В Стара планина билото е много силен ориентир. Да се загубиш там е направо трудна задача в сравнение с други планини, като Пирин, Рила и Родопите.
Стара планина не е само от връх Баба до Шипка, където като излезеш горе на главното било, ако няма мъгла, можеш да се ориентираш по релефа. Я пак си помисли дали това твърдение е вярно и за Западна, и особено за Източна Стара планина?
Аз, такова …. Написал съм, че е силен ориентир, а не водещ. А и губенето е трудно, но не и невъзможно От Чумерна нататък без маркировка човек наистина е загубен. А в мъгла човек може да се загуби абсолютно навсякъде. Дори и познавайки терена.
ПС: Още не съм се отказал да чакам продължението на пътеписа ти по Е8
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1246 Местожителство: софия
Та в тая връзка....
[quote="Tito"]
Mariana1000 написа:
Tito написа:
Няма лошо да се поукраси историята, но с мярка за да не се подлъжат хората кое наистина е най-голямата опасност по Пътеката.
И кое наистина е най-голямата опасност по Пътеката? [/quote
……………. наяде и напие до припадък.
…… да си говорим за дати около някой водоизточник?
Пет Ное 29, 2019 12:12 pm
Кир Спитама
Регистриран на: 05 Апр 2018 Мнения: 104
Mariana1000, благодаря много за пътеписа който ми препоръча да прочета !
ray, все пак съм най-обикновен простосмъртен, а не див глиган в разцвета на силите си Ползвам и не мога да се лиша от пътеките, маркировките, услугите на GPS-а, но за мен е много по-важно друго. Момичето го е написало в пътеписа си:
Цитат:
Тук е мястото да отбележа, че този преход както и всички други преходи в планината според мен имат смисъл единствено ако се правят от сам човек (лично мнение), но от друга страна, за да тръгнете сами трябва: да сте в пълен мир със себе си, да се познавате отлично, да сте наясно със слабите си места, да имате много високо мнение за способностите си и изключителна самоувереност, да сте напълно готови да вземате сами всички решения, никога да не разчитате на помощ от някого при каквито и да са обстоятелства, да обожавате тишината и компанията на собствената си личност и липсата на друга такава
В известна степен може да съм асоциален тип, но напълно я разбирам. Нямам нейната изключителна самоувереност и затова ще трябва да преглътна забележката и:
Цитат:
Това да ползваш джипиес по Ком-Емине и въобще в планината няма шанс да го проумея по какъвто и да е начин..
Пет Ное 29, 2019 1:02 pm
Tito
Регистриран на: 22 Юни 2011 Мнения: 856
tzezko написа:
…… да си говорим за дати около някой водоизточник?
Уикенда преди Коледа, 21-22/12/? Поне малка вероятност да има за снежец
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Svetlix написа:
ПС: Още не съм се отказал да чакам продължението на пътеписа ти по Е8
Аз още не съм се отказала да го напиша
Tito написа:
Mariana1000 написа:
И кое наистина е най-голямата опасност по Пътеката?
Цветан "tzezko" Пешлеевски - върлува в много участъци и ако му налетиш неподготвен има реален риск да те наяде и напие до припадък.
Лично за мен това не представлява никаква опасност, всъщност не познавам човек от Дивия Резерват Северозапад, който ще се уплаши от ядене и пиене. Все едно да плашиш куче с кокал
Всъщност въпросът ми беше сериозен. Как може да се определи кое е най-голямата опасност по Пътеката, като всеки се страхува от различни неща? Затова и интересните пътеписи са тези, при които авторите са искрени и си казват какво чувстват, а не стандартното - тръгнах в толкова, минах от там и там, ядох еди какво си, изпрах си чорапите и заспах. Не мисля, че някой би се повлиял от страховете на другите, а ако все пак се страхува от животни, няма лошо да има едно наум, че се срещат по Пътеката. Не съм изгледала още последния епизод, така че не знам колко е преувеличил авторът, обаче аз всеки път като съм ходила в Стара планина съм виждала по някое животно.
