да ми демонстрират какви връзки имат, ме помолиха да им дам списък с техническите характеристики на предлаганите от фирмата ми машини, а след два дни държавната структура, която беше обявила обществената поръчка, актуализира изискванията си – 1:1 с това, което дадох... Проучване на тези фирми показа, че те са специализирани изключително в изпълнение на държавни поръчки, и наистина са в много топли връзки с държавни служители, от които зависи развоят по тези търгове. Тези неочаквани кандидат-ортаци ми обясняваха, че трябва да си разделим печалбата от тази доставка – 1/3 за нас, 1/3 за тях, и 1/3 за „отговорните фактори“. Казах им да си гледат работата и фирмата ми се яви на този търг самостоятелно, като оферираната цена беше много близо до заводската. Търгът беше опорочаван няколко пъти, по всевъзможни причини. Беше заявявано ясно, че ще обжалват и ще създават всякакви проблеми, но нямам шанс да спечеля. На поредното отваряне на тръжна документация попитах присъстващите в залата представители на други фирми: „Дами и господа, някой от вас виждал ли е такава амфибия на живо? Как ще доставите нещо, с което нямате опит? Как ще обучите служителите на Гражданска защита? Как ще осигурите гаранционно обслужване?“.
(Ние, освен че разполагахме с машини на склад, разполагахме и количества от всички необходими резервни части. Нашият склад беше най-добре зареденият в Европа и повечето европейски дистрибутори купуваха резервни части от нас, за да пестят време за доставка от Канада.)
Вместо отговор получих усмивки. Ако държавата обяви търг за доставка на летящи чинии с антигравитационни двигатели, тези хора веднага ще представят оферта! Важното е да спечелят поръчката, а после ще се разберат за анекс и антигравитационните двигатели ще бъдат заменени с двутактови, от най-евтините. Реших да не участвам в поредния търг, за да не преча на държавата да закупи някакви, каквито и да са, но да ги има, машини.
Спечелилият този търг обаче не успя да осъществи доставката и държавата ни беше принудена да върне парите на ЕС поради изтичане на крайния срок за усвояване на средствата.
Знаейки, че държавата ни не разполага с такива амфибии, информирах ръководството на Гражданска защита, че съм заделил 14 броя, с които аз и колегите ми можем да се включим в спасителни операции при нужда. Благодариха ми и казаха, че ако възникне нужда, непременно ще се свържат с мен. Аз обаче знам, че това няма да се случи никога, по обясними причини.
По-късно канадската фирма производител беше закупена от американци, които направиха радикални промени и развалиха качеството, с цел извличане на по-големи печалби. Аз не споделям бизнес етиката на новите собственици и прекратих взаимоотношенията с тях. Но запазих онези 14 машини, както и два контейнера с резервни части за тях.
Но да се върнем на проблема, а именно липсата на всъдеходи за спасителни дейности при наводнения. Воден от мотото, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се, се обръщам към хората в България – търся доброволци, които биха се включили в спасителни операции в случаи на природни бедствия. Желанието ми е по-голямата част от тези машини да бъдат дислоцирани в различни райони на страната ни, за да бъдат на разположение в случай на нужда. Тези машини могат да служат при наводнения, горски пожари, издирване и спасяване, в сложни метеорологични и теренни условия. Машините са окомплектовани със спасителни жилетки, носилки, алпийско оборудване и т.н.
Ние ще оставим при нас един противопожарен модул, състоящ се от една противопожарна и две шлангови машини. Шланговите машини носят по 1000м шланг всяка и са в състояние да изградят водоподаване до труднодостъпни места в рамките на няколко минути. Всяка е снабдена с високонапорна помпа. Те могат да се ползват и за изграждане на временни трасета при ВиК аварии. Ние разполагаме и с достатъчен брой платформи, с които да транспортираме техниката в случай на нужда. Готови сме да оказваме помощ и в съседни държави.
По същество - търся доброволци, които освен с желание да помагат, разполагат и със закрита охраняема площ за съхранение на техника. Според мен трябва да се разположи една машина в района на долното течение на река Искър, две машини по поречието на Марица, една в района на Тунджа, една, - екипирана с вериги за сняг - в района на Смолян и една при устието на Велека. Ако някой има съображения относно други региони, съм готов да ги обсъдим.