Между другото, най-големия страх по време на моето КЕ брах от скакалците преди Ехо. Преди две години ходих от Беклемето до Козя стена да видя еделвайсите и имаше същата порода тлъсти и големи. Трети път не знам дали ще се прежаля да мина от там през лятото
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Съб Ное 30, 2019 6:33 am
Tito
Регистриран на: 22 Юни 2011 Мнения: 856
Най-голямата опасност са хипотермията и дехидратацията, което произтича от недооценяване на условията и екипировката. Към това бих добавил гръмотечните бури, махайки екипировката от уравнението. Ако все пак се отнесем към фауната, то най-голяма опасност крият насекомите и особено жилещи такива. Един алергичен шок на сам човек на билото може да е смъртоносен. На второ място бих сложил овчарски кучета без надзор. Известни са случаи на сериозно пострадали туристи след среща с тях. След това слагам влечугите и по-конкретно змиите. Доста малка вероятността от ухапване, но ако не се лъжа адаша BAKHER го беше гризнало нещо на едно от неговите минавания. На моето минаване за малко да сритам една пепелянка между Русалийския проход и Русоватец. От бозайниците най-сериозен риск са дивите прасета. Тях и мечките ги заобикалят. Инстинктът им да бягат от човека не е много развит. Нападат смъртносно ловни кучета, а и не един случай има на сериозно отнесъл го ловец. Мечките ги слагам с вероятност за опасност под 1%. Първо защото имат много силно развит инстинкт да бягат от човека, второ защото са с много малка популация и могат да се срещнат в неголяма част от Пътеката. Мечката е изключително интелигентно животно, но все пак е на върха на хранителната пирамида в дивия свят у нас. За да я срещне някой и нещата да тръгнат на беля значи този някой сериозно си го е търсил.
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Tito, ако говорим за Ком-Емине, а не за планински преходи по принцип, не мисля че хипотермията е толкова голяма опасност, защото повечето хора ходят юли и август. Разбира се, знам за случаите, в които и през август на Ботев температурите падат драстично, но не е като да се случва всяко лято. Случвало ми се е да студувам и лятото, разбира се, но не чак до вероятност от замръзване. По-скоро съм чувала повече хора да им прилошава от жегата, отколкото от студ по време на Ком-Емине, особено съчетано с недобро планиране на водата. Така че, повече съм съгласна с теб за дехидратацията, но и това зависи от това, доколко човек търпи на жажда. Не се сещам по КЕ за участъци, в които да се върви целия ден без вода, все някъде може да се зареди. В Пирин по Е4 е по-проблематично, а и в Родопите по Е8 накрая се върви повече от ден без вода.
Затова и казвам, че степенуванто на опасностите е субективно, аз например не съм алергична към ухапвания от насекоми и не ме е страх от това. Но откакто четох какво бяха обяснили Владо и Ники в една друга тема за кърлежите, почвам да се страхувам. А грам не съм се притеснявала преди като съм гледала кози и съм събирала по един буркан кърлежи от тях всяка вечер. Не съм знаела обаче, че са преносители на болести.
За гръмотевичните бури обаче сме на едно мнение, винаги е опасно като те изненадат на билото
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Ако говорим за обективно поеман риск, който би могъл да засяга всички при всякакви обстоятелства, един такъв е ходенето сам. Много превратности биха могли да се случат, но една съществена част от тях са преодолими без трайни последици при навреме оказано съдействие от проверени добри другари.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Не се сещам по КЕ за участъци, в които да се върви целия ден без вода, все някъде може да се зареди.
От х. Кашана до х. Планински извори. За да се презареди с вода се налага слизане до някоя от хижите. Е, за сметка на това при х. Планински извори водата е вълшебна. От Добрила до засл. Ботев също няма. Хубавото е, че с 3-4 литра спокойно се минават. А може и аз да не знам къде са водоизточниците.
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Svetlix, че то това не са целодневни преходи за Ком-Емине
За мен, ако някъде има опасност от жажда, то е последния ден между Козичино и морето, макар и там да зависи откъде се минава, колко сушава е годината и какво е състоянието на чешмите.
Четирите литра вода няма да ги коментирам, защото аз толкова вода не съм носила и пила никога в планината. За Добрила - Ботев бих взела максимум два литра и съм сигурна, че поне половин литър от тях ще го допия пред заслона. Не казвам обаче, че така трябва да се прави
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Сря Дек 04, 2019 2:39 am
Alina
Регистриран на: 15 Юли 2016 Мнения: 218
на х. Добрила напълних 4 литра вода и остатъка от вечерта от 1.5л бутилка с ракия, и като започнах да бъхтя към вр. Амбарица останах без въздух. Другите тичат напред аз драпам отзад. Едно от момчетата, което ни беше като помощник водач взе част от водата, та ми поолекна и настигнах групата, иначе бях на опашката.
Добре, че бях взела повече. Бяхме голяма група и на доста хора водата взе да привършва по някое време. На мен около литър и половина до з. Ботев ми стигнаха.
Mariana1000 - безкрайно се възхищавам на хора като вас с брат ти. Най-много ви се възхищавам, че бяхте първите ентусиасти и свършихте най-тежката работа - проучването на вариантите, като маркирахте най-удачните от тях и поизчистихте джунглата, която беше КЕ преди.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4Следваща
Страница 3 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
От Чумерна нататък без маркировка човек наистина е загубен. А в мъгла човек може да се загуби абсолютно навсякъде. Дори и познавайки терена.
Ползвам и не мога да се лиша от пътеките, маркировките, услугите на GPS-а, но за мен е много по-важно друго. Момичето го е написало в пътеписа си:
Все едно да плашиш куче с кокал 