В контекста на тази тема искам да споделя възмущението си от липсата на медицинска авиация в България. Най-вероятно тя няма да бъде факт в близко бъдеще и много хора ще загубят живота си заради липса на бърз достъп до спешна медицинска помощ. Никой от нас не е застрахован от подобен нелеп край и се питам дали не можем да се организираме и да съберем пари за хеликоптери, а при покупката на техниката да покажем на държавата как трябва да се харчат народни пари – прозрачно и разумно. Дори държавата да отпусне пари, мога само да си представя как ще протекат търговете по тази обществена поръчка... Сигурно ви изглежда странно гражданите да си купят 5-6 хеликоптера, но щом аз отделих половин милион за тези амфибии, а не съм дори в топ 1000 на най-богатите българи, едва ли 10-те лева биха били особен проблем за някого. Според мен си струва да помислим над такъв вариант.
2019.10.08 Два броя Argo 8x8 750 HDI EU вече са в автопарка на Доброволно Формирование "Пловдив 112". Подготвяме и окомплектоваме машини за Смолян и Монтана.
2019.10.17. Четири броя всъдеходи вече са на разположение на Национална Асоциация на Доброволците в Република България - НАДРБ"
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пет Ное 29, 2019 8:22 am
lz1fw
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 713 Местожителство: София
Има вероятност търсената от МВР 47 годишна жена да е в Стара Планина между Бухово и Локорско "най-вероятно подстъпите или онези пътеки по билото". Жената "много обича планината и е била с раница". В кавичките е цитат от страница на Martin Damyanov във фейсбук. От 23.11.2019 е минало доста време, но все пак ако някой ходи в този район да има предвид.
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1246 Местожителство: софия
Наши и ваши....
Пострадалият си е с нас завинаги, ама кристалните очи защо се загубиха.....
Пет Дек 06, 2019 5:18 pm
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1694 Местожителство: Плевен
Кристалните очи трябва да я замъкнем някъде като се организираме аз поемем отговорността.
Последно я видях Румито на Трявна Ултра 2019г /75 км тичаше./.....ама тя ме отвя рано рано на втората контрола......
Вечерта след финала бяхме заедно в с компания поговорихме, посмяхме се, спомнихме си и не чак толкова весели неща ....Каза ми, че и майка и е починала и вече е сама...........та така, тъжна работа.
Пет Дек 06, 2019 5:40 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Ако бяха стигнали наистина по-рано...
А Руми е изключително силен човек, продължава да ходи на планина, наскоро гледах снимки от Източна Стара планина. Тошко със сигурност се гордее с нея и с това, което тя прави. Доколкото знам, Руми има брат, така че не е съвсем сама. Както казва народът - брат брата не храни, ала тежко му, който го няма.
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пет Дек 06, 2019 11:20 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
В нощта на петък срещу събота ПСС Ловеч оказа помощ на турист със счупване на подбедрицата в района на вр. Жални, Централна Стара планина. Само в рамките на един месец това е вторият инцидент, случващ се в тъмната част на денонощието. Напомняме, че планинските преходи по тъмно са рисковани! Имайте предвид това в месеца с най-кратък ден в годината!
Източник: фейсбук страницата на ПСС Ловеч
https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=2475258272746382&id=1643583772580507
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Нед Дек 08, 2019 9:26 pm
t.hristov
Регистриран на: 23 Юни 2010 Мнения: 1057
Разказът и снимките от Виктор Варошкин са много емоционални.
Повечето от форума помнят този трагичен инцидент в улей на Дяволските потоци.
Нека почива в Мир!
Пон Дек 09, 2019 2:03 pm
mom4i
Регистриран на: 05 Авг 2014 Мнения: 616
Силен текст на Виктор, връщащ ни към човешкото измерение на хеликоптерното спасяване, за да не го забравяме покрай политическите дрязги...
Руми се присъедини наскоро към семейството на правоспособните планински водачи.
Успех и късмет в живота и желая, силен човек е!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Подробности - от 55 стр. нататък:
Ако бяха стигнали наистина по-рано... 
